Роботите ще заменят учителите до 2027 г. Това е смелото твърдение,

Роботите ще заменят учителите до 2027 година

Това е смелото изказване, което направи Антъни Селдън, английски специалист по образованието, на английския теоретичен фестивал през септември.

Селдън може да е първият, който дефинира подобен съответен краен период за автоматизирането на образованието, само че не е първият, който отбелязва капацитета на технологиите да заменят човешките служащи.

Независимо дали „ роботите “ ще са под формата на изкуствено интелигентни (AI) софтуерни стратегии или хуманоидни машини не е изключително значимо. Изследванията демонстрират, че технологията е способна да автоматизира голяма част от работните места в международен мащаб, нарушавайки международната стопанска система и оставяйки милиони безработни.

Кои тъкмо работни места са до най-голяма степен застрашени към момента е предмет на спор.

Някои специалисти оферират самостоятелните системи да ни заместват единствено на работни места,  които са несъответствуващи за хора – тези, които са скучни, мръсни и рискови. Това към този момент се случва.

Роботите разчистват последствия от нуклеарни повреди и навлизат интензивно в строителството. Работата на бюро обаче въобще не е ваксинирана към завладяването от роботите – машините заместват сполучливо финансовите специалисти, постоянно превъзхождат лекарите и се конкурират чудесно с рекламистите.

Уникалните условия към учителите в началните и междинните учебни заведения вършат тази позиция друга от доста други работни места, изложени на риск от автоматизация. Учениците учат по друг метод и един добър преподавател би трябвало да се стреми да преподава уроците по метод, който резонира с всяко дете в класната стая. Някои възпитаници могат да имат поведенчески или психически проблеми, които попречват или усложняват този развой. Други могат да имат родители, които са прекомерно ангажирани или в противен случай – не задоволително заинтригувани от тяхното обучение. Ефективните учители би трябвало да могат да се движат по тези многочислени трудности, като в същото време задоволяват постоянно изменящите се условия на образователната стратегия.

Накратко, работата изисква учителите да имат съвсем гигантски равнища на емпатия и организация. Създаването на роботизирани учители, които да дават отговор на всички тези условия, може да е огромно предизвикателство, само че дали в края на краищата тези AI учители не биха могли да решат най-разпространените и систематични проблеми в образованието?

През 2015 година Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО) одобри Програмата за стабилно развиване за 2030 година – проект за унищожаване на бедността посредством стабилно развиване. Една от задачите, записани в дневния ред, е да се подсигурява, че всички в света имат еднакъв достъп до качествено обучение. Специфичните цели включват изцяло гратис начално и приблизително обучение, достъп до модерни образователни заведения и преподаване от квалифицирани учители.

За някои страни ще е по-трудно да реализират тези цели спрямо други. През 2014 година към 9% от децата на възраст сред 5 и 11 години не са ходили на учебно заведение, съгласно същия отчет на ЮНЕСКО. За децата в междинното учебно заведение (на възраст от 12 до 14 години) този % доближава 16%. Повече от 70% от тези деца, които са отвън учебно заведение, живеят в Южна Азия и в Африка на юг от Сахара. В Африка, на юг от Сахара по-голямата част от учебните заведения изобощо нямат електричество нито питейна вода, а в сред 26 и 56% от учителите не са квалифицирани.

За да извърши задачата на ЮНЕСКО за еднакъв достъп до качествено обучение, светът се нуждае от доста повече квалифицирани учители. Организацията оповестява, че се нуждаем от нови 20,1 милиона преподаватели в началните и междинните учебни заведения, като в същото време намерим заместници на други 48,6 милиона, които се чака да изоставен през идващите 13 години заради пенсиониране, преустановяване на краткотраен контракт или предпочитание за друга специалност с по-добро възнаграждение или по-добри условия на труд.

Това са … доста учители. Така че е елементарно да се види привлекателността на потреблението на роботизиран преподавател, който да запълни тези пропуски. Разбира се, нужни са доста време и пари за автоматизиране на цялата специалност. Но след първичните разноски за разработка, няма да има разноски за заплати. Спестените пари могат да покрият други належащи разноски, свързани с обезпечаването на гратис образование на всички младежи.

Дигиталните учители няма да имат потребност от свободни дни и в никакъв случай няма да закъсняват за работа. Администраторите могат да качват промени в образователните проекти в целия флот на инструкторите на AI и системите в никакъв случай няма да вършат неточности. Ако са програмирани вярно, те няма да демонстрират никакво отклоняване по отношение на учениците въз основа на пол, раса, социално-икономическо състояние, личностни желания или други съображения.

Все още имаме да изминем дълъг път, преди такива учители да влязат в класните стаи.

Образователните системи са „ единствено толкоз положителни, колкото учителите, които обезпечават практическото обучение “, декларира ЮНЕСКО, а днешните роботи просто не могат да се съпоставят с учителите. Всъщност те няма да могат да устоят съпоставяне най-малко през идващото десетилетие, твърди Роуз Лъкин, професор в университетския лицей London. Учителите разчитат главно на общественото взаимоотношение, с цел да схващат потребностите и да поддържат своите възпитаници, продължава Лъкин и до момента никаква цифрова система не може да се конкурира с човек в тази сфера.

Възможно е обаче никой робот да не е задоволително добър, с цел да размени изцяло учителите. „ Не имам вяра, че някой робот може да извърши необятния набор от задания, които един преподавател прави всекидневно, нито пък имам вяра, че някой робот ще развие големия репертоар от умения и качества, които човешкият преподавател има “, сподели Лъкин,

Има огромна логичност в изказванията на Лъкин. Машините могат да се оправят с разнообразни задания, само че към момента даже не сме се доближили до основаването на изкуствена обща просветеност (AGI) – машина, която може да отговори на сложните въпроси отвън обсега на съответния урок. Днешните роботи нямат съпричастност и нито дарба да въодушевяват, което е основно за един преподавател в класната стая.

Това обаче не значи, че роботите няма да заменят учителите. Почти няма изследвания, които да съпоставят работата на учителите и роботите и по тази причина не е ясно какъв брой по-добре се оправят хората.

Във всеки случай, Лъкин предлага компромис: AI и автоматизираните системи могат да имат ролеви функционалности в просветителната система. Това би разрешило на учителите и учениците да се възползват от технологията по способи, които ще са от изгода всички и няма да има потребност да се тормозим от неналичието на контрол.

За учителите класната стая е всичко друго, само че не и успокоение. Децата се кикотят по време на час, викат, шумолят – учителите би трябвало да се съревновават с хаоса, с цел да накарат учениците да учат. Учителите поемат работата си у дома, прекарват вечерите си и уикендите си, планирайки уроци и в инспекция на контролни и класни.

Какво би било, в случай че AI може да работи като спомагателен чифт ръце в класната стая? Това е концепцията, която Лъкин и нейният съавтор излагат в неотдавна оповестена публикация. Този AI помощник би могъл да поеме ръководството на по-рутинните задания. Това би могло също да помогне на учителите да основават нови уроци посредством бърз самостоятелен достъп до онлайн образователни запаси, които да са подбрани въз основа на потребностите на учениците и съответната образователна стратегия на учебното заведение.

Намаляването на работното натоварване на учителите ще редуцира напрежението. Това би могло да ограничи „ прегарянето “, което изостря дефицита на учители и прави позицията непривлекателна. В своя отчет Лъкин предвижда, че всеки преподавател може да има собствен личен AI помощник през идващото десетилетие.

Инфо: futurism.com