Русия се завръща към тоталитаризма, казва в интервю за Дойче

Русия се завръща към тоталитаризма, споделя в изявление за Дойче веле ръководителят на правозащитната организация " Мемориал " Сергей Ковальов. Вината е и в обществото, тъй като то се е отказало от контрола върху властта.

Дъждовни води: През октомври съветското министерство на правораздаването включи правозащитната организация " Мемориал " в листата на " задграничните сътрудници ". Върховният съд прегледа желае на министерството за възбрана на " Мемориал ". Как работи правозащитната организация при тези условия?

Сергей Ковальов: Трудно. Въпреки че " Мемориал " се занимава със същите проблеми, с които и по време на основаването си през 1992 година. Ние действаме на правилото: " Прави каквото би трябвало, пък да става каквото ще ". Друг въпрос е, че и други правозащитни организации се натъкнаха на съществени проблеми. Властите взеха на мушка и центъра " Сахаров ", който също беше присъединен към " задграничните сътрудници ". А в близкото минало никой не можеше да си показа, че някой ще стартира да позори концепциите на Сахаров. Говореше се, че съветските управляващи няма да закачат името на Андрей Сахаров. Аз даже се надявах, че във връзка 25 годишнината от гибелта му господин Путин ще произнесе някакво слово. Все отново Сахаров е основател на нуклеарното оръжие, той е крупна фигура, която заслужава почитание. При това той имаше свои възгледи за публичното развиване. Очакването ми се оказа на вятъра. Напоследък постоянно слушам, че хората назовават съветската власт властническа. Последните събития като търсенето на задгранични сътрудници и арестите на шпиони демонстрират, че ние се плъзгаме към тоталитарна система. И това би трябвало да бъде алармиращ синал за обществото. Ставащото през днешния ден в Русия ни връща към недалечното минало.

Дъждовни води: Социологическите изследвания демонстрират, че огромна част от руснаците поддържат политиката на Путин. Защо обществото остава равнодушно към проблемите, на които обръщат внимание правозащитниците?

Семеен кодекс: Никак не ме учудва сегашната еволюция в страната. Мисля, че беше печална илюзия да се има вяра, че Студената война завърши с рухването на Берлинската стена. Изглеждаше, че е пристигнало времето на вяра за постепенни промени. Но за Русия това беше време на отсъпление, по тази причина и главните политически трендове в страната останаха непроменени. Нека единствено да напомня, че когато Владимир Путин наследи Елцин на президентския пост през 2000-та година, единствено неколцина стачкуваха гръмко против това, че някогашен офицер от остарялото Комитет за Държавна сигурност (на СССР), унищожило милиони хора, става държавен глава. Тогава мнозина взеха решение, че " империята на злото ", както назоваха Съветския съюз, си е отишла вечно. Защитавайки през 1991 година пред Народното събрание концепцията за демократична промяна, руснаците наивно сметнаха, че пред страната се открива пътят към съществени преобразования и че новото управление е готово да организира промени. Обаче в постсъветска Русия продължи и се увенча с триумф селекцията на обществото, стартирана от Сталин на опитния полигон ГУЛАГ. Днес сме очевидци по какъв начин управляващите реагират на дейната гражданска позиция. Конституцията на Руската федерация, за която преди време аз изготвях раздела за правата на индивида, се трансформира в документ, който не е предопределен за осъществяване. Споням си по какъв начин прокурорът говореше на пандизчиите в Пермския лагер, където лежах и аз. " Не се позовавайте на конституцията в своите тъжби! Тя не е написана за вас, а за американските негри, с цел да схванат те какъв брой добре се живее при руската власт ". Затова считам, че за ставащото през днешния ден е отговорно цялото общество. Хората не помниха простата истина, че демократичното развиване изисква непрекъснат надзор и напън върху властта. Без публичен надзор режимът може да върви единствено в една посока - към деградация. Единственият излаз е да бъде заменена властта. Не виждам различен метод, с цел да се приключи ставащото в Русия.

Сергей Ковальов

Дъждовни води: Правозащитната организация " Мемориал " беше препоръчана за Нобелова премия за мир. Как оценявате тази номинация?

Семеен кодекс: Подобна премия несъмнено би била голяма поддръжка за нас и би нараснала престижа на правозащитниците, на които управляващите в Русия не разрешават да живеят и работят обикновено. От доста години насам " Мемориал " поставя старания правата на индивида да попаднат във фокуса на публичното внимание. Много е значимо, че носителят на Нобелова премия за мир Лех Валенса номинира организацията ни за Нобелова премия. Аз персонално не разпореждам огромни очаквания " Мемориал " фактически да получи премията. Може би бъркам, само че мисля че Нобеловият комитет ще внимава в връзките си с Москва, с цел да не провокира нейното неодобрение. Струва ми се, че на Запад към момента не проумяват, че ставащото в Русия въобще не е вътрошноруска работа. Главната ми задача в този момент е да не бъдат забравени събитията в Грузия, в Кавказ, в Приднестровието, да не бъде забравена анексията на Крим, както и това, което став в Източна Украйна. Защото " империята на злото " въобще не е изчезнала. И това е световен проблем, който е заплаха за целия свят.