Резюме: Проектът Климатични промени и здраве – профил на страните“

Резюме: Проектът „ Климатични промени и здраве – профил на страните “ на  Световната здравна организация (СЗО) и Секретариата на Рамковата спогодба на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (РКООНИК) стартира през 2015 година, а тази година за първи път бе оповестен профил за България. Повишаването на междинните годишни температура на въздуха, честотата на горещите талази, рисковите извалявания и увеличение честотата и интензивността на сухите епизоди и сушата са посочени като съществени закани за публичното здраве, свързани с климатичните промени. Ако не бъдат лимитирани излъчванията на парникови газове в атмосферата, до края на века броят на хората, изложени на риск от медицински положения, свързани с горещината в България може да нарасне трикратно. Ще бъдат наранени жизненоважни сфери като производството на храни, достъпът до чиста и безвредна вода и до чист въздух. Вероятно е да нарасне броят на болесттите, пренасяни посредством вектори, вода и храна. Разбира ли рисковете здравният бранш в България, налице ли е междусекторно съдействие и какво се прави в региона на смекчаването и акомодацията към изменението на климата в опазването на здравето – отговорите на тези въпроси дава актуалната публикация.

През 2015 година Световната здравна организация (СЗО), взаимно със Секретариата на Рамковата спогодба на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (РКООНИК) започва плана „ Климатични промени и здраве – профил на страните “. Този профил дава резюме на наличните доказателства за климатичните рискове, здравните уязвимости, въздействията върху здравето и досегашния прогрес в напъните на здравния бранш за осъществяване на устойчива към климатичните промени здравна система. Профилите на страните са създадени в тясно съдействие с районните и националните офиси на СЗО, националните здравни управляващи и заинтригувани страни в опазването на здравето. Чрез публикуването на обновени профили на страните на всеки 4 години, планът освен дава моментна фотография на набор от национални индикатори за здравето и изменението на климата, само че и основава механизъм за следене на обвързваните с климата въздействия върху здравето и отговорите на здравната система. През първия цикъл на плана са оповестени близо 50 профила на страни, като броят на профилите се удвоява през втория цикъл. През 2022 година за първи път бе оповестен профил за България.

В отчета са обрисувани главните здравни опасности от климатичните промени в страната – това са въздействията върху здравето на рисковите климатични явления; заболявания, свързани с топлината; респираторни заболявания; заболявания, излъчени посредством вода и други въздействия върху здравето, свързани с водата; зоонози; трансмисионни болести; недохранване и хранителни заболявания; влияние върху психичното/психосоциално здраве. Посочено е, че незадоволително изучено и/липсват данни и литература върху въздействието на климатичните промени върху неинфекциозни болести, въздействията върху здравните заведения и инфраструктура, резултатът върху здравната система и въздействието върху здравето на провокирания от климатичните промени демографски напън.

Екстремни метеорологични феномени, свързани със здравето 

Специфичните прогнози за България са обрисувани в два сюжета до 2100 година (вж. Фигури 1 – 5):

1. „ Обичаен бизнес “ с високи излъчвания (RCP8.5 – в оранжево),

2. сюжет „ два градуса “, с бързо понижаване на световните излъчвания (RCP2.6 – в зелено). 

Прогнозите на климатичния модел, дадени по-долу, показват климатичните рискове при сюжет с високи излъчвания и сюжет с ниски излъчвания. Днешната базова линия се отнася до 30-годишната междинна стойност за интервала 1981 – 2010 година, а краят на века се отнася за 30-годишната междинна за интервала 2071 – 2100 година

Общото годишно количество превалявания се чака да намалее с към 15% при сюжет с високи излъчвания, макар че диапазонът на неустановеност е огромен. Ако излъчванията понижават бързо, плануваната смяна е дребна.

Процентът на горещите дни се планува да се усили доста от към 15% от всички дни приблизително през 1981 – 2010 година (10% през 1961 – 1990 г.).  При сюжет с високи излъчвания към 60% от дните приблизително се дефинират като „ горещи “ към края на века. Ако излъчванията понижават бързо, към 30% от дните ще са „ горещи “.  Подобно нарастване се следи и при тропичните нощи.

При сюжет с високи излъчвания, делът на доста влажните дни може да се усили от към 15% за интервала 1981 – 2010 година, до 25% до края на века (за интервала 2071 – 2100 г.). При ниски излъчвания се чака дребна смяна. Тези планувани промени са придружени от понижаване на общите годишни превалявания при сюжет с високи излъчвания (виж Фиг. 2).

Standardized Precipitation Index (‘drought’), 1900-2100

Стандартизираният показател на преваляванията (SPI) е необятно употребен показател на засушаване, който показва дефицит/превишение на преваляванията във времеви мащаби, вариращи от 1 до 36 месеца (тук 12 месеца, т.е. SPI12). При сюжет с високи излъчвания стойностите на SPI12 се чака да намалеят към 0 до -0,6 приблизително до края на века (2071 – 2100 г.) което показва  увеличение на честотата и/или интензивността на сухите епизоди и сушата . Ако излъчванията понижават бързо, ще има дребна смяна, макар че годишната колебливост остава огромна. 

Как ще се отразят тези метеорологични екстремуми върху здравето на хората в България?

Въздействие на високите температури на въздуха

Очаква се в резултат на изменението на климата да се увеличи междинната годишна температура на въздуха, както и интензивността и честотата на  горещите талази , което ще докара до по-голям брой хора, изложени на риск от медицински положения, свързани с горещината. Рисковете за здравето от топлинния стрес включват дехидратация, обрив, крампи, топлинно безсилие, топлинен удар и гибел. Излагането на популацията на топлинен стрес евентуално ще нарасне в бъдеще, заради ускорената урбанизация (и обвързвания с това резултат на градския топлинен остров), стареенето на популацията и изменението на климата, което усилва вероятността от продължителни горещи талази.

При сюжет с  високи емисии  смъртността, обвързвана с топлината при възрастните хора над 65 година се чака да нарасне до към 15 смъртни случая на 100 000 до 2080 година спрямо изчислената изходна линия от съвсем нула смъртни случаи на 100 000 души годишно сред 1961 и 1990 г.  Намаляването на емисиите  може да ограничи смъртните случаи, свързани с топлината при възрастни хора, до малко под 3 смъртни случая на 100 000 през 2080 година

При сюжет с високи излъчвания (RCP8.5) се планува спомагателните смъртни случаи, свързани с топлината, да набъбнат до 3463 през 2071 – 2099 година от 1150 годишно понастоящем, което е растеж на случаите с 201% . Намаляването на излъчванията (RCP4.5) би могло да понижи смъртните случаи през 2071 – 2099 година до 1742 (ръст с към 51%).

Безопасност на храните и продоволствена сигурност

Надеждните хранителни запаси са от значително значение за положителното здраве. Изменението на климата доста усилва рисковете от промени в сигурността и устойчивостта на питателните системи, непосредствено посредством въздействието им върху селското стопанство и непряко, допринасяйки за главните рискови фактори като достъп до чиста вода, взаимозависимост от вноса на храни, урбанизация и миграция и спиране на здравните услуги.

Проблемите с сигурността и осигуреността на храните могат да доведат до недохранване, дефицит на микроелементи, развиване на някои хронични незаразни болести (ХНБ), заболявания, пренасяни посредством храна, и гибел.  Повишаването на температурите може да докара и до увеличение на болесттите, породени от развалена храна заради нередовност на хладилното съоръжение при транспортиране/ предпазване и по-чести случаи на салмонела.

В България към половината повърхност на страната се употребява за аграрни цели, което способства с към 5% за Брутният вътрешен продукт. Селскостопанското произвеждане у нас към този момент е наранено от изменението на климата, като рисковите метеорологични феномени (вкл. засушавания и наводнения) и покачващите се междинни температури съставляват доста предизвикателство.

Достъп до чиста и безвредна вода

Изменението на климата усилва интензивността и периодичност на рисковите метеорологични феномени, в това число суша и наводнения. Тези събития могат да доведат до разселване на популацията и да обиден водоснабдителната и канализационната инфраструктура, да замърсят водата с фекалии и бактерии (напр. E. coli, салмонела). Повишаването на температурите и количеството на преваляванията могат да доведат и до замърсяване на водата с Vibrio бактерии или разцвет на водорасли.

Физическото пострадване и удавянето са директни опасности за здравето от рисковите метеорологични феномени, свързани с климатичните промени. Косвено въздействието на изменението на климата върху качеството и количеството на водата може да докара до пренасяни посредством вода болести (като диария) и неинфекциозни болести.  Нарастването на броя на рискови метеорологични събития и изменящите се модели на преваляванията евентуално ще усилят проблемите, свързани с сигурността на водата в България.  Има нужда от ремонт на инфраструктурата и използване на интегрирано ръководство на водните запаси и интегрирано ръководство на риска от наводнения и суши, с цел да се подсигурява бъдеща резистентност на водните запаси при нараснала климатична колебливост.

Векторно излъчени болести

В България локалното задължение на маларията е отстранено повече от 55 година Въпреки това съществува евентуален риск от наново определяне на локално предаване на малария в страната, който се дефинира посредством схватливост и накърнимост. Понастоящем уязвимостта се разпознава като умерена и се дефинира от брой импортирани случаи на малария от ендемични страни. Уязвимостта обаче зависи от редица фактори, в това число миграционни, стопански, обществени и културни фактори, които биха могли да се трансформират в бъдеще. Ето за какво уязвимостта на България към предаване на малария би трябвало да бъде непрестанно следена.

Здравни опасности от замърсяването на въздуха

Много от моторите на изменението на климата, като неефективните и замърсяващи производства на сила и превоз, способстват и за замърсяването на въздуха, което може да има директни и от време на време тежки последствия за здравето на хората. Фините прахови частици (ФПЧ), които проникват надълбоко в дихателните пътища, след това усилват смъртността от респираторни инфекции, белодробен рак и сърдечно-съдови болести. Замърсяването на въздуха е един от най-големите световни опасности за здравето, причинявайки почти 7 млн. смъртни случая всяка година.  В България броят на умрелите поради замърсен въздух през 2016 година надвишава 8600. Всички 10 най-големи града в България, за които СЗО разполага с данни за замърсяването на въздуха, са имали годишни равнища на замърсяване с ФПЧ2,5 над рекомендациите за пределно-допустими равнища.

Какви са съпътстващите изгоди за здравето от смекчаването и акомодацията към изменението на климата?

Често се споделя, че „ това, което е положително за климата, е положително и за здравето “. Така въвеждането на ограничения на локално, национално и интернационално равнище, ориентирани към понижаване на парниковите газове и акомодация към климатичните промени, e с капацитет по едно и също време да докара до огромни, незабавни изгоди за публичното здраве и понижаване на излъчванията на парникови газове. От друга страна, здравето, сложено на фокус, може да се трансформира в всесилен мотиватор при използването на политики за акомодация и намаляване към изменението на климата, се показва в отчета.

П римери за съпътстващи изгоди за здравето от дейности за намаляване на изменението на климата в разнообразни браншове:

Транспорт  – преходът към резистентен превоз ще бъде обвързван с понижение на излъчванията на парникови газове (транспортният бранш в Европа е виновен за 25% от емисиите); понижаване на болесттите, свързани с ниска физическа интензивност, ще се понижи замърсяването на въздуха и излагането на звук. По-масовото потребление на публичен превоз ще понижи броя на злополуките, в които годишно умират повече от 1100 души в България, а броят на ранените надвишава 8000.

Производство на електрическа енергия  – изгодите за здравето от прехода от замърсяващи горива са понижени равнища на сърдечно-съдови и респираторни заболявания; икономисване на разноски за здравните системи; понижаване на здравните неравенства в райони, където популациите са непропорционално наранени от мръсния въздух; усъвършенствана икономическа продуктивност от по-здравословен метод на живот и по-продуктивна работна мощ. В България доминира производството на електрическа енергия от изкопаеми източници, което е обвързвано с по-мръсен въздух, по-голяма заболеваемост от сърдечно-съдови и респираторни болести, по-голямо натоварване на здравните системи, стопански и човешки загуби.

Производство на храни и селско стопанство  – производството на храни е причина за 26% от излъчванията на парникови газове в международен мащаб. Селското стопанство дава отговор за 10,3% от излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз, като съвсем 70% от тези излъчвания идват от бранша на отглеждането на животни. Същевременно селското стопанство е измежду най-уязвимите браншове към изменението на климата. Интервенциите за създаване на устойчиви и сигурни хранителни системи могат да имат обилни изгоди за публичното здраве, от справяне с недохранването до понижаване на обвързваните с диетата хронични незаразни болести (ХНБ).

Здравни системи  – здравните системи в международен мащаб са виновни за 4,4% от излъчванията на парникови газове. Основните източници включват излъчвания от превоз и неефективна консумация на сила.

Нисковъглеродните и ефикасни енергийни решения могат да понижат въглеродния отпечатък от здравния бранш, като в същото време подобрят качеството и надеждността на предоставяните услуги. В България до момента не е правена оценка на приноса на бранша опазване на здравето във връзка с излъчванията и за методите за намаляване.

Какъв е през днешния ден потенциалът на здравната система у нас да противостои на климатичните закани?

През последната година България беше включена в световното изследване на СЗО за здравето и изменението на климата, с което беше направена оценка на напредъка на здравния бранш в отговор на климатичните закани, въз основа на данни, докладвани от профилирани институции в страната.

В разбора е посочено, че страната е създала и приела Национална тактика за акомодация и План за деяние във връзка с здравето и изменението на климата (2019). В нея са избрани целите за адаптиране в здравния бранш и са посочени знаци за оценка на осъществяването, само че не са регистрирани съпътстващите изгоди за здравето от дейностите за намаляване на изменението на климата и липсват данни за резултатите от използването на тактиката все още на издаване на профила и за предстоящите разноски за осъществяване на стратегията/плана, покрити в бюджета за опазване на здравето.

Като минус се преглежда неналичието на междусекторно взаимоотношение на този стадий – сред секторите превоз, енергетика и енергоснабдяване, земеделие, обществени услуги и ръководство на водите.

Посочено е, че България има направена оценка на въздействието и уязвимостта от климатичните промени по обособени браншове на стопанството, в това число опазване на здравето. Оценката обаче е направена през 2014 година и има потребност от актуализация.

По отношение на критериите – мониториране на риска и построяването на системи за ранно предизвестие, на този стадий не е включена метеорологична информация в системата за здравно наблюдаване и секторът не употребява услугите на системи за ранно предизвестие при метеорологични рискове, само че съществуват регистри на векторно-преносимите болести, пренасяни с вода болести, респираторни болести и психологични разстройства.

Отчита се, че системата на този стадий няма подготвеност за деяние при рискови метеорологични събития, изпитва дефицит на квалифицирани по тематиката фрагменти, приспособена техника и инфраструктура. Не са подхванати начинания и не съществуват стратегии за ограничение на въглеродния отпечатък от дейностите в бранша на опазването на здравето.

Ключови рекомендации за деяние

Докладът извежда 4 рекомендации за деяние към здравната система в България.

1. Насърчаване на междусекторното сътрудничество 

Към момента няма настоящи многосекторни съглашения по отношение на изменението на климата и здравето. Препоръката е да се усъвършенства съдействието със секторни съглашения по отношение на изменението на климата и дейности за запазване на публичното здраве (например със бранш превоз, енергетика, ВИК бранш, НИМХ).

2. Засилване на интегрираното наблюдаване на риска и системи за ранно предизвестие

Метеорологичната информация понастоящем не се употребява при отчитане на риска при чувствителни към климата заболявания. Използването на информация за климата/времето може да бъде интегрирано в системите за здравно наблюдаване и да се употребява за прогнозиране на огнища на заболявания, чувствителни към климата (т.е. системи за ранно предупреждение) за обезпечаване на предпазен метод.

3. Оценяване на съпътстващите изгоди за здравето в националните политики за намаляване на изменението на климата

Да се подсигурява, че политиките за намаляване на промените на климата регистрират рисковете за здравето, подбудени от климатичните промени, да се разпознават целите за здравна акомодация и да се измерят и усъвършенстват съпътстващите изгоди за здравето от дейностите за намаляване на климата.

4. Изграждане на устойчиви на климатичните промени здравни системи 

Могат да се подхващат ограничения за попречване на евентуално опустошителното влияние на изменението на климата върху здравните заведения и даването на здравни услуги, като в същото време се понижи отпечатъка на здравните заведения върху климата и околната среда. Поемането на ангажимент за създаване на устойчиви на климатичните промени здравни заведения може да усъвършенства стабилността на системата, да обезпечи лечебна среда и да докара до намаляване на последствията от изменението на климата.

В умозаключение, този първи профил на България, направен от СЗО и Секретариатът на РКООНИК, разкрива, че в системата на опазването на здравето следва доста работа, както за съгласуването на политиките по повод смекчаването и акомодацията към изменението на климата в здравния бранш с европейските, по този начин и по повод отговорностите, които има здравният бранш към всеки български жител – а точно осъществяване на дейности, целящи обезпеченото в Конституцията право на здраве – член 52, алинея 3 от Конституцията регламентира, че едно от главните отговорности на страната е да закриля здравето на жителите.

Автор: Зорница Спасова / Климатека

Зорница Спасова e част от авторския екип на “Климатека ”, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по компетентност “Климатология ” в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.

В публикацията са употребявани материали от:

1. WHO, UNFCCC, Health and climate change country profile 2021 – Bulgaria, 2022
2. https://www.parliament.bg/bg/const
3. Romanello M, McGushin A, Di Napoli C, Drummond P, Hughes N, Jamart L et al. The 2021 report of the Lancet countdown on health and climate change: code red for a healthy future. Lancet. 2021;398(10311):1619–62. The Lancet. Explore our data (website). Lancet countdown: tracking progress on health and climate change (https://www.lancetcountdown.org/data-platform/)