Родената в София АЛЕКСАНДРА ИВАНОВА е възпитаничка на Италианския лицей.

Родената в София АЛЕКСАНДРА ИВАНОВА е възпитаничка на Италианския колеж. Три години се занимава с спектакъл в школата на Малин Кръстев. Успоредно с това приключва " Реклама " в Нов български университет. В последно време ползата й към снимането става по-задълбочен и се дипломира сполучливо в магистърската стратегия " Фотография " в Националната художествена академия, където учи при доцент Александър Нишков. Преди дни предизвика изкушените от изкуство с атрактивна независима галерия, като творбите й са налични до края на март в Coworking & Event Space Portrait (София, ул. " Неофит Рилски " 72).

" Фотографията е магия, само че не за всеки "

" На този стадий ще се постарая да се развия в България "

" Социалните мрежи ми служат за " сверяване на часовника "

" Дали играя в живота? Всеки ден! "

- Представяте любопитна експозиция с ваши фотографии, въодушевени от Пикасо. Колко време ви лиши основаването на този план и по какъв начин породи концепцията за него, Александра?

- Бих го нарекла развой, а не план. Фотографиите в изложбата са част от моята дипломна работа. Посветих на основаването й съвсем година. Реших се да направя толкоз огромна крачка, с цел да предизвиквам себе си като актьор. Бях наясно, че ще е дълъг и сложен развой, само че ще науча доста. Това беше най-важното на този стадий за мен.

- Как си представяте хората, които ще прегледат изложбата Aprеs Picasso? На каква аудитория ще са забавни сходни произведения?

- Не мога да си ги показва, тъй като хората на изкуството и тези с интерес към него са извънредно разнообразни. Изкуството ни сплотява и разликите ни са извънредно скъпи и неделими в цялата картинка. Искам да доближи до аудитория с отношение и критерии към фотографията, към изкуството като цяло.

- Важно ли е за вас какво мислят близките за фотографиите ви и по какъв начин реагират, когато ги видят?

- За всеки актьор е значимо мнението на близките. Не желая и не мисля, че има по какъв начин всеки да те харесва. Трябва да знаеш по кое време дадена рецензия е градивна и по кое време е просто да те нагрубят. Не задълбочавам дали ме харесват или не. Правя това, което желая, и това е извънредно значимо за мен!

- Спомняте ли си по кое време тъкмо се запалихте по фотографията? Какво ви предизвика да се захванете със снимане?

- Като дете си играех с един професионален уред на дядо ми... Ха-ха... Поглеждайки през днешния ден тази фотография, ми става неприятно! Не знам по какъв начин ми е разрешавал. Още тогава имах интерес, тъй като той доста пътуваше и постоянно доста снимаше. На мен просто ми липсваше храброст.

Преди две години шансът ми се усмихна и се появи човек, който повярва в мен и видя моя капацитет като фотограф. Този човек е доцент доктор Александър Нишков. Без него нямаше да съм Александра, която съм на днешна дата, от този стадий в живота си.

- Благодарение на технологиите, през днешния ден всеки може да се изживява като фотограф, защото " инструментът за снимане " постоянно е в джоба му. Кога съгласно вас фрагментите се трансформират в изкуство и престават да бъдат просто следващ пост в инстаграм?

- Това е болна тематика за мен. В днешно време всеки желае и се изявява като актьор. Напоследък е много известно да си " фотограф ", само че действително хората, имащи правото да се нарекат по този начин в България, са единици. Фотографията е магия, само че не за всеки. Рисуваш със светлина. Пресъздаваш идея, която е в главата ти. Тя там наподобява по един метод, само че би трябвало да бъде забелязана и през обектива ти. Нещата не са елементарни. Не е единствено виждаш нещо и щракваш с апарата. Видяното с просто око не всеки път излиза през обектива по същия метод. Не ми подхожда наклонността да се снима стрийт, обществена или документална снимка. Времената са извънредно динамични и това към този момент не е настоящо. Погледът на публиката и потребността й от фотографията са се изместили фрапантно. Случващото се в обществените мрежи - битовизъм и фотоси за спомен.

- Завършили сте " Реклама " в Нов български университет. Смятате ли по някакъв метод да употребявате това обучение във вашето по-нататъшно професионално развиване или това бе просто стъпка към идващ стадий от креативния ви живот?

- Не мога и не желая да бъда последна в отговора си, защото не постоянно нещата се случват, както сме ги планували. За момента това е просто стадий от живота ми. Научила съм доста по време на следването си в Нов български университет. Възприех го като рационализиране, което ми е от изгода, въпреки да съм в друга професионална сфера.

- Коя е тематиката, която в последно време провокира търсенията ви като фотограф?

- Човекът изначално. Душа, усеща, разсъдък, красиво-грозно, проучване на личността, седяща пред мен...

- Хрумвало ли ви е да потърсите по-добър живот и по-големи шансове за изява в чужбина?

- На този стадий ще се постарая да се развъртвам в България. Смятам, че сме нация с доста капацитет, и имам вяра за развиването ни в областта на изкуствата. Не отхвърлям, че мисля за чужбина. Имам фантазия, която се надявам да бъде осъществена след време, и тя е да пребивавам в Испания.

- Какво изпитвате, когато хващате фотоапарата?

- Удовлетворение. Любов към това, с каквото се занимавам. Щастие, тъй като съм актьор и върша каквото желая.

- Каква е фотографията, която мечтаете да извършите?

- Класически черно-бял портрет на един от обичаните ми модели. Ще ме попитате за какво типичен и черно-бял? Защото класиката постоянно е на мода (усмихва се).

- Какво е отношението ви към новите технологии и обществените мрежи? Влияят ли те на вдъхновението и на работата ви като цяло?

- Технологиите са новият свят. Искаме или не, те към този момент са част от нас. Средства, които ни оказват помощ всеки ден. Социалните мрежи са средство за всеобща връзка и елементарно осведомление за протичащото се по света (лично за мен). Не бих споделила, че въздействат на вдъхновението ми, а по-скоро ми служат за " сверяване на часовника ".

- Важно ли е образованието за един създател? Питам, тъй като някои са на мнение, че когато човек има гений, научните догми лимитират, изключително в областта на изкуството.

- Такъв вид реакция би имал човек без обучение, само че с " упоритост " да бъде актьор. Да, извънредно значимо е да си просветен! Артист без гений не се става, не и сполучлив. Но геният не е задоволителен самичък по себе си. Изисква се цялостен живот да учиш, надграждаш и усъвършенстваш себе си, и то в разнообразни посоки.. в случай че искаш да си настоящ, първокласен актьор. Артистът е галактика, само че в България към момента това не се схваща.

- Три години се занимавате с спектакъл и посещавате школата на Малин Кръстев. Кой е най-важният съвет, който сте получили от него?

- Малин Кръстев е първият ми преподавател, встъпвайки в " живота на възрастните ". Научил ме е на доста, само че има неща, които си дублирам всеки ден. Като това да не ме е боязън от възприятията и страстите ми. Да предизвиквам себе си като актьор и да не закисвам в зоната си на комфорт. Никога да не си имам вяра прекомерно, тъй като тогава настава най-сигурната артистична гибел. И постоянно да помня, че няма незаменими хора!

- Откъде идва ползата ви към актьорството? Играете ли и в живота?

- До ден сегашен имам полза към театъра. Това е обич, която допуснеш ли я до себе си, е невероятно да се разделите. От тези любови, в които се чувстваш като в друго измерение.

Дали играя в живота? Всеки ден. С тази разлика, че от няколко години не го схващам като игра, а част от сложния темперамент, който владея. Това ми оказва помощ да оцелея (усмихва се).