Румъния и нейната неочаквана победа срещу Канада в спорен проект за добив на злато
Румъния няма да заплаща никакви обезщетения на записаната в Канада минна компания Gabriel Resources, поради прекъсването на плана за рандеман на злато в румънския античен район Рошия Монтана в Трансилвания. Това реши Международният център за споразумяване на капиталови разногласия във Вашингтон (ICSID), написа Romania Insider, цитирайки на локалните управляващи.
Съдебното решение идва съвсем девет години, откакто Gabriel Resources заведе делото си против Румъния в ICSID, и значително то е ненадейно. Висши политици в Букурещ, в това число министър председателят Марсел Чолаку и министърът на финансите Марсел Болос неотдавна допуснаха, че страната им може да бъде принудена да заплати към €2 милиарда отплата на Gabriel Resources, съгласно G4Media.ro.
Източник:
Рошия Монтана съдържа едни от най-големите находища на злато в Европа
Всъщност, канадската компания искаше обезщетения до $6,7 милиарда. Минималната сума, с която щеше да се задоволи беше еквивалентът на вложенията, осъществени за плана за рандеман на злато в Рошия Монтана, възлизащ на към $1 милиард. Можеше да се стигне и до съглашение, което обаче щеше да принуди Румъния да разреши на Gabriel Resources да продължи плана за рандеман на злато.
Една от българските мини на Dundee Precious Metals с рекорден рандеман на злато
Канадската компания оперира обекти в Челопеч и Крумовград
ICSID отхвърли всички искове, подадени от Gabriel Resources, като даже подреди на канадската компания да възвърне на Румъния арбитражните разноски от $1,43 милиона, както и част от правосъдните разноски, възлизащи на към €8 милиона. Румънската страна беше представлявана в този случай от локалната адвокатска адвокатска фирма Leaua Damcali Deaconu Paunescu - LDDP и от швейцарската компания LALIVE SA.
" Борихме се за Румъния, тъй като беше незаслужено всеки чиновник и пенсионер на тази страна да бъде осъден за грешките на политици, които действаха против ползите на страната. Благодаря на екипа от юристи, които представляваха Румъния с професионализъм, честност и чест. Румънците не би трябвало да страдат поради решенията на някои министър председатели, които слагат персоналните си ползи над националните ", разяснява в публично изказване пред медиите румънският министър председател Марсел Чолаку.
Кратка история на противоречивия проект за рандеман на злато
Историята на плана за рандеман на злато в Рошия Монтана стартира през 90-те години на предишния век, когато канадска компания, учредена от румънския предприемач Франк Тимиш - Gabriel Resources, получава правото да извършва плана в взаимно дружество с румънската държавна компания Minvest Deva. Gabriel Resources притежаваше 80% от плана, а румънската страна имаше миноритарен дял от 20%.
През 2000 година Gabriel Resources организира геоложко изследване, което пресметна, че към 330 тона находища и 1600 тона сребро могат да бъдат извлечени от минния план Rosia Montana, кръстен на едноименния румънския планински регион. Оценките се основават на потреблението на цианид в процеса на екстракция.
През 2005 година плановата компания Rosia Montana Gold Corporation (RMCG) подаде изследване за влияние върху околната среда за плана. През 2007 година Министерството на околната среда спря процедурата за издаване на екологично позволение, с цел да може планът да продължи.
През 2011 година висши румънски политици, в това число министър председателят Емил Бок и президентът Траян Бъсеску, обявиха, че договорът с Gabriel Resources за плана Rosia Montana би трябвало да бъде преразгледан. Те бяха недоволни от икономическите изгоди, които Румъния трябваше да получи от минния план.
През 2012 година социалдемократът Виктор Понта пое премиерския пост и планът още веднъж беше блокиран. След парламентарните избори през 2012 година държавното управление стартира предоговаряне на плана. Понта обаче не пожела да поеме отговорност за утвърждението на плана и изиска от Народното събрание да гласоподава така наречен " Закон за Рошия Монтана ".
След огромни улични митинги в Букурещ и други огромни градове, румънският парламент гласоподава за замразяването на плана през ноември 2013 година, като Камарата на депутатите удостовери решението през юни 2014 година През юли 2015 година Gabriel Resources стартира арбитражно дело против Румъния в ICSID.
През 2016 година държавното управление на премиера Дачиан Чолош подаде искане за включване на местността в листата на ЮНЕСКО. Процесът беше спрян от социалдемократическото държавно управление на Виорика Дънчила, само че обновен от демократичното държавно управление на Лудовик Орбан.
През 2021 година античният златодобивен комплекс в Рошия Монтана, отдалечено място в планината Апусени в Западна Румъния, публично е прибавен към Списъка на ЮНЕСКО за международно завещание и Списъка на международното завещание в заплаха. Решението поставя завършек на всевъзможни шансове за обновяване на златодобива в региона.
Сърбия ще добива злато и мед на 25 км от границата с България
Инвестицията се прави оценка на 3.8 милиарда долара
Съдебното решение идва съвсем девет години, откакто Gabriel Resources заведе делото си против Румъния в ICSID, и значително то е ненадейно. Висши политици в Букурещ, в това число министър председателят Марсел Чолаку и министърът на финансите Марсел Болос неотдавна допуснаха, че страната им може да бъде принудена да заплати към €2 милиарда отплата на Gabriel Resources, съгласно G4Media.ro.
Източник:
Рошия Монтана съдържа едни от най-големите находища на злато в Европа
Всъщност, канадската компания искаше обезщетения до $6,7 милиарда. Минималната сума, с която щеше да се задоволи беше еквивалентът на вложенията, осъществени за плана за рандеман на злато в Рошия Монтана, възлизащ на към $1 милиард. Можеше да се стигне и до съглашение, което обаче щеше да принуди Румъния да разреши на Gabriel Resources да продължи плана за рандеман на злато.
Една от българските мини на Dundee Precious Metals с рекорден рандеман на злато
Канадската компания оперира обекти в Челопеч и Крумовград
ICSID отхвърли всички искове, подадени от Gabriel Resources, като даже подреди на канадската компания да възвърне на Румъния арбитражните разноски от $1,43 милиона, както и част от правосъдните разноски, възлизащи на към €8 милиона. Румънската страна беше представлявана в този случай от локалната адвокатска адвокатска фирма Leaua Damcali Deaconu Paunescu - LDDP и от швейцарската компания LALIVE SA.
" Борихме се за Румъния, тъй като беше незаслужено всеки чиновник и пенсионер на тази страна да бъде осъден за грешките на политици, които действаха против ползите на страната. Благодаря на екипа от юристи, които представляваха Румъния с професионализъм, честност и чест. Румънците не би трябвало да страдат поради решенията на някои министър председатели, които слагат персоналните си ползи над националните ", разяснява в публично изказване пред медиите румънският министър председател Марсел Чолаку.
Кратка история на противоречивия проект за рандеман на злато
Историята на плана за рандеман на злато в Рошия Монтана стартира през 90-те години на предишния век, когато канадска компания, учредена от румънския предприемач Франк Тимиш - Gabriel Resources, получава правото да извършва плана в взаимно дружество с румънската държавна компания Minvest Deva. Gabriel Resources притежаваше 80% от плана, а румънската страна имаше миноритарен дял от 20%.
През 2000 година Gabriel Resources организира геоложко изследване, което пресметна, че към 330 тона находища и 1600 тона сребро могат да бъдат извлечени от минния план Rosia Montana, кръстен на едноименния румънския планински регион. Оценките се основават на потреблението на цианид в процеса на екстракция.
През 2005 година плановата компания Rosia Montana Gold Corporation (RMCG) подаде изследване за влияние върху околната среда за плана. През 2007 година Министерството на околната среда спря процедурата за издаване на екологично позволение, с цел да може планът да продължи.
През 2011 година висши румънски политици, в това число министър председателят Емил Бок и президентът Траян Бъсеску, обявиха, че договорът с Gabriel Resources за плана Rosia Montana би трябвало да бъде преразгледан. Те бяха недоволни от икономическите изгоди, които Румъния трябваше да получи от минния план.
През 2012 година социалдемократът Виктор Понта пое премиерския пост и планът още веднъж беше блокиран. След парламентарните избори през 2012 година държавното управление стартира предоговаряне на плана. Понта обаче не пожела да поеме отговорност за утвърждението на плана и изиска от Народното събрание да гласоподава така наречен " Закон за Рошия Монтана ".
След огромни улични митинги в Букурещ и други огромни градове, румънският парламент гласоподава за замразяването на плана през ноември 2013 година, като Камарата на депутатите удостовери решението през юни 2014 година През юли 2015 година Gabriel Resources стартира арбитражно дело против Румъния в ICSID.
През 2016 година държавното управление на премиера Дачиан Чолош подаде искане за включване на местността в листата на ЮНЕСКО. Процесът беше спрян от социалдемократическото държавно управление на Виорика Дънчила, само че обновен от демократичното държавно управление на Лудовик Орбан.
През 2021 година античният златодобивен комплекс в Рошия Монтана, отдалечено място в планината Апусени в Западна Румъния, публично е прибавен към Списъка на ЮНЕСКО за международно завещание и Списъка на международното завещание в заплаха. Решението поставя завършек на всевъзможни шансове за обновяване на златодобива в региона.
Сърбия ще добива злато и мед на 25 км от границата с България
Инвестицията се прави оценка на 3.8 милиарда долара
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ