Защо с напредването на възрастта времето сякаш тече по-бързо?
Има няколко хрумвания, които могат да обяснят този феномен. Първата е обвързвана с това какъв брой нова информация гълтаме.
В поредност от опити през 60-те години на предишния век, разказани в книгата му „ За прекарването на времето “, психологът Робърт Орнщайн демонстрира по какъв начин темпоралното възприятие може да се образува от това какъв брой нова информация обработва съзнанието ни.
В един от опитите си той демонстрира на доброволци диаграми с разнообразни степени на интерес, след което ги моли да преценяват какъв брой време са следили всяка от тях. Въпреки че диаграмите са показвани за едно и също време, те оповестяват, че тези с по-интересни дизайни са оставали изложени по-дълго от другите.
В обособен опит субектите са помолени да слушат аудиозаписи с друго количество информация в тях, под формата на щракащи звуци и битови шумове, преди още веднъж да бъдат помолени да оценят какъв брой време са ги слушали. В случаите, когато информацията е била повече, субектите отново оповестяват, че звукът е траял по-дълго.
„ Теорията гласи, че колкото повече остаряваме, толкоз по-запознати ставаме със заобикалящата ни среда: към този момент не виждаме детайлите в нашите домове и работни места “, изяснява доктор Кристиан Йейтс, старши учител по математическа биология в Университета в Бат.
За децата обаче всичко е ново. Помислете си какъв брой разчувствани са те, когато се качват в градския превоз или отиват в парка, спрямо това какъв брой малко внимание отделяме ние на сходни неща.
„ Това значи, че децата би трябвало да отделят доста повече мозъчна сила, с цел да преконфигурират умствените си показа за външния свят “, прибавя Йейтс. „ Теорията допуска, че това наподобява кара времето да тече по-бавно за тях, в сравнение с за нас, които сме затънали в рутина. “
Подобна концепция, изложена в публикация от 2019 година, хвърля виновността върху това какъв брой бързо мозъкът ни обработва облици с напредването на възрастта.
„ Хората постоянно се учудват какъв брой доста неща помнят от дните в младостта им, които са им изглеждали безконечни “, изяснява в изказване Адриан Бежан, професор по машинно инженерство в университета Дюк. „ Не става дума за това, че прекарванията им са били доста по-дълбоки или по-значими, а просто, че са обработвани на бързи обороти. “
Тъй като нервите и невроните стареят и стават по-сложни, на сигналите им лишава повече време да поемат по своя път, в сравнение с когато сте млади.
„ Човешкият разум усеща смяната на времето, когато се трансформират възприеманите облици “, прибавя Бежан. „ Настоящето се разграничава от предишното, тъй като се е трансформирало мисленото разбиране, а не тъй като нечий часовник звъни. Дните наподобяват по-дълги в младостта ви, тъй като младият разум получава повече облици през един ден, в сравнение с същият разум в преклонна възраст. “
Друга концепция е, че даден интервал от време (напр. месец) ни се коства по-кратък, защото сме претърпели повече време, с което да го съпоставим.
„ Теорията на пропорциите има подсъзнателен смисъл, в случай че разгледаме по какъв начин една година от живота на човек, който е на 75 години, може да се усеща, че минава доста по-бързо, да вземем за пример, спрямо една година от живота на 10-годишно дете “, изясняват откривателите в региона на неврологията Мюиран Айриш и Клер О’Калахан.
„ Паметта може да е ключът към възприемането на времето, защото се счита, че яснотата на спомените ни образува чувството ни за време. Ние въображаемо размишляваме върху предишното си и използваме историческите събития, с цел да реализираме чувство за личното си аз във времето. “
Въпреки че феноменът към момента се изследва от разнообразни екипи, има съмнение, че темпоралното възприатие се трансформира от количеството нови и забавни прекарвания, които имаме с напредването на възрастта. Явно, че е най-добре да се опитаме да имаме колкото се може повече такива, преди да е станало прекомерно късно.
