Никога не съм спирала да пея
РУМИ КОЦЕВА е родена на 7 декември 1954 година в Петрич. Тя пее от дете, приключва " Културознание " и " Музикознание " в Лайпцигския университет, а по-късно и магистратура по " Поп и джаз пеене " в НМА " Проф. Панчо Владигеров ". В продължение на 15 години е солистка на Ансамбъла на Строителните войски. Прави записи за БНР, Българска национална телевизия и " Балкантон ". Още с дебютния си албум " Водопад " (1987) се откроява с първия си едноименен шлагер. Дискографията й наброява седем албума, а в кариерата си тя става притежател на голям брой оценки, в това число от " Златният Орфей ", " Бургас и морето ", както и от състезания в Сопот (Полша) и Росток (Германия). Руми Коцева е и одобрен вокален възпитател, като в своята процедура необятно застъпва осъществяванията на джаз стандарти и незабравими български песни. През 2012 година стартира поредност от концерти на възпитаници от класа си - " Българските евъргрийни ". През 2019 година основава фестивала за осъществяване на джаз стандарти и вечнозелени песни " Евъргрийн фест София ".
- Руми Коцева, предстоят Ви празнични концерти под наслов " Вечните коледни песни на български език " в София и Шумен, с които отбелязвате 45 години креативна активност. С какво си спомняте миналото време?
- 45 години креативна активност не е по никакъв начин малко и се пробвам да си припомням най-вече за хубавите моменти, макар че съм срещала някои огромни компликации. Музиката сама ме дръпна към себе си, тъй като непрестанно ме канеха да пея с един или различен оркестър. Навремето имаше два-три определени оркестъра, които работеха в чужбина, в Скандинавските страни бях поканена за солистка на един от тях и оттова се стартира. После, като се върнах в България, с конкурс бях призната за солистка на естрадния оркестър на Ансамбъла на Строителните войски, в който работихме дружно с " Тоника Сухопътни войски ", Росица Борджиева, Орлин Горанов, Искрен Пецов, Деян Неделчев, Снежина Темелкова и други И в продължение на 15 години изнасяхме по към 150 концерта в годината дружно с този отбор. Беше огромна школа за мен. Тогава започнаха и първите ми записи, и издаването на първите ми албуми, които бяха дългосвирещи плочи, издадени от " Балкантон ".
Първата ми плоча бе " Водопад ", на която, за мой шанс, аранжиментите бяха направени от " ФСБ " - Румен Бояджиев, Иван Лечев, Косьо Цеков. Това беше през 1995 година После излезе втората ми дългосвиреща плоча, работих с най-големите композитори, измежду които: Мария Ганева, Стефан Димитров, Митко Щерев, Александър Бръзицов, Зорница Попова и други Това бяха доста хубави моменти от живота ми.
След измененията закриха Ансамбъла на Строителните войски и настъпиха доста, доста сложни времена за нас. В продължение на няколко години поп фолкът ни измести и ние, естрадните артисти, се почувствахме непотребни и забравени, бяхме отвън светлините на прожекторите. Сега за изпълнителите от моето потомство има вълна на възвръщане, множеството от тях още веднъж вършат концерти, още веднъж се появяват.
- Как оцеляхте? Сменихте ли специалността?
- Тогава спасението още веднъж беше да отидем в чужбина и с оркестъра на Ансамбъла на Строителните войски пътувахме още веднъж в Скандинавските страни, представях независимо шоу с оркестър и балет. След това, като се върнах, се захванах и с педагогическа активност. Започнах да образовам деца по поп и джаз пеене и направих огромен клас от възпитаници към Народно читалище " Д-р Петър Берон 1926 година ". Това също ми донасяше огромна наслада, тъй като доста обичам децата, а ние имаме толкоз гении. Единственото, което не ми харесваше, е, че българските деца не познаваха българската поп музика. Не ги упреквам, тъй като по това време никой не им я оферираше по никакви медии.
Руми Коцева с участници в " Евъргрийн фест София "
Реших да събера класа си и да им пусна моите обичани песни от българската сцена със задачата всеки да си избере по една ария, която си хареса, и да създадем концерт единствено от наши песни. Обидно ми се стори за българските артисти и композитори, текстописци - за какво вършим песни, като няма кой да ги слуша, като никой не ги знае? Оказа се, че децата доста харесаха тези песни и си избраха не по една, а по няколко. И аз споделих: " Чакайте! Не става по този начин, ще създадем поредност от концерти. " Разделихме песните по десетилетия - 60-те, 70-те, 80-те, 90-те години и най-после тези от новия век, и осъществихме серия от училищен концерти под наслов " Българските евъргрийни ". Те се организираха всяко лято по един на Лятната сцена в Борисовата градина, тъй като беше трудоемка подготовката. Присъстваха доайените на българската сцена: Ирина Чмихова, Маргарита Радинска, Лиана Антонова, Маргрет Николова и Мими Николова, някои от които се качиха на сцената. Първият може би не, само че идващите концерти бяха с поддръжката на Столичната община, която хареса концепцията и ни даде сцената, и ни подкрепя да ги изпълним. С времето участваха от ден на ден деца, музиканти онлайн, млади танцьори от балет " Веда младши " и в последните години се събираха по 200 деца на сцената в края на програмата. Беше огромна наслада.
Като завърши този план, се оказа, че те желаят той да продължи и няма по какъв начин да спрем концертите под наслов " Българските евъргрийни ", които реализираме до ден-днешен през юни на Лятната сцена в Борисовата градина. По-късно поразмислих и взех решение: за какво да са единствено български евъргрийни, за какво да не прибавим към тях и международни евъргрийни, даже джаз стандарти. И организирахме фестивал, който се споделя " Евъргрийн фест София ". Първото издание беше през 2019 година, като едното направление е за международни евъргрийни и джаз стандарти, а второто - единствено за български. Има към този момент шест издания. И той като предходния план непрестанно се разраства и обогатява с разнообразни начинания. Наложи се като бутиков фестивал и конкурс за пеещи деца в София, като последния път имахме участници от 26 града от страната.
Никога не съм си мислила, даже помисляла да се отхвърлям от пеенето или от музиката през тези 45 години. Но съм имала доста моменти, в които съм изпитвала страшни усложнения, в които изявите ми на сцена са били прекомерно лимитирани. Въпреки това съм удовлетворена, че не съм серпантина да пея. И съм доста щастлива, че в този момент, след толкоз време, имам опция да осъществявам това, което си бях намислила още преди 20 години, а точно " Вечните коледни песни на български език " със симфоничен оркестър в зала " България ".
- Какви качества би трябвало да имат младежите, които желаят да се занимават с музика и да станат сполучливи реализатори? В днешно време всичко е цифровизирано, преобладават новите технологии, целите и полезностите се промениха.
- Наистина е по този начин. И до ден-днешен има доста надарени младежи, само че ми задават въпроса все по-често: за какво старите песни се харесват повече, в сравнение с сегашните? Лично аз считам, че и в наше време има хубави песни, има надарени млади музиканти, артисти, само че старите песни бяха основани от професионални композитори, текстовете бяха написани от поети, аранжирани от професионални аранжьори. В тези шлагери имаше запаметяваща се мелодия, естетика, послания в поезията им, по тази причина те са останали във времето и можем елементарно да си ги спомним, затананикаме или запеем.
Руми Коцева с щерка си
Докато днешните песни ми се коства, че натъртват повече на ритъма, странни са ми някои мелодии. Но пък младите може би ги харесват. Моята рекомендация към тях е малко повече в началото да се образоват в региона на музиката, тъй като там има доста какво да се учи, преди човек да си намерения, че знаейки три акомпанимента на пиано към този момент е композитор и стихотворец. Липсват ми по-дълбоки всемирен послания в новите песни. Но светът се развива, технологиите навлизат във всичко, може би някой ден изкуственият разсъдък ще ни написа песните. И ние ще би трябвало просто да успеем да го управляваме, в случай че можем.
- А младите имат ли задоволително подиуми за изява? Напоследък са изключително настоящи телевизионните формати, които откриват нови гении. Това добър старт ли е за тях?
- Там виждаме в действителност доста надарени младежи, особено в " Гласът на България ", " Екс фактор ", " България търси гений ". Доста дарования се явяват и аз им се веселя от все сърце, само че като свърши форматът, не съм сигурна, че те не престават да се развиват. Оттам нататък се изисква човек да има освен глас и гений, само че да има и темперамент, с цел да продължи в тази нелека област. Не мисля, че сцените са лимитирани, само че и не са чак толкоз доста. Някои записват една ария и завършват, да, но " една птичка пролет не прави ". Човек би трябвало да носи темперамент и доста борбеност, в случай че желае да успее. Има къде да се изявяват, в случай че имат в действителност тези морални сили. От друга страна, към този момент има и продуцентски къщи, към които биха могли да се насочат и да получат поддръжка. Това от дълго време е процедура на Запад. И тези, които съумеят да сключат контракти с сполучливи компании, се развиват доста добре.
- Да споделите какво Ви следва през новата година, която е юбилейна за Вас?
- Очаквам с неспокойствие да минат празничните ми концерти на 2 и 4 декември в Шумен и в София и коледните концерти с децата от класа ми. През 2025 година доста се надявам да осъществявам това, което започнах през тази година. Програмата с коледните песни да бъде издадена със съответните допълнени нови песни както на компактдиск, по този начин и на дългосвиреща винилова плоча - също доста съвременно. После, през февруари, както всяка година, ще се организира седмото издание на " Евъргрийн фест София " в " София лайф клуб " и още веднъж ще вземат участие деца от цяла България. Те ще изпеят евъргрийни и джаз стандарти, международни и български. После годината потегля по своя ход, постоянно имаме огромни концерти за пролетта, за 24 май, за края на образователната година. През юни още веднъж следва концертът " Българските евъргрийни " в Борисовата градина, като в него към този момент вземат участие лауреатите от второ направление на " Евъргрийн фест София ", в което се причисляват деца от цялата страна.
- Какво ще пожелаете на читателите на ДУМА и Вашите фенове?
- Първото ми благопожелание към вашите читатели е да си запазят здравето и спокойствието, тъй като живеем в доста изнервено време. Лично аз самата се боря със себе си да запазя успокоение. Всички се надяваме, че оттук насетне ни предстоят доста радостни събития, на които бихме желали да се насладим.
- Руми Коцева, предстоят Ви празнични концерти под наслов " Вечните коледни песни на български език " в София и Шумен, с които отбелязвате 45 години креативна активност. С какво си спомняте миналото време?
- 45 години креативна активност не е по никакъв начин малко и се пробвам да си припомням най-вече за хубавите моменти, макар че съм срещала някои огромни компликации. Музиката сама ме дръпна към себе си, тъй като непрестанно ме канеха да пея с един или различен оркестър. Навремето имаше два-три определени оркестъра, които работеха в чужбина, в Скандинавските страни бях поканена за солистка на един от тях и оттова се стартира. После, като се върнах в България, с конкурс бях призната за солистка на естрадния оркестър на Ансамбъла на Строителните войски, в който работихме дружно с " Тоника Сухопътни войски ", Росица Борджиева, Орлин Горанов, Искрен Пецов, Деян Неделчев, Снежина Темелкова и други И в продължение на 15 години изнасяхме по към 150 концерта в годината дружно с този отбор. Беше огромна школа за мен. Тогава започнаха и първите ми записи, и издаването на първите ми албуми, които бяха дългосвирещи плочи, издадени от " Балкантон ".
Първата ми плоча бе " Водопад ", на която, за мой шанс, аранжиментите бяха направени от " ФСБ " - Румен Бояджиев, Иван Лечев, Косьо Цеков. Това беше през 1995 година После излезе втората ми дългосвиреща плоча, работих с най-големите композитори, измежду които: Мария Ганева, Стефан Димитров, Митко Щерев, Александър Бръзицов, Зорница Попова и други Това бяха доста хубави моменти от живота ми.
След измененията закриха Ансамбъла на Строителните войски и настъпиха доста, доста сложни времена за нас. В продължение на няколко години поп фолкът ни измести и ние, естрадните артисти, се почувствахме непотребни и забравени, бяхме отвън светлините на прожекторите. Сега за изпълнителите от моето потомство има вълна на възвръщане, множеството от тях още веднъж вършат концерти, още веднъж се появяват.
- Как оцеляхте? Сменихте ли специалността?
- Тогава спасението още веднъж беше да отидем в чужбина и с оркестъра на Ансамбъла на Строителните войски пътувахме още веднъж в Скандинавските страни, представях независимо шоу с оркестър и балет. След това, като се върнах, се захванах и с педагогическа активност. Започнах да образовам деца по поп и джаз пеене и направих огромен клас от възпитаници към Народно читалище " Д-р Петър Берон 1926 година ". Това също ми донасяше огромна наслада, тъй като доста обичам децата, а ние имаме толкоз гении. Единственото, което не ми харесваше, е, че българските деца не познаваха българската поп музика. Не ги упреквам, тъй като по това време никой не им я оферираше по никакви медии.
Руми Коцева с участници в " Евъргрийн фест София "
Реших да събера класа си и да им пусна моите обичани песни от българската сцена със задачата всеки да си избере по една ария, която си хареса, и да създадем концерт единствено от наши песни. Обидно ми се стори за българските артисти и композитори, текстописци - за какво вършим песни, като няма кой да ги слуша, като никой не ги знае? Оказа се, че децата доста харесаха тези песни и си избраха не по една, а по няколко. И аз споделих: " Чакайте! Не става по този начин, ще създадем поредност от концерти. " Разделихме песните по десетилетия - 60-те, 70-те, 80-те, 90-те години и най-после тези от новия век, и осъществихме серия от училищен концерти под наслов " Българските евъргрийни ". Те се организираха всяко лято по един на Лятната сцена в Борисовата градина, тъй като беше трудоемка подготовката. Присъстваха доайените на българската сцена: Ирина Чмихова, Маргарита Радинска, Лиана Антонова, Маргрет Николова и Мими Николова, някои от които се качиха на сцената. Първият може би не, само че идващите концерти бяха с поддръжката на Столичната община, която хареса концепцията и ни даде сцената, и ни подкрепя да ги изпълним. С времето участваха от ден на ден деца, музиканти онлайн, млади танцьори от балет " Веда младши " и в последните години се събираха по 200 деца на сцената в края на програмата. Беше огромна наслада.
Като завърши този план, се оказа, че те желаят той да продължи и няма по какъв начин да спрем концертите под наслов " Българските евъргрийни ", които реализираме до ден-днешен през юни на Лятната сцена в Борисовата градина. По-късно поразмислих и взех решение: за какво да са единствено български евъргрийни, за какво да не прибавим към тях и международни евъргрийни, даже джаз стандарти. И организирахме фестивал, който се споделя " Евъргрийн фест София ". Първото издание беше през 2019 година, като едното направление е за международни евъргрийни и джаз стандарти, а второто - единствено за български. Има към този момент шест издания. И той като предходния план непрестанно се разраства и обогатява с разнообразни начинания. Наложи се като бутиков фестивал и конкурс за пеещи деца в София, като последния път имахме участници от 26 града от страната.
Никога не съм си мислила, даже помисляла да се отхвърлям от пеенето или от музиката през тези 45 години. Но съм имала доста моменти, в които съм изпитвала страшни усложнения, в които изявите ми на сцена са били прекомерно лимитирани. Въпреки това съм удовлетворена, че не съм серпантина да пея. И съм доста щастлива, че в този момент, след толкоз време, имам опция да осъществявам това, което си бях намислила още преди 20 години, а точно " Вечните коледни песни на български език " със симфоничен оркестър в зала " България ".
- Какви качества би трябвало да имат младежите, които желаят да се занимават с музика и да станат сполучливи реализатори? В днешно време всичко е цифровизирано, преобладават новите технологии, целите и полезностите се промениха.
- Наистина е по този начин. И до ден-днешен има доста надарени младежи, само че ми задават въпроса все по-често: за какво старите песни се харесват повече, в сравнение с сегашните? Лично аз считам, че и в наше време има хубави песни, има надарени млади музиканти, артисти, само че старите песни бяха основани от професионални композитори, текстовете бяха написани от поети, аранжирани от професионални аранжьори. В тези шлагери имаше запаметяваща се мелодия, естетика, послания в поезията им, по тази причина те са останали във времето и можем елементарно да си ги спомним, затананикаме или запеем.
Руми Коцева с щерка си
Докато днешните песни ми се коства, че натъртват повече на ритъма, странни са ми някои мелодии. Но пък младите може би ги харесват. Моята рекомендация към тях е малко повече в началото да се образоват в региона на музиката, тъй като там има доста какво да се учи, преди човек да си намерения, че знаейки три акомпанимента на пиано към този момент е композитор и стихотворец. Липсват ми по-дълбоки всемирен послания в новите песни. Но светът се развива, технологиите навлизат във всичко, може би някой ден изкуственият разсъдък ще ни написа песните. И ние ще би трябвало просто да успеем да го управляваме, в случай че можем.
- А младите имат ли задоволително подиуми за изява? Напоследък са изключително настоящи телевизионните формати, които откриват нови гении. Това добър старт ли е за тях?
- Там виждаме в действителност доста надарени младежи, особено в " Гласът на България ", " Екс фактор ", " България търси гений ". Доста дарования се явяват и аз им се веселя от все сърце, само че като свърши форматът, не съм сигурна, че те не престават да се развиват. Оттам нататък се изисква човек да има освен глас и гений, само че да има и темперамент, с цел да продължи в тази нелека област. Не мисля, че сцените са лимитирани, само че и не са чак толкоз доста. Някои записват една ария и завършват, да, но " една птичка пролет не прави ". Човек би трябвало да носи темперамент и доста борбеност, в случай че желае да успее. Има къде да се изявяват, в случай че имат в действителност тези морални сили. От друга страна, към този момент има и продуцентски къщи, към които биха могли да се насочат и да получат поддръжка. Това от дълго време е процедура на Запад. И тези, които съумеят да сключат контракти с сполучливи компании, се развиват доста добре.
- Да споделите какво Ви следва през новата година, която е юбилейна за Вас?
- Очаквам с неспокойствие да минат празничните ми концерти на 2 и 4 декември в Шумен и в София и коледните концерти с децата от класа ми. През 2025 година доста се надявам да осъществявам това, което започнах през тази година. Програмата с коледните песни да бъде издадена със съответните допълнени нови песни както на компактдиск, по този начин и на дългосвиреща винилова плоча - също доста съвременно. После, през февруари, както всяка година, ще се организира седмото издание на " Евъргрийн фест София " в " София лайф клуб " и още веднъж ще вземат участие деца от цяла България. Те ще изпеят евъргрийни и джаз стандарти, международни и български. После годината потегля по своя ход, постоянно имаме огромни концерти за пролетта, за 24 май, за края на образователната година. През юни още веднъж следва концертът " Българските евъргрийни " в Борисовата градина, като в него към този момент вземат участие лауреатите от второ направление на " Евъргрийн фест София ", в което се причисляват деца от цялата страна.
- Какво ще пожелаете на читателите на ДУМА и Вашите фенове?
- Първото ми благопожелание към вашите читатели е да си запазят здравето и спокойствието, тъй като живеем в доста изнервено време. Лично аз самата се боря със себе си да запазя успокоение. Всички се надяваме, че оттук насетне ни предстоят доста радостни събития, на които бихме желали да се насладим.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ