Русия гледа травматично на Октомврийската революция. Това заяви в интервю

Русия гледа травматично на Октомврийската гражданска война. Това съобщи в изявление за БГНЕС историкът доцент доктор Дарина Григорова. Интервюто на Георги Пашкулев с нея е във връзка със 100 години от Великата октомврийска социалистическа гражданска война, която избухва на 7 ноември по нов жанр.

Доцент Григорова е един от водещите експерти в България по История на Русия, учител в СУ „ Свети Климент Охридски “. Тя е създател на няколко книги, измежду които са „ Свобода и самодържавие. Руският демократизъм в края на ХІХ в. “, "Евразийството в Русия" и „ Империя Феникс “, както и на многочислени научни студии и публикации, които са оповестени у нас и в чужбина.

Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с нея.

БГНЕС: Какви са аргументите, довели до Великата октомврийска социалистическа гражданска война през 1917 година?

Доц. Дарина Григорова: Както са явни, по този начин и остават мистерия и до през днешния ден. Има и вътрешнополитически, и външнополитически аргументи. В самата Русия зрее революцията, във всички пластове на обществото. Руското дворянство е насочено на Запад още от ХVIII век. ХIХ век с Декабристкия протест /1825 г./ то демонстрира и политическите си възгледи за смяна на империята. Някои назовават това изменничество към монархията, само че в реалност е натурален европейски развой. Руската дворянска интелигенция е европейска. Но това е едната Русия.

Другата Русия е селска, тя е обичайната или Московска Русия. Тя е противоположната на Петербургската дворянска. Основната причина за революцията в нея е Поземленият въпрос, който е доста сериозен и неуреден въпрос. Реформата на император Александър Втори /1855-1881 г./ с освобождението на крепостните селяни /1861 г./ е доста красиво декларирана, само че се осъществя чак през 1906 година Дотогава те са длъжни да изплащат големи суми и в действителност са закрепостени стопански към общините. Това изяснява началото на селската война още от времето на император Николай Втори /1894-1917 г./. Практически селската война е съпътстваща революцията. Това е съществено събитие, тъй като се унищожават цели имения на помещици, изгарят се, избиват се. Не става дума за елементарен протест, а за развой, който става неконтролируем.

Друга вътрешнополитическа причина е векът на Просвещението, който поразява и Духовните семинарии. Парадоксално е, че точно техни ученици са атеисти и това е съвременно. Никак не е инцидентно, че Сталин е семинарист. Революцията е плод и на този вид образователни заведения, които би трябвало да са обичайни и да пледират към еволюция, а не към кърваво принуждение.

Друга доста значима вътрешна причина е Националният въпрос. От времето на император Александър Трети /1881-1894 г/ толерантността на империята е забравена, а това е една доста значима политика. Има еврейски погроми. От там се получава едно доста необичайно приучване към насилието при започване на ХХ век. Имате есерите с техните терористични актове към царското семейство, министри и против всеки, който носи пагон и въплъщава страната. Това е левият гнет. Но имате и черносотниците – крайнодесният гнет, които се поддържат от държавното управление. Единствената политическа организация, в която служителите имат право да вземат участие, е „ Чьорная сотня “. Т.е. имате два типа терори и обществото последователно привиква. Това е доста преди 1917 година

А към външнополитическите фактори – тук главният е Първата международна война /1914-1918 г./. Всякакви зависимости – финансови, с Англия, Франция и Съединени американски щати – са факт, само че Първата международна война е катализаторът за революцията.

БГНЕС: Дълги години Русия не може да откри отговор на един въпрос – в случай че стане демократична страна, това няма ли да докара до нейния разпад. Този въпрос я мъчи извънредно доста в интервала сред 1906-1917 година, когато в страната в действителност съществува конституционна монархия, въпреки и различаваща се от западните. Възможно ли е Русия да бъде народна власт?

Доц. Дарина Григорова: Дори и като конституционна монархия в интервала от 1906 година, в Русия преимущество има изпълнителната власт. Императорът може да ръководи с укази, които имат силата на закони. Днес президентските укази също не могат да бъдат оспорвани от Държавната Дума. Силната централна власт в Русия няма по какъв начин да бъде заобиколена. Ако тя не съществува, страната се разпада и настава безпорядък. След Февруарската гражданска война от 1917 година имате три центъра на властта. Това е причина за дестабилизация отвън войната.

Специално за демокрацията 1917 година – всичките събития са в името на демокрацията. Болшевиките и есерите я назовават революционна народна власт, а за „ белите “ е същинска съветска народна власт, само че и едните, и другите са против мощната монархия. Това също е един доста значим детайл, който се не помни. Много са малко монархистите от вида на „ Чьорная сотня “, само че те в тези събития безусловно се разтварят. Те са наличие, до момента в който имат политическа протекция, само че де факто фантазията за демокрацията се изражда при всички революционни събития. Това важи освен за Русия.

Русия е една гигантска страна като територия – 9 часови пояса. Трудно можем да си го представим като наличие. Без мощна централна власт това пространство не може да се удържи. Освен това страната е източна. Руснаците са с европейска просвета, само че за тях страната е нещо сакрално. Това е източно отношение. Ако желаете го наречете евразийско, с това геополитическо разбиране. Става дума за мощна централизирана власт. Ако има подчиненост, има успокоение.

Само интелигенцията подлага на критика властта, само че това е и нейната роля. Когато интелигенцията пристигна на власт, става ужасно. Временното държавно управление през 1917 година демонстрира нейната неплатежоспособност. Това са разнообразни видове държание: властта и интелигенцията са несъвместими.

БГНЕС: Много са митовете и легендите към историята на Русия. Те се подхранват и от научно-популярната литература. Един от въпросите, който постоянно изниква по отношение на Октомврийската гражданска война е дали е имало немска финансова помощ?

Доц. Дарина Григорова: Няма съответна изворова база, която да бъде последната дума. Нормално е външна страна, с която сте във война, да финансира дестабилизиращи фактори, каквито в тази ситуация са болшевиките. Това ще й помогне в процеса на войната. Подобни неща се случват на всички места. Не считам, че даже това немско злато, в случай че приемем, че болшевиките в действителност са имали такава финансова помощ, би преобърнало страницата на историята. Не!

При болшевиките забавното е, че още при започване на октомври 1917 година управляват военните хранилища с боеприпаси, като се изключи че към този момент са подчинили и Съветите. Временното държавно управление е обезоръжено без един изстрел. Силата на властта е в тях. След това Учредителното заседание /УС/ се закрива. Всички, които мечтаят за народна власт, имат един ден народна власт и това е УС. Този един ден народна власт приключва след един матрос с фамозната фраза: „ Караул устал “. Това е, в случай че приказваме за такава народна власт, само че Русия не е полис.

Германското злато няма чак подобен голям резултат. По-късно болшевиките стартират да изнасят съветско злато в големи количества за Германия след сключването на Брест-Литовския мир /1918 г./. Те желаят да създадат там гражданска война. Фактически болшевиките лишават личното си население, което гладува, с цел да готвят гражданска война в Германия, която се проваля чак през 1923 година Цели 5 години те чакат цялата им химера да се осъществя. Болшевиките са месиански настроени идеалисти. Говорим за едно комплицирано събитие. Няма единствено предпочитание за власт. Русия е трамплин.

БГНЕС: Какви са последствията за Русия и света от Октомврийската гражданска война?

Доц. Дарина Григорова: Ако Февруарската гражданска война е удар по Русия, Октомврийската въздейства върху целия свят. Това е неоспорим факт.

В обществен проект, което е позитивно и се отбелязва от хората, които не одобряват и двете революции, т. е. не са последователи нито на просъветския, нито на пробелия лагер, това е въздействието, което облагородява европейския метод на живот. Тази лява политика, която разрешава да не се стигне в Европа и Америка до Съветски съюз. А и Съветският съюз е необикновен съперник в региона на „ меката мощ “, както през днешния ден е признато да се споделя. Защото не е единствено пропагандата на болшевиките, която е фантастична - „ Мир, самун и земя “.

През 1925 година Москва основава организацията ВОКС /Всесъюзна организация за културни връзки зад граница – бел.ред./, която е управлявана от сестрата на Лев Троцки и брачна половинка на Каменев – Олга Каменева. Тази организация има връзки с всички културни организации в Европа и Съединени американски щати. Тя организира тънка политика посредством проявление на най-хубавото посредством културата, тъй като в това е силата на Русия. В съдействието от руска страна вземат участие Маяковски, Прокофиев, Шостакович, Айзенщайн и други колосални фигури от съветската просвета, която е станала руска. От друга страна по линия на тези организации в Съюз на съветските социалистически републики идват Хърбърт Уелс и Бърнард Шоу. Този културен продан демонстрира ултрамодерниситчната страна на Съветския съюз. Картината е съвсем като от приказен разказ за западноевропейците. Никъде нямате просяци, на никое място няма очевидно неодобрение, имате просветителна система, която по немски модел се развива възходящо след първите 10 години на неточности, когато е неразрешена съветската история. Този облик е обаятелен. Той е стъпил върху голямо количество жертви, само че тогава това не се регистрира. Влиянието за Запада е голямо и отводът след 1991 година от обществената политика се дължи на това, че към този момент няма съперник.

Да вземем, да вземем за пример, Хърбърт Уелс и това, което той споделя за Първата международна война и за отношението на Запада към Русия: Войната е дело на "европейския империализъм" и Русия, която "принадлежи на остарелия цивилизован свят" губи тази война. Той назовава грандиозна злополука 1917 година Уелс приказва за това по какъв начин Руската монархия е изгубила войната с този европейски империализъм, само че след това този империализъм се култивира и облагородява поради руския модел. В някои връзки Октомврийската гражданска война се оказа по по-полезна за Запада, в сравнение с за Русия. Макар че отново не всичко е по този начин еднопосочно.

БГНЕС: 100 години след Великия октомври каква е равносметката?

Доц. Дарина Григорова: Още е рано да създадем равносметката. Ако приказваме за позицията на Кремъл, е тишина, като се изключи дежурните изречения. Като изключим леко кресливите токшоута в формалните канали, юбилеят на Октомврийската гражданска война се пренебрегва. Това е удостоверение за тлеенето на някакъв развой. Като не отбелязваш обещано събитие, това не значи, че то изчезва единствено по себе си. Това значи, че Русия към момента гледа травматично на този интервал, тъй като преди беше извънредно идеализиран с позитивен знак, а в този момент – извънредно идеализиран с негативен.

В съветското общество има доста пластове. Отношението е доста друго, не са единствено „ бели “ и „ червени “, както е главното разделяне, каквото да вземем за пример при славянофилите и западниците, в случай че приказваме за ориентировка. Има и едно трето течение, което е чисто монархическо и то е и против „ белите “, и против „ алените “, тъй като „ белите “ са против монархията. Т.е. доста консервативни пластове не желаят да одобряват революцията от 1917 година като нещо свое. И мъдрата политика на Кремъл е да се приказва, че това е част от общата история и не би трябвало да се дели, не трябва да се зачертава. Но не би трябвало и да се пренебрегва. Позицията на Кремъл е доста странна. Ако обърнете внимание, във връзка на 100 години от експлоадирането на Първата международна война през 2014 година имаше грандиозни събития. Някои идеолози даже се пробваха да я показват по този начин, че да засенчи Втората международна война, което не може да се случи. А в този момент за 100 години от Февруарската и Октомврийската гражданска война имаме единствено дежурни изречения и напълно умишлено игнориране. Причината не е в идните през 2018 година избори, както допускат някои, или някаква рискова обстановка. Не. Страх, тъй като всяка дума може да взриви. С това, което тлее, може да изригне отношение, от една дума единствено от върха. Това е боязън. /БГНЕС