Фарсът с „Домовата книга“
През 2024г. съперниците на президента Радев, най- към този момент от Политическа партия.ДБ и ГЕРБ, постановиха промени в Конституцията и лишиха пълномощията на президента да назначава служебни държавни управления по собствен избор. И сформираха лист, наименуван от президента Радев „ Домова книга “, от който той да избира служебният министър председател.
Резултатът е фарсът, който се разиграва сега. На изпълняващата длъжността президент Илияна Йотова в този момент се постанова да избере длъжностен министър председател от „ Домовата книга “, която съдържа лица, безусловно несъответствуващи да заемат този висок държавен пост.
Илияна Йотова стартира съвещания с лицата от „ Домовата книга “, и е обикновено, тези без нужните опит да проявят невзискателност и да откажат са одобряват да бъдат служебни министър председатели. Очакваше се дори, че е допустимо, никой от „ Домовата книга “ да одобри да оглавява този виновен пост.
Но това, което на процедура става в този момент е в действителност фарс. Петима от „ Домовата книга споделиха " Да ". Това са зам.-председателите на Сметната палата Маргарита Николова и Силвия Къдрева, заместник-омбудсманът Мария Филипова, ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев и подуправителят на Българска народна банка Андрей Гюров.
Димитър Главчев към този момент беше длъжностен министър председател и се държеше не като подобен, чиято единствена задача е да провежда нови парламентарни избори, а съвсем като постоянен подобен. Освен това, той е мощно партийно обагрен като някогашен върховен кадър на ГЕРБ.
Подуправителят на Българска народна банка Андрей Гюров, може и да има качества, само че има юридически разногласия към това дали кандидатурата му не е в нарушаване на конституцията, а и той е политически обагрен, като някогашен ръководител на парламентарната група на Продължаваме промяната.
И двамата мъже обаче, партийната им биография не им пречи да се кандидатират за високият държавнически пост.
Що се отнася до трите кандидатки, споделили „ Да “, е явно, че те нямат нужният опит и престиж да бъдат служебни министър председатели и би трябвало да го осъзнават и да откажат тази опция. Но за какво пък да го откажат? Довчера незнайни, внезапно те ще станат министър председатели със всичките облаги и благоприятни условия за бъдеща кариера, която им дава този пост. Ще има пътувания в чужбина с държавен аероплан, ще ги разкарват из страната с лимузина, ще взимат значими решения по значими държавни каузи, с които ще оставят името си в историята. Ще могат да уволняват и да назначават…
Ето до каква степен сме стигнали. За смях и насмешка сме.
Преди доста години, при започване на прехода, Нейчо Неев вицепремиер в кабинета на Любен Беров, произнесе следната паметна фраза, характеризираща политическата обстановка по това време:
„ Егати страната, щом аз съм ѝ вицепремиер! "
Сега можем да кажем, че нищо не се е трансформирало от този момент. И може и по този начин да стане, че да възкликнем на следващия ден „ Ега ти страната, щом имаме такава персона за министър председател “.
