Мария Чомарова за ФрогНюз: Мъжете масово и без притеснение се въз...
Родителските войни са събитие, което нараства съществено в нашето общество и най-големите жертви са децата. Тук би трябвало да подчертаем, че желанието да притежаваш, контролираш и да са единствено твои децата, няма нищо общо с любовта и грижата.
Това сподели за ФрогНюз Мария Чомарова, психотерапевт от асоциация
Вижте цялото изявление:
Г-жо Чомарова, по какъв начин ще коментирате грубо ликвидиране на Пейо Пеев, който беше удушен от майката на детето си и неговата тъща. Вече има доказателства, които сочат, че мъжът неведнъж е бил подлаган на тормоз от страна двете дами.
Не съм осведомена доста добре с този случай, само че бих желала да разясня родителските войни, тъй като това събитие нараства съществено в нашето общество и най-големите жертви са децата.
Тук става въпрос за това, че желанието да притежаваш, контролираш и да са единствено твои децата, няма нищо общо с любовта и грижата.
Често ли майките стигат до крайности, когато желаят да вземат детето при себе си?
Не бих споделила, че майките употребяват децата си, тъй като бащите ги употребяват по същия метод. Изобщо родителите употребяват децата, като нещо, на което другият родител държи. Човек не приема детето като негова любов, отговорност и грижа в най-хубавия интерес на детето, а го приема като средство за операция, надзор и оръжие да доминира над някой различен човек. Детето въобще не се възприема като настрана човешко създание. Този случай е една ярка илюстрация на нещастието, до която води една такава война.
Трагедията е освен за възрастните хора, тя несъмнено е и за децата.
Ако се върнем на последния случай с Пейо, тук приказваме за две деца, какво е редно да се случи с тях към този миг?
Моето професионално мнение е, че в случай че няма психическо заболяване на майката, детето й, което е на четири месеца не би трябвало да се отделя от нея. В последна сметка най-голямото наказване на едно бебе на 4-и месеца е да бъде отделено, то с нищо не е заслужило това. Ако обществото и законът гледат интереса на детето, което е безспорна жертва в цялата тази обстановка е редно да се постъпва по този метод. Няма потребност да си психолог, с цел да схванеш, че това нещо не трябва да се позволява и дребните деца не трябва да се отделят от майките им, в случай че няма риск за живота им.
Да, само че в тази ситуация приказваме за обвиняем човек, който се допуска, че е направил ликвидиране на бащата на личното си дете.
Всеки е почтен до доказване на противното. Принципния случай е, че в случай че една майка няма заболяване и може да се грижи за детето си, то в името на здравето и живота на това дете, тъй като то няма по какъв начин да изтрие обстоятелствата към трагичните условия на фамилията си е да се постъпи по този метод.
Извинявам се, че още веднъж се връщам на този въпрос, само че когато приказваме за майка, която се допуска, че е умъртвила бащата на личното си дете, не се ли слага и самото дете в риск?
Законът и практиката в България доста ясно планува такива проблеми. Има ясни правила, когато се прави оценка на дете в риск, какви са ограниченията, които би трябвало да се подхващат по закон за едно дете в риск. Съществува и полицейска протекция, полицията може да отиде и краткотрайно и да отнеме детето от родителите по преценка дали има непосредствена заплаха за живота и здравето на това дете.
В този случай при краткотрайни ограничения би трябвало да се постанови къде да се настани, при родственици или близки, в случай че липсват такива, краткотрайно се настанява в Център за настаняване от фамилен вид, според от възрастта на детето. По координационен механизъм от всички институции по какъв начин да се помогне на това дете, единствено и само съдът може да настани детето при някой различен. Това е една процедура, която не е инцидентна.
Тук бих желала да напомня, че в България зловредни политически сили си разрешиха да издигнат акция против правата на децата и да злоупотребят със страховете на хората, че могат да им се лишават деца. Поради тази причина ми се коства значимо буквата на закона да се съблюдава.
Трябва да имаме поради, че в един спор постоянно има две страни, обществото има право да разисква тези значими въпроси и считам, че най-правилната гледната точка е дете-центрирания метод в тази ситуация. На първо място би трябвало да стоят ползите на децата
След случая с Пейо се сложи въпросът за липса на публичност във връзка с насилито над мъже. В обществените мрежи даже се направи паралел с Дебора, като въпросът беше за какво липсва тази всеобща поддръжка, когато става въпрос за принуждение над мъже. Така ли е, по-прикрити ли остават случаите на принуждение над мъже?
Това е по този начин тъй като липсва всеобщо принуждение над мъже. В 95%, да не кажа 99% от случаите физическото принуждение се упражнява над дами. Разбира се има и случаи както се вижда, които опровергават това и жертвата на домашно принуждение е мъж. Така е по простата причина, че мъжете са физически по-силни и не престават да имат преимуществото на патриархалния модел, изключително в провинцията. Не съм сигурна, че при дамите има повече поддръжка, просто случаите са доста повече, даже в международен мащаб се взимат ограничения да се отстрани това принуждение, поради статистическите данни.
Макар и най-малък %, такива случаи съществуват. Виждаме, че мъжете от време на време даже стават физически жертви на насилниците си. Притесняват ли се повече мъжете да подават сигнали и да приказват за тези проблеми. Какво би трябвало да направи един мъж, който е станал жертва на принуждение от жена, с цел да бъде законът в негова изгода?
Абсолютно същото, каквото би трябвало да направи и една жена. Законът въобще не дискриминира пола, като се изключи хомосексуалните хора, при които той нито ги пази, нито планува ограничения. Като се изключи това, няма никаква разлика дали мъж или жена ще подаде сигнал или молба за незабавна отбрана и би трябвало да ви кажа, че мъжете всеобщо се възползват от Закона за протекция, тъй като техните юристи нямат никакво терзание да го употребяват в фамилните войни, за които приказваме.
През миналата година полицията регистрира растеж при случаите на домашно принуждение по отношение на мъже - с 25% повече са издадените заповеди за отбрана.
Има да, тъй като те не се тормозят да подават молби, както споделих законът е един за всички и всеки има право да подаде молба, като в последна сметка съдът взема решение.
Значи мъжете се осмеляват повече от дамите да подават молба за протекция?
Аз правя възражение срещу осмеляват, тъй като те в никакъв случай не са имали проблем да подават молби и тъжби. Проблемът е по-скоро от неведение. За страдание доста постоянно сътрудниците и съпрузите взаимно си подават заповеди и в последна сметка съдът би трябвало да реши с доста старания, благодарение на обществените служби, психическите услуги, каквито сме и ние, какво би трябвало да се направи - да се ограничи ли, тъй като е доста мъчно да се вземе вярното решение, когато две страни се карат, водят война и употребяват закона, както и децата като оръжие.
Интервю на Констанца Илиева
Това сподели за ФрогНюз Мария Чомарова, психотерапевт от асоциация
Вижте цялото изявление:
Г-жо Чомарова, по какъв начин ще коментирате грубо ликвидиране на Пейо Пеев, който беше удушен от майката на детето си и неговата тъща. Вече има доказателства, които сочат, че мъжът неведнъж е бил подлаган на тормоз от страна двете дами.
Не съм осведомена доста добре с този случай, само че бих желала да разясня родителските войни, тъй като това събитие нараства съществено в нашето общество и най-големите жертви са децата.
Тук става въпрос за това, че желанието да притежаваш, контролираш и да са единствено твои децата, няма нищо общо с любовта и грижата.
Често ли майките стигат до крайности, когато желаят да вземат детето при себе си?
Не бих споделила, че майките употребяват децата си, тъй като бащите ги употребяват по същия метод. Изобщо родителите употребяват децата, като нещо, на което другият родител държи. Човек не приема детето като негова любов, отговорност и грижа в най-хубавия интерес на детето, а го приема като средство за операция, надзор и оръжие да доминира над някой различен човек. Детето въобще не се възприема като настрана човешко създание. Този случай е една ярка илюстрация на нещастието, до която води една такава война.
Трагедията е освен за възрастните хора, тя несъмнено е и за децата.
Ако се върнем на последния случай с Пейо, тук приказваме за две деца, какво е редно да се случи с тях към този миг?
Моето професионално мнение е, че в случай че няма психическо заболяване на майката, детето й, което е на четири месеца не би трябвало да се отделя от нея. В последна сметка най-голямото наказване на едно бебе на 4-и месеца е да бъде отделено, то с нищо не е заслужило това. Ако обществото и законът гледат интереса на детето, което е безспорна жертва в цялата тази обстановка е редно да се постъпва по този метод. Няма потребност да си психолог, с цел да схванеш, че това нещо не трябва да се позволява и дребните деца не трябва да се отделят от майките им, в случай че няма риск за живота им.
Да, само че в тази ситуация приказваме за обвиняем човек, който се допуска, че е направил ликвидиране на бащата на личното си дете.
Всеки е почтен до доказване на противното. Принципния случай е, че в случай че една майка няма заболяване и може да се грижи за детето си, то в името на здравето и живота на това дете, тъй като то няма по какъв начин да изтрие обстоятелствата към трагичните условия на фамилията си е да се постъпи по този метод.
Извинявам се, че още веднъж се връщам на този въпрос, само че когато приказваме за майка, която се допуска, че е умъртвила бащата на личното си дете, не се ли слага и самото дете в риск?
Законът и практиката в България доста ясно планува такива проблеми. Има ясни правила, когато се прави оценка на дете в риск, какви са ограниченията, които би трябвало да се подхващат по закон за едно дете в риск. Съществува и полицейска протекция, полицията може да отиде и краткотрайно и да отнеме детето от родителите по преценка дали има непосредствена заплаха за живота и здравето на това дете.
В този случай при краткотрайни ограничения би трябвало да се постанови къде да се настани, при родственици или близки, в случай че липсват такива, краткотрайно се настанява в Център за настаняване от фамилен вид, според от възрастта на детето. По координационен механизъм от всички институции по какъв начин да се помогне на това дете, единствено и само съдът може да настани детето при някой различен. Това е една процедура, която не е инцидентна.
Тук бих желала да напомня, че в България зловредни политически сили си разрешиха да издигнат акция против правата на децата и да злоупотребят със страховете на хората, че могат да им се лишават деца. Поради тази причина ми се коства значимо буквата на закона да се съблюдава.
Трябва да имаме поради, че в един спор постоянно има две страни, обществото има право да разисква тези значими въпроси и считам, че най-правилната гледната точка е дете-центрирания метод в тази ситуация. На първо място би трябвало да стоят ползите на децата
След случая с Пейо се сложи въпросът за липса на публичност във връзка с насилито над мъже. В обществените мрежи даже се направи паралел с Дебора, като въпросът беше за какво липсва тази всеобща поддръжка, когато става въпрос за принуждение над мъже. Така ли е, по-прикрити ли остават случаите на принуждение над мъже?
Това е по този начин тъй като липсва всеобщо принуждение над мъже. В 95%, да не кажа 99% от случаите физическото принуждение се упражнява над дами. Разбира се има и случаи както се вижда, които опровергават това и жертвата на домашно принуждение е мъж. Така е по простата причина, че мъжете са физически по-силни и не престават да имат преимуществото на патриархалния модел, изключително в провинцията. Не съм сигурна, че при дамите има повече поддръжка, просто случаите са доста повече, даже в международен мащаб се взимат ограничения да се отстрани това принуждение, поради статистическите данни.
Макар и най-малък %, такива случаи съществуват. Виждаме, че мъжете от време на време даже стават физически жертви на насилниците си. Притесняват ли се повече мъжете да подават сигнали и да приказват за тези проблеми. Какво би трябвало да направи един мъж, който е станал жертва на принуждение от жена, с цел да бъде законът в негова изгода?
Абсолютно същото, каквото би трябвало да направи и една жена. Законът въобще не дискриминира пола, като се изключи хомосексуалните хора, при които той нито ги пази, нито планува ограничения. Като се изключи това, няма никаква разлика дали мъж или жена ще подаде сигнал или молба за незабавна отбрана и би трябвало да ви кажа, че мъжете всеобщо се възползват от Закона за протекция, тъй като техните юристи нямат никакво терзание да го употребяват в фамилните войни, за които приказваме.
През миналата година полицията регистрира растеж при случаите на домашно принуждение по отношение на мъже - с 25% повече са издадените заповеди за отбрана.
Има да, тъй като те не се тормозят да подават молби, както споделих законът е един за всички и всеки има право да подаде молба, като в последна сметка съдът взема решение.
Значи мъжете се осмеляват повече от дамите да подават молба за протекция?
Аз правя възражение срещу осмеляват, тъй като те в никакъв случай не са имали проблем да подават молби и тъжби. Проблемът е по-скоро от неведение. За страдание доста постоянно сътрудниците и съпрузите взаимно си подават заповеди и в последна сметка съдът би трябвало да реши с доста старания, благодарение на обществените служби, психическите услуги, каквито сме и ние, какво би трябвало да се направи - да се ограничи ли, тъй като е доста мъчно да се вземе вярното решение, когато две страни се карат, водят война и употребяват закона, както и децата като оръжие.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ