В "Приказки на една кука" властва бисерният български език
Ревюто е препубликувано от. Заглавието е на " Дневник ".
Докато прелиствах " Приказки на една кука " (издателство " Фама ", 2022 г.) на Роси Бърдарска, се върнах във Времето (един от героите в тях) на нашето запознанство. Тя е сестра на мой сътрудник от ВИТИЗ, само че се сближихме след визитата ми у тях, във Варна дружно със сина на Инокентий Смоктуновски. Тогава тя беше младо момиче, приключило Института за просвета в Санкт Петербург (Ленинград). После стана майка, в този момент и баба. Преводачка от съветски, авторка на книги, сякаш инцидентна актриса в родния си град, заета с каква ли не социална активност, Роси не стои на мира, тъй като любознанието е неизменима част от нейния темперамент.
Ето и в този момент с тези " Приказки на една кука ", отдадени на децата и внуците ѝ, " както и на всички жители на Страната на детството ", ни слага пред прелестно тестване.
Виждам по фотосите, че на представянето на своята книга наскоро в Арт салона на радио Варна авторката е запретнала престилката, с цел да се превъплъти в баба Роска, която плете приказките си. Какво по-точно скимване от това!
Внуците ѝ Знайка, Питанко и Малечко вместо послушни слушатели са съществени настоящи лица, които движат сюжета, а с него и кълбото на баба си. Лека-полека тя изплита 11 приказки, по-кратки или по-дълги. Без подозрение те са родени освен от фантазията на Роси, само че най-много от хрумките на малчуганите през дългогодишните им визити в дома ѝ на село. А от него лъха успокоение, само че и мирис на вкусни гозби, към които децата подскачат и се облизват.
Бърдарска прекатурва приказния род още първоначално с " Объркана приказка ", където занимателно смесва класическите и обичани на генерации деца творби " Червената шапчица ", " Котаракът в чизми ", " Снежанка и седемте джуджета ". Кръстосва едни герои с други, гъделичка вниманието на внуците си и на читателите. Оставя края на всяка история отворен, с цел да доразвие фантазията на дребни и огромни. Не назидава директно и по този начин възпитава деца и родители. Насърчава ги да поддържат връзка по-често. Боцка с подмятания за днешния ден. Предан съизвършител на авторката е художничката на илюстрациите Клементина Малчева, направила ѝ даже шарж.
© " Фама "
Приказките не изобилстват с нормалните животни. Техни герои са Времето, Шапката, Дивата вишна, Дъждът, Чадърът, Зимата, Облаците, Дърветата, Реката, Червената обувчица, Водното конче. Те показват по наличен метод по-сложни за схващане от децата понятия - невъзможна обич, човешки характери, самотност, другарство, напреднала възраст, гибел. Кръговратът на един човешки живот.
Приказки на една кукаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Над всичко в " Приказки на една кука " господства бисерният български език. Как пък не открих нито една чуждица, с която изобилства днешното ни другарство! Малките се забавляват, до момента в който огромните си спомнят вкусни изрази (само един от многото образци - " ушите му плющят " ).
Кълбото свършва, приказките към този момент са изплетени. Достойнството на книгата и желанието на Роси Бърдарска е деца и възрастни да не забождат нос единствено в компютъра, таблета или мобилния телефон, а да си издигнат главите, с цел да видят и потънат в Страната на детството.
Докато прелиствах " Приказки на една кука " (издателство " Фама ", 2022 г.) на Роси Бърдарска, се върнах във Времето (един от героите в тях) на нашето запознанство. Тя е сестра на мой сътрудник от ВИТИЗ, само че се сближихме след визитата ми у тях, във Варна дружно със сина на Инокентий Смоктуновски. Тогава тя беше младо момиче, приключило Института за просвета в Санкт Петербург (Ленинград). После стана майка, в този момент и баба. Преводачка от съветски, авторка на книги, сякаш инцидентна актриса в родния си град, заета с каква ли не социална активност, Роси не стои на мира, тъй като любознанието е неизменима част от нейния темперамент.
Ето и в този момент с тези " Приказки на една кука ", отдадени на децата и внуците ѝ, " както и на всички жители на Страната на детството ", ни слага пред прелестно тестване.
Виждам по фотосите, че на представянето на своята книга наскоро в Арт салона на радио Варна авторката е запретнала престилката, с цел да се превъплъти в баба Роска, която плете приказките си. Какво по-точно скимване от това!
Внуците ѝ Знайка, Питанко и Малечко вместо послушни слушатели са съществени настоящи лица, които движат сюжета, а с него и кълбото на баба си. Лека-полека тя изплита 11 приказки, по-кратки или по-дълги. Без подозрение те са родени освен от фантазията на Роси, само че най-много от хрумките на малчуганите през дългогодишните им визити в дома ѝ на село. А от него лъха успокоение, само че и мирис на вкусни гозби, към които децата подскачат и се облизват.
Бърдарска прекатурва приказния род още първоначално с " Объркана приказка ", където занимателно смесва класическите и обичани на генерации деца творби " Червената шапчица ", " Котаракът в чизми ", " Снежанка и седемте джуджета ". Кръстосва едни герои с други, гъделичка вниманието на внуците си и на читателите. Оставя края на всяка история отворен, с цел да доразвие фантазията на дребни и огромни. Не назидава директно и по този начин възпитава деца и родители. Насърчава ги да поддържат връзка по-често. Боцка с подмятания за днешния ден. Предан съизвършител на авторката е художничката на илюстрациите Клементина Малчева, направила ѝ даже шарж.
© " Фама "
Приказките не изобилстват с нормалните животни. Техни герои са Времето, Шапката, Дивата вишна, Дъждът, Чадърът, Зимата, Облаците, Дърветата, Реката, Червената обувчица, Водното конче. Те показват по наличен метод по-сложни за схващане от децата понятия - невъзможна обич, човешки характери, самотност, другарство, напреднала възраст, гибел. Кръговратът на един човешки живот.
Над всичко в " Приказки на една кука " господства бисерният български език. Как пък не открих нито една чуждица, с която изобилства днешното ни другарство! Малките се забавляват, до момента в който огромните си спомнят вкусни изрази (само един от многото образци - " ушите му плющят " ).
Кълбото свършва, приказките към този момент са изплетени. Достойнството на книгата и желанието на Роси Бърдарска е деца и възрастни да не забождат нос единствено в компютъра, таблета или мобилния телефон, а да си издигнат главите, с цел да видят и потънат в Страната на детството.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ