За тихите победи на поезията
Ревюто е пребликувано от
" Сълза обратно " от Елена Денева
" Смисъл ", 2023
Има поети, чиито книги са цялостно фототипно издание на поезията: нищо по-малко от изящна книжовност. Елена Денева е от тези създатели. Поетичните ѝ сборници се чакат с неспокойствие от читателите с сензитивно литературно схващане. Последната ѝ книга - " Сълза обратно ", идва с типичната за Елена запаметяваща се (макар и привидна) лекост на думите, оттатък които светът се укротява в прегръдката на Господ.
Каква прегръдка имаш, Господи,
каква прегръдка имаш:
прегръдката на милиони майки,
на всички дълго изчезнали татковци,
които са се върнали след корабоплаване.
Каква прегръдка имаш!
Прегръдката на всички неродени
или дълго чакани деца
и мирис на мляко, мед и мир,
във който бих могла да се разтворя.
Прегръдката на всичките лози,
очистени от сухите си пръчки.
На тихите води, на тучните зелени пасища,
надалеч от онази котловина,
в която всички ние сме вървели.
Каква прегръдка имаш, Господи!
( " Отдалечаване ", с.23)
Сърдечната истина, на която Елена Денева е способна в думите си, не е онази премерена, пресметлива даже ерудираност какъв брой тъкмо от необятното познание за света да бъде " отпуснато " на читателя. Напротив! Елена разкрива до дъно и като че ли безпределно: това е лирика на вглъбения, на самотния съвременен човек, който обаче не избира да се затвори в себе си, а да раздава благосклонност посредством лирика.
Сълза назадС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
В огледалото на нейните стихотворения има толкоз мощна мощ, която повдига паднали висини, утешава, приласкава, възторгва. Защото в поезията на Елена Денева има доста религия. Непретенциозна, чиста, без примесите на условността, първородна, първопричинна религия. Книгата " Сълза обратно " е майсторски клас по какъв начин от буквалността се раждат метафори, по какъв начин болката е друга писменост, само че на малко на брой е обещано да четат от нея, да пишат на езика ѝ, с цел да лишават от тъмнината на скърбящите.
Елена Денева в никакъв случай не е била локален човек там, където създатели шумят и натъпкват принудително в слуха на читателя книгите си. Тя е съхранила това достолепие на пишещия, което не разрешава да развяваш стихотворенията си като знаме, пък било то и знамето на успеха. Впрочем победа е думата, за която си мислех от самото начало, до момента в който четях " Сълза обратно ". Защото тази книга е за извоюваните борби против безчовечността.
В това бързо нагряващо време, в този бързо изстиващ свят.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Сълза обратно " от Елена Денева
" Смисъл ", 2023
Има поети, чиито книги са цялостно фототипно издание на поезията: нищо по-малко от изящна книжовност. Елена Денева е от тези създатели. Поетичните ѝ сборници се чакат с неспокойствие от читателите с сензитивно литературно схващане. Последната ѝ книга - " Сълза обратно ", идва с типичната за Елена запаметяваща се (макар и привидна) лекост на думите, оттатък които светът се укротява в прегръдката на Господ.
Каква прегръдка имаш, Господи,
каква прегръдка имаш:
прегръдката на милиони майки,
на всички дълго изчезнали татковци,
които са се върнали след корабоплаване.
Каква прегръдка имаш!
Прегръдката на всички неродени
или дълго чакани деца
и мирис на мляко, мед и мир,
във който бих могла да се разтворя.
Прегръдката на всичките лози,
очистени от сухите си пръчки.
На тихите води, на тучните зелени пасища,
надалеч от онази котловина,
в която всички ние сме вървели.
Каква прегръдка имаш, Господи!
( " Отдалечаване ", с.23)
Сърдечната истина, на която Елена Денева е способна в думите си, не е онази премерена, пресметлива даже ерудираност какъв брой тъкмо от необятното познание за света да бъде " отпуснато " на читателя. Напротив! Елена разкрива до дъно и като че ли безпределно: това е лирика на вглъбения, на самотния съвременен човек, който обаче не избира да се затвори в себе си, а да раздава благосклонност посредством лирика.
В огледалото на нейните стихотворения има толкоз мощна мощ, която повдига паднали висини, утешава, приласкава, възторгва. Защото в поезията на Елена Денева има доста религия. Непретенциозна, чиста, без примесите на условността, първородна, първопричинна религия. Книгата " Сълза обратно " е майсторски клас по какъв начин от буквалността се раждат метафори, по какъв начин болката е друга писменост, само че на малко на брой е обещано да четат от нея, да пишат на езика ѝ, с цел да лишават от тъмнината на скърбящите.
Елена Денева в никакъв случай не е била локален човек там, където създатели шумят и натъпкват принудително в слуха на читателя книгите си. Тя е съхранила това достолепие на пишещия, което не разрешава да развяваш стихотворенията си като знаме, пък било то и знамето на успеха. Впрочем победа е думата, за която си мислех от самото начало, до момента в който четях " Сълза обратно ". Защото тази книга е за извоюваните борби против безчовечността.
В това бързо нагряващо време, в този бързо изстиващ свят.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ