Защо не по-широко?
Румен СТОЯНОВ
В национална ария: " чухте ли, не ли сте? " Направи ми усещане подредбата на трите последни думи. Книжовният словоред повелява да изричаме/пишем " не сте ли ", а инаквостта я брои за неправилна, диалектна. Да, има я в поместни приказва, там й е мястото и човек просветен би трябвало да я отбягва. Всеки начален преподавател би поправил разместванката. Моя покорност разрешавам си да изразя друго (вироглаво?) мненийце. И то е както следва.
Една от най-важните, същностни отлики на езика нам насущний е доста раздвиженият му словоред и това му е съкровено достолепие. Още повече в сравнение с в формалната възприетост онагледяват го локалните говорения и подобен е приведеният случай. У мен той вика питанка: за какво не го поносим, кое му е лошавото на туй " не ли сте " в параленост с позволеното " не сте ли "? За мен първото не стои под второто, а са равностойни, та не виждам защитима причина гнусливо да бърчим нос пред единия изказ. От мен да зависеше (чети в случай че бях цар), щях да туря знак на тъждество сред двете сгоди: низвергната уголемява изказовите ни благоприятни условия, пък чунким това не е хубаво? Все едно си намерил жълтици две, само че едната я хвърляш. Кой разумник би одобрил тая п(р)остъпка? Едва ли някой. А в родната изказност точно по този начин вършим. И не осъзнаваме нашите виновност или погрешност. Както и да погледнем, с тоя стеснен метод нищо не сме придобили, таман в противен случай, очевидно - крепко изгубили.
Горната изява, уви, надалеч не е единствена и тя произтича от тясно уредения литературен език. Поместните приказва оферират възхитителни по качество и количество изказности, които безразсъдно и себеограбващо = себеобедняващо сме пренебрегнали и нищо/нищинко/нищичко не вършим да понижим, в случай че ще би срамливинко, вредите им. А би трябвало да е противоположен методът ни: щом безпричинно тесновато е бил формиран новокнижовният език, би трябвало грижовно да търсим - и намираме - способи за понижаване увредите, обедняващи словесността ни, което включва, духовно, самите нас.
В национална ария: " чухте ли, не ли сте? " Направи ми усещане подредбата на трите последни думи. Книжовният словоред повелява да изричаме/пишем " не сте ли ", а инаквостта я брои за неправилна, диалектна. Да, има я в поместни приказва, там й е мястото и човек просветен би трябвало да я отбягва. Всеки начален преподавател би поправил разместванката. Моя покорност разрешавам си да изразя друго (вироглаво?) мненийце. И то е както следва.
Една от най-важните, същностни отлики на езика нам насущний е доста раздвиженият му словоред и това му е съкровено достолепие. Още повече в сравнение с в формалната възприетост онагледяват го локалните говорения и подобен е приведеният случай. У мен той вика питанка: за какво не го поносим, кое му е лошавото на туй " не ли сте " в параленост с позволеното " не сте ли "? За мен първото не стои под второто, а са равностойни, та не виждам защитима причина гнусливо да бърчим нос пред единия изказ. От мен да зависеше (чети в случай че бях цар), щях да туря знак на тъждество сред двете сгоди: низвергната уголемява изказовите ни благоприятни условия, пък чунким това не е хубаво? Все едно си намерил жълтици две, само че едната я хвърляш. Кой разумник би одобрил тая п(р)остъпка? Едва ли някой. А в родната изказност точно по този начин вършим. И не осъзнаваме нашите виновност или погрешност. Както и да погледнем, с тоя стеснен метод нищо не сме придобили, таман в противен случай, очевидно - крепко изгубили.
Горната изява, уви, надалеч не е единствена и тя произтича от тясно уредения литературен език. Поместните приказва оферират възхитителни по качество и количество изказности, които безразсъдно и себеограбващо = себеобедняващо сме пренебрегнали и нищо/нищинко/нищичко не вършим да понижим, в случай че ще би срамливинко, вредите им. А би трябвало да е противоположен методът ни: щом безпричинно тесновато е бил формиран новокнижовният език, би трябвало грижовно да търсим - и намираме - способи за понижаване увредите, обедняващи словесността ни, което включва, духовно, самите нас.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ