Родом от София, Елисавета Любомирова Белчева завършва славянска филология в

Родом от София, Елисавета Любомирова Белчева приключва славянска лингвистика в Софийския университет, където се запознава с имена като Георги Райчев, Димчо Дебелянов и Йордан Йовков. Известна както със своята поезия, по този начин и с нетрадиционните си възгледи за ролята на дамата в обществото, поетесата е дейна фигура в литературния и публичния живот у нас през 20-те години на ХХ в. Багряна сътрудничи в разнообразни медии – „ Вестник на дамата “, вестник „ Лик “, списанията „ Съвременник “, „ Златорог “, „ Изкуство “ и други, а първата си книга – „ Вечната и святата “, издава през 1927 година

Донякъде аргументираща своето лично нетрадиционно държание, поетесата се изправя против визията за дамата съгласно патриархалните правила и интерпретира по един друг метод казуса за свободата на избора и волята на човек да отстоява себе си. Други водещи тематики в творчеството на Багряна са, несъмнено, любовта, пътешествията, самотата и спомените.

Стихотворенията ѝ са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Гърция, Чехословакия, Югославия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и други

В чест на Елисавета Багряна и нейния принос за българската литература ви представяме нашите пет любими стихотворения на поетесата. 

Вик

Във тази стая – тясна, тъмна, ниска

загивам от неизцерима рана,

че аз не съм изгора и близка,

ни чакана от някого, ни звана.

 

А желая единствено, единствено да обичам,

копнея искроструйно, ярко вино;

от всяка тъмна мисъл се отхвърлям,

край своя зложелател беззлобно ще отмина.

 

И желая обилно, волно да приписвам

това, що в мен гори, трепти и пее,

и в обилни празненства да разклащам

над скъпи посетители звънки полилеи.

 

Че мойта младост, огнено пламтяща,

и моята душа на чучулига,

и моето сърце животрептящо -

като буря над света ме подвигат.

 

Има още...