Цветовете на един художник ~ Марк РОТКО
Роден през 1903 година в латвийския град Двинск (днешен Даугавпилс), Маркус Яковлевич Роткович е четвъртото дете на градския аптекар Яков и жена му Анна Голдин. Светът ще го запомни като Марк Ротко – артистът, който рисува чудеса и мечтае изкуството му да живее във вечността.
Баща му Яков е човек извънредно грамотен и образован, уверен промарксист, съперник на всевъзможни религии, собственик на дом, в който четенето е на респект, а библиотеката богата на книги. „ Ние бяхме едно четящо семейство ”, споделя по-късно Ротко, който дружно с братята и сестрите си овреме се научава да приказва с изключение на на съветски, на идиш и иврит. Във време, в което евреите постоянно са упреквани за всички несгоди на света, детството на Ротко е белязано от непрекъснат боязън. През 1912 година бащата взима решение фамилията да емигрира в Съединени американски щати и по този начин да избегне риска синовете му да бъдат зачислени в съветската имперска войска. Да се приспособят към непознатия метод на живот се оказва мъчно за всички – бащата Яков умира година след идването си в Америка и оставя фамилията без никакви средства за живеене.
Въпреки компликациите, през 1921 година Ротко приключва с отличие Lincoln High School в Портланд, към този момент с лекост поддържа връзка на британски и наследява пристрастеността на татко си да отстоява правата на еврейската общественост и да бъде в крайник с политиката. Същата година печели стипендия за влиятелния Йейлски университет, само че не след дълго изоставя опцията да учи инженерни науки и право. Захващайки се с разнообразни работи, той за малко учи в Art Students League на Max Weber, един от малцината професори, който от първа ръка го среща с европейския модернизъм и по този начин се раждат картините на Ротко, повлияни от актьори като Мане, Пол Сезан и Пикасо. Той е на 30 години, когато подрежда първата си независима галерия, а през днешния ден нюйоркският „ Музей за съвременно изкуство ” (МоМА) има впечатляваща сбирка от истински платна на огромния занаятчия на нереалния експресионизъм.
През 50-те години на предишния век Ротко рисува емблематичните си произведения, в които цветът споделя всичко. Внушителни по мярка и без рамки са картините на актьора, който основава изкуство на съзерцанието и една изумителна хореография от цветове. „ Не ме интересува връзката сред формата и цвета. Единственото, което желая е да показва първичната човешка страст – покруса, възторг, участ. Хората, които плачат пред моите картини, изпитват същото духовно прекарване като мен, до момента в който съм ги рисувал. И в случай че вие сте разчувствани само от композицията на цветовете, значи сте пропуснали смисъла ”, споделя художникът.
Депресията е непрекъснат сателит в нелекия живот на Марк Ротко. На 25 февруари 1970-та, художникът поставя завършек на живота си. Прочутата му серия The Seagram Murals идва за галерия в Лондонската Tate Gallery в деня на неговата гибел.
Марк Ротко оставя на вечността 836 платна, наследник и щерка. За невероятното изкуство на огромния актьор колекционерите заплащат десетки милиони, а приносът му към света на изкуството остава скъп.
Mark Rothko With No. 7, 1960, Photograph Attributed To Regina Bogat, Reproduced Courtesy Of The Estate Of Mark Rothko Courtesy Museum Of Fine Arts Houston
Mark Rothko and his son Christopher Rothko by the pool in London, 1966
Street Scene, 1936-1937
Gethsemane, 1945
Orange, Red, Yellow, 1961
Untitled Mural for End Wall, 1959
Untitled, 1961
Portrait (Untitled), 1939
Untitled, 1947
Untitled (Red, Blue, Orange), 1955
No.16, 1961
Earth & Green, 1955
Blue, Orange, Red, 1961
Four Darks in Red, 1958
Untitled (Black, Red over Black on Red), 1964
Light Red Over Black, 1957
No.16 (Red, White, and Brown), 1957
Red on Maroon, 1959
Subway Scene Series, 1938
No. 16 (Red, Brown, and Black)
Untitled, 1963
Black on Maroon, 1958
Blue and gray
White, Blacks, Grays on Maroon, 1963
Снимки и изображения: markrothko.org, artnet News, Haaretz