Чувствам се щастлива, когато творя
РОСИЦА МИЛАДИНОВА е родена в Троян, където приключва Националното учебно заведение за приложни изкуства " Професор Венко Колев ", а след това Националната художествена академия в София, също компетентност керамика, при проф. Джидров. Междувременно стартира да рисува с акварел, масло, само че се дефинира като приложник. " Всичко, което е в близост и може да бъде претворено, го употребявам ", споделя пред ДУМА Миладинова. След академията има най-малко по една независима галерия годишно и доста участия в пленери и взаимни изяви с други създатели, както и няколко експозиции в " Серякова къща ". Член е на Дружеството на троянските художници. Носителка е на доста награди. Миладинова твори интензивно до 2019 година, когато се мести в Бостън. Казва, че " Частите от пъзела " - независимата й галерия през 2018 година, са минали по пътя си, с цел да дойдат в новата " Приказки за ангели ", която ще продължи до 16 февруари в троянската изложба.
- Госпожо Миладинова, още се приказва в Троян за следващата Ви истинска галерия, на която направихте и нетрадиционно разкриване с булчинска рокля. Какъв бе замисълът?
- Обикновено единствено един път използваш булчинската си рокля и я прибираш в дрешника. Моята не е типично булчинска бяла рокля, а кремава, на цветчета, доста нежни и ефирни. Моят мъж ме попита: " Ти с какво ще бъдеш облечена на изложбата? " Отговорих, че се чудя. Той ме подсети да употребявам булчинската си рокля и одобрих концепцията му. Час и нещо преди да я облека, бях в галерията, седнала на пода, довършвайки последните си ангели - разпиляла хартии, лепило, силиконов револвер, телчета, четки - безспорна неразбория. И тъкмо в последния миг се появих като Пепеляшка, освен това на метла, с бална рокля и една стъклена пантофка, тъй като другата бе като експонат в галерията. Това са моите бели обувки от сватбата, само че те се оказаха прекомерно неуместни и не бих могла да ги подаря на някого. Още тогава разбрах, че ще им причиня нещо креативно, само че какво тъкмо - не знаех. Та едната обувка стана " снежна пързалка ", тъй като по този надолнище никак не ми беше комфортно да вървя (смее се). Реших, че наподобяват заскрежени, и ги преобразувах с ангели, стълба и светещи лампички.
- Доста познати предмети от бита, претворени в необикновени и любопитни хрумвания, виждам в цялата галерия. Как подбрахте и направихте творбите?
- Колкото повече наближаваше изложбата, се завихряха във въображението ми всевъзможни приказки с ангели, които сами " разказваха " истории от ежедневните ни обстановки със Софи, щерка ми, която е съвсем на 4. Ние сме по през целия ден дружно. Представям къта на домакинята, на художника, на моето дете и на детето в мен по едно и също време. Ето ги - макароните, наш правилен другар в купата на Софи, и това е ангелът пазител - майката, и двете деца, които постоянно си играят дружно, без значение дали е храна или не.
Повечето от творбите ми светят. Никога не съм си мислила, че ще върша лампи, толкоз приказки излязоха от тях. Крилатата мотика е една от първите, които се появиха. Седя си у дома и се усещам отговорна, тъй като дадох Софи на занималня за първи път в последните три седмици, преди да се върнем в България, с цел да мога да рисувам, а тя плаче. И един глас в мен ми прошепва: щом ти е толкоз отговорно, хващай мотиката, която по този начин стана част от изложбата. Взех я от татко ми, нарисувах я и й направих две крила, с цел да дава отговор на тематиката " Приказки за ангели ". /> - Защо тъкмо ангели избрахте? Какви материали употребявате за инсталациите?
- Различни непотребни материали, които хората изхвърлят, като пластмасови бутилки, капачки, телчета, хартии. На мен те ми " приказват " - аз съм, ето какво. Шегувам се, че на мен всичко ми приказва. Темата пристигна още пролетта и бях направила няколко ангела - два от тях са от Бостън - " Часовникът с ловеца на времето " и " Музата, която рисува ". Усещането ми беше толкоз хубаво. Седях там, на пода в кухнята, тъй като на всички места е място за творене, когато това ти е пространството. Направих седем. Запазих си дата за изложбата. Мина лятото. Дойде зимата и в един миг времето накъся и започнах да се тормозя, тъй като още нищо нямам налице и се намирах в Бостън, надалеч от Троян. Веднъж рано сутринта сънувам мишки, които се катерят по стълби, опрени върху два домата, а те са във въздуха, има и кула от домати с прозорец в средата, където няма нищо, едната мишка си полива мушкатото... Това ме стимулира да стана и да стартира да очертавам.
Мишките бяха първите герои, които ме разсъниха. Успях да дойда, като бях направила единствено няколко структури на ангелите с крилата и толкоз. Лопатата ме чакаше да я трансформира в огледало. Постепенно се раждаха другите истории, до момента в който материализирах една, в крачка назряваше друга. После продължиха да се появяват още домати, в които живеят ангели. Всичко е обвързвано с храната или с движимостите. В другата зала има кафеварка, която се появи най-естествено, тя е мой най-верен сателит, тъй като пия кафе по-често, в сравнение с хапвам. Мои обичани плодове са динята, наровете, черешите, които рисувам. Лукът и кроасанът също играят роля в моите произведения. Използвам още детска каска, остарял ботуш - всяко нещо си има място и в избран миг ме повиква. Чарли Чаплин, който преглежда утринната преса, и ангел е кацнал върху бастуна му.
Обичам доста котки. Имам черен котарак със зелени очи. На една от картините от ягодовото сладко излиза котешката нощ. Там пък различен ангел пази съня на котката с динен чадър. Тази цигулка, която е счупена, не помня от кое място я имам, само че малко преди изложбата ми сподели: " Направи ме "! Изчакваше си времето, до момента в който не се появи обликът по какъв начин да наподобява. Три ангелчета поправят тялото и душата й. Затова творбата се споделя " Времето лекува ". Друга моя обичана работа са зебрите, споделя се " Автопортрет - сред редовете, макароните, изгрева и морето ". Майката с дребното. Понякога се изгубвам сред нейните райета (на Софи), допускам и тя - в моите. Любопитна рисунка е също " Мигли? - Нееее, ветрило! " Посланието да си натурален е по-важно и тук миглите са ветрилото на ангела. Няма потребност да слагаме нищо повече, с цел да сме си ние. Радвам се, че ми идват нетрадиционни хрумвания. Техниката, която употребявам, е папие маше, структури от тел, смесена техника при акварелите.
Изобщо по какъв начин успявате да съчетавате домакинските си отговорности, в случай че и креативната работа е завладяваща и изисква безспорна отдаденост, както и майчинската?
- Последните седмици Софи отпътува при баба си в София и имах време да довърша творбите си в Троян, на тавана, където ми е ателието. Софи ми демонстрира по какъв начин да отвръщам и да схващам живота. Знам, че съм художник и ми идва от вътрешната страна, обаче към този момент не може да се случва по остарелия метод. Има нов климат и към този момент сме тримата, със брачна половинка ми Андрей. Малко преди да стартира да върша нещата за изложбата му споделих, че не знае с кого живее. Той действително не ме е виждал в креативния безпорядък. Появи се и " веждицата ", Софи като беше по-малка споделяше по този начин на вещицата. Започнаха да ми се раждат хрумвания за брошура, за илюстрации, за приказки с тази " веждица ".
Имам постоянно хрумвания, само че щерка ми е доста енергична и доста внимание изисква, и в случай че усети, че желая да върша нещо, сама се вкопчва още повече в мен и не мога изобщо да стигна до четката или молива. Само протоколирам някои хрумвания. Последната година се показвах повече в думи, в сравнение с в изобразяване. Интересно е, че когато го споделя на страницата си във фейсбук, хората реагират доста хубаво и ме окриляват да не преставам да пиша. Чувствам се щастлива, когато го върша.
- Как заминахте за Америка? От какъв брой време живеете там?
- През последните пет години пребивавам в Бостън, запознавайки се с моя мъж, не знаех, че ще ме води толкоз надалеч. Две-три, години преди да го срещна, бях написала писмо до вселената, в което описвах какво бих желала да ми се случи, какъв човек да се появи и да ми се даде знак. Знам, че ще се изплаша и избягам. Така и се получи. Няколко неща се бяха случили в друго време по друг метод - стъпките, че това е знакът. И по този начин стигнах до Бостън. Той е българин, за благополучие. Инженер по обучение, само че с креативна душа. Пожелах си в писмото да сме постоянно дружно и да вършим нещата дружно. Да имаме къща до вода и се оказа, че той има къща на родното море.
- Допада ли Ви Бостън?
- Америка и Бостън не са моето място. Душата ми желае да е в България. Имам опозиция да съм там, не тъй като нещо неприятно ми се случва, в противен случай, отлично място е за някой, който би желал да живее в Щатите. Аз обаче обичам уюта, тъй като съм израснала в Троян и в дребния град, друго е общуването, хората, природата. Имам потребност да съм в гората, в планината, да съм по-свързана със земята. Иначе съм взела участие в събития на българската общественост в Масачузетс Ню Ингланд с картини с винорел, акварели, " бодливите " ми чаши, и в последната пролетна демонстрация на празника на българската роза се появяват ангели в разнообразни обстановки, разказващи приказки. Те в действителност са вдъхновението ми за изложбата.
- Какво друго Ви липсва в Щатите?
- Винаги съм на път и това ме изморява. Къщата ни е на доста места и на никое място не сме си на мястото към момента. Казвам на Андрей, че нуждая се от ателие. Преди живеех във Варна 8 години и имах таванче, което ми беше ателие, и в Троян таванската част на къщата също ми бе помещение. Но откогато съм в Бостън, нямам свое креативно пространство, единствено за мен. И сега, в който му споделих, че нуждая се от място, той откликна, че може да бъде при къщата на морето. Но за задачата би трябвало да се пригоди. На мъжа ми му хрумна, че ателие може да стане рейс без мотор, откакто дълго търсихме кемпер, само че не харесахме. Автобусът е гениална концепция, по-добра от кемпер, с всичките му прозорци, светлина и пространство. Работим по въпроса да се случат нещата с " рейса - ателие " в двора. Демонтирахме част от седалките и ги обърнахме две по две, една против друга, като по средата ще има 7 маси със 7 сепарета.
- Това значи ли, че повече време ще прекарвате към този момент в България?
- Много ми се желае да се върнем вечно. Но Андрей доста години е живял в Америка и неговата работа е там. И като мъж, който се грижи за фамилията си, това е неговата сигурност. И той доста обича България и нормално от август до октомври сме тук, след това идваме през декември и стоим до февруари.
- Госпожо Миладинова, още се приказва в Троян за следващата Ви истинска галерия, на която направихте и нетрадиционно разкриване с булчинска рокля. Какъв бе замисълът?
- Обикновено единствено един път използваш булчинската си рокля и я прибираш в дрешника. Моята не е типично булчинска бяла рокля, а кремава, на цветчета, доста нежни и ефирни. Моят мъж ме попита: " Ти с какво ще бъдеш облечена на изложбата? " Отговорих, че се чудя. Той ме подсети да употребявам булчинската си рокля и одобрих концепцията му. Час и нещо преди да я облека, бях в галерията, седнала на пода, довършвайки последните си ангели - разпиляла хартии, лепило, силиконов револвер, телчета, четки - безспорна неразбория. И тъкмо в последния миг се появих като Пепеляшка, освен това на метла, с бална рокля и една стъклена пантофка, тъй като другата бе като експонат в галерията. Това са моите бели обувки от сватбата, само че те се оказаха прекомерно неуместни и не бих могла да ги подаря на някого. Още тогава разбрах, че ще им причиня нещо креативно, само че какво тъкмо - не знаех. Та едната обувка стана " снежна пързалка ", тъй като по този надолнище никак не ми беше комфортно да вървя (смее се). Реших, че наподобяват заскрежени, и ги преобразувах с ангели, стълба и светещи лампички.
- Доста познати предмети от бита, претворени в необикновени и любопитни хрумвания, виждам в цялата галерия. Как подбрахте и направихте творбите?
- Колкото повече наближаваше изложбата, се завихряха във въображението ми всевъзможни приказки с ангели, които сами " разказваха " истории от ежедневните ни обстановки със Софи, щерка ми, която е съвсем на 4. Ние сме по през целия ден дружно. Представям къта на домакинята, на художника, на моето дете и на детето в мен по едно и също време. Ето ги - макароните, наш правилен другар в купата на Софи, и това е ангелът пазител - майката, и двете деца, които постоянно си играят дружно, без значение дали е храна или не.
Повечето от творбите ми светят. Никога не съм си мислила, че ще върша лампи, толкоз приказки излязоха от тях. Крилатата мотика е една от първите, които се появиха. Седя си у дома и се усещам отговорна, тъй като дадох Софи на занималня за първи път в последните три седмици, преди да се върнем в България, с цел да мога да рисувам, а тя плаче. И един глас в мен ми прошепва: щом ти е толкоз отговорно, хващай мотиката, която по този начин стана част от изложбата. Взех я от татко ми, нарисувах я и й направих две крила, с цел да дава отговор на тематиката " Приказки за ангели ". /> - Защо тъкмо ангели избрахте? Какви материали употребявате за инсталациите?
- Различни непотребни материали, които хората изхвърлят, като пластмасови бутилки, капачки, телчета, хартии. На мен те ми " приказват " - аз съм, ето какво. Шегувам се, че на мен всичко ми приказва. Темата пристигна още пролетта и бях направила няколко ангела - два от тях са от Бостън - " Часовникът с ловеца на времето " и " Музата, която рисува ". Усещането ми беше толкоз хубаво. Седях там, на пода в кухнята, тъй като на всички места е място за творене, когато това ти е пространството. Направих седем. Запазих си дата за изложбата. Мина лятото. Дойде зимата и в един миг времето накъся и започнах да се тормозя, тъй като още нищо нямам налице и се намирах в Бостън, надалеч от Троян. Веднъж рано сутринта сънувам мишки, които се катерят по стълби, опрени върху два домата, а те са във въздуха, има и кула от домати с прозорец в средата, където няма нищо, едната мишка си полива мушкатото... Това ме стимулира да стана и да стартира да очертавам.
Мишките бяха първите герои, които ме разсъниха. Успях да дойда, като бях направила единствено няколко структури на ангелите с крилата и толкоз. Лопатата ме чакаше да я трансформира в огледало. Постепенно се раждаха другите истории, до момента в който материализирах една, в крачка назряваше друга. После продължиха да се появяват още домати, в които живеят ангели. Всичко е обвързвано с храната или с движимостите. В другата зала има кафеварка, която се появи най-естествено, тя е мой най-верен сателит, тъй като пия кафе по-често, в сравнение с хапвам. Мои обичани плодове са динята, наровете, черешите, които рисувам. Лукът и кроасанът също играят роля в моите произведения. Използвам още детска каска, остарял ботуш - всяко нещо си има място и в избран миг ме повиква. Чарли Чаплин, който преглежда утринната преса, и ангел е кацнал върху бастуна му.
Обичам доста котки. Имам черен котарак със зелени очи. На една от картините от ягодовото сладко излиза котешката нощ. Там пък различен ангел пази съня на котката с динен чадър. Тази цигулка, която е счупена, не помня от кое място я имам, само че малко преди изложбата ми сподели: " Направи ме "! Изчакваше си времето, до момента в който не се появи обликът по какъв начин да наподобява. Три ангелчета поправят тялото и душата й. Затова творбата се споделя " Времето лекува ". Друга моя обичана работа са зебрите, споделя се " Автопортрет - сред редовете, макароните, изгрева и морето ". Майката с дребното. Понякога се изгубвам сред нейните райета (на Софи), допускам и тя - в моите. Любопитна рисунка е също " Мигли? - Нееее, ветрило! " Посланието да си натурален е по-важно и тук миглите са ветрилото на ангела. Няма потребност да слагаме нищо повече, с цел да сме си ние. Радвам се, че ми идват нетрадиционни хрумвания. Техниката, която употребявам, е папие маше, структури от тел, смесена техника при акварелите.
Изобщо по какъв начин успявате да съчетавате домакинските си отговорности, в случай че и креативната работа е завладяваща и изисква безспорна отдаденост, както и майчинската?
- Последните седмици Софи отпътува при баба си в София и имах време да довърша творбите си в Троян, на тавана, където ми е ателието. Софи ми демонстрира по какъв начин да отвръщам и да схващам живота. Знам, че съм художник и ми идва от вътрешната страна, обаче към този момент не може да се случва по остарелия метод. Има нов климат и към този момент сме тримата, със брачна половинка ми Андрей. Малко преди да стартира да върша нещата за изложбата му споделих, че не знае с кого живее. Той действително не ме е виждал в креативния безпорядък. Появи се и " веждицата ", Софи като беше по-малка споделяше по този начин на вещицата. Започнаха да ми се раждат хрумвания за брошура, за илюстрации, за приказки с тази " веждица ".
Имам постоянно хрумвания, само че щерка ми е доста енергична и доста внимание изисква, и в случай че усети, че желая да върша нещо, сама се вкопчва още повече в мен и не мога изобщо да стигна до четката или молива. Само протоколирам някои хрумвания. Последната година се показвах повече в думи, в сравнение с в изобразяване. Интересно е, че когато го споделя на страницата си във фейсбук, хората реагират доста хубаво и ме окриляват да не преставам да пиша. Чувствам се щастлива, когато го върша.
- Как заминахте за Америка? От какъв брой време живеете там?
- През последните пет години пребивавам в Бостън, запознавайки се с моя мъж, не знаех, че ще ме води толкоз надалеч. Две-три, години преди да го срещна, бях написала писмо до вселената, в което описвах какво бих желала да ми се случи, какъв човек да се появи и да ми се даде знак. Знам, че ще се изплаша и избягам. Така и се получи. Няколко неща се бяха случили в друго време по друг метод - стъпките, че това е знакът. И по този начин стигнах до Бостън. Той е българин, за благополучие. Инженер по обучение, само че с креативна душа. Пожелах си в писмото да сме постоянно дружно и да вършим нещата дружно. Да имаме къща до вода и се оказа, че той има къща на родното море.
- Допада ли Ви Бостън?
- Америка и Бостън не са моето място. Душата ми желае да е в България. Имам опозиция да съм там, не тъй като нещо неприятно ми се случва, в противен случай, отлично място е за някой, който би желал да живее в Щатите. Аз обаче обичам уюта, тъй като съм израснала в Троян и в дребния град, друго е общуването, хората, природата. Имам потребност да съм в гората, в планината, да съм по-свързана със земята. Иначе съм взела участие в събития на българската общественост в Масачузетс Ню Ингланд с картини с винорел, акварели, " бодливите " ми чаши, и в последната пролетна демонстрация на празника на българската роза се появяват ангели в разнообразни обстановки, разказващи приказки. Те в действителност са вдъхновението ми за изложбата.
- Какво друго Ви липсва в Щатите?
- Винаги съм на път и това ме изморява. Къщата ни е на доста места и на никое място не сме си на мястото към момента. Казвам на Андрей, че нуждая се от ателие. Преди живеех във Варна 8 години и имах таванче, което ми беше ателие, и в Троян таванската част на къщата също ми бе помещение. Но откогато съм в Бостън, нямам свое креативно пространство, единствено за мен. И сега, в който му споделих, че нуждая се от място, той откликна, че може да бъде при къщата на морето. Но за задачата би трябвало да се пригоди. На мъжа ми му хрумна, че ателие може да стане рейс без мотор, откакто дълго търсихме кемпер, само че не харесахме. Автобусът е гениална концепция, по-добра от кемпер, с всичките му прозорци, светлина и пространство. Работим по въпроса да се случат нещата с " рейса - ателие " в двора. Демонтирахме част от седалките и ги обърнахме две по две, една против друга, като по средата ще има 7 маси със 7 сепарета.
- Това значи ли, че повече време ще прекарвате към този момент в България?
- Много ми се желае да се върнем вечно. Но Андрей доста години е живял в Америка и неговата работа е там. И като мъж, който се грижи за фамилията си, това е неговата сигурност. И той доста обича България и нормално от август до октомври сме тук, след това идваме през декември и стоим до февруари.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ