Животът на Тери Пратчет - със смях, тъга и бележки под линия
Рубриката на " Сега " за нови книги е неизменима и ежеседмична част в печатното издание на вестника от първия му брой през 1997 година до последния - на Коледа 2022 година От 2020 година неин създател е поетесата, преводач и драматург Мария Донева, а от през днешния ден тя към този момент ще участва напълно и постоянно онлайн!
„ Тери Пратчет. Живот с бележки под линия “
Роб Уилкинс, превод Богдан Русев
изд. „ Сиела “
Представете си, че сте пламенен обожател на творчеството на Тери Пратчет… Всъщност няма потребност да си представяте това, в случай че в действителност сте подобен – доста сме. Но представете си, че още от дете четете книгите му, купувате си всяко ново заглавие допустимо най-бързо след излизането му, колекционирате сувенири с герои от Света на диска, имате няколко подписа, взети персонално от създателя на годишните му обиколки за срещи с читатели, посещавате всички събития, проведени от почитателите му. И един ден се появява опция да му помогнете за някакъв механически проблем с компютър. Макар че Тери Пратчет към този момент е милионер, въпросният преносим компютър е съвсем остарял, тъй като той държи на движимостите си и ги употребява до последно. Проблемите се повтарят, и не след дълго получавате покана да станете персонален помощник на писателя на цялостен работен ден.
„ Пълен работен ден “ може да значи и 24/7 в избрани интервали и включва копаене на канали, поднасяне на чай, тестване на ролс ройси и внимание – сър Тери да ви диктува, а вие да пишете новия разказ за Леля Ог… за Сам Ваймс… за тролове, джуджета, елфи, котараци и слонове, стъпили върху Великата А’ Туин.
Точно това се е случило с Роб Уилкинс. Той е първият и единствен персонален помощник на Тери Пратчет и взаимната им работа продължава към 20 години. След гибелта на писателя той се заема със задачата да напише биографията му, като се опира на незавършената автобиография, стартирана в последните години, и прибавя към нея спомените на близки, сътрудници и родственици, както и личните си мемоари. В резултат се появява томът „ Тери Пратчет. Живот с бележки под линия “ – четиво, което ни дава достоверна фактология, само че и ни среща с личността на най-женения човек на света, стила му на работа, отношението му към парите, фантазиите, заниманията и незавършените планове. От всеки ред лъхат обвързаност и почитание към този свръхестествен създател и незабравим човек. Разказани са безчет занимателни случки, които звучат като анекдоти, и добросъвестно се отбелязва, че доста от тях са ТХЗДСП (Твърде Хубави, За Да Се Проверяват). Роб Уилкинс има собствен жанр и глас, а в тона и в характерния му комизъм сигурно звучи ехото от смеха на Тери Пратчет. Биографията е разграничена на глави (само дилетантите не разделят текста си на глави за по-лесно четене), които имат превъзходни неуместни заглавия, да вземем за пример „ Зеленчуци със странна форма, кюлотите на съдийката и мотопедът от пъкъла “ – за първите стъпки на Тери в журналистиката; или пък „ Тролчета, шлагери и зъби от полистирен “ за американските издания на книгите му. Бележките под линия пък „ ще бъдат наш правилен сателит, като от време на време ще съдържат корекции и различни прочити, без да лишават от хубостта на истинската разкрасена история “. Няма да се въздържа и ще измърморя с цялата си жестокост – щом тези бележки под линия са толкоз значими, че ги има даже в заглавието, дали нямаше да бъде по-хуманно да ги отпечатат с малко по-едър шрифт, с цел да бъде четенето им допустимо?
Биографията се чете с лекост, като занимателен разказ, и от нея може да се почерпи мъдрост за всевъзможни области на живота, да вземем за пример за писателския поминък. „ …от литературата, както и от закононарушенията, може да се печели, само че единствено в случай че го направиш както би трябвало. “ А също и „ …трите съществени неща, които ти трябват, с цел да станеш публицист, са умелост с думите, добре развито въображение и различен източник на приходи. “
В последните глави на книгата се споделя за заболяването, която ни лишава обичания публицист. Рядка форма на Алцхаймер – „ Златният стандарт на алцхаймера “ – както с горделивост и несклоняем спортен дух обича да споделя Тери Пратчет. Описана е съпротивата му, същинският подвиг, с който той продължава да написа – и ще бъдете смаяни да узнаете, че някои от най-любимите ни романи са написани в подобен етап на болестта, когато той към този момент не е можел да се оправя с най-елементарни задания от всекидневието.
„ Горчивият горчив край “… Приятелски ще ви препоръчам да не дочитате книгата през нощта, даже и да не ви се желае да я оставяте. Наложете си волята и прочетете края някое слънчево утро, представете си конете, накичени с черни пера, усмихнете се, въпреки и тъжно.
По волята на писателя, твърдият диск на компютъра му с всички стартирани и незавършени бъдещи романи е бил тържествено прегазен от валяк. Следващи заглавия няма да има, само че нали в библиотеките ни са всички книги за килимените хора, за номите, за Джони и неговите другари, и целият Свят на диска, на който можем да емигрираме всякога, когато разтворим някоя от книгите на сър Тери Пратчет.
„ Тери Пратчет. Живот с бележки под линия “
Роб Уилкинс, превод Богдан Русев
изд. „ Сиела “
Представете си, че сте пламенен обожател на творчеството на Тери Пратчет… Всъщност няма потребност да си представяте това, в случай че в действителност сте подобен – доста сме. Но представете си, че още от дете четете книгите му, купувате си всяко ново заглавие допустимо най-бързо след излизането му, колекционирате сувенири с герои от Света на диска, имате няколко подписа, взети персонално от създателя на годишните му обиколки за срещи с читатели, посещавате всички събития, проведени от почитателите му. И един ден се появява опция да му помогнете за някакъв механически проблем с компютър. Макар че Тери Пратчет към този момент е милионер, въпросният преносим компютър е съвсем остарял, тъй като той държи на движимостите си и ги употребява до последно. Проблемите се повтарят, и не след дълго получавате покана да станете персонален помощник на писателя на цялостен работен ден.
„ Пълен работен ден “ може да значи и 24/7 в избрани интервали и включва копаене на канали, поднасяне на чай, тестване на ролс ройси и внимание – сър Тери да ви диктува, а вие да пишете новия разказ за Леля Ог… за Сам Ваймс… за тролове, джуджета, елфи, котараци и слонове, стъпили върху Великата А’ Туин.
Точно това се е случило с Роб Уилкинс. Той е първият и единствен персонален помощник на Тери Пратчет и взаимната им работа продължава към 20 години. След гибелта на писателя той се заема със задачата да напише биографията му, като се опира на незавършената автобиография, стартирана в последните години, и прибавя към нея спомените на близки, сътрудници и родственици, както и личните си мемоари. В резултат се появява томът „ Тери Пратчет. Живот с бележки под линия “ – четиво, което ни дава достоверна фактология, само че и ни среща с личността на най-женения човек на света, стила му на работа, отношението му към парите, фантазиите, заниманията и незавършените планове. От всеки ред лъхат обвързаност и почитание към този свръхестествен създател и незабравим човек. Разказани са безчет занимателни случки, които звучат като анекдоти, и добросъвестно се отбелязва, че доста от тях са ТХЗДСП (Твърде Хубави, За Да Се Проверяват). Роб Уилкинс има собствен жанр и глас, а в тона и в характерния му комизъм сигурно звучи ехото от смеха на Тери Пратчет. Биографията е разграничена на глави (само дилетантите не разделят текста си на глави за по-лесно четене), които имат превъзходни неуместни заглавия, да вземем за пример „ Зеленчуци със странна форма, кюлотите на съдийката и мотопедът от пъкъла “ – за първите стъпки на Тери в журналистиката; или пък „ Тролчета, шлагери и зъби от полистирен “ за американските издания на книгите му. Бележките под линия пък „ ще бъдат наш правилен сателит, като от време на време ще съдържат корекции и различни прочити, без да лишават от хубостта на истинската разкрасена история “. Няма да се въздържа и ще измърморя с цялата си жестокост – щом тези бележки под линия са толкоз значими, че ги има даже в заглавието, дали нямаше да бъде по-хуманно да ги отпечатат с малко по-едър шрифт, с цел да бъде четенето им допустимо?
Биографията се чете с лекост, като занимателен разказ, и от нея може да се почерпи мъдрост за всевъзможни области на живота, да вземем за пример за писателския поминък. „ …от литературата, както и от закононарушенията, може да се печели, само че единствено в случай че го направиш както би трябвало. “ А също и „ …трите съществени неща, които ти трябват, с цел да станеш публицист, са умелост с думите, добре развито въображение и различен източник на приходи. “
В последните глави на книгата се споделя за заболяването, която ни лишава обичания публицист. Рядка форма на Алцхаймер – „ Златният стандарт на алцхаймера “ – както с горделивост и несклоняем спортен дух обича да споделя Тери Пратчет. Описана е съпротивата му, същинският подвиг, с който той продължава да написа – и ще бъдете смаяни да узнаете, че някои от най-любимите ни романи са написани в подобен етап на болестта, когато той към този момент не е можел да се оправя с най-елементарни задания от всекидневието.
„ Горчивият горчив край “… Приятелски ще ви препоръчам да не дочитате книгата през нощта, даже и да не ви се желае да я оставяте. Наложете си волята и прочетете края някое слънчево утро, представете си конете, накичени с черни пера, усмихнете се, въпреки и тъжно.
По волята на писателя, твърдият диск на компютъра му с всички стартирани и незавършени бъдещи романи е бил тържествено прегазен от валяк. Следващи заглавия няма да има, само че нали в библиотеките ни са всички книги за килимените хора, за номите, за Джони и неговите другари, и целият Свят на диска, на който можем да емигрираме всякога, когато разтворим някоя от книгите на сър Тери Пратчет.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ