Вероятно предпочитате лявата страна на лицето си пред дясната – ето защо
Резултатите от психическо проучване демонстрират, че когато човек е свикан да си направи селфи, евентуално ще обърне лявата страна на лицето си към камерата и даже няма да осъзнае, че го прави. Това е образец за така наречен „ користолюбие към лявата буза “, и датира още от времето, когато маслените картини, а не селфитата в Instagram, са били методът човек да се покаже.
Пристрастието към лявата буза е видяно за първи път през 70-те години на предишния век. През 1973 година Кристофър Макманъс и Никълъс Хъмфри, които тогава работят в университета в Кеймбридж, изследват 1474 портрета от Западна Европа, рисувани от XVI до XX век и откриват, че на 891 от тях лявата буза на обекта е изобразена повече, в сравнение с дясната.
Сега на нас може да не ни се коства по този начин, само че „ Това 60-процентно превъзходство на лявата страна е извънредно значимо “, пишат те, откакто правят прочут статистически разбор.
Вдъхновен от това проучване, през същата година Мартин Лабар преглежда актуален източник – два колежански годишника от 1972 година, с цел да види дали е налице същото отклоняване. „ Открих сходна наклонност за лявата страна на лицето “, написа Лабар в писмо до списание Nature.
По-нататъшните проучвания на този феномен откриват, че когато театралничат за портрет, без значение от медията, хората в действителност са по-склонни да застават с лявата си страна към художника. Обратното обаче се оказа правилно при автопортретите, където дясната буза е по-предпочитана. Но това се изяснява с обстоятелството, че автопортретите евентуално са били рисувани благодарение на огледало, тъй че в случай че субектът е следил лявата си страна в огледалото, тя е била нарисувана като дясна.
С появяването на смарт телефоните към този момент има опция за по-задълбочено изследване на този въпрос. Така едно проучване от 2015 година откри, че когато се прави общоприетоо селфи, хората са по-склонни да снимат лявата си страна, както сме привикнали да чакаме. Когато селфито е направено в огледален режим, се появява користолюбие към дясната буза, което още веднъж допуска, че като цяло хората избират да се появяват на фотоси с лявата част на лицето си към обектива.
„ Двете предразсъдъци са удивително систематични като се появяват в другите градове и сред мъжете и дамите “, пишат създателите, чиито данни обгръщат селфита в Ню Йорк, Сао Пауло, Берлин, Москва и Банкок.
Оттогава още проучвания са подкрепили тези констатации, като в едно от тях се оповестява, че лявоориентираните селфита получават повече лайкове и мнения в Instagram, а в друга се открива, че желанията на хората към левите фотоси се разгръщат даже върху изображения на шимпанзета.
В общи линии ние сме огромни фенове на лявата страна на лицата.
Фактът, че пристрастието към лявата буза съществува, е установяван още веднъж и още веднъж в продължение на 50 години в научната литература, само че аргументите за него се оказват по-трудни за установяване.
Макманъс и Хъмфри оферират няколко евентуални пояснения в първата си публикация преди години. Едно от най-простите е и най-лесно отхвърлимото: че е по-вероятно художниците да са десничари и по този метод да им е по-лесно да рисуват профил, извърнат наляво. Това може и да е било правилно, само че тогава не бихме очаквали резултатът да се резервира в епохата на фотографията и селфитата.
Те също по този начин допускат, че лявата страна на лицето може да се възприема като цяло като по-привлекателна или че лявата страна на зрителното поле – под контрола на дясното полукълбо на мозъка – е по-добра в разпознаването на лица. Друга догадка е, че може да има някаква причина, заради която хората по-скоро са склонни да обръщат главата си надясно.
„ Но данните не дават огромна поддръжка на нито едно от тези пояснения “, пишат те. Оттогава насам обаче са извършени още проучвания.
В публикация от 2017 година в списание Laterality се споделя: „ Въпреки че рядко го осъзнаваме, […] лицевите изражения на страсти са асиметрични: склонни сме да показваме по-големи страсти от лявата страна на лицето. “ Това евентуално е най-широко публикуваното пояснение за пристрастието към лявата буза.
„ Предишни изследвания при възрастни удостоверяват, че пристрастието не е просто резултат от естетическо или перцептивно желание, като съпоставят реакциите към изображения в истинска и огледално обърната ориентировка “, прецизират създателите. „ Тези изследвания откриват, че по-голямата анатомична експресивност на лявата страна на лицето е явна даже когато изображенията са цифрово обърнати, с цел да наподобява лявата поза като дясна. “
Друг фактор, който Макманъс и Хъмфри означават още през 1973 година, е разликата сред мъжете и дамите, обект на портрети: „ Въпреки че пристрастието към лявата страна е доста при портретите както на мъже, по този начин и на дами, пристрастието при дамите е доста по-голямо, в сравнение с при портретите на мъже. “
Това е било преразглеждано с повишаването на броя на проучванията. Някои констатации, показани в неотдавнашно изследване на откриватели от Университета в Осло откриват, че от 32 изследвания 21 (66%) „ не са открили резултат на пола върху пристрастието при театралничене “. Следователно на този стадий не е ясно дали полът може да играе роля.
Освен това подтекстът е от голяма важност. Проучване на близо 6000 фотоси на глави, употребявани в университетски уебпрофили, открива, че има разлика в ориентацията сред другите области, като учените са по-склонни да гледат надясно, а англицистите имат обичайното ляво користолюбие.
