Търговията с роби – кой купуваше и кой продаваше
Робството е един от най-големите бичове на историята. Отнемането на човешката еднаквост, закупуването на човешко създание и разпореждането с неговата персона е нарушаване, което през днешния ден би засегнало редица конвенции, както и правата на индивида. Подобно дело най-вероятно ще притегли международния взор, а резултатът и следствията биха били жестоки. Робството обаче има доста съществени корени и може да се забележи в зората на цивилизацията.
Архивите демонстрират, че шумерите (цивилизация датиращата от 3500 година прочие Хр.) са употребявали плебеи от зората на света и преди същите да се озоват в Европа, някъде в междинните епохи, робовладелецът е бил на особена респект. Горе-долу по същото време можем да видим, че Османската империя употребява тази процедура, а в България е мъчно да забравим какво тъкмо се чества на 2-ри февруари. А що се отнася за страни като Холандия, Франция, Испания, Португалия и Англия, те с общи сили са съдействали за основаването на по този начин наречения Атлантическия пазар на плебеи.
Снимка: By Jun – Flickr: Roman collared slaves, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16289799
През 1416 година Дубровнишката република първа ще забрани притежаването на плебеи, само че ще минат доста години, преди да се спре лудостта – едно човешко създание да има друго. Защо обаче Африка се трансформира в страна на плебеи, изключително откакто виждаме, че имат доста ярък исторически образец в лицето на Османската империя. И при положение, че се чудите, до този миг може да преброите на пръсти тези страни по целия свят, които не са употребявали плебеи по една или друга причина.
Африка се оказва континентът, който съгласно историците е приемал робството доста преди да дойдат колонизаторите. Присъствието им е било нещо изцяло обикновено. Роби са заемали позиции в домакинската работа, в земеделието, промишлеността и даже армията. Понякога плебеи са правили функционалностите на куриери, посредници и даже на търговци, продавайки стоката на господаря си. И въпреки изброените европейски страни да се считат за главен вносител на плебеи, едвам през XVI съумяват да изпреварят арабския свят.
Холандците се насочват към Азия и взимат плебеи от своите колонии. Според изчисленията за близо VI века Гамбия продава една трета от популацията си. Същото се случва в Западен Судан, Гана и Мали. Сиера Леоне губи половината си популация през XIX век. В пика на търговия с плебеи, повече от 50 000 души минават през Занзибар, който се трансформира в основно пристанище за експорт през XIX век. През XVI век огромна част от популацията на континента отплава от Занзибар и отпътува за Арабския полуостров. Арабите били известни робовладелци и постоянно сами навлизали в територията на континента, с цел да събират човешки капитал.
Снимка: By Julius Schnorr von Carolsfeld – Die Bibel in Bildern, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5483156
Друг забавен факт, е че те имали особена уязвимост към дамите, само че не и към мъжете. Поради обстоятелството, че европейските колонизатори почнали да разсънват доста сериозна омраза, арабите предпочели да открият нов маршрут през Сахара. Борну се трансформира в сериозен пазар още от 1898 година Трансферът на хора през Атлантическия океан до Америка става съществена интервенция на португалци, хоналандци, британци, французи и още доста други. Корабите, които стопират на карибските портове разменят хора за захар, недопечен памук, а по-късно и за кафе. Съответно със артикули като памучен плат, желязо, злато, шапки, барут, оръжие и алкохол, европейските кораби тръгвали към Африка, където всичко се разменя за хора.
И по този начин се основава добре познатия търговски триъгълник, където корабите в никакъв случай не пътуват празни. Откъде идват робите? Това е добър въпрос, първоначално всеки африканец е имал свои плебеи и откакто идват европейците и оферират положителни цени за човешки капитал, богатите африканци самоуверено продават. В един миг обаче стартират сериозните експедиции, които се водят от други африкански кралства като Йоруба, империята Конг, царство Бенин, царство Коя, царство Каабу и други. Европейците рядко влизат във вътрешността в Африка, заради обстоятелството, че се опасяват от заболявания и също по този начин от африканската опозиция.
Снимка: By Gustave Boulanger – Art Renewal Center, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=951202
Робите се водят до крайбрежието на континента и се разменят за артикули. Заловените хора се закупуват от европейци и се изпращат за новия свят. Съответно откакто избухва войната за испанското завещание, Англия става главен експортьор на плебеи. През идващите епохи сред 12 до 20 милиона души са напуснали африканския континент, с цел да се озоват в Испанска Америка. По-важното тук е, че големите количества плебеи в никакъв случай не биха могли да изоставен континета, в случай че изброените страни-поробители не стартират толкоз положително партньорство. Преди идването на европейците и арабите, търговията с плебеи е била постоянно срещан акт.
Африканците постоянно събирали три типа плебеи: тези, които не могат да заплатят заемите си и надлежно би трябвало да работят, тези, които са предадени от фамилиите на африканските вождове и военнопленниците. Именно вождовете са тези, които на драго сърце търгували човешки живот за най-различни артикули. А преди да дойдат европейците, търговията се случва главно сред африкански вождове, тюрки, араби и други. Интересен факт е, че с появяването на новите „ клиенти “ животът в Африка се трансформира вечно. Някои историци виждат, че има съществени обрати в икономическо, културно, духовно, религиозно, политически и демографско отношение.
Най-важното е, че всяко осъществено закононарушение в племето означалова подчиняване, преди този момент участвали други способи за наказване, само че към този момент не. В Конго робството било естествена процедура и Алфонсо I вярвал, че робите би трябвало да се закупуват единствено от неговата страна. В течение на времето се забелязало, че португалците изнасяли незаконно плебеи и се стигнало до изпращането на писма до крал Жуау III с молба да се приключи тази процедура. Кралете на Дахомей продавали своите военнопленници при всеки комфортен случай. Царстви Кхасо разкрило доста добър метод за укрепване на стопанската система си.
Снимка: By Pierre Dan, Histoire de Barbarie et de ses Corsaires, 1637 – Histoire de Barbarie et de ses corsaires, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10336301
Царство Бенин може да означи сериозен стопански скок през XVI и XVII век и то единствено посредством търговия с плебеи. Джоузеф Милър ще напише в своите дневници, че мъжете били желана стока, само че действително били залавяни дами и деца, те били доста по-лесни за залавяне, мъжете бягали доста бързо. Заловените нормално се продавали за храна, погашение на задължения и други. Веднъж хванати, те трябвало да преминат съществени дистанции, с цел да доближат до пазарите и по пътя болните и слабите умирали.
Смъртта от дезинтерия редуцирала доста човешкия капитал. Според записките от 100 хванати тога, 64 ще стигнат до брека и 50 ще видят Новия свят. Тази злокобна стопанска система обаче демонстрира и нещо друго, преди да заговорим за белия робовладелец, можем умерено да обърнем внимание на практиките в Африка. На този континент мощните на деня са избрали да развиват търговия и надлежно да продават допустимо най-ценният си запас, доста по-късно търговията ще се насочи към петрола. Историята обаче разрешава да задаваме въпроси като този: в случай че липсваше търговията с плебеи и популацията на Африка беше останала на този континент, какво щеше да се случи през днешния ден?
Заглавна фотография: By David Roberts – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3g04043.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6335872
