Белинташ – уникалният камък, обвит в легенди
Реших да посетя Белинташ в Родопите по няколко аргументи. Първо не съм ходил там от най-малко десетина години, второ – безпределно комфортно е – на час и нещо от Пловдив, и трето – това бе един от тези топли есенни уикенди, през които просто не те свърта на едно място и искаш да се изнесеш допустимо най-бързо.
Белинташ е дълга, с формата на плато, канара в Родопите, върху която се виждат следи от човешка активност. Учените се сплотяват към концепцията, че тук е съществувало антично светилище на траките, почитащи своя господ Сабазий. Слуховете и спекулациите обаче са в пъти повече – че това е врата към други светове, че е площадка за галактически кораби, че даже Ноевият ковчег е бил завързан тук по време на Потопа, тъй като се виждат дупките, където са били халките за въжетата и така нататък
Доколко това място в действителност е магическо – в това желаех да се уверя, тръгвайки натам. Няма да укривам, че постоянно съм предпочитал суровата хубост на Рила и Стара Планина, и съвсем извънземните пейзажи на Пирин пред мекотата на Родопите. Обаче през есента тук е чудовищно красиво до степен да изпаднете в положение, в което да не можете да понесете повече от заобикалящото ви и в един миг да махнете с ръка и да се предадете, без да се впечатлявате повече – другояче няма да оцелеете…
Родопите са супер налична планина – мисля си аз, до момента в който виждам една жена с високи токчета, която върви несигурно по пътеката, преследвана от шумна компания с две кучета. Скоро стигам новата черква, ситуирана в подножието – „ Светия Кръст ”. Няма толкоз стерилна постройка е първото нещо, което ми идва мислено, освен това с ламаринен покрив. Подминавам я бързо и встъпвам в гората преди каменното плато.
Преди входа са каменните формирания Мечката и Сфинкса (който наподобява на остарял индианец), изваяни през вековете. Внимателно се изкачвам на платото, където 360 градусовата панорама е величествена. За разлика да вземем за пример от връх Вихрен в Пирин, където светът е в краката ви, тук имате възприятието, че хем наблюдавате прилежащите възвишения от горната страна, хем че сте на едно равнище с тях. Само поради това си коства, мисля си аз – единствено поради гледката, която в действителност ме кара да затая мирис, ще ме простите за клишето. След първичното усещане се оглеждам в близост – на скалата има най-малко 50 души, някои лежат върху нея, с цел да попиват от силата на епохите, други вървят боси, аз се разхождам насам натам и виждам най-вече в далечината, докъдето ми стига погледът…
До мен едно семейство е с по този начин модерните в последно време йоркширски териери. Малкото момиченце настава кучето, след което татко му се скарва: „ Хайде, извини се в този момент! ” Детето гушка кучеподобното творение с думите: „ Извинявай, котко! ” След тази преживелица, в случай че е имало изобщо някакъв помен от магия, тя стартира напълно да се изпарява…
Оглеждам се в близост и виждам въпросните следи, за които някои споделят, че са от халките на Ноевия ковчег и издълбаните прорези върху площадката, където са кацали галактически кораби. Мистика и митове, клюки и предания – това са Родопите и се сещам за диалога ми преди да потегли към Белинташ с дядо Сашо.Той е един от първите заселници в с. Врата, наближава 90-те. Участвал е в залесяването на каменното плато през 1960 година и има какво да ни каже, що се касае до преданията и легендите, свързани с камъка. „ Бельо Войвода там живял е. Дигнал се в Турция и оставил парите на камъка, в бунара (кладенеца). Това ми го споделя на дамата бащата. Та пристигнал един хитрец като тебе и питал къде е камъка, бунара. Завел го моя тъст на камъка и оня взел златото от бунара и го закарал на Бельо Войвода в Турция. Караждата (Стефан Караджа) го изгонил него преди време, нали тука е границата – Караджов камен е на Караджата, Белин таши е на Бельо челник. Делели района… ”
Решавам въпреки всичко да го запитвам по отношение на магията на мястото и дали знае, че траките са имали горе светилище. „ Траки? Нищо няма ва. Това е единствено политика. На върха има толкоз кладенец, от дъжда вода се събира… ”И по този начин. Тръгвам си колеблив – от една страна е неземната хубост на Родопите през есента и уникалността на Белинташ, както и гледката оттова. От друга е това, че не можах да изпитам магията на мястото – дали поради кучето-котка, дали поради многото хора или поради това, че аз просто не съм от избраните…
Следващия път ще посетя Белинташ през работен ден, по залез, когато слънцето умира и на фона на последните му лъчи моето въображение ще усети в действителност магията, която се крие нейде надълбоко под безконечния камък. И се разкрива единствено пред определените.
Как да стигнете до БелинташОт Пловдив тръгвате в посока Асеновград, след това към Кърджали и след село Червен се отклонявате вдясно. На разклона за с. Мостово тръгвате вляво, минавате през село Врата и след това спирате на разклона, където няма метод да пропуснете табелата. После тук-там имате нанагорнище, само че нищо съществено – след към час сте в подножието на Белинташ.
Белинташ е дълга, с формата на плато, канара в Родопите, върху която се виждат следи от човешка активност. Учените се сплотяват към концепцията, че тук е съществувало антично светилище на траките, почитащи своя господ Сабазий. Слуховете и спекулациите обаче са в пъти повече – че това е врата към други светове, че е площадка за галактически кораби, че даже Ноевият ковчег е бил завързан тук по време на Потопа, тъй като се виждат дупките, където са били халките за въжетата и така нататък
Доколко това място в действителност е магическо – в това желаех да се уверя, тръгвайки натам. Няма да укривам, че постоянно съм предпочитал суровата хубост на Рила и Стара Планина, и съвсем извънземните пейзажи на Пирин пред мекотата на Родопите. Обаче през есента тук е чудовищно красиво до степен да изпаднете в положение, в което да не можете да понесете повече от заобикалящото ви и в един миг да махнете с ръка и да се предадете, без да се впечатлявате повече – другояче няма да оцелеете…
Родопите са супер налична планина – мисля си аз, до момента в който виждам една жена с високи токчета, която върви несигурно по пътеката, преследвана от шумна компания с две кучета. Скоро стигам новата черква, ситуирана в подножието – „ Светия Кръст ”. Няма толкоз стерилна постройка е първото нещо, което ми идва мислено, освен това с ламаринен покрив. Подминавам я бързо и встъпвам в гората преди каменното плато.
Преди входа са каменните формирания Мечката и Сфинкса (който наподобява на остарял индианец), изваяни през вековете. Внимателно се изкачвам на платото, където 360 градусовата панорама е величествена. За разлика да вземем за пример от връх Вихрен в Пирин, където светът е в краката ви, тук имате възприятието, че хем наблюдавате прилежащите възвишения от горната страна, хем че сте на едно равнище с тях. Само поради това си коства, мисля си аз – единствено поради гледката, която в действителност ме кара да затая мирис, ще ме простите за клишето. След първичното усещане се оглеждам в близост – на скалата има най-малко 50 души, някои лежат върху нея, с цел да попиват от силата на епохите, други вървят боси, аз се разхождам насам натам и виждам най-вече в далечината, докъдето ми стига погледът…
До мен едно семейство е с по този начин модерните в последно време йоркширски териери. Малкото момиченце настава кучето, след което татко му се скарва: „ Хайде, извини се в този момент! ” Детето гушка кучеподобното творение с думите: „ Извинявай, котко! ” След тази преживелица, в случай че е имало изобщо някакъв помен от магия, тя стартира напълно да се изпарява…
Оглеждам се в близост и виждам въпросните следи, за които някои споделят, че са от халките на Ноевия ковчег и издълбаните прорези върху площадката, където са кацали галактически кораби. Мистика и митове, клюки и предания – това са Родопите и се сещам за диалога ми преди да потегли към Белинташ с дядо Сашо.Той е един от първите заселници в с. Врата, наближава 90-те. Участвал е в залесяването на каменното плато през 1960 година и има какво да ни каже, що се касае до преданията и легендите, свързани с камъка. „ Бельо Войвода там живял е. Дигнал се в Турция и оставил парите на камъка, в бунара (кладенеца). Това ми го споделя на дамата бащата. Та пристигнал един хитрец като тебе и питал къде е камъка, бунара. Завел го моя тъст на камъка и оня взел златото от бунара и го закарал на Бельо Войвода в Турция. Караждата (Стефан Караджа) го изгонил него преди време, нали тука е границата – Караджов камен е на Караджата, Белин таши е на Бельо челник. Делели района… ”
Решавам въпреки всичко да го запитвам по отношение на магията на мястото и дали знае, че траките са имали горе светилище. „ Траки? Нищо няма ва. Това е единствено политика. На върха има толкоз кладенец, от дъжда вода се събира… ”И по този начин. Тръгвам си колеблив – от една страна е неземната хубост на Родопите през есента и уникалността на Белинташ, както и гледката оттова. От друга е това, че не можах да изпитам магията на мястото – дали поради кучето-котка, дали поради многото хора или поради това, че аз просто не съм от избраните…
Следващия път ще посетя Белинташ през работен ден, по залез, когато слънцето умира и на фона на последните му лъчи моето въображение ще усети в действителност магията, която се крие нейде надълбоко под безконечния камък. И се разкрива единствено пред определените.
Как да стигнете до БелинташОт Пловдив тръгвате в посока Асеновград, след това към Кърджали и след село Червен се отклонявате вдясно. На разклона за с. Мостово тръгвате вляво, минавате през село Врата и след това спирате на разклона, където няма метод да пропуснете табелата. После тук-там имате нанагорнище, само че нищо съществено – след към час сте в подножието на Белинташ.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ