Байфорд Долфин: Най-ужасният инцидент в историята на гмуркането
Има ужасно доста тегави способи да умрете инцидентно. Ето да вземем за пример индивида, който падна в парещ извор на Йелоустоун. Но евентуално най-лошият случай, обвързван съответно с водолази, в историята се случва в Северно море през 1983 година
Гмуркането на надълбоко в океана е рисковано занятие, не на последно място заради риска от декомпресионна болест. За да се сведе до най-малко този риск, водолазите би трябвало да се издигат постепенно в края на експедицията си. Но на нефтените платформи, където оборудването би трябвало да се ревизира и ремонтира постоянно, този развой може да забави работата…
Затова водолазите от време на време се слагат в „ сатурационни камери “: особено проектирани камери – с кревати, такъми и други битови условия – които са под налягане, съответстващо почти на налягането в подводната зона, в която ще се работи.
Сатурационен водолаз, който работи на 70 м дълбочина.
„ Повечето развлекателни и научни гмуркания изискват от водолазите да прекарват часове в декомпресия, преди да се върнат на повърхността след всяко гмуркане “, изяснява Националната организация за океански и атмосферни проучвания (САЩ). При сатурационното гмуркане водолазите на процедура живеят в камера няколко дни, даже седмици, и тъй като тя е със същото налягане, няма потребност да се декомпресират дълго време, даже когато камерата е издърпана на повърхността на водата.
Камерите са цялостни със примес от О2 и хелий, с цел да се предотврати натрупването на азот в кръвта, като страничният резултат е, че водолазите в камерите приказват с висок глас…
Водолазна камбана
На 5 ноември 1983 година на сондажна платформа в норвежката част на Северно море водолазна камбана е извадена от дъното на океана и е прикрепена към камера. След като минават през вратата от камбаната, двамата водолази затварят вратата и леко покачват налягането в нея, с цел да я запечатат.
Оттам те нормално запечатват камерата от коридора, обвързван с водолазната камбана, преди постепенно да намалят налягането в него до 1 атмосфера и да освободят камбаната, отделяйки я от камерите. След това те могат да бъдат постепенно разхерметизирани, с цел да се обезпечи сигурността на водолазите.
За страдание, в този ден един от водолазите отвън камбаната – било заради недоразумение, било заради отмалялост, провокирана от дългите смени – отключва камбаната, преди да бъде разхерметизирана. Така системата от камери, която е била под налягане от 9 атмосфери, в този момент е обвързвана с на открито, където налягането е 1 атмосфера…
В разследване на това водолазната камбана се изстреляла незабавно и с невероятна мощ, убивайки водолаза, който отключил скобата. И евентуално това е бил най-хубавият смъртен случаи през този ден, както разкрива един изключително тъмен отчет от аутопсията…
Трима от четиримата водолази в компресионните камери евентуално са починали незабавно, защото течностите в телата им са се разширили изключително бързо, причинявайки кръвоизливи по цялото тяло. В последните им няколко секунди кръвта им е кипнала и на процедура е разтопила заобикалящата я лой, която е изтекла от телата им.
Водолаз номер четири е бил най-близо до отвора, който се е образувал при освобождението на скобата, и вследствие на това е бил засмукан през него – който е бил с диаметър единствено 60 сантиметра. Той е изпратен за аутопсия в четири обособени чувала, събрани от разнообразни места към платформата, като една неидентифицирана част от тялото е взета на 10 метра от камерите. Всяка част от останките в торбите с тъкани и кости показвала някакви признаци на пострадване.
„ Налице беше скалп с дълга, руса коса, само че горната част на черепа и мозъкът липсваха “, се изяснява в отчета от аутопсията. „ Меките тъкани на лицето обаче бяха открити изцяло отделени от костите “.
Много елементи от мъжа липсваха или пък бяха изцяло унищожени. Пенисът му, въпреки и „ разполагаем “, бил „ инвагиниран “ в тялото, а гръдните и коремните му органи били „ изхвърлени “.
„ Дори гръбначният дирек и по-голямата част от ребрата са били изхвърлени “, изяснява аутопсията с съпътстващи фотоси, които в действителност не желаете да виждате. „ Черният дроб е бил открит някъде на палубата. Беше цялостен, като че ли изрязан от тялото. “
След случая фамилиите на водолазите се борят в продължение на 26 години, преди отчетът да разкрие, че неизправностите в оборудването са отговорни за изключително мрачната гибел на околните им.
