Къде изчезнаха всичките тези пари?
Робърт Скиделски, член на Британската камара на лордовете, стопански историк, биограф на Джон Мейнард Кейнс и почетен професор по политическа спестовност в университета Уоруик, в разбор за Project Syndicate.
Насред всички полемики по кое време и по какъв начин би трябвало да се прекратят количествените облекчения (неконвенционална парична политика, при която централната банка купува дълготрайни скъпи бумаги от пазара, с цел да усили паричното предложение и да насърчи кредитирането и вложенията - бел. ред.), в никакъв случай не се разисква един въпрос: Защо солидните покупки на облигации в Европа и Съединени американски щати от страна на централните банки от 2009 година насам имаха толкоз нищожен резултат върху общото ниво на цените?
Между 2009 и 2019 година Bank of England инжектира 425 милиарда паунда (588 милиарда долара) или към 22.5% от Брутният вътрешен продукт на Обединеното кралство за 2012 година в английската стопанска система. Мярката беше ориентирана към изтласкване на инфлацията от едвам 1.1% през 2009 година до указаната средносрочна цел от 2%. Но след 10 години количествени облекчения (Quantitative easing - QE) инфлацията остана под равнищата си от 2009 година, макар че цените на жилищата и на фондовите пазари процъфтяваха, а растежът на Брутният вътрешен продукт не се беше възстановил до предкризисните си равнища.
От началото на пандемията през март 2020 година английската централна банка купи в допълнение английски държавни облигации на стойност от 450 милиарда паунда. Така количествените облекчения за последните 10 години общо станаха 875 милиарда паунда или 40% от сегашното Брутният вътрешен продукт на страната. Ефектите от втората QE инжекция върху инфлацията и производството още не са се показали, само че цените на активите още веднъж се усилиха доста.
Правдоподобна генерализация е, че увеличението на количеството пари в стопанската система посредством QE дава огромен краткотраен подтик на цените на жилищата и финансовите скъпи бумаги, като голяма изгода от това извличат притежателите на тези активи. Малък дял от това увеличено благосъстояние се стича и до действителната стопанска система, само че по-голямата му част циркулира във финансовата система.
Стандартният кейнсиански мотив, е че всеки стопански срив, без значение от аргументите за него, води до мощно повишаване на презапасяването с пари в брой - спестяванията " за черни дни " се усилват, а разноските понижават. Ето за какво Кейнс счита, че икономическите тласъци след срив би трябвало да са фискални, а не парични. Правителството би трябвало да бъде " разходващият от последна инстанция ", с цел да подсигурява, че новосъздадените пари се употребяват за произвеждане, вместо да се икономисват.
Насред всички полемики по кое време и по какъв начин би трябвало да се прекратят количествените облекчения (неконвенционална парична политика, при която централната банка купува дълготрайни скъпи бумаги от пазара, с цел да усили паричното предложение и да насърчи кредитирането и вложенията - бел. ред.), в никакъв случай не се разисква един въпрос: Защо солидните покупки на облигации в Европа и Съединени американски щати от страна на централните банки от 2009 година насам имаха толкоз нищожен резултат върху общото ниво на цените?
Между 2009 и 2019 година Bank of England инжектира 425 милиарда паунда (588 милиарда долара) или към 22.5% от Брутният вътрешен продукт на Обединеното кралство за 2012 година в английската стопанска система. Мярката беше ориентирана към изтласкване на инфлацията от едвам 1.1% през 2009 година до указаната средносрочна цел от 2%. Но след 10 години количествени облекчения (Quantitative easing - QE) инфлацията остана под равнищата си от 2009 година, макар че цените на жилищата и на фондовите пазари процъфтяваха, а растежът на Брутният вътрешен продукт не се беше възстановил до предкризисните си равнища.
От началото на пандемията през март 2020 година английската централна банка купи в допълнение английски държавни облигации на стойност от 450 милиарда паунда. Така количествените облекчения за последните 10 години общо станаха 875 милиарда паунда или 40% от сегашното Брутният вътрешен продукт на страната. Ефектите от втората QE инжекция върху инфлацията и производството още не са се показали, само че цените на активите още веднъж се усилиха доста.
Правдоподобна генерализация е, че увеличението на количеството пари в стопанската система посредством QE дава огромен краткотраен подтик на цените на жилищата и финансовите скъпи бумаги, като голяма изгода от това извличат притежателите на тези активи. Малък дял от това увеличено благосъстояние се стича и до действителната стопанска система, само че по-голямата му част циркулира във финансовата система.
Стандартният кейнсиански мотив, е че всеки стопански срив, без значение от аргументите за него, води до мощно повишаване на презапасяването с пари в брой - спестяванията " за черни дни " се усилват, а разноските понижават. Ето за какво Кейнс счита, че икономическите тласъци след срив би трябвало да са фискални, а не парични. Правителството би трябвало да бъде " разходващият от последна инстанция ", с цел да подсигурява, че новосъздадените пари се употребяват за произвеждане, вместо да се икономисват.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ