Романът Огънят или Дневникът на един народ е върхът в

Изкуството свърши, когато за него започнаха да плащат ~ Анри БАРБЮС

Романът „ Огънят ” или „ Дневникът на един народ ” е върхът в творчеството на френския публицист реалист Анри Барбюс. Той излиза от щемпел в разгара на Първата международна война, през 1916 година. Постъпил като доброволец при започване на войната(1915), Барбюс прекарва две години сред елементарните бойци на фронта и учи техния обичай, диалект, ежедневен непосилен труд, споделя заплахите и диалозите им. Кому е необходим сходен пъкъл на земята? Нима всичко това не е една грамадна кланица, в която милиони хора заплащат с кръв благополучието и егоистичните ползи на шепа индустриалци и продажни политици? Колко коства човешкия живот? Всички въпроси на писателя търсят отговорите за непоносимото задължение, което човечеството е взело на плещите си. „ Народът е нищо, а би трябвало да бъде всичко. “, споделя един остарял боец. За „ Огънят “ Барбюс печели премията „ Гонкур “.

За живота и войната, с думите на френския публицист, публицист и държавник.

Henri Barbusse (1873-1935)

Да умреш не е ужасно, ужасно е да не живееш.

Източникът на нашата вяра и вяра е правдата.

Проповядването на най-високи идеали не служи за нищо, в случай че не може да се види позитивния път за тяхното реализиране.

Училището е работилница, където се формира мисълта на подрастващото потомство, и би трябвало да го държите доста крепко, в случай че не желаете да изпуснете бъдещето от ръцете си.

Войната ще се повтаря до тогава, до момента в който въпросът за нея не стартира да се взема решение от тези, които умират на бойните полета.

Да разбере живота и да го обикне в друго създание - в това е задачата на индивида и в това е неговият талант; и всеки може да се посвети изцяло единствено на един човек.

Благото на обособения човек или обособената нация е обвързвано с общото богатство на всички.

Идеята за справедливостта е неопровержима: тя израства от нравствените закони, от законите на разсъдъка, от самия живот на масите; правдивост - това е дума, изпълнена с трепета на живота.

Изкуството свърши, когато за него започнаха да заплащат.

Правата преодолява всевъзможни пространства и не може да бъде спряна от никакви граници.

Мирът - това е спокойствието, произлизащо от труда.

Ние приказваме на великия език на съзнанието и разума, пред който е безпомощен езикът на религията.

Само набожните и слабите се нуждаят от обезчестяване, като от лекарство.

Убеждавам себе си, че нямам свръхествествени сили, че нищо не пада от небето, че всичко е в нас и в нашите ръце. И вдъхновен от тази убеденост, стартирам да хваля с взор великолепието на пустото небе, земните пустини, раят на вероятното.