Русия използва турския национализъм, за да разшири влиянието си в Южен Кавказ
Резултатът от военната интервенция, стартирана от Азербайджан против Армения през 2020 година за освобождение на Нагорни Карабах и седемте окупирани региона към него и последвалите събития доведоха до геополитически промени в Южен Кавказ, написа за Turkish Minute Фатих Юртсевер (псевдоним от съображения за сигурност), някогашен морски офицер от турските въоръжени сили.
Тези промени, съчетани със заетостта на Русия с войната в Украйна след 24 февруари 2022 година и представянето на съветската войска в Украйна, което надалеч не дава отговор на упованията, направиха догатките за успеваемостта на съветската военна мощност съмнителни.
Ерозията на политическата и военната мощност на Русия сътвори нови благоприятни условия за съдействие сред Армения, Азербайджан и Турция. Въпреки това, безусловната поддръжка на Турция за Азербайджан против Армения, учредена на националистически претекстове, нейният крах да отвори граничните врати с Армения, които са затворени от 1993 година, и неуспехът й да възстановява дипломатическите връзки с Армения - Турция спря дипломатическите си връзки с Армения през 1993 година заради окупацията на арменската област Калбаджар в Азербайджан — усложниха районното съдействие и дадоха на Русия опция да резервира въздействието си в Южен Кавказ посредством потребление на спора сред Армения и Азербайджан.
И по този начин, какво би трябвало да направи Турция, с цел да обърне тази наклонност?
През 2023 година азербайджанската войска сполучливо пое контрола над района Нагорни Карабах, който беше разгласен за територия на Азербайджан в декларация от 1991 година на срещата на върха на Общността на самостоятелните страни (ОНД) в Алмати, Казахстан. Оперативно-наблюдателно дело беше основана с контракт сред Русия, Украйна и Беларус на 8 декември същата година, отбелязвайки разпадането на Съветския съюз. Въпреки това референдумът, извършен в Нагорни Карабах на 10 декември 1991 година, докара до 99,89% гласоподаване в интерес на цялостната самостоятелност, която Азербайджан не призна, което докара до преустановяване на самостоятелния статут на района. По време на опитите на Азербайджан да поеме администрацията, арменското държавно управление поддържа придвижването за самостоятелност в Нагорни Карабах, което докара до нечовечен спор сред Армения и Азербайджан, който продължи до 1994 година
През този интервал Армения окупира седем азербайджански области в допълнение към Нагорни Карабах. Въпреки това сред 1994 година и 2020 година Азербайджан реализира забележителен прогрес в модернизирането и укрепването на армията си, употребявайки икономическата си мощност, изключително посредством покупки на оръжие от Израел и Турция. През 2020 година Азербайджан стартира сполучлива военна интервенция, която му разреши да си върне окупираните територии благодарение на гореспоменатите оръжия и подсилената си войска. Споразумение за преустановяване на огъня беше реализирано на 9 ноември 2020 година сред Азербайджан и Армения посредством съветско ходатайство.
Въпреки че Азербайджан освободи седем области към Нагорни Карабах от окупация с военната интервенция, която организира през 2020 година, съветски миротворци се откриха в региона на Нагорни Карабах в сходство със съглашението, реализирано с Армения при посредничеството на Русия. Основната тактика на Русия беше да популяризира разрешаването на спора в региона на Нагорни Карабах във времето и да обезпечи подписването на кротичък контракт сред Азербайджан и Армения при нейно ходатайство. Въпреки това, защото президентът на Армения Никол Пашинян призна района Нагорни Карабах за азербайджанска територия в сходство с декларацията от Алмати, Азербайджан реши, че изискванията и интернационалната обстановка са в негова изгода и организира военна интервенция в региона на Нагорни Карабах на 19 септември и пое цялостен надзор над района. В резултат на спора в района 120 000 арменци сега мигрират към Армения през Лачинския кулоар, свързващ Нагорни Карабах и Армения.
Тази миграция ще има доста влияние върху политическия и икономическия живот на Армения. Сегашният президент на Армения Пашинян е за освобождението на Армения от съветското въздействие и установяването на положителни връзки със страните от Европейски Съюз и Съединени американски щати. Пашинян счита, че следената от Русия Организация на контракта за групова сигурност, в която Армения е член, не може да отговори на потребностите на Армения за сигурност, тъй като не е дала отговор на молбата на Армения за помощ в спора в Нагорни Карабах. От друга страна, Армения е стопански подвластна от Русия. Руснаци имат железопътната компания и компанията за систематизиране на природен газ в страната. Руските войски пазят границите на Армения. Следователно Армения би трябвало да откри положителни стопански връзки с Турция и Азербайджан, с цел да отстрани въздействието на Русия.
Всъщност в този момент е най-благоприятният миг Турция да отвори граничните порти с Армения и да стартира дипломатически връзки. Пашинян е сдържан и рационален. Въпреки това, както спомагателната тежест върху стопанската система, породена от арменското население, идващо от Нагорни Карабах, по този начин и недоволството измежду арменските националисти заради изоставянето на района Нагорни Карабах на Азербайджан, изложиха на риск политическото бъдеще на Пашинян. Но отварянето на границите на Турция с Армения може да докара до възкръсване на арменската стопанска система. Освен това Европейски Съюз и Съединени американски щати също са за това Армения да се освободи от съветското въздействие. Следователно Турция може да възвърне арменската инфраструктура за природен газ и да доставя природен газ на Армения, изключително с финансовата поддръжка, предоставена от ЕС и политическата поддръжка на Съединените щати.
Тук би трябвало да се подчертае още един миг. Решение в Южен Кавказ, което изцяло изключва Русия, няма да продължи дълго на този стадий. Следователно Турция би трябвало да следва пътна карта, употребявайки положителните си връзки с Русия. На първо място, Турция би трябвало да спре миграционния поток от региона на Нагорни Карабах към Армения, като употребява въздействието си върху Азербайджан. Международна комисия, включваща Русия, ръководена от Турция, би трябвало да следи ситуацията и изискванията на живот на арменците. Турция би трябвало неотложно да стартира нужните дипломатически начинания в това отношение.
Второ, Турция би трябвало да подсигурява териториалната целокупност на Армения и Азербайджан. По този метод ръката на Армения би трябвало да бъде укрепена, с цел да приключи съветското военно наличие в страната си. Турция би трябвало да сътвори " Южнокавказки стопански съюз ", в който да влязат Грузия, Армения и Азербайджан. Русия и Иран също могат да станат членове на този съюз, в случай че желаят. Като изискване за присъединение към този съюз, държавите-членки би трябвало да признаят взаимно границите си и да се ангажират да не се намесват военно една против друга.
Турция обаче не подхваща нито една от описаните нагоре стъпки. Напротив, поддържа Азербайджан заради неговата националистическа стратегия и работи за дестабилизирането на Армения. Докато турската общност е заета с геополитическите преимущества на Зангезурския кулоар, който ще свърже Турция, Нахичеван и Азербайджан, което ще изисква утвърждението на Армения, те подценяват обстоятелството, че съветските войски към момента охраняват границите на Армения и тази част от този кулоар, ще премине през арменска територия и ще бъде под контрола на Русия.
Продължаващият спор сред Азербайджан и Армения и фактът, че Турция скъса дипломатическите връзки с Армения през 1993 година и резервира границите с Армения затворени, послужиха за отбрана на ползите на Русия и разширение на въздействието й в Южен Кавказ, като в същото време изолираха Армения в района.
Германия, Китай и Съединени американски щати провеждат срещи на върха във формат 5+1, с цел да подобрят връзките си със страните от Централна Азия. Развитието на връзките на Турция с тези страни зависи от районната интеграция, която ще се откри в Южен Кавказ. Турция може да получи достъп до Каспийско море и оттова до тюркския свят посредством кулоар, който ще пресече териториите Турция-Нахичеван-Армения-Азербайджан с присъединяване и утвърждението на Армения, като съветските войски са отвън уравнението.
Икономическата интеграция на Централна Азия и Южен Кавказ ще обслужва ползите на всички. Отслабването на силата на Русия в Украйна проправя пътя за сходни районни интеграционни планове. За задачата би трябвало да се загърбят историческите вражди и националистически усеща както от турска, по този начин и от арменска страна и да се основат условия всички да се обединят. Наложително е Турция да форсира нормализирането на връзките с Армения. Продължаването на националистически насочена външна политика от страна на Турция освен изостря районните различия, само че и обезпечава канал за Русия да затвърди своята опора в региона.
Тези промени, съчетани със заетостта на Русия с войната в Украйна след 24 февруари 2022 година и представянето на съветската войска в Украйна, което надалеч не дава отговор на упованията, направиха догатките за успеваемостта на съветската военна мощност съмнителни.
Ерозията на политическата и военната мощност на Русия сътвори нови благоприятни условия за съдействие сред Армения, Азербайджан и Турция. Въпреки това, безусловната поддръжка на Турция за Азербайджан против Армения, учредена на националистически претекстове, нейният крах да отвори граничните врати с Армения, които са затворени от 1993 година, и неуспехът й да възстановява дипломатическите връзки с Армения - Турция спря дипломатическите си връзки с Армения през 1993 година заради окупацията на арменската област Калбаджар в Азербайджан — усложниха районното съдействие и дадоха на Русия опция да резервира въздействието си в Южен Кавказ посредством потребление на спора сред Армения и Азербайджан.
И по този начин, какво би трябвало да направи Турция, с цел да обърне тази наклонност?
През 2023 година азербайджанската войска сполучливо пое контрола над района Нагорни Карабах, който беше разгласен за територия на Азербайджан в декларация от 1991 година на срещата на върха на Общността на самостоятелните страни (ОНД) в Алмати, Казахстан. Оперативно-наблюдателно дело беше основана с контракт сред Русия, Украйна и Беларус на 8 декември същата година, отбелязвайки разпадането на Съветския съюз. Въпреки това референдумът, извършен в Нагорни Карабах на 10 декември 1991 година, докара до 99,89% гласоподаване в интерес на цялостната самостоятелност, която Азербайджан не призна, което докара до преустановяване на самостоятелния статут на района. По време на опитите на Азербайджан да поеме администрацията, арменското държавно управление поддържа придвижването за самостоятелност в Нагорни Карабах, което докара до нечовечен спор сред Армения и Азербайджан, който продължи до 1994 година
През този интервал Армения окупира седем азербайджански области в допълнение към Нагорни Карабах. Въпреки това сред 1994 година и 2020 година Азербайджан реализира забележителен прогрес в модернизирането и укрепването на армията си, употребявайки икономическата си мощност, изключително посредством покупки на оръжие от Израел и Турция. През 2020 година Азербайджан стартира сполучлива военна интервенция, която му разреши да си върне окупираните територии благодарение на гореспоменатите оръжия и подсилената си войска. Споразумение за преустановяване на огъня беше реализирано на 9 ноември 2020 година сред Азербайджан и Армения посредством съветско ходатайство.
Въпреки че Азербайджан освободи седем области към Нагорни Карабах от окупация с военната интервенция, която организира през 2020 година, съветски миротворци се откриха в региона на Нагорни Карабах в сходство със съглашението, реализирано с Армения при посредничеството на Русия. Основната тактика на Русия беше да популяризира разрешаването на спора в региона на Нагорни Карабах във времето и да обезпечи подписването на кротичък контракт сред Азербайджан и Армения при нейно ходатайство. Въпреки това, защото президентът на Армения Никол Пашинян призна района Нагорни Карабах за азербайджанска територия в сходство с декларацията от Алмати, Азербайджан реши, че изискванията и интернационалната обстановка са в негова изгода и организира военна интервенция в региона на Нагорни Карабах на 19 септември и пое цялостен надзор над района. В резултат на спора в района 120 000 арменци сега мигрират към Армения през Лачинския кулоар, свързващ Нагорни Карабах и Армения.
Тази миграция ще има доста влияние върху политическия и икономическия живот на Армения. Сегашният президент на Армения Пашинян е за освобождението на Армения от съветското въздействие и установяването на положителни връзки със страните от Европейски Съюз и Съединени американски щати. Пашинян счита, че следената от Русия Организация на контракта за групова сигурност, в която Армения е член, не може да отговори на потребностите на Армения за сигурност, тъй като не е дала отговор на молбата на Армения за помощ в спора в Нагорни Карабах. От друга страна, Армения е стопански подвластна от Русия. Руснаци имат железопътната компания и компанията за систематизиране на природен газ в страната. Руските войски пазят границите на Армения. Следователно Армения би трябвало да откри положителни стопански връзки с Турция и Азербайджан, с цел да отстрани въздействието на Русия.
Всъщност в този момент е най-благоприятният миг Турция да отвори граничните порти с Армения и да стартира дипломатически връзки. Пашинян е сдържан и рационален. Въпреки това, както спомагателната тежест върху стопанската система, породена от арменското население, идващо от Нагорни Карабах, по този начин и недоволството измежду арменските националисти заради изоставянето на района Нагорни Карабах на Азербайджан, изложиха на риск политическото бъдеще на Пашинян. Но отварянето на границите на Турция с Армения може да докара до възкръсване на арменската стопанска система. Освен това Европейски Съюз и Съединени американски щати също са за това Армения да се освободи от съветското въздействие. Следователно Турция може да възвърне арменската инфраструктура за природен газ и да доставя природен газ на Армения, изключително с финансовата поддръжка, предоставена от ЕС и политическата поддръжка на Съединените щати.
Тук би трябвало да се подчертае още един миг. Решение в Южен Кавказ, което изцяло изключва Русия, няма да продължи дълго на този стадий. Следователно Турция би трябвало да следва пътна карта, употребявайки положителните си връзки с Русия. На първо място, Турция би трябвало да спре миграционния поток от региона на Нагорни Карабах към Армения, като употребява въздействието си върху Азербайджан. Международна комисия, включваща Русия, ръководена от Турция, би трябвало да следи ситуацията и изискванията на живот на арменците. Турция би трябвало неотложно да стартира нужните дипломатически начинания в това отношение.
Второ, Турция би трябвало да подсигурява териториалната целокупност на Армения и Азербайджан. По този метод ръката на Армения би трябвало да бъде укрепена, с цел да приключи съветското военно наличие в страната си. Турция би трябвало да сътвори " Южнокавказки стопански съюз ", в който да влязат Грузия, Армения и Азербайджан. Русия и Иран също могат да станат членове на този съюз, в случай че желаят. Като изискване за присъединение към този съюз, държавите-членки би трябвало да признаят взаимно границите си и да се ангажират да не се намесват военно една против друга.
Турция обаче не подхваща нито една от описаните нагоре стъпки. Напротив, поддържа Азербайджан заради неговата националистическа стратегия и работи за дестабилизирането на Армения. Докато турската общност е заета с геополитическите преимущества на Зангезурския кулоар, който ще свърже Турция, Нахичеван и Азербайджан, което ще изисква утвърждението на Армения, те подценяват обстоятелството, че съветските войски към момента охраняват границите на Армения и тази част от този кулоар, ще премине през арменска територия и ще бъде под контрола на Русия.
Продължаващият спор сред Азербайджан и Армения и фактът, че Турция скъса дипломатическите връзки с Армения през 1993 година и резервира границите с Армения затворени, послужиха за отбрана на ползите на Русия и разширение на въздействието й в Южен Кавказ, като в същото време изолираха Армения в района.
Германия, Китай и Съединени американски щати провеждат срещи на върха във формат 5+1, с цел да подобрят връзките си със страните от Централна Азия. Развитието на връзките на Турция с тези страни зависи от районната интеграция, която ще се откри в Южен Кавказ. Турция може да получи достъп до Каспийско море и оттова до тюркския свят посредством кулоар, който ще пресече териториите Турция-Нахичеван-Армения-Азербайджан с присъединяване и утвърждението на Армения, като съветските войски са отвън уравнението.
Икономическата интеграция на Централна Азия и Южен Кавказ ще обслужва ползите на всички. Отслабването на силата на Русия в Украйна проправя пътя за сходни районни интеграционни планове. За задачата би трябвало да се загърбят историческите вражди и националистически усеща както от турска, по този начин и от арменска страна и да се основат условия всички да се обединят. Наложително е Турция да форсира нормализирането на връзките с Армения. Продължаването на националистически насочена външна политика от страна на Турция освен изостря районните различия, само че и обезпечава канал за Русия да затвърди своята опора в региона.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ