Родни Антюи: Не се чувствам звезда
Родни Антюи има единствено 5 мача в елита за Царско село, само че към този момент означи 3 гола за новака в efbet лигата. Двете му попадения против Ботев в Пловдив донесоха историческа първа победа на отбора му в елита, а на холандеца - и признанието за Футболист на V кръг.
В анкетата на Пресклуб " България " той получи признанието на 8 треньори и експерти, като изпревари с 1 глас изявения голаджия Мартин Камбуров, вкарал също 2 гола, освен това на Левски на " Герена ".
Роден е на 3 ноември 1995 година в Амстердам, само че родителите му са преселници от Гана. Започва кариерата си в Академията на Аякс, само че професионално заиграва футбол в Утрехт, а след това минава във втородивизионния Волендам, където предишния сезон има 4 гола в 28 мача.
- Родни, това е първото ви самопризнание в България и то пристигна много скоро...
- Да си призная, не чаках да бъда отличен толкоз скоро. Но моята задача е да играя все по-добре и да оказвам помощ на тима си да побеждава. Затова благодаря на всичките си съотборници, на треньорите и управлението на Царско село, на фамилията ми и на гласувалите за мен в анкетата. Тази премия е най-много за моите съотборници. Не се усещам като звезда, всички се трудим. Ние се борим като тим, би трябвало да запазим този дух и да се борим. Тази премия, която пристигна след първата ни победа, не може да не ни вдъхва самочувствие. Все отново аз се веселя повече на отборните победи, в сравнение с самостоятелните призове. В началото на сезона започнахме неприятно, само че ето, че в този момент спечелихме първия си мач. Чувствам все по-голяма убеденост в съотборниците си. Чувството е ужасно. Първа победа за Царско село. Наистина е ужасно, когато вкараш два гола. Имах и страхотна асистенция от капитана ни Веселин Минев. Без нея нямаше да се получи. Наистина е ужасно.
- Казват, че апетитът идва с яденето. Какви цели са сложени пред тима ви Царско село?
- Като цел най-малко това е да се задържим в елита. Отборът ни е дебютант при най-хубавите, още е в развой на създаване, само че фактически " апетитът идва с яденето ". Сигурен съм, че в случай че се утвърдим в първата лига, ще имаме още знаменателни победи. Успехът ни против Ботев в Пловдив единствено повдига самочувствието ни, изключително откакто загубихме от тукашните грандове Лудогорец и Левски първоначално.
- Вкарахте историческия първи гол за Царско село в елита, а след това донесохте и първата победа на този тим. При това два от трите ви гола бяха извънредно атрактивни със странична ножица. Специално ли упражнявате тези удари?
- Не, те са повече резултат на вътрешен нюх. Да речем, като младеж също бележех сходни голове. Това е инстинкт, просто го върша и ми се получава. Просто би трябвало да се поверявам на възприятието си и го върша.
Винаги се веселя, когато отбележа гол. Това е от изгода за тима, само че и наслада за феновете. Не ми е самоцел да отбелязвам сходни ефектни голове, само че въпреки всичко футболът е игра на голове. Трябва ни убеденост. Според мен в Пловдив през първото полувреме не бяхме фокусирани, тъй като и времето беше доста топло, не предразполагаше за добър мач. През второто полувреме разбрах, че би трябвало да дам освен това на тима, и се веселя, че го направих.
- Само с левачката ли бележите?
- Ритам топката и с двата крайници, само че несъмнено по-силният ми крайник е левият.
Иначе мога да играя на всяка позиция в офанзивата. Най-важното е освен да отбелязвам голове, само че и да депозирам на съотборниците си да вкарват, а тимът ни Царско село да побеждава.
- Как попаднахте в България, каква предварителна информация имахте за страната ни?
- От Царско село ме поканиха да дойда на проби, накараха ме да се усещам вкъщи. Почувствах се добре незабавно. Това бе и повода да реша да дойда в България. В Холандия се играе повече тактически и механически. Нивото тук може да се съпоставя с Холандия. Просто се тренира по друг метод. Щастлив съм, че в този момент играя в елита на България. Имам контракт за две години с Царско село. За първи път съм в нова страна. Има неща, с които би трябвало да се приспособявам. Харесва ми България. Тя е първата страна отвън Холандия, в която играя. Надявам се да е значим стадий в кариерата ми. Останах впечатлен от изискванията в Царско село, от треньора и притежателя също. Те бяха доста открити към мен, а аз доста оценявам и почитам сходно отношение. Не са ме притискали. Просто бях уверен, че е добре да остана тук. Особено треньорът ни Никола Спасов. С него може да беседваме на всевъзможни тематики от футбола и отвън него. Много добър експерт и човек. Знам, че в България играят няколко футболисти от Холандия, само че не мога да кажа, че добре ги познавам. Надявам се да се опознаем от престоя ни тук.
- Може ли да извършите съпоставяне сред водещите тимове в България и в Холандия?
- Още съм при започване на кариерата си, само че считам, че Лудогорец е на равнището на тимовете в първата половина на холандската Ередивизие. Левски и Берое също могат да играят с триумф там, само че класата им подхожда на отборите от втората част на елита. С ЦСКА още не съм се срещал, не съумях да виждам и мача им с Лудогорец, само че съм чувал, че са клуб с доста триумфи в предишното и със мощен състав и съгласно мен също биха играли с триумф в елита на Холандия. Но в Холандия и тимовете от челото във Втора дивизия (Еерстедивизие) също са много положителни и силите им са изравнени с тези на съставите от долната част в Ередивизие.
- Само след пет мача получихте първо самопризнание в България. Вероятно към този момент сте привлекли или ще привлечете вниманието на грандовете, за които говорите. Очаквате ли предложения?
- Пак ще повторя, не се усещам звезда. Дошъл съм да се развъртвам като футболист. Имам двегодишен контракт с Царско село, само че съм отворен и за нови провокации. Уверен съм, че с положителни игри първо ще оказа помощ на тима си, а след това може да дойдат предложения и от по-големи тимове.
- Разкажете освен това за детството, за фамилията си...
- С футбола започнах още на 6-годишна възраст. Когато потеглих на учебно заведение, татко ми ме предизвести, че в случай че не се представям добре, ще се принуди да ми забрани да играя футбол. Радвам се, че с изявите си го отхвърлих от тези планове. Когато играех в Утрехт, получих покана за проби в Англия, бях подготвен да отида, само че от клуба не ми позволиха. Офертата не ги задоволяваше. Пък към този момент бях вкарал и гол на гранда Фейенорд.
Тогава получих и травма, само че бях млад и ме пускаха да играя, без да съм 100% възобновен, и това докара до затруднения на контузията ми. Когато прекосих във Волендам, съумях да се възстановя. Всеки ден взимах ледена баня, което доста ми оказа помощ.
- Още нямате повиквателни за народен тим. Къде бихте желали да играете - за Холандия или за Гана, откъдето са родителите ви?
- Надявам се в миналото да играя за родината си Холандия. Но не бих отказал и предложение да играя за България да вземем за пример (усмихва се). Много бързо страната ви ми хареса, още от първите дни, природата е изключително впечатляваща, хората са отзивчиви и открити. Същото важи и за съотборниците ми. С тях намираме време и да се веселим. Може да прозвучи необичайно, само че за Студентски град и купоните на футболистите там единствено съм чувал. Още не съм ходил в заведенията там, въпреки че пребивавам наоколо.
В анкетата на Пресклуб " България " той получи признанието на 8 треньори и експерти, като изпревари с 1 глас изявения голаджия Мартин Камбуров, вкарал също 2 гола, освен това на Левски на " Герена ".
Роден е на 3 ноември 1995 година в Амстердам, само че родителите му са преселници от Гана. Започва кариерата си в Академията на Аякс, само че професионално заиграва футбол в Утрехт, а след това минава във втородивизионния Волендам, където предишния сезон има 4 гола в 28 мача.
- Родни, това е първото ви самопризнание в България и то пристигна много скоро...
- Да си призная, не чаках да бъда отличен толкоз скоро. Но моята задача е да играя все по-добре и да оказвам помощ на тима си да побеждава. Затова благодаря на всичките си съотборници, на треньорите и управлението на Царско село, на фамилията ми и на гласувалите за мен в анкетата. Тази премия е най-много за моите съотборници. Не се усещам като звезда, всички се трудим. Ние се борим като тим, би трябвало да запазим този дух и да се борим. Тази премия, която пристигна след първата ни победа, не може да не ни вдъхва самочувствие. Все отново аз се веселя повече на отборните победи, в сравнение с самостоятелните призове. В началото на сезона започнахме неприятно, само че ето, че в този момент спечелихме първия си мач. Чувствам все по-голяма убеденост в съотборниците си. Чувството е ужасно. Първа победа за Царско село. Наистина е ужасно, когато вкараш два гола. Имах и страхотна асистенция от капитана ни Веселин Минев. Без нея нямаше да се получи. Наистина е ужасно.
- Казват, че апетитът идва с яденето. Какви цели са сложени пред тима ви Царско село?
- Като цел най-малко това е да се задържим в елита. Отборът ни е дебютант при най-хубавите, още е в развой на създаване, само че фактически " апетитът идва с яденето ". Сигурен съм, че в случай че се утвърдим в първата лига, ще имаме още знаменателни победи. Успехът ни против Ботев в Пловдив единствено повдига самочувствието ни, изключително откакто загубихме от тукашните грандове Лудогорец и Левски първоначално.
- Вкарахте историческия първи гол за Царско село в елита, а след това донесохте и първата победа на този тим. При това два от трите ви гола бяха извънредно атрактивни със странична ножица. Специално ли упражнявате тези удари?
- Не, те са повече резултат на вътрешен нюх. Да речем, като младеж също бележех сходни голове. Това е инстинкт, просто го върша и ми се получава. Просто би трябвало да се поверявам на възприятието си и го върша.
Винаги се веселя, когато отбележа гол. Това е от изгода за тима, само че и наслада за феновете. Не ми е самоцел да отбелязвам сходни ефектни голове, само че въпреки всичко футболът е игра на голове. Трябва ни убеденост. Според мен в Пловдив през първото полувреме не бяхме фокусирани, тъй като и времето беше доста топло, не предразполагаше за добър мач. През второто полувреме разбрах, че би трябвало да дам освен това на тима, и се веселя, че го направих.
- Само с левачката ли бележите?
- Ритам топката и с двата крайници, само че несъмнено по-силният ми крайник е левият.
Иначе мога да играя на всяка позиция в офанзивата. Най-важното е освен да отбелязвам голове, само че и да депозирам на съотборниците си да вкарват, а тимът ни Царско село да побеждава.
- Как попаднахте в България, каква предварителна информация имахте за страната ни?
- От Царско село ме поканиха да дойда на проби, накараха ме да се усещам вкъщи. Почувствах се добре незабавно. Това бе и повода да реша да дойда в България. В Холандия се играе повече тактически и механически. Нивото тук може да се съпоставя с Холандия. Просто се тренира по друг метод. Щастлив съм, че в този момент играя в елита на България. Имам контракт за две години с Царско село. За първи път съм в нова страна. Има неща, с които би трябвало да се приспособявам. Харесва ми България. Тя е първата страна отвън Холандия, в която играя. Надявам се да е значим стадий в кариерата ми. Останах впечатлен от изискванията в Царско село, от треньора и притежателя също. Те бяха доста открити към мен, а аз доста оценявам и почитам сходно отношение. Не са ме притискали. Просто бях уверен, че е добре да остана тук. Особено треньорът ни Никола Спасов. С него може да беседваме на всевъзможни тематики от футбола и отвън него. Много добър експерт и човек. Знам, че в България играят няколко футболисти от Холандия, само че не мога да кажа, че добре ги познавам. Надявам се да се опознаем от престоя ни тук.
- Може ли да извършите съпоставяне сред водещите тимове в България и в Холандия?
- Още съм при започване на кариерата си, само че считам, че Лудогорец е на равнището на тимовете в първата половина на холандската Ередивизие. Левски и Берое също могат да играят с триумф там, само че класата им подхожда на отборите от втората част на елита. С ЦСКА още не съм се срещал, не съумях да виждам и мача им с Лудогорец, само че съм чувал, че са клуб с доста триумфи в предишното и със мощен състав и съгласно мен също биха играли с триумф в елита на Холандия. Но в Холандия и тимовете от челото във Втора дивизия (Еерстедивизие) също са много положителни и силите им са изравнени с тези на съставите от долната част в Ередивизие.
- Само след пет мача получихте първо самопризнание в България. Вероятно към този момент сте привлекли или ще привлечете вниманието на грандовете, за които говорите. Очаквате ли предложения?
- Пак ще повторя, не се усещам звезда. Дошъл съм да се развъртвам като футболист. Имам двегодишен контракт с Царско село, само че съм отворен и за нови провокации. Уверен съм, че с положителни игри първо ще оказа помощ на тима си, а след това може да дойдат предложения и от по-големи тимове.
- Разкажете освен това за детството, за фамилията си...
- С футбола започнах още на 6-годишна възраст. Когато потеглих на учебно заведение, татко ми ме предизвести, че в случай че не се представям добре, ще се принуди да ми забрани да играя футбол. Радвам се, че с изявите си го отхвърлих от тези планове. Когато играех в Утрехт, получих покана за проби в Англия, бях подготвен да отида, само че от клуба не ми позволиха. Офертата не ги задоволяваше. Пък към този момент бях вкарал и гол на гранда Фейенорд.
Тогава получих и травма, само че бях млад и ме пускаха да играя, без да съм 100% възобновен, и това докара до затруднения на контузията ми. Когато прекосих във Волендам, съумях да се възстановя. Всеки ден взимах ледена баня, което доста ми оказа помощ.
- Още нямате повиквателни за народен тим. Къде бихте желали да играете - за Холандия или за Гана, откъдето са родителите ви?
- Надявам се в миналото да играя за родината си Холандия. Но не бих отказал и предложение да играя за България да вземем за пример (усмихва се). Много бързо страната ви ми хареса, още от първите дни, природата е изключително впечатляваща, хората са отзивчиви и открити. Същото важи и за съотборниците ми. С тях намираме време и да се веселим. Може да прозвучи необичайно, само че за Студентски град и купоните на футболистите там единствено съм чувал. Още не съм ходил в заведенията там, въпреки че пребивавам наоколо.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ