Какво се крие на дъното на Великата синя дупка
Ричард Брансън е от хората, които не стопират да изследват всичко към себе си. След като разгада доста от тайните на сушата и Космоса, в този момент Брансън се насочва към морското дъно. Той се причислява към екип от учени, откриватели и режисьори, с цел да разбере какво се крие на дъното на Великата синя дупка в Белиз.
Разположена на към 70 километра от брега на Белиз, в центъра на атол, прочут като Фаровия риф, Великата синя дупка е най-дълбоката подводна пещера в света след Драконовата дупка в Китай. Диаметърът ѝ е 318 метра, а дълбочината - към 124 метра.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от @lmack06 на Ное 25, 2018 в 10:46 PST
Освен че е с големи размери, дупката е ситуирана тъкмо в центъра на втория по величина коралов риф в света - Белизийския, който е и част от международното културно завещание на ЮНЕСКО.
Добила известност от документалния филм от 1971 година с морския откривател Жак Кусто, който я дефинира като едно от 10-те най-хубави места за гмуркане на Земята, Великата синя дупка и до през днешния ден е обичано място за водолази от целия свят, въпреки да не се знае доста за произхода й. От въздуха гледката надолу към нея е забележителна, само че истината е, че няма доста информация и фотоси от евентуалните чудеса, които се крият на дъното.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от GetawayGate (@getawaygate) на Ное 29, 2018 в 7:04 PST
Именно с цел да промени този факт, Ричард Брансън, внукът на Жак Кусто - Фабиен Кусто, и група от морски откриватели, водолази и режисьори вземат решение дадат отговори на доста от въпросите за Великата синя дупка.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Richard Branson (@richardbranson) на Дек 2, 2018 в 1:53 PST
Открития в дълбините
С помощта на подводница Брансън и екипът му се пускат няколко пъти до дъното. Те са първият екип, който освен се гмурка толкоз надълбоко, само че и снима изображения с висока резолюция, подобаващи за изработката на подробни 3D карти на вътрешността на Великата синя дупка.
Екипът се стреми да събира и проучва научните данни за качеството на водата и за бактериите, живеещи там. Брансън се надява, че присъединяване му в плана ще увеличи публичната информираност за морската среда и ще помогне за опазването на минимум 30% от океана до 2030 година
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Richard Branson (@richardbranson) на Окт 29, 2018 в 3:42 PDT
Една специфичност, която е доста забавна за бъдещи изследвания, е ниското равнище на О2 над морското дъно. То би могло да бъде доказателство за въздействията върху околната среда, които водят до упадъка на цивилизацията на маите сред 800 и 1000 година сл. Хр.
По време на експедицията групата прави и друго вълнуващо изобретение за Великата синя дупка, което добавя визия за произхода на пещерата. Екипът споделя, че е разкрил доказателства, че структурата ѝ приказва за обстоятелството, че тя не постоянно е била подводна дупка.
Right now we're seeing proof that the sea levels were once hundreds of feet lower. #DiscoveryLive #BlueHole pic.twitter.com/8FhTBqq7cz
— Discovery (@Discovery) December 2, 2018
Брансън и учените допускат, че дупката е част от по-голямата пещерна система, която допреди Ледниковата ера е била над морското ниво, след което, наводнена от покачващите се морски равнища, се стига до нейното срутване.
От южната стена на Великата синя дупка има достъп до система от пещери под морското ниво, където екипът снима и огромни сталактити. Според Брансън те са ясни доказателства, че Великата синя дупка преди е била част от пещерна система, защото сталактити имат единствено пещерите на сушата, написа Business Insider. По думите на Брансън това значи също, че морските равнища са били доста по-ниски, като поради климатичните промени са нарастнали фрапантно.
We know that the #BlueHole was once a dry cave because stalactites like this can only form on dry land. #DiscoveryLive pic.twitter.com/L5JGygQS7p
— Discovery (@Discovery) December 2, 2018
Разположена на към 70 километра от брега на Белиз, в центъра на атол, прочут като Фаровия риф, Великата синя дупка е най-дълбоката подводна пещера в света след Драконовата дупка в Китай. Диаметърът ѝ е 318 метра, а дълбочината - към 124 метра.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от @lmack06 на Ное 25, 2018 в 10:46 PST
Освен че е с големи размери, дупката е ситуирана тъкмо в центъра на втория по величина коралов риф в света - Белизийския, който е и част от международното културно завещание на ЮНЕСКО.
Добила известност от документалния филм от 1971 година с морския откривател Жак Кусто, който я дефинира като едно от 10-те най-хубави места за гмуркане на Земята, Великата синя дупка и до през днешния ден е обичано място за водолази от целия свят, въпреки да не се знае доста за произхода й. От въздуха гледката надолу към нея е забележителна, само че истината е, че няма доста информация и фотоси от евентуалните чудеса, които се крият на дъното.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от GetawayGate (@getawaygate) на Ное 29, 2018 в 7:04 PST
Именно с цел да промени този факт, Ричард Брансън, внукът на Жак Кусто - Фабиен Кусто, и група от морски откриватели, водолази и режисьори вземат решение дадат отговори на доста от въпросите за Великата синя дупка.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Richard Branson (@richardbranson) на Дек 2, 2018 в 1:53 PST
Открития в дълбините
С помощта на подводница Брансън и екипът му се пускат няколко пъти до дъното. Те са първият екип, който освен се гмурка толкоз надълбоко, само че и снима изображения с висока резолюция, подобаващи за изработката на подробни 3D карти на вътрешността на Великата синя дупка.
Екипът се стреми да събира и проучва научните данни за качеството на водата и за бактериите, живеещи там. Брансън се надява, че присъединяване му в плана ще увеличи публичната информираност за морската среда и ще помогне за опазването на минимум 30% от океана до 2030 година
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Richard Branson (@richardbranson) на Окт 29, 2018 в 3:42 PDT
Една специфичност, която е доста забавна за бъдещи изследвания, е ниското равнище на О2 над морското дъно. То би могло да бъде доказателство за въздействията върху околната среда, които водят до упадъка на цивилизацията на маите сред 800 и 1000 година сл. Хр.
По време на експедицията групата прави и друго вълнуващо изобретение за Великата синя дупка, което добавя визия за произхода на пещерата. Екипът споделя, че е разкрил доказателства, че структурата ѝ приказва за обстоятелството, че тя не постоянно е била подводна дупка.
Right now we're seeing proof that the sea levels were once hundreds of feet lower. #DiscoveryLive #BlueHole pic.twitter.com/8FhTBqq7cz
— Discovery (@Discovery) December 2, 2018
Брансън и учените допускат, че дупката е част от по-голямата пещерна система, която допреди Ледниковата ера е била над морското ниво, след което, наводнена от покачващите се морски равнища, се стига до нейното срутване.
От южната стена на Великата синя дупка има достъп до система от пещери под морското ниво, където екипът снима и огромни сталактити. Според Брансън те са ясни доказателства, че Великата синя дупка преди е била част от пещерна система, защото сталактити имат единствено пещерите на сушата, написа Business Insider. По думите на Брансън това значи също, че морските равнища са били доста по-ниски, като поради климатичните промени са нарастнали фрапантно.
We know that the #BlueHole was once a dry cave because stalactites like this can only form on dry land. #DiscoveryLive pic.twitter.com/L5JGygQS7p
— Discovery (@Discovery) December 2, 2018
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ