Когато нямаше олинклузив и ядяхме филии на плажа
retro.bg
Бяхме относително небогати, само че ваканцията на морето беше радостна, шумна и всички бяхме щастливи
Някога почивките не бяха бленуван мираж, нито дълго планувано събитие. Не се правеха резервации за лято то още през зимата. Нямаше олинклузив и такива лиготии като море за един уикенд.
Когато нашите вземеха отпуска , товарехме багажника на москвича, събирахме съвсем цялата мебелировка – тенджери, тигани, легени, като че ли се готвехме за война. Безкрайните мерки не минаваха без разправи и дори кавги за купищата куфари и торби, с които майка ми товареше багажника.
Взимахме няколко торбички за повръщане по пътя и потегляхме. Който нямаше кола, хващаше нощния трен до Бургас . На море то оставахме най-малко 15 дни. А не като в този момент, когато колкото да измолваме седмица отпуска , пък и нямаме пари да си позволим по-дълга почивка.
Навремето нямаше всевъзможни заведения за хранене и пицарии. Мажехме филиите на плажа, пиехме лимонада и се надявахме за вечеря да няма зелен фасул и кисело мляко в столовата на почивната станция.
Не можеше да влизаме в море то преди 10 часа и едвам дочаквахме този миг. Но беше парадокс да се опълчим на родителите. Още по-мъчително беше нареждането да спим следобяд най-малко час и чак по-късно да вървим отново на плаж. Сформирахме си банди с другите деца и вечер се отдавахме на игри и всевъзможни бели, до момента в който възрастните гледаха „ Шатовалон ”. Не се разминаваше без някой и различен пестник.
Нашите нямаха пари за заведения за хранене , бяхме относително небогати, само че ваканцията на море то беше радостна, шумна и всички бяхме щастливи.
Бяхме относително небогати, само че ваканцията на морето беше радостна, шумна и всички бяхме щастливи
Някога почивките не бяха бленуван мираж, нито дълго планувано събитие. Не се правеха резервации за лято то още през зимата. Нямаше олинклузив и такива лиготии като море за един уикенд.
Когато нашите вземеха отпуска , товарехме багажника на москвича, събирахме съвсем цялата мебелировка – тенджери, тигани, легени, като че ли се готвехме за война. Безкрайните мерки не минаваха без разправи и дори кавги за купищата куфари и торби, с които майка ми товареше багажника.
Взимахме няколко торбички за повръщане по пътя и потегляхме. Който нямаше кола, хващаше нощния трен до Бургас . На море то оставахме най-малко 15 дни. А не като в този момент, когато колкото да измолваме седмица отпуска , пък и нямаме пари да си позволим по-дълга почивка.
Навремето нямаше всевъзможни заведения за хранене и пицарии. Мажехме филиите на плажа, пиехме лимонада и се надявахме за вечеря да няма зелен фасул и кисело мляко в столовата на почивната станция.
Не можеше да влизаме в море то преди 10 часа и едвам дочаквахме този миг. Но беше парадокс да се опълчим на родителите. Още по-мъчително беше нареждането да спим следобяд най-малко час и чак по-късно да вървим отново на плаж. Сформирахме си банди с другите деца и вечер се отдавахме на игри и всевъзможни бели, до момента в който възрастните гледаха „ Шатовалон ”. Не се разминаваше без някой и различен пестник.
Нашите нямаха пари за заведения за хранене , бяхме относително небогати, само че ваканцията на море то беше радостна, шумна и всички бяхме щастливи.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ