Тъжно и трогателно писмо на една майка до сина й
Родителите са нашите ангели-хранители на тази земя. Но когато те остареят, ние би трябвало да станем техни помощници! Често ни липсва самообладание във връзка с нашите възрастни родители. Затова една жена написала писмо до сина си с значима молба. То няма да ви остави равнодушни:
Мой скъпи сине,
Пиша ти това писмо с цялостна откровеност и благородни планове. Пиша ти това писмо, тъй като те обичам и желая да бъдеш благополучен.
Искам да те помоля да се отнасяш към мен с схващане, когато остарея. Трябва да схванеш, че това е цикълът на човешкия живот: детство, юношеска възраст, младост, зрялост и напреднала възраст. И в старостта ние отново ставаме деца.
Ще дублирам разказите по 100 пъти, няма да слушам добре. Или ще не помня. Бъди толерантен и не ми се сърди. Не го върша от неприятно. Единственото, което желая, е да извозвам време с теб.
Ще желая да хапвам това, което не би трябвало. Опитай се да ми го обясниш, по този начин както преди време ти го обяснявах аз на теб.
Може да не разбирам актуалните технологии. Не ми се смей, а бъди толерантен.
Ако не мога да стана или да хапвам, апелирам те, синко, помогни ми в този миг. Не желая да бъда задължение за теб.
Помни, че в миналото съм те учила да вървиш, да приказваш. Бях тази, която те прегръщаше, поддържаше и се грижеше за теб. Правех всичко с цялостно самообладание и обич. Израснах и се учех дружно с теб.
Моля те, когато стана остаряла, прояви самообладание и се постарай да ме схванеш и приемеш. Отнасяй се към това с комизъм и обич.
Нека се любуваме на моментите дружно, да се смеем, да се прегръщаме. Нека покажем цялата си обич.
Тогава, в този момент и вечно помни: обичам те, сине мой.
Ценете родителите си, до момента в който са живи.
