Какво влияние има миризмата на смърт върху човешкото поведение
Знаете ли, че мухите могат да усетят миризмата на мъртвец на километри разстояние и даже да се задълбаят на дълбочина до 2 метра, с цел да стигнат до в ковчега, където да снесат яйцата си? Те са привличани от съответен химически сигнал – сигнал, който наподобява, че и други същества могат да усетят.
Изследвания разкриват, че съединяване, отделяно от труповете, може да окаже изненадващо въздействие върху човешкото държание, даже когато не осъзнаваме, че го усещаме.
Когато умрем, телата ни отделят вещество, наречено путресцин, което е отговорно за ужасяващата миризма, която се носи от гниещо месо – човешко или друго. Изследване от 2015 година си слага за цел да изследва дали тя може да съставлява сигнал за опасност, който провокира защитно и обвързвано с бягство държание при хората.
И за задачата то прави четири опита:
изследва резултата на путресцина върху бдителността. Участниците са разпределени на инцидентен принцип към една от три контроли: путресцин, амоняк или вода, които са нанесени върху памучни тампони един час преди началото на интерактивната част на проучването. След това те вършат компютърен тест за време на реакция, като са инструктирани да кликнат върху алена точка допустимо най-бързо.
ревизира дали путресцинът оказва въздействие върху държанието при бягство. Участниците са изложени на миризма на путресцин, амоняк или вода и по-късно са помолени да се отдалечат на разстояние 80 метра, с цел да се види дали и по какъв начин се трансформира времето, належащо за бягство.
преглежда държанието и мислите за бягство, като участниците са изложени на путресцин, амоняк или вода и са накарани да довършат редица думи (където се попълнят празни места – „ b_nk “ може да бъде да вземем за пример bank, bonk, bunk). След това те също вършат разходка от 60 метра, с цел да се види какъв брой време ще им е належащо.
изследва въздействие върху защитното държание и дали путресцинът има резултат даже когато миризмата не може да бъде усетена умишлено от индивида. Учените вършат това, като излагат участниците на дребни концентрации путресцин и амоняк, а по-късно ги карат да прочетат есе, в което създателят подлага на критика западните полезности. След това на участниците са заложени въпроси за възприятията им към създателя, а желанието им да избягат било подложено на инспекция, като се засича какъв брой бързо попълнят последния въпросник.
Може да се окаже, че това е потребна реакция към един подобен химически сигнал, макар че остават въпроси по отношение на това за каква тъкмо опасност ни предизвестява путресцинът.
„ Като цяло резултатите демонстрират, че даже краткотрайното излагане на путресцин активизира реакциите ни към заканите от околната среда “, заключават създателите. „ Това са първите резултати, които демонстрират, че характерно химично съединяване може да се обработва като сигнал за опасност. “
„ Важна тенденция за бъдещи проучвания ще бъде да се разбере точното по какъв начин се интерпретира естеството на тази опасност (напр. микробна, хищническа…). Нашето мнение е, че путресцинът има отношение и към двете области, а непосредственият подтекст на обстановката би трябвало да дефинира кой тип опасност е по-първичен. “
Така че, в случай че миризмата на разлагащо се месо ви въздейства, не сте сами.
