Русия отбелязва 77-та годишнина от победата във Великата отечествена война. Путин на парада
Русия отбелязва 77-та годишнина от успеха във Великата отечествена война
Владимир Путин ще управлява честването на годишнината от успеха на Съветския съюз над нацистка Германия в миг, когато съветските сили водят война в Украйна в един от най-смъртоносните европейски спорове от края на Втората международна война насам. Москва ще показва военна мощност, а някои западни представители настояват, че Путин може да разгласи тотална война на Украйна или да разгласи готовност в цялата страна.
За да отбележат 77-та годишнина от успеха на Русия във Великата отечествена война, хиляди бойци ще преминат през Червения площад в Москва, последвани от танкове, бронетехника и ракетни установки. Над съветската столица ще прелетят свръхзвукови изтребители, стратегически бомбардировачи и, за първи път от 2010-та година, команден аероплан Ил-80, който ще транспортира висшите сили на Русия при положение на нуклеарна война.
Миналата седмица представителят на Кремъл Дмитрий Песков и ръководителят на Държавната дума Вячеслав Володин изрично опровергаха слуховете, че в речта си на 9 май президентът Владимир Путин публично ще разгласи война на Украйна и всеобща готовност в Русия.
Песков заяви също по този начин, че тази година на парада не е поканен нито един задграничен водач, тъй като годишнината не е юбилейна.
Краят на войната
На 12 януари 1945 година Червената Армия навлиза надълбоко в Полша, превземайки Варшава на 17 януари, и Тарнов, Краков и Лудж два дни по-късно, принуждавайки немците да изоставят линията на река Висла. Англо-американските сили усилват бомбардировките върху Източна Германия. На 13 февруари те бомбардират Прага и Дрезден. В резултат на тази бомбардировка в Дрезден умират повече от 140000 цивилни, доста от които са бежанци от източните немски провинции, в това време окупирани от Съюз на съветските социалистически републики.
На 20 февруари руските танкови дивизии доближават до 50 км от Берлин.
От 4 до 12 февруари се организира Ялтенската Конференция, където Сталин, Чърчил и Рузвелт се спогаждат за окупацията на Германия и бъдещото преразпределение на Европа.
Американците влизат в Трир на 2 март и в Кьолн на 5 март. На 7 март те прекосяват река Рейн при Ремаген, сломявайки немската защитна линия на източния бряг.
На 11 април те доближават река Елба, а на 20 април руснаците навлизат в покрайнините на Берлин.
На 25 април американската и руската войска се срещат при Елба.
На 28 април немската опозиция в Северна Италия е сломена.
На 1 май руската войска навлиза в Берлин, а немското радио афишира че Хитлер е мъртъв, и на негово място застава адмирал Карл Дьониц.
Един милион немски и италиански бойци в Италия и в Австрия се предават. Три дни по-късно, дивизиите в Холандия, северозападна Германия и Дания капитулират.
На 7 май група немски военни водачи подписват капитулация в Реймс.
На 8 май Чърчил и президентът Труман афишират края на войната в Европа.
Рано сутринта на 9 май немските ръководители в Берлин подписват сходна капитулация по отношение на руската войска, и маршал Сталин афишира края на войната.
Последици от войната:
Две седмици по-късно държавното управление на Дьониц се разпада, а самият той, към този момент непотребен на спечелилите, е задържан дружно със своите сътрудници.
Съюзническото военно командване поема пряк надзор върху Германия. По-късно източните немски провинции Силезия и Померания са предадени от Съюз на съветските социалистически републики на Полша, а Източна Прусия е разграничена сред Полша и Съюз на съветските социалистически републики.
Западните немски провинции Елзас и Лотарингия са предадени на Франция, Судетската област на Чехословакия.
Германия губи съвсем половината от територията си. Повече от 15 милиона немци са изгонени от някогашните немски територии в Полша и Чехословакия.
Австрия е отделена от Германия в старите си граници.
През 1946 година се организира мирна конференция, където се разискват мирните контракти с победените страни Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия.
Договорите са направени от съвета на външните министри на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция. Те се подписват в Париж на 10 февруари 1947 година
Италия губи четири дребни гранични района в интерес на Франция, адриатическите си острови и полуостров Истрия в интерес на Югославия, няколко острова в интерес на Гърция, и също така се отхвърля от суверенитет върху колониите си в Северна Африка.
Румъния губи Бесарабия и северна Буковина в интерес на Съюз на съветските социалистически републики, само че получава назад Трансилвания от Унгария.
Унгария остава в границите си от 1938 година с незначителни териториални промени в интерес на Словакия, а България - в границите от 1 януари 1941 година
Финландия предава пристанището Петсамо (Печенга) на Съюз на съветските социалистически републики и по този начин остава без достъп до Северния Ледовит Океан.
Повече от 60 милиона души умират във Втората Световна Война, като към 60% от тях са цивилни.
70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена.
Изтощена от войната и от големия финансов дълг към Съединени американски щати, Англия губи Индия, а по-късно и останалата част от колониалната си империя. Тя бива заместена от Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, които стават новите господари на света. Европа, обезкървена и разграничена, става политически и стопански подвластна от тях.
С цел поддържане на следвоенния ред, страните-победителки във Втората Световна Война основават Организацията на Обединените Нации, където влизат " по право " като непрекъснати членки на Съвета за сигурност.
През 1949 година трите западни страни (САЩ, Англия и Франция) образуват от окупационните си зони Федерална Република Германия, а в отговор на това Съюз на съветските социалистически републики образува Германската Демократична Република от остатъка на своята окупационна зона.
Владимир Путин ще управлява честването на годишнината от успеха на Съветския съюз над нацистка Германия в миг, когато съветските сили водят война в Украйна в един от най-смъртоносните европейски спорове от края на Втората международна война насам. Москва ще показва военна мощност, а някои западни представители настояват, че Путин може да разгласи тотална война на Украйна или да разгласи готовност в цялата страна.
За да отбележат 77-та годишнина от успеха на Русия във Великата отечествена война, хиляди бойци ще преминат през Червения площад в Москва, последвани от танкове, бронетехника и ракетни установки. Над съветската столица ще прелетят свръхзвукови изтребители, стратегически бомбардировачи и, за първи път от 2010-та година, команден аероплан Ил-80, който ще транспортира висшите сили на Русия при положение на нуклеарна война.
Миналата седмица представителят на Кремъл Дмитрий Песков и ръководителят на Държавната дума Вячеслав Володин изрично опровергаха слуховете, че в речта си на 9 май президентът Владимир Путин публично ще разгласи война на Украйна и всеобща готовност в Русия.
Песков заяви също по този начин, че тази година на парада не е поканен нито един задграничен водач, тъй като годишнината не е юбилейна.
Краят на войната
На 12 януари 1945 година Червената Армия навлиза надълбоко в Полша, превземайки Варшава на 17 януари, и Тарнов, Краков и Лудж два дни по-късно, принуждавайки немците да изоставят линията на река Висла. Англо-американските сили усилват бомбардировките върху Източна Германия. На 13 февруари те бомбардират Прага и Дрезден. В резултат на тази бомбардировка в Дрезден умират повече от 140000 цивилни, доста от които са бежанци от източните немски провинции, в това време окупирани от Съюз на съветските социалистически републики.
На 20 февруари руските танкови дивизии доближават до 50 км от Берлин.
От 4 до 12 февруари се организира Ялтенската Конференция, където Сталин, Чърчил и Рузвелт се спогаждат за окупацията на Германия и бъдещото преразпределение на Европа.
Американците влизат в Трир на 2 март и в Кьолн на 5 март. На 7 март те прекосяват река Рейн при Ремаген, сломявайки немската защитна линия на източния бряг.
На 11 април те доближават река Елба, а на 20 април руснаците навлизат в покрайнините на Берлин.
На 25 април американската и руската войска се срещат при Елба.
На 28 април немската опозиция в Северна Италия е сломена.
На 1 май руската войска навлиза в Берлин, а немското радио афишира че Хитлер е мъртъв, и на негово място застава адмирал Карл Дьониц.
Един милион немски и италиански бойци в Италия и в Австрия се предават. Три дни по-късно, дивизиите в Холандия, северозападна Германия и Дания капитулират.
На 7 май група немски военни водачи подписват капитулация в Реймс.
На 8 май Чърчил и президентът Труман афишират края на войната в Европа.
Рано сутринта на 9 май немските ръководители в Берлин подписват сходна капитулация по отношение на руската войска, и маршал Сталин афишира края на войната.
Последици от войната:
Две седмици по-късно държавното управление на Дьониц се разпада, а самият той, към този момент непотребен на спечелилите, е задържан дружно със своите сътрудници.
Съюзническото военно командване поема пряк надзор върху Германия. По-късно източните немски провинции Силезия и Померания са предадени от Съюз на съветските социалистически републики на Полша, а Източна Прусия е разграничена сред Полша и Съюз на съветските социалистически републики.
Западните немски провинции Елзас и Лотарингия са предадени на Франция, Судетската област на Чехословакия.
Германия губи съвсем половината от територията си. Повече от 15 милиона немци са изгонени от някогашните немски територии в Полша и Чехословакия.
Австрия е отделена от Германия в старите си граници.
През 1946 година се организира мирна конференция, където се разискват мирните контракти с победените страни Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия.
Договорите са направени от съвета на външните министри на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция. Те се подписват в Париж на 10 февруари 1947 година
Италия губи четири дребни гранични района в интерес на Франция, адриатическите си острови и полуостров Истрия в интерес на Югославия, няколко острова в интерес на Гърция, и също така се отхвърля от суверенитет върху колониите си в Северна Африка.
Румъния губи Бесарабия и северна Буковина в интерес на Съюз на съветските социалистически републики, само че получава назад Трансилвания от Унгария.
Унгария остава в границите си от 1938 година с незначителни териториални промени в интерес на Словакия, а България - в границите от 1 януари 1941 година
Финландия предава пристанището Петсамо (Печенга) на Съюз на съветските социалистически републики и по този начин остава без достъп до Северния Ледовит Океан.
Повече от 60 милиона души умират във Втората Световна Война, като към 60% от тях са цивилни.
70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена.
Изтощена от войната и от големия финансов дълг към Съединени американски щати, Англия губи Индия, а по-късно и останалата част от колониалната си империя. Тя бива заместена от Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, които стават новите господари на света. Европа, обезкървена и разграничена, става политически и стопански подвластна от тях.
С цел поддържане на следвоенния ред, страните-победителки във Втората Световна Война основават Организацията на Обединените Нации, където влизат " по право " като непрекъснати членки на Съвета за сигурност.
През 1949 година трите западни страни (САЩ, Англия и Франция) образуват от окупационните си зони Федерална Република Германия, а в отговор на това Съюз на съветските социалистически републики образува Германската Демократична Република от остатъка на своята окупационна зона.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ