Роден в селско лутеранско семейство, до десетгодишна възраст бъдещият мистик,

Роден в селско лутеранско семейство, до десетгодишна възраст бъдещият мистик, теософски материалист и набожен сенсуалист Якоб Бьоме (1575 ~ 1624) не получава никакво обучение. Учи поминък при един обущар, след време става занаятчия, задомява се и открива лична работилница. Бьоме постоянно посещава черква, чете старателно преведената от Мартин Лутер Библия, само че наред със Светото Писание чете алхимични и натурофилософски съчинения. В процеса на своето самообучение Бьоме се среща с трудовете на един от величавите учени на Средновековието, немския алхимик Т. Парацелз, и придобива огромен ресурс от натурофилософски и религиозно-мистически термини. Макар и самообразован, Бьоме съумява да построи лична форма на философстване, основана на тясното съчетаване на мистиката и естествената философия. Същественото наличие на неговите хрумвания е визията му за духа и метода, по който преглежда Бога: като жив, автентичен, т.е. умишлен Дух. 

За индивида и Бога, молитвата и поста, алчността и смирението, назаем от книгата „ Якоб Бьоме и тайната на духа “. 

(1575 ~ 1624)

За молитвата и поста 
(фрагмент)

Който човек се доверява на Бога и не поставя цялото си сърце в разсъдъка, той постоянно има Божия дух, своя Създател, който го благославя, тялото и душата му, на полето, в къщи, в занаята и работата му. Каквото и да прави, вътре е Божият дух, който прави делата. И в случай че някой носи камъни в морето и по този начин си изкарва издръжка, той е на Бога толкоз благ, колкото и просветител на амвона: тъй като какви са тези каузи пред Бога?

Човекът има свободна воля, той може на земята да се любува на всяка работа, която захване. Всичко е положено в чудесата Божии, каквото и да прави индивидът. Свинарят е толкоз благ на Бога, колкото някой лекар, стига да е добродетелен и да се доверява единствено на своята воля. Наивните и мъдреците са едно за него. С мъдрите той ръководи, с наивните строи. Те всички са служащи за неговите чудеса.

7. Както цветята на земята не завиждат едно на друго, че едното е по-красиво или по-силно от другото, а дружно и заедно стоят и всяко се любува на силата на другото, както и лекарят смесва някои треви, тъй че всяка мощ да прибави положителното си, да може болният да оздравее: по този начин и Бог ни приема драговолно, в случай че единствено влизаме в Неговата воля. Ние всички растем в градината Му. 

И както тръни и бодли порастват от земята и покриват и раздират някоя добра трева и цвете: по този начин е и безбожникът, който не има вяра в Бога, а строи в себе си и мисли, че Бог е в имането му, и желае да остави и на децата си огромни благосъстояния, и те да се радват на почести като него - този човек раздира някое положително сърце, така че то става леконравно и мисли, че това е положителният път на щастието, да имаш благосъстояние, власт и почести. Така бедната душа се погубва, тъй като на богатия най-вкусното ядене не се услажда повече от хапката самун на гладния. Навсякъде е грижа, тъга, боязън, заболявания и най-после гибел. Това е пердах с съперника от огледалото на този свят, безбожникът е под властта на духа на този свят, а който се бои от Бога, е под властта на Божията мощ и мъдрост. Властта на този свят свършва с тялото, властта на Божия дух остава безконечна.

Позорно е индивидът да тича след това, което щеше да тича след него, в случай че той беше с Бога. Той търчи да се докопа до грижи и тъга, а те сами търчат по петите му: като че ли е безумец, тъгата не го оставя на мира. А в случай че останеше удовлетворен с това, което има, щеше да се успокои незабавно. Червей прояжда сърцето му, той го мъчи и му гризе съвестта, всичко заради неговата лична нелепост. Защото имането си той оставя на други, а хапещия червей в неприятната си съвест резервира от този свят и го смята за богатство, което пази, а то постоянно го мъчи. Едва ли има по-голямо безумие под слънцето!

8. Макар индивидът да е най-благородната и рационална гад в този свят, в алчността си той е най-големият безумец от всички, тъй като толкоз настойчиво преследва това, от което няма нужда; тъй като на всеки му е предназначен неговия дял от духа на този свят, стига да не ламти за още. Така един човек става демон за другия, като го мъчи, даже единствено за шепа пръст или камъни, които са задоволително доста на земята.

9. Слепи дребосъче, по какъв начин те е превзел гневът! Какво правиш? Защо оставяш дявола да те прави на безумец? Нали небето и земята са твои, Бог желае всичко да ти даде. Бог ти беше дал всичко, ти имаше всичко по естествено право. Слънцето и звездите са твои, ти си на всички стопанин. Защо се отдаваш на лакомия и надменност? Божието царство е обич и примирение. Когато угасне светлината в очите ти, тогава ще отидеш в мрака и ще вземеш със себе си безумството, което закупи на този свят. Мракът по-добър ли е от безконечната светлина? Нощта по-добра ли е от деня? Остава още малко време, а и никой не знае, в кой час ще свърши времето му на този свят, тогава ще настане Божият съд.

Из: „ Якоб Бьоме и тайната на духа “, съставител Иван Иванов, изд. Фрувег, 2013 година
*Jakob Böhme (anonymous portrait), en.wikipedia.org