Клинт Истууд прославя безименен американски герой
Ричард Джуъл е редови жител, нископоставен охранител без полицейска значка или пагони, с помощта на който атентатът в " Сентениъл парк " по време на олимпийските игри в Атланта`96 завършва единствено с две жертви. Истууд избира да го популяризира в своя към този момент 40-и (!) филм като режисьор. Джуъл е следващ номер в галерията му от непредвидени герои " по автентичен случай ", включваща още " Съли ", " Американски снайперист " и доста сходния тематично " 15:17 до Париж " от 2018 година
Месеци преди 90-ия си празник Истууд е най-възрастният настоящ американски режисьор, а като нищо и последният реакционер в преобладаващо демократичния Холивуд. В " Ричард Джуъл " то ще рече, че героят му е човек, който държи у дома цялостен оръжеен боеприпас и счита гейовете за нещо рисково и мръсно.
Историята е класическа - за " дребния човек против системата ", Давид против Голиат. Тук Давид е пълен и комплексиран, постоянно превишаващ служебните си права от престарание. Той избавя животи по волност на случайността: параноята, честността му и желанието да служи на обществото непременно се изправят в комплект против неочакваната опасност.
Има и друга библейска заигравка във кино лентата, Ричард Джуъл е на 33, когато първо избавя стотици, а след това е разпънат на кръст за гърмежа в " Сентениъл парк ". Джуъл не е светец, нито супергерой: просто е почтен. Официално против него в никакъв случай не е повдигано обвиняване с същински доказателства, само че все пак ФБР го тормози с разпити и обиски месеци наред, предизвикано от целокупния медиен линч против охранителя.
Повечето холивудски филми, отдадени на публицисти, вземат тяхната страна. Истууд не е толкоз мил към средствата за всеобща информация: до момента в който филмът не демонстрира същинския нападател, напористата кореспондентка Кати Скръгс (Оливия Уайлд) персонифицира злото в историята. Видимо не обича и държавните служители: в лицето на ФБР сътрудника (Джон Хам). Е, Кати пуска една сълза към края в неоснователен и скърпен катарзис, само че служителят със значка остава безсърдечен и нахален чак до финалните надписи. Злоупотребата с власт и какви беди може да аргументи тя на елементарния човек е измежду централните тематики на кино лентата.
Пол Уолтър Хаузър - Джуъл - е съвсем дебютант макар близо 40-те заглавия в биографията си: до момента е играл епизодични функции, може би сме го видели мимолетно в " Аз, Тоня " и " Черен в клана ". Тази е първата му основна роля, била е планувана в началото за Джона Хил. И в нея той бива помрачен от бъбривия, само че почтен юрист Уотсън Брайънт - в ролята Сам Рокуел, очевидно най-хубавият артист в продукцията, дори в конкуренцията на Кати Бейтс (майката на Джуъл).
Филмът е по-вълнуващ и динамичен в първата си половина, когато гради атмосфера и персонажи. Напрежението и хаосът около атентата са предадени отлично. После малко забуксува в дидактика.
Джуъл е мъртвец от 2007 година и не вижда художествения си облик. През 2001-ва, едвам на 42, умира журналистката от " Атланта джърнъл ", за която документалните обстоятелства сочат, че в действителност не е изтъргувала секс против информация и не е напълно кучката, показана във кино лентата.
Месеци преди 90-ия си празник Истууд е най-възрастният настоящ американски режисьор, а като нищо и последният реакционер в преобладаващо демократичния Холивуд. В " Ричард Джуъл " то ще рече, че героят му е човек, който държи у дома цялостен оръжеен боеприпас и счита гейовете за нещо рисково и мръсно.
Историята е класическа - за " дребния човек против системата ", Давид против Голиат. Тук Давид е пълен и комплексиран, постоянно превишаващ служебните си права от престарание. Той избавя животи по волност на случайността: параноята, честността му и желанието да служи на обществото непременно се изправят в комплект против неочакваната опасност.
Има и друга библейска заигравка във кино лентата, Ричард Джуъл е на 33, когато първо избавя стотици, а след това е разпънат на кръст за гърмежа в " Сентениъл парк ". Джуъл не е светец, нито супергерой: просто е почтен. Официално против него в никакъв случай не е повдигано обвиняване с същински доказателства, само че все пак ФБР го тормози с разпити и обиски месеци наред, предизвикано от целокупния медиен линч против охранителя.
Повечето холивудски филми, отдадени на публицисти, вземат тяхната страна. Истууд не е толкоз мил към средствата за всеобща информация: до момента в който филмът не демонстрира същинския нападател, напористата кореспондентка Кати Скръгс (Оливия Уайлд) персонифицира злото в историята. Видимо не обича и държавните служители: в лицето на ФБР сътрудника (Джон Хам). Е, Кати пуска една сълза към края в неоснователен и скърпен катарзис, само че служителят със значка остава безсърдечен и нахален чак до финалните надписи. Злоупотребата с власт и какви беди може да аргументи тя на елементарния човек е измежду централните тематики на кино лентата.
Пол Уолтър Хаузър - Джуъл - е съвсем дебютант макар близо 40-те заглавия в биографията си: до момента е играл епизодични функции, може би сме го видели мимолетно в " Аз, Тоня " и " Черен в клана ". Тази е първата му основна роля, била е планувана в началото за Джона Хил. И в нея той бива помрачен от бъбривия, само че почтен юрист Уотсън Брайънт - в ролята Сам Рокуел, очевидно най-хубавият артист в продукцията, дори в конкуренцията на Кати Бейтс (майката на Джуъл).
Филмът е по-вълнуващ и динамичен в първата си половина, когато гради атмосфера и персонажи. Напрежението и хаосът около атентата са предадени отлично. После малко забуксува в дидактика.
Джуъл е мъртвец от 2007 година и не вижда художествения си облик. През 2001-ва, едвам на 42, умира журналистката от " Атланта джърнъл ", за която документалните обстоятелства сочат, че в действителност не е изтъргувала секс против информация и не е напълно кучката, показана във кино лентата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ