Професор В. Катасонов: Нека да видим кои руски заводи, комбинати и фабрики Западът държи закачени на въдицата си
Руската стопанска система стана рисково подвластна от вноса от Германия, Англия, Франция, Холандия
Въпреки обстоятелството, че близо три десетилетия имаше развой на заличаване на промишлеността, наследена от Руската федерация от Съветския съюз, Русия към момента се смята за индустриална страна.
Нека стартира с няколко фонови фигури. Според сборника на Росстат „ Индустриално произвеждане в Русия “ (2021 г.), делът на промишлеността в основаването на брутния вътрешен артикул (БВП) е (%): 2017 година - 28,0; 2018 година - 30,9; 2019 година - 30,5; 2020 година - 27.7. През последните години промишлеността съставлява към 19% от общия брой на заетите във всички браншове на съветската стопанска система. През 2020 година индустрията представляваше 46% от дълготрайните активи на Русия.
В общия размер на основаната от индустрията стойност през 2020 година добивната индустрия заема 23,3%, а преработващата индустрия – 76,7%. Прави усещане, че осъществената облага в добивната индустрия през 2020 година е съвсем равна на тази на индустриалния бранш. Според Росстат рентабилността в бранша на добивната индустрия през посочената година възлиза на 21,9%, до момента в който в преработващата индустрия е 11,6%.
Сега преминавам към главното. Говорейки за промишленото произвеждане, осъществявано на територията на Руската федерация, ние назоваваме промишлеността с думите: „ нашата “, „ своята “, „ съветската “, „ отечествената “. Но имам съществени подозрения, до каква степен тази промишленост е въпреки всичко „ наша “.
От позиция на произхода на капитала в Русия има много компании, които не могат да бъдат наречени „ наши “. Те са напълно или отчасти благосъстоятелност на чужденци. Според данните от сбирката на Росстат, упоменати нагоре, през 2020 година в минната промишленост 21,4% от продуктите (по стойност) са били доставени от предприятия, напълно или отчасти притежавани от непознат капитал.
В преработващата индустрия този индикатор е еднакъв на 25.0%. Тук понякога се разисква въпросът, че наличието на непознат капитал в съветската индустрия (както и в други браншове на икономиката) е задоволително огромно.
Актуалността на този въпрос стана ясна след 24 февруари тази година, когато стартира санкционната война на груповия Запад против Русия. Без пресилване мога да кажа, че задграничният капитал (особено този, пристигнал в Русия от страните на „ груповия Запад “) може без пресилване да бъде присъединен към „ петата колона “ и да се квалифицира като директна опасност за националната сигурност на Русия.
Но в този момент не желая да приказвам даже за наличието на непознат капитал в съветската стопанска система и промишленост. И бих си разрешил да засегна още един въпрос, който е не по-малко настоящ от позиция на националната сигурност на Русия. Искам да обърна внимание на обстоятелството, че множеството промишлени предприятия, работещи на територията на Руската федерация, са доста съществено „ закачени на иглата “ на вноса.
Медиите насочват повече вниманието на лаиците към обстоятелството, че потребителският ни пазар е " привързан към иглата " на вноса. Дори съветските управляващи са съгласни с това. Те освен се съгласяват, само че даже вършат жестове, с цел да понижат посочената взаимозависимост от импорт на необятна гама артикули.
През 2014 година, когато стартира първата вълна от западни групови наказания против Русия, държавното управление одобри значителен брой стратегии за заменяне на вноса (до 2020 г.). Известен действителен прогрес е реализиран единствено при селскостопанските артикули. Всички стратегии за заменяне на вноса на индустриални артикули се провалиха. За този неуспех в силовите структури се шушукаше.
Но през май тази година Андрей Клишас, началник на комисията по конституционно законодателство и държавно строителство на Съвета на федерацията, гръмко разгласи неуспеха на заместването на вноса: „ Програмата за заменяне на вноса се провали изцяло. Покрай бравурните доклади на секторните отдели няма нищо. Нашите хора виждат това в потребителските артикули и в доста други области.
Повечето от стратегиите за заменяне на вноса бяха поверени преди осем години на Министерството на индустрията и търговията. Въпросът е по какъв начин чиновниците на Министерството на индустрията и търговията и редица други ведомства съумяха да скрият неуспеха? Какво се съдържаше в „ бравурните отчети на секторните ведомства ”? И нагоре бяха изпратени отчети, в които думата " импортозаместване " стартира хитро да се заменя с думата " локализация на производството ". И зад прословутата " локализация " се криеше все същият импорт.
Ако по-рано в Русия се внасяше подготвен импортен артикул, в този момент той стартира да се внася в разглобена или „ деагрегирана “ форма. И към този момент на място, сглобяването на крайния подготвен артикул беше осъществено от обособени възли, елементи и елементи. Нещо като детски конструктор. Друго име е " произвеждане на отвертки ". Ще дам в табличен тип любопитните числа на Росстат от сборника „ Търговията в Русия “ (2021 г.).
Структура на вноса в РФ по окрупнени стокови групи
Както виждате, за интервала 2010-2020г. делът на потребителските артикули в съветския импорт е намалял с съвсем 8 процентни пункта. Вероятно това е резултат от акцията за заменяне на вноса, почнала през 2014 година Но вместо вносни артикули, на съветския консуматор започнаха да се оферират артикули от „ локализирано произвеждане “. Представените в таблицата „ Междинни артикули “ са съставни елементи (агрегати, възли, части) за „ локализираните производства “. По-голямата част от междинните артикули идват (и не престават да идват) в индустриалните предприятия.
В безусловно изражение размерът на вноса на междинни артикули през 2020 година възлиза на $100 милиарда По тогавашния курс на рублата това се равнява на 7,2 трилиона рубли. И това макар обстоятелството, че брутната добавена стойност на всички браншове (включително минното дело) през 2020 година възлиза на 26,6 трилиона рубли.
Между другото, в горната таблица също виждаме, че в интервала 2010-2020 година делът на капиталовите артикули във вноса на Русия се усили. Той набъбна с 5,8 процентни пункта, капиталовите артикули започнаха да заемат една четвърт от целия съветски импорт.
Това са машини и уреди за промишлени цели. В безусловно изражение вносът на капиталови артикули през 2020 година възлиза на повече от 60 милиарда $, а в национална валута това се равнява на 4,3 трилиона рубли. Бих желал да отбележа, че вложенията в частта от дълготрайни активи, която се състои от машини, съоръжение и транспортни средства (активни детайли на дълготрайните активи) в мащаба на цялата съветска стопанска система през 2020 година възлизат на 7,5 трилиона рубли. Следователно може да се одобри, че по-голямата част от дейните детайли на дълготрайните активи са образувани за сметка на вносни машини и съоръжение.
И в случай че вземем поради, че тези машини и съоръжение, които имат щемпел „ Произведено в Русия “, в по-голямата част от случаите са артикул на по този начин нареченото „ локализирано произвеждане “ и съдържат огромни дози прикрит импорт, тогава няма да бъде пресилено да се каже, че вложенията в дейни детайли на дълготрайните активи се държат съвсем извънредно от импорт.
Особено забавна тематика е вносът в Русия на редица минерални запаси и артикули от тяхната първична преправка (да речем метали и сплави). Тук обстановката също е доста тежка. Редица промишлености в Русия са изцяло подвластни от вноса на запаси.
Ето данните на Сметната палата на Руската федерация за равнището на вносно покритие на вътрешните потребности на съветската стопанска система от избрани типове минерални запаси (към 2020 година, в скоби - към 2018 г.;%): манган - 100 (100); хром - 100 (100); исполин - 100 (99,9); литий - 100 (100); йод - 100 (100); флуорипат - 95 (95); цирконий - 90 (85); бентонити за леярско произвеждане - 88 (91); каолин - 70 (65); боксити - 66,9 (71,2); мед - 58,4 (45,9); молибден - 35 (42); волфрам - 18,2 (25,0). Темата е доста остра, изисква особено разискване. Тук единствено ще отбележа, че в горния лист редица запаси са класифицирани съгласно нормативните документи на Руската федерация като „ стратегически “.
За благополучие не ми се постанова да се занимавам с толкоз трудоемка задача като изчисляването на каузи на общия импорт (междинен импорт + импорт на машини и съоръжение за промишлени цели + импорт на първични материали и артикули от тяхната първична преработка) в индустриалните разноски на тези промишлени предприятия, които работят на територията на Руската федерация. Такива оценки към този момент има.
Например през юли тази година Банката на Русия разгласява обзор „ Какво демонстрират трендовете. Макроикономика и трендове ”.
Той дава оценки на каузи на директния нестоков импорт в цената на крайните артикули на редица браншове на съветската стопанска система.
Най-висок е процентът в автомобилната промишленост - към 35%. Следват (%): произвеждане на произведения от каучук и пластмаси - 27; електроника - 25; произвеждане на транспортни средства (без автомобили) - 24; произвеждане на електрообзавеждане - 23 и други Като цяло за групата " Машини и съоръжение " делът е към 23%. Както можете да видите, импортиращият съставен елемент е впечатляващ.
Но създателите на прегледа вярно означават, че действителната взаимозависимост е доста по-голяма. Тъй като горните оценки не регистрират разноските, свързани със закупуването на вносни първични материали. И което е още по-важно: не се регистрира фактът, че забележителна част от производството се прави въз основата на вносно съоръжение. А по този начин наречените „ отечествени “ артикули (части и възли) могат да включват съставни елементи от по този начин наречения „ заобиколен импорт “.
Оценките на самостоятелни специалисти, които регистрират всички съставни елементи на вноса (включително индиректния внос), дават доста по-високи стойности на взаимозависимост от импорт.
В преработващата индустрия - най-малко 50%. И най-вероятно повече от половината. Нека се обърнем към уеб страницата на Econs. Това е план на Банката на Русия, уеб сайтът се поддържа от чиновници на Централната банка на Русия. Задачата на Econs е да разпространява научни проучвания и разбори по въпроси, които са директно свързани с работата на централните банки или попадат във фокуса на тяхното внимание при взимане на решения.
На 1 март тази година на уеб страницата се появи забавна информация: „ В основни съветски индустриални браншове вносът обезпечава 30–70% от добавената стойност или продукцията. Най-голям - повече от половината - този дял е в производството на компютри и електроника, машини и съоръжение, транспортни средства; в химическата индустрия към 40% от добавената стойност се обезпечава от вносни покупки, в хранително-вкусовата индустрия - към 30%.
Както се отбелязва в този материал, в структурата на добавената стойност, която се дължи на вноса в основни браншове на съветската индустрия, към половината се регистрира от доставките от Европа. Руската стопанска система стана рисково подвластна от вноса от страни като Германия, Англия, Франция, Холандия и редица други страни от груповия Запад. Не е изненадващо, че в първите пакети от наказания множеството от тях се концентрираха върху рестриктивните мерки и възбраните за доставка на сериозни артикули за Русия, с цел да срутен доста браншове от съветската стопанска система.
Има и оценки от самостоятелни специалисти и представители на академичната просвета. Ето да вземем за пример материала „ Нови очертания на индустриалната политика “ (Доклад на Националния проучвателен университет „ Висше учебно заведение по стопанска система “, 2022 г.).
Цифрите, съдържащи се в отчета, са за 2018 година, само че не мисля, че настоящата обстановка в съветската стопанска система е доста по-различна от тази, която беше през тази година.
И по този начин, вносният съставен елемент в себестойността на продуктите на индустриалните предприятия, работещи в Руската федерация през 2018 година, възлиза на 45,9% (включва елементи и съставни елементи, първични материали и полуготови артикули, машини и оборудване) Включително вносният съставен елемент заради доставките от западните страни — 18,1%; заради доставките от други страни - 27.8%.
За някои браншове делът на съставния елемент на вноса е над междинната стойност (%): фармацевтична промишленост - 53.0; компютри, електронна и оптична техника - 68.9; електрообзавеждане - 57,8; други машини и уреди - 62,0; транспортни средства - 56,3; лека индустрия - 74.8.
Както можете да видите, промишлеността е много условно " съветска ". Мисля, че в горния отчет оценките на непознатия съставен елемент в себестойността на крайния артикул също са подценени. В края на краищата доста детайли от индустриалните разноски на предприятията, работещи на територията на Руската федерация, са „ локализирани артикули “, в които вносният съставен елемент участва, само че не се взема поради при изчисленията.
Мисля, че без непотребни старания може да се твърди, че вносният съставен елемент в крайните артикули на индустриалните предприятия, работещи на територията на Руската федерация, надвишава 50%. Забележка: Избягвам думата " съветски ", с цел да не подведа някого.
Засега това са единствено предприятия, „ работещи на територията на Руската федерация “, както и употребяващи най-вече локална работна ръка (т.е. съветски граждани). Трябва да създадем всичко допустимо те още веднъж да станат „ съветски “, „ наши “, „ локални “. Как може да стане това е въпрос на обособена полемика.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Въпреки обстоятелството, че близо три десетилетия имаше развой на заличаване на промишлеността, наследена от Руската федерация от Съветския съюз, Русия към момента се смята за индустриална страна.
Нека стартира с няколко фонови фигури. Според сборника на Росстат „ Индустриално произвеждане в Русия “ (2021 г.), делът на промишлеността в основаването на брутния вътрешен артикул (БВП) е (%): 2017 година - 28,0; 2018 година - 30,9; 2019 година - 30,5; 2020 година - 27.7. През последните години промишлеността съставлява към 19% от общия брой на заетите във всички браншове на съветската стопанска система. През 2020 година индустрията представляваше 46% от дълготрайните активи на Русия.
В общия размер на основаната от индустрията стойност през 2020 година добивната индустрия заема 23,3%, а преработващата индустрия – 76,7%. Прави усещане, че осъществената облага в добивната индустрия през 2020 година е съвсем равна на тази на индустриалния бранш. Според Росстат рентабилността в бранша на добивната индустрия през посочената година възлиза на 21,9%, до момента в който в преработващата индустрия е 11,6%.
Сега преминавам към главното. Говорейки за промишленото произвеждане, осъществявано на територията на Руската федерация, ние назоваваме промишлеността с думите: „ нашата “, „ своята “, „ съветската “, „ отечествената “. Но имам съществени подозрения, до каква степен тази промишленост е въпреки всичко „ наша “.
От позиция на произхода на капитала в Русия има много компании, които не могат да бъдат наречени „ наши “. Те са напълно или отчасти благосъстоятелност на чужденци. Според данните от сбирката на Росстат, упоменати нагоре, през 2020 година в минната промишленост 21,4% от продуктите (по стойност) са били доставени от предприятия, напълно или отчасти притежавани от непознат капитал.
В преработващата индустрия този индикатор е еднакъв на 25.0%. Тук понякога се разисква въпросът, че наличието на непознат капитал в съветската индустрия (както и в други браншове на икономиката) е задоволително огромно.
Актуалността на този въпрос стана ясна след 24 февруари тази година, когато стартира санкционната война на груповия Запад против Русия. Без пресилване мога да кажа, че задграничният капитал (особено този, пристигнал в Русия от страните на „ груповия Запад “) може без пресилване да бъде присъединен към „ петата колона “ и да се квалифицира като директна опасност за националната сигурност на Русия.
Но в този момент не желая да приказвам даже за наличието на непознат капитал в съветската стопанска система и промишленост. И бих си разрешил да засегна още един въпрос, който е не по-малко настоящ от позиция на националната сигурност на Русия. Искам да обърна внимание на обстоятелството, че множеството промишлени предприятия, работещи на територията на Руската федерация, са доста съществено „ закачени на иглата “ на вноса.
Медиите насочват повече вниманието на лаиците към обстоятелството, че потребителският ни пазар е " привързан към иглата " на вноса. Дори съветските управляващи са съгласни с това. Те освен се съгласяват, само че даже вършат жестове, с цел да понижат посочената взаимозависимост от импорт на необятна гама артикули.
През 2014 година, когато стартира първата вълна от западни групови наказания против Русия, държавното управление одобри значителен брой стратегии за заменяне на вноса (до 2020 г.). Известен действителен прогрес е реализиран единствено при селскостопанските артикули. Всички стратегии за заменяне на вноса на индустриални артикули се провалиха. За този неуспех в силовите структури се шушукаше.
Но през май тази година Андрей Клишас, началник на комисията по конституционно законодателство и държавно строителство на Съвета на федерацията, гръмко разгласи неуспеха на заместването на вноса: „ Програмата за заменяне на вноса се провали изцяло. Покрай бравурните доклади на секторните отдели няма нищо. Нашите хора виждат това в потребителските артикули и в доста други области.
Повечето от стратегиите за заменяне на вноса бяха поверени преди осем години на Министерството на индустрията и търговията. Въпросът е по какъв начин чиновниците на Министерството на индустрията и търговията и редица други ведомства съумяха да скрият неуспеха? Какво се съдържаше в „ бравурните отчети на секторните ведомства ”? И нагоре бяха изпратени отчети, в които думата " импортозаместване " стартира хитро да се заменя с думата " локализация на производството ". И зад прословутата " локализация " се криеше все същият импорт.
Ако по-рано в Русия се внасяше подготвен импортен артикул, в този момент той стартира да се внася в разглобена или „ деагрегирана “ форма. И към този момент на място, сглобяването на крайния подготвен артикул беше осъществено от обособени възли, елементи и елементи. Нещо като детски конструктор. Друго име е " произвеждане на отвертки ". Ще дам в табличен тип любопитните числа на Росстат от сборника „ Търговията в Русия “ (2021 г.).
Структура на вноса в РФ по окрупнени стокови групи
Както виждате, за интервала 2010-2020г. делът на потребителските артикули в съветския импорт е намалял с съвсем 8 процентни пункта. Вероятно това е резултат от акцията за заменяне на вноса, почнала през 2014 година Но вместо вносни артикули, на съветския консуматор започнаха да се оферират артикули от „ локализирано произвеждане “. Представените в таблицата „ Междинни артикули “ са съставни елементи (агрегати, възли, части) за „ локализираните производства “. По-голямата част от междинните артикули идват (и не престават да идват) в индустриалните предприятия.
В безусловно изражение размерът на вноса на междинни артикули през 2020 година възлиза на $100 милиарда По тогавашния курс на рублата това се равнява на 7,2 трилиона рубли. И това макар обстоятелството, че брутната добавена стойност на всички браншове (включително минното дело) през 2020 година възлиза на 26,6 трилиона рубли.
Между другото, в горната таблица също виждаме, че в интервала 2010-2020 година делът на капиталовите артикули във вноса на Русия се усили. Той набъбна с 5,8 процентни пункта, капиталовите артикули започнаха да заемат една четвърт от целия съветски импорт.
Това са машини и уреди за промишлени цели. В безусловно изражение вносът на капиталови артикули през 2020 година възлиза на повече от 60 милиарда $, а в национална валута това се равнява на 4,3 трилиона рубли. Бих желал да отбележа, че вложенията в частта от дълготрайни активи, която се състои от машини, съоръжение и транспортни средства (активни детайли на дълготрайните активи) в мащаба на цялата съветска стопанска система през 2020 година възлизат на 7,5 трилиона рубли. Следователно може да се одобри, че по-голямата част от дейните детайли на дълготрайните активи са образувани за сметка на вносни машини и съоръжение.
И в случай че вземем поради, че тези машини и съоръжение, които имат щемпел „ Произведено в Русия “, в по-голямата част от случаите са артикул на по този начин нареченото „ локализирано произвеждане “ и съдържат огромни дози прикрит импорт, тогава няма да бъде пресилено да се каже, че вложенията в дейни детайли на дълготрайните активи се държат съвсем извънредно от импорт.
Особено забавна тематика е вносът в Русия на редица минерални запаси и артикули от тяхната първична преправка (да речем метали и сплави). Тук обстановката също е доста тежка. Редица промишлености в Русия са изцяло подвластни от вноса на запаси.
Ето данните на Сметната палата на Руската федерация за равнището на вносно покритие на вътрешните потребности на съветската стопанска система от избрани типове минерални запаси (към 2020 година, в скоби - към 2018 г.;%): манган - 100 (100); хром - 100 (100); исполин - 100 (99,9); литий - 100 (100); йод - 100 (100); флуорипат - 95 (95); цирконий - 90 (85); бентонити за леярско произвеждане - 88 (91); каолин - 70 (65); боксити - 66,9 (71,2); мед - 58,4 (45,9); молибден - 35 (42); волфрам - 18,2 (25,0). Темата е доста остра, изисква особено разискване. Тук единствено ще отбележа, че в горния лист редица запаси са класифицирани съгласно нормативните документи на Руската федерация като „ стратегически “.
За благополучие не ми се постанова да се занимавам с толкоз трудоемка задача като изчисляването на каузи на общия импорт (междинен импорт + импорт на машини и съоръжение за промишлени цели + импорт на първични материали и артикули от тяхната първична преработка) в индустриалните разноски на тези промишлени предприятия, които работят на територията на Руската федерация. Такива оценки към този момент има.
Например през юли тази година Банката на Русия разгласява обзор „ Какво демонстрират трендовете. Макроикономика и трендове ”.
Той дава оценки на каузи на директния нестоков импорт в цената на крайните артикули на редица браншове на съветската стопанска система.
Най-висок е процентът в автомобилната промишленост - към 35%. Следват (%): произвеждане на произведения от каучук и пластмаси - 27; електроника - 25; произвеждане на транспортни средства (без автомобили) - 24; произвеждане на електрообзавеждане - 23 и други Като цяло за групата " Машини и съоръжение " делът е към 23%. Както можете да видите, импортиращият съставен елемент е впечатляващ.
Но създателите на прегледа вярно означават, че действителната взаимозависимост е доста по-голяма. Тъй като горните оценки не регистрират разноските, свързани със закупуването на вносни първични материали. И което е още по-важно: не се регистрира фактът, че забележителна част от производството се прави въз основата на вносно съоръжение. А по този начин наречените „ отечествени “ артикули (части и възли) могат да включват съставни елементи от по този начин наречения „ заобиколен импорт “.
Оценките на самостоятелни специалисти, които регистрират всички съставни елементи на вноса (включително индиректния внос), дават доста по-високи стойности на взаимозависимост от импорт.
В преработващата индустрия - най-малко 50%. И най-вероятно повече от половината. Нека се обърнем към уеб страницата на Econs. Това е план на Банката на Русия, уеб сайтът се поддържа от чиновници на Централната банка на Русия. Задачата на Econs е да разпространява научни проучвания и разбори по въпроси, които са директно свързани с работата на централните банки или попадат във фокуса на тяхното внимание при взимане на решения.
На 1 март тази година на уеб страницата се появи забавна информация: „ В основни съветски индустриални браншове вносът обезпечава 30–70% от добавената стойност или продукцията. Най-голям - повече от половината - този дял е в производството на компютри и електроника, машини и съоръжение, транспортни средства; в химическата индустрия към 40% от добавената стойност се обезпечава от вносни покупки, в хранително-вкусовата индустрия - към 30%.
Както се отбелязва в този материал, в структурата на добавената стойност, която се дължи на вноса в основни браншове на съветската индустрия, към половината се регистрира от доставките от Европа. Руската стопанска система стана рисково подвластна от вноса от страни като Германия, Англия, Франция, Холандия и редица други страни от груповия Запад. Не е изненадващо, че в първите пакети от наказания множеството от тях се концентрираха върху рестриктивните мерки и възбраните за доставка на сериозни артикули за Русия, с цел да срутен доста браншове от съветската стопанска система.
Има и оценки от самостоятелни специалисти и представители на академичната просвета. Ето да вземем за пример материала „ Нови очертания на индустриалната политика “ (Доклад на Националния проучвателен университет „ Висше учебно заведение по стопанска система “, 2022 г.).
Цифрите, съдържащи се в отчета, са за 2018 година, само че не мисля, че настоящата обстановка в съветската стопанска система е доста по-различна от тази, която беше през тази година.
И по този начин, вносният съставен елемент в себестойността на продуктите на индустриалните предприятия, работещи в Руската федерация през 2018 година, възлиза на 45,9% (включва елементи и съставни елементи, първични материали и полуготови артикули, машини и оборудване) Включително вносният съставен елемент заради доставките от западните страни — 18,1%; заради доставките от други страни - 27.8%.
За някои браншове делът на съставния елемент на вноса е над междинната стойност (%): фармацевтична промишленост - 53.0; компютри, електронна и оптична техника - 68.9; електрообзавеждане - 57,8; други машини и уреди - 62,0; транспортни средства - 56,3; лека индустрия - 74.8.
Както можете да видите, промишлеността е много условно " съветска ". Мисля, че в горния отчет оценките на непознатия съставен елемент в себестойността на крайния артикул също са подценени. В края на краищата доста детайли от индустриалните разноски на предприятията, работещи на територията на Руската федерация, са „ локализирани артикули “, в които вносният съставен елемент участва, само че не се взема поради при изчисленията.
Мисля, че без непотребни старания може да се твърди, че вносният съставен елемент в крайните артикули на индустриалните предприятия, работещи на територията на Руската федерация, надвишава 50%. Забележка: Избягвам думата " съветски ", с цел да не подведа някого.
Засега това са единствено предприятия, „ работещи на територията на Руската федерация “, както и употребяващи най-вече локална работна ръка (т.е. съветски граждани). Трябва да създадем всичко допустимо те още веднъж да станат „ съветски “, „ наши “, „ локални “. Как може да стане това е въпрос на обособена полемика.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ