Роланд Емерих е добър главно в едно: да оползотвори стотина милиона долара,

Роланд Емерих е добър главно в едно: да оползотвори стотина милиона $, без от тях нито цент да се похарчи за непокътнат сюжет. Така беше в " Денят на независимостта " ( " Оскар " за образни резултати през 1986 г.) и " Годзила ", в " Старгейт " и " След утрешния ден ", в " 10 000 година прочие н. е " и " 2012 ". 

Не прави изключение и новият му блокбастър, който се надява да опустоши рекордьора на пандемичната ера (и трети сега измежду най-касовите за всички времена) " Спайдърмен: няма път към дома " от върха след шест седмици владичество. Техническите средства за това са налице: Moonfall разполага с бюджет от почти 150 млн., което го прави една от най-скъпите самостоятелни продукции в историята. След поредност произшествия на грандиозните му катастрофични опуси в боксофиса огромните студиа загърбиха немския режисьор, а филмът е сниман в Канада. Затова и този път не  " взе участие " американският президент и не изобилства от родолюбив възторг на звездички и линии. Дето се споделя - който заплаща, той поръчва музиката. (Защо българският дистрибутор не си е дал напън да преведе заглавието, е по-малко ясно.)

Като изключим тези дребни разлики, всъщност съвсем всеки филм на Емерих е римейк на първия му и максимален триумф " Денят на независимостта ". Той още веднъж е нанизал факсимиле до клишето в театрален сюжет за извънземни и герои, които се борят за планетата и фамилиите си, техническото осъществяване е на равнище и всичко е увенчано с необикновено нелепа развръзка. Сценарият стъпва на тайната доктрина за кухата луна и ако първоначално въпреки всичко поддържа някакво напрежение, след средата логиката изпада в делириум тременс. Чернокожа жена оглавява НАСА (Хали Бери), пълен неудачник (Джон Брадли) с подчертана податливост към псевдонаука и смарт телефон се оказва с по-голяма изчислителна мощност от цялата галактическа организация, а протичащото се в космоса завива от храбър екшън към псевдокубрикова философия, която крещи " Продължение! ". 

Макар че и двата описват за края на света, Moonfall си показва апокалипсиса по-различно (и евентуално по-забавен, по някакъв извратен начин) от актуалния стрийминг шлагер " Не поглеждай нагоре ". Емерих умее да оркестрира симфонии на разрушението, само че всъщност всички негови филми са плиткоумни второразрядни сюжети с първоразрядни бюджети. Днес е по-лесно отвсякога да бутнеш Голдън гейт, Айфеловата кула или да изравниш със земята цялостен град - не се постанова да подреждаш дълга редица експлозиви, а единствено пиксели в компютъра; това, което през 90-те се трансформира в запазена марка на немския режисьор, супергероите и суперзлодеите от комиксовите поредици го вършат сред закуска и обяд. Може би е време за пенсия?