След катастрофата на „Челопешко шосе“: Колеги на загиналите индийци с разказ пред БНТ
Трагедията на „ Челопешко шосе “ в София продължава да провокира мощни страсти и съществени административни въпроси. Телата на двамата индийски жители, които починаха при тежката злополука предишния петък, към момента не са освободени от управляващите. Това закъснение основава голямо напрежение измежду техните близки и сътрудници у нас. Индийските жители идват в България преди година, с цел да работят в огромна металургична компания в столицата. Инцидентът прекъсва техните животи ненадейно и оставя фамилиите им в положение на потрес и незнание.
Лапет Сингх е сътрудник на починалите мъже и споделя за последните часове преди съдбовния конфликт. В онази петъчна вечер групата другари възнамерявала всекидневно посещаване до пазара в Ботунец. Никой не е предполагал, че това ще бъде последното им излизане дружно. Сингх си спомня по какъв начин е чакал своите другари да се приберат в общежитието след пазар.
Вечерта моите другари отидоха до пазара в Ботунец, само че по този начин и не се върнаха. Чакахме два-три часа, по-късно разбрахме, че е имало злополука и те са били в рейса. Звънях им доста пъти, само че те не си подвигаха телефона.
Липсата на отговор по мобилните телефони засилила терзанията на останалите служащи във компанията. Скоро по-късно те научили за зверската злополука на „ Челопешко шосе “. От момента на случая до момента сътрудниците на жертвите живеят в цялостно незнание. Те не знаят по кое време ще приключат законовите процедури по идентификация и освобождение на тленните остатъци. Основното им предпочитание е да спазят своите вековни религиозни обичаи.
Искаме да върнем телата им в Индия, тъй като имаме традиция да кремираме умрелите.
Личната драма е извънредно дълбока за Ашдип Сингх, който е непосредствен родственик на един от починалите мъже. Ашдип Сингх идва от Португалия незабавно щом получава трагичната новина за случая в София. Той се пробва да провежда превозването на тленните остатъци до родината им. Най-големият му боязън обаче е обвързван със здравословното положение на фамилията в Индия. Майката на единия умрял неотдавна е претърпяла тежка сърдечна интервенция. Ашдип се тормози, че новината за гибелта на сина ѝ може да бъде съдбовна за нея.
Вчера пристигнах от Португалия, откакто разбрах за злополуката.
Поради тази причина той към момента не е съобщил за случилото се на околните си в Индия. Тази обстановка слага роднините в извънредно тежко прочувствено и психическо положение. Те се усещат безсилни пред бюрократичните процедури в непознатата страна.
Валентин Йорданов е шеф на индийските жители и също показва своето отвращение от неналичието на публична връзка. Той споделя, че всеки ден е подложен на десетки въпроси от страна на своите чиновници. Те упорстват да знаят какво се случва с телата на техните другари. Йорданов обаче не разполага с публични отговори от българските проверяващи институции.
Аз самият сведенията ги получих по всекидневен път, като в началото не ни се даваше информация, тъй като ние като компания не сме страна по делото, по произшествието.
Този законов статут пречи на работодателя да получи формален достъп до информация за хода на производството. В опит да откри излаз, той посещава индийското посолство в София за среща с консула. Йорданов се надява на подпомагане за по-бързо репатриране на жертвите. Опитът му обаче приключва с отчаяние.
Държаха ме на два стола сред 20 минути и половин час и аз станах и си отпътувах, тъй като консулът бил ангажиран, като чаках, че той ще направи най-малко среща с неговите сънародници, което не се случи.
От своя страна индийското посолство даде публична позиция по случая пред Българска национална телевизия. Дипломатическото посланичество твърди, че следи обстановката от близко и е по отношение на всички страни. Посолството декларира, че оказва нужното подпомагане на индийските жители в България. Това включва помощ при възможното превозване на телата на умрелите до Индия.
Въпреки тези уверения, напрежението измежду служащите в металургичната компания остава високо. От управлението на компанията оферират систематична смяна за решение на сходни проблеми. Те упорстват за основаването на асоциация, която да пази ползите на задграничните служащи и техните работодатели. Новата асоциация би помогнала за по-добра връзка сред бизнеса и държавните институции. Предложението цели отбрана на правата на чужденците при тежки произшествия или трудови злополуки. Случилото се на „ Челопешко шосе “ разкрива съществени пропуски в координацията при изключителни обстановки с непознати жители.
