Анамнеза на една детска смърт
Родителят би трябвало да снеме анамнезата, изясни в изявление представител на Българския зъболекарски съюз в коментар за нещастния случай с.
Понеже по-голяма част от аудиторията не е с здравно обучение евентуално трябваше да се посочи, че става дума за здравната история на детето.
Всеки от нас има такава и нормално, посещавайки доктор или стоматолог, експертът стартира оттова - какви са недоволствата, от кой момент са, боледували ли сме неотдавна, какви медикаменти вземаме, дали имаме алергия към нещо или някакво хронично заболяване - цялата тази информация в предварителния диалог основава общата картина на индивида, потърсил здравна помощ с някакъв здравословен проблем.
Това би трябвало да разкажем (или да ни питат). А съгласно нароилите се мнения в медиите през последните дни, когато става дума за обща упойка при дете, консултацията с педиатър е целесъобразна. Препоръчителна, само че не наложителна.
Та снел ли е родителят анамнезата, както се изрази цитираният нагоре експерт, не е ясно, само че от оскъдната информация от денталната клиника разбираме, че някакъв диалог въпреки всичко е имало.
И в този момент да си представим родителя, на чието дете следва слагането на анестезия. Анестезиологът го пита дали детето му е алергично - родителят споделя, че не е, тъй като не е имало сходни прояви. Което не изключва опцията да прояви алергична реакция при нови условия.
Родителят е споделил това, което знае, подписал е, че е осведомен за вероятни затруднения и неподходящ излаз, така наречен осведомено единодушие. И с това въпросът за отговорността завършва. Подписал си се, осведомен си, предизвестен си, отговорността е твоя.
" Никъде не е написано, че всеки пациент би трябвало да бъде тестван наложително със съответната алергична проба, в случай че няма авансово снета анамнеза и няма дадени сходни показания от самия пациент ", споделя цитираният към този момент експерт. И е прав.
РЗИ-Пловдив не подозира лекарска неточност при гибелта на детето в дентална клиника
Разследването продължава и се организира от няколко институции
Подобно условие няма. Подразбира се, само че не се изисква изрично, защото стандарт за упойка и интензивно лекуване няма. Защо няма - тъй като по този начин е по-удобно.
Ако имаше подобен стандарт в него трябваше да бъдат разказани условия към лечебните заведения за брой анестезиолози, съответните медицински сестри. Както знаем и едните, и другите у нас са ъгъл и много от лечебните заведения (които така и така са много) не биха могли да покрият критериите за брой интензивни кревати. Затова професионалното сдружение и експертният съвет към министъра на опазването на здравето са пас. Правилата, както споделя един анестезиолог, пречат на бизнеса.
Затова можем единствено да се надяваме на шанс да попаднем на експерт, който ще направи оптималното, с цел да подсигурява сполучливия излаз от упойката като назначи тест за алергия. А с цел да не разчитаме на случайността е най-добре да проявим интензивност и да създадем въпросните проби по своя воля. Може да спасим живота си и този на близкия си.
Друг въпрос е за какво в последните години общите упойки при зъболекарите се постановиха като процедура, когато става дума за деца. В устрема да отстраняваме всевъзможен дискомфорт и да е по-лесно и " щадящо " се стопираме на разновидности, които надалеч не са безвредни.
Напоследък има и друга наклонност - зъболечение със седация (наричат го лек " медицински сън " ). Пациентът е в схващане, може да извършва команди на зъболекаря, не усеща болежка поради локалната анестезия и е доста спокоен (леко дрогиран).
В уеб страницата на която и стоматологична клиника да погледнете, ще видите изложение за кого са подобаващи тези способи. Обикновено се прецизира, че се ползват при деца и възрастни с вродено увреждане на централната нервна система (например ДЦП); при аутизъм; синдром на Даун; умствено изоставане; хиперактивност. Или при положение на дентофобия - под паника боязън от ортодонт, поради който се отхвърля лекуване. Дентофобията е известна в последно време.
От известното по съответния случай досега не става дума за подобен тип проблем. Защо тогава е нужна общата анестезия? Чуха се мнения, че има метод да се избегнат сходни практики с подобаващ психически метод и от родител, и от експерт. Някак сходен метод е все по-голяма необичайност в търсенето на бърз неусетен резултат, без ненужно напрежение и неприятности. А може би напъните си костват, с цел да не преживеем пъкъла на загубата и да прекараме останалата част от живота си в търсенето на отмъщение.
И с възмездието и тържеството на истината е комплицирано.
Д-р Симидчиев: Често се ползва излишно цялостна анестезия при деца за зъболечение
Здравеопазването постоянно остава на назад във времето, тъй като политическите мандати са къси, а промените - дълги
Защото да се търси отговорност за лекарска неточност е дълъг развой с съвсем жертван излаз.
Вероятно някои си спомнят, че преди години сходен случай имаше в София. Детето беше 14-годишно, а упойката се постановяваше поради интервенция на киста на зъб. Момчето умря. Години каузи доведоха до 3 години условна присъда за експертите, с 5 годишен изпитателен период, която бе сведена до 1 година условно.
Върховният административен съд анулира решението стоматолозите да не практикуват.
Понеже по-голяма част от аудиторията не е с здравно обучение евентуално трябваше да се посочи, че става дума за здравната история на детето.
Всеки от нас има такава и нормално, посещавайки доктор или стоматолог, експертът стартира оттова - какви са недоволствата, от кой момент са, боледували ли сме неотдавна, какви медикаменти вземаме, дали имаме алергия към нещо или някакво хронично заболяване - цялата тази информация в предварителния диалог основава общата картина на индивида, потърсил здравна помощ с някакъв здравословен проблем.
Това би трябвало да разкажем (или да ни питат). А съгласно нароилите се мнения в медиите през последните дни, когато става дума за обща упойка при дете, консултацията с педиатър е целесъобразна. Препоръчителна, само че не наложителна.
Та снел ли е родителят анамнезата, както се изрази цитираният нагоре експерт, не е ясно, само че от оскъдната информация от денталната клиника разбираме, че някакъв диалог въпреки всичко е имало.
И в този момент да си представим родителя, на чието дете следва слагането на анестезия. Анестезиологът го пита дали детето му е алергично - родителят споделя, че не е, тъй като не е имало сходни прояви. Което не изключва опцията да прояви алергична реакция при нови условия.
Родителят е споделил това, което знае, подписал е, че е осведомен за вероятни затруднения и неподходящ излаз, така наречен осведомено единодушие. И с това въпросът за отговорността завършва. Подписал си се, осведомен си, предизвестен си, отговорността е твоя.
" Никъде не е написано, че всеки пациент би трябвало да бъде тестван наложително със съответната алергична проба, в случай че няма авансово снета анамнеза и няма дадени сходни показания от самия пациент ", споделя цитираният към този момент експерт. И е прав.
РЗИ-Пловдив не подозира лекарска неточност при гибелта на детето в дентална клиника
Разследването продължава и се организира от няколко институции
Подобно условие няма. Подразбира се, само че не се изисква изрично, защото стандарт за упойка и интензивно лекуване няма. Защо няма - тъй като по този начин е по-удобно.
Ако имаше подобен стандарт в него трябваше да бъдат разказани условия към лечебните заведения за брой анестезиолози, съответните медицински сестри. Както знаем и едните, и другите у нас са ъгъл и много от лечебните заведения (които така и така са много) не биха могли да покрият критериите за брой интензивни кревати. Затова професионалното сдружение и експертният съвет към министъра на опазването на здравето са пас. Правилата, както споделя един анестезиолог, пречат на бизнеса.
Затова можем единствено да се надяваме на шанс да попаднем на експерт, който ще направи оптималното, с цел да подсигурява сполучливия излаз от упойката като назначи тест за алергия. А с цел да не разчитаме на случайността е най-добре да проявим интензивност и да създадем въпросните проби по своя воля. Може да спасим живота си и този на близкия си.
Друг въпрос е за какво в последните години общите упойки при зъболекарите се постановиха като процедура, когато става дума за деца. В устрема да отстраняваме всевъзможен дискомфорт и да е по-лесно и " щадящо " се стопираме на разновидности, които надалеч не са безвредни.
Напоследък има и друга наклонност - зъболечение със седация (наричат го лек " медицински сън " ). Пациентът е в схващане, може да извършва команди на зъболекаря, не усеща болежка поради локалната анестезия и е доста спокоен (леко дрогиран).
В уеб страницата на която и стоматологична клиника да погледнете, ще видите изложение за кого са подобаващи тези способи. Обикновено се прецизира, че се ползват при деца и възрастни с вродено увреждане на централната нервна система (например ДЦП); при аутизъм; синдром на Даун; умствено изоставане; хиперактивност. Или при положение на дентофобия - под паника боязън от ортодонт, поради който се отхвърля лекуване. Дентофобията е известна в последно време.
От известното по съответния случай досега не става дума за подобен тип проблем. Защо тогава е нужна общата анестезия? Чуха се мнения, че има метод да се избегнат сходни практики с подобаващ психически метод и от родител, и от експерт. Някак сходен метод е все по-голяма необичайност в търсенето на бърз неусетен резултат, без ненужно напрежение и неприятности. А може би напъните си костват, с цел да не преживеем пъкъла на загубата и да прекараме останалата част от живота си в търсенето на отмъщение.
И с възмездието и тържеството на истината е комплицирано.
Д-р Симидчиев: Често се ползва излишно цялостна анестезия при деца за зъболечение
Здравеопазването постоянно остава на назад във времето, тъй като политическите мандати са къси, а промените - дълги
Защото да се търси отговорност за лекарска неточност е дълъг развой с съвсем жертван излаз.
Вероятно някои си спомнят, че преди години сходен случай имаше в София. Детето беше 14-годишно, а упойката се постановяваше поради интервенция на киста на зъб. Момчето умря. Години каузи доведоха до 3 години условна присъда за експертите, с 5 годишен изпитателен период, която бе сведена до 1 година условно.
Върховният административен съд анулира решението стоматолозите да не практикуват.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ