БАН: Македонският е форма на българския език
Република Северна Македония публично разгласи, че най-малко до изборите там взаимната комисия с България за изчистване на езиковите и историческите проблеми няма да работи. В това време Събранието на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) одобри " Харта за македонския език ", в която книжовният език на съседите ни по генезис и история се дефинира като независим македонски език. Хартата провокира внезапен отпор от страна на Българска академия на науките и Събранието на учените и член-кореспондентите в нея. Позицията на Българска академия на науките остава единомислеща и непроменена - формалният език в РСМ е писмено-регионална норма на българския език. Както ДУМА писа, за мненията от нашата академия, които представяме през днешния ден с огромни съкращения, са известени Народно събрание и висшите държавни институции.
Институт за български език - Българска академия на науките
Официалният език на Република Северна Македония съставлява писмено-регионална норма на българския език. В поддръжка на това мнение могат да се приведат редица причини от езиково, историческо и културно естество, които се основават на резултатите от многочислени научни проучвания на авторитетни български и задгранични учени.
Говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обгръщат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика изрично демонстрират, че по тези места не е имало плътно население, друго от българското, нито друг език от българския.
Хартата на МАНУ е следващ опит за неточна замяна на лингвистичната и историческата истина за произхода, същността и действието на формалната книжовна норма в РСМ. Дългогодишни проучвания потвърждават несъстоятелността на тезата за " многувековен континуитет на македонскиот jазик ". Континуитетът на българския език се простира и отвън държавните ни граници: в региони на Румъния, Сърбия, Вардарска Македония, Гърция, Турция, Албания, Косово. Говорите в днешна Македония са естествено продължение на диалектите на българския език на югозапад, а особеностите на македонските диалекти се откриват и в западни, и в източни български приказва, които нямат нищо общо с географската област Македония.
По мотив изказванието на МАНУ, че развиването на писмения македонски се свързва с глаголицата и кирилицата, да напомним, че българският темперамент на Кирило-Методиевия език бе потвърден по теоретичен път още през XIX век при зараждането на славянското езикознание. Няма задграничен академик, който да употребява термин " старомакедонски " вместо старобългарски. В най-ново време редица задгранични учени не подменят нито същностно, нито терминологично истината за произхода и характера на старобългарския език. Основната и най-авторитетна част от международната славистика застъпва непредубеденото разбиране за българския темперамент на Кирило-Методиевия език и за интернационалното му значение за славянския езиков свят и за източноевропейското културно пространство.
Писмено-регионалната норма в днешната Северна Македония е доста късно събитие в европейската лингвистична реалност, което датира от средата на ХХ в. и няма нищо общо с естественото пораждане и развиване на европейските книжовни езици. Тя е резултат на вторична кодификация (прекодификация) на книжовния български език. Решението за основаване на книжовната норма в Социалистическа република Македония е взето на 2 август 1944 година с политически указ. Прекодификацията е резултат от работата на три комисии за основаване на македонски език и правопис. Целта е оптимално отдалечаване на тази изкуствено основана норма от българския език на фонетично, графично и лексикално ниво. Българският литературен език е бил изкуствено отчасти диалектизиран, с цел да се получат разлики най-вече в региона на фонетиката, акцентологията и графиката. Въвеждат се сръбските букви Ъ, Ь, ь, Я, изхвърля се буквата ъ и се заменя с апостроф. Дори фактът, че в Хартата на МАНУ думата памет е сменена с изкуствено конструираната чуждица мемориjа, е задоволително сладкодумен за деконструкцията на българския литературен език, осъществявана в Скопие.
Това, че " македонският език " се учи в доста университети, се дължи на държавната политика на РСМ, (преди БЮРМ), за целеустремено субсидиране на задгранични лекторати. В този смисъл българската страна е дебитор на българистиката, която от одобрена компетентност в огромните международни университети в наши дни е сведена съвсем единствено до курсове за проучване на български език с по няколко студенти.
" Македонският " е вписан в някои европейски лингвистични атласи, само че всички карти в тези атласи потвърждават, че езиковите феномени на териториите на България и Македония не се разграничават и обрисуват непрекъснати езикови ареали. " Континуитетът " на така наречен македонски език в действителност е континуитет на българския език.
Представянето на българските възрожденски книжовници и дейци Марко Цепенков, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Братя Миладинови и други като собственомакедонски е следващата замяна на историческата и научната истина. Всеизвестен факт е, че сборникът на двамата братя от Струга Константин и Димитър Миладинови " Български национални песни ", публикуван в Загреб през 1861 година, през 1968 година в Скопие се преиздава с смененото заглавие " Зборник за национални песни ". Фолклорните сбирки на Марко Цепенков са записани на родния му прилепски диалект, югозападнобългарски акцент. В своята автобиография той написа: " Вечен спомен да остаам/ на мой благ народ бугарскьи ". Трудът на съветския академик А. Селищев " Полог и его болгарское население " в Скопие се преиздава единствено като " Полог ". Такива доказателства за замяна на научната и историческата истина могат да бъдат приведени за всички български възрожденци от географската област Македония, както и за задграничните учени, които са изследвали нашите приказва там.
Кирило-Методиевски теоретичен център - Българска академия на науките
Хартата на МАНУ е следващият опит да бъде заличена връзката на актуалния формален език на Северна Македония с българските му корени и генезис посредством манипулиране на историческите обстоятелства и прикриване на истината.
Да се дефинира езикът, на който са писали " македонските преродбеници " от XIX в. като " македонски ", откакто те самите са го нарекли " български ", е груба имитация, искрено изкривяване на истината за етническия генезис както на езика, по този начин и на популацията на страната Северна Македония. И дума не се загатва за съществуването на средновековната Българска страна, част от която са били тогава днешните земи на РСМ, в която този език е общопризнат като формален език на страната и църквата, както и че и двете писмености - глаголица и кирилица, са били използвани в цялата българска говорна територия, и че в Македония те са единствено част от цялостната българска книжовна традиция от Средновековието до наши дни.
Разпространението на славянската книжовност на територията на дн. Северна Македония е разказано в Пространното житие на св. Климент Охридски, написано в Охрид от охридския архиепископ Теофилакт. В него категорично е казано, че Климент е бил изпратен в тази част на българска страна от българския държател княз Борис и от самото начало е разполагал с цялостната материална и морална поддръжка на българската страна.
Опитът с понятия от XX и XXI в. да се изясняват действителности обратно във времето до IX в., подмяната и манипулирането на историческите обстоятелства, откровените неистини за персони, потвърдили своето българско съзнание с целия си живот, не могат да трансформират истината - актуалният формален език на РСМ е плод на политически аргументи, а не на лингвистичен процес, той съставлява районна българска книжовна норма, основана въз основата на български диалекти от Македония и кодифицирана с държавно решение през май 1945 година
Институт за исторически проучвания - Българска академия на науките
Напълно неправилно е да се приказва за македонски акцент, тъй като в географската област Македония съществуват голям брой диалекти. Тези диалекти се отнасят както към западните, по този начин и към източните български приказва и образуват с тях непрестанен диалектен континиум, споделят общи особености и имат общо историческо развиване от Средновековието до наши дни. Тъкмо по тази причина книжовниците и дейците на Българското възобновление в Македония назовават езика си " простейши (т.е. национален, разбираем) език български ".
Главното особено качество на общия ни език е неговата аналитичност - измежду всички останали славянски езици само българският е изчерпателен. Като славянски език само българският, включително диалектите в Македония, има членна форма, само той е изгубил в миналото развитата си падежна система, само той образува сравнителна и превъзходна степен при прилагателните, някои съществителни и сказуеми с частиците по- и най-; само той има двойно персонално местоимение и прочие Единственото, което отличава така наречен македонски език, е неговата необятна и целенасочена сърбизация. Огледално отражение на този развой е изфабрикуваната с указ книжовност, за която преди време един австрийски езиковед се изрази с думите: " Български, написан на сръбска пишеща машина ". Или с цел да стане по-ясно - български език, предаден несъвършено посредством непригодната за него " караджица " (сръбската кирилица). Кодът, природата на така наречен македонска норма обаче си остава непокътнат, което я трансформира нито повече, нито по-малко в районен литературен български език. Това, че някъде в миналото някой я е кодифицирал и класифицирал като македонска, няма никакво научно значение оттатък политиката.
Акад. Иван Радев, Великотърновски университет
Запознах се с изпратените от управлението на Българска академия на науките два текста на МАНУ с дата 3 декември - ден, след решението на Съединени американски щати за приемането на Северна Македония в НАТО. Очевидно е, че те - и като ревю, и като времепоява, имат напълно политически темперамент, подбуден от обстановката към изборите за участието й в Европейски Съюз. Очевидно е и другото - те визират като главен, а за какво не и като единствен, получател държавните институции, обществеността в България. Двата документа са знак, че точно у нас те би трябвало да бъдат признати, без да провокират възражания и да подлежат на разискване. Очаквам сътрудниците историци и езиковеди да дадат научно аргументиран и безапелационен отпор на заложените проблеми и внушения в тази " Декларация " с претенциозно одомашнения неологизъм " повелба ". На процедура тя има за цел - след множеството политически пируети на държавническо ниво, взаимни планове, взаимни комисии и прочие през последните две години - да отрази с днешна дата познатата публична позиция на МАНУ, а това значи на ръководещите кръгове в Скопие... Две въвеждащи изказвания намирам за прям фалшификат, предопределен за полуграмотни или въобще неинтересуващи се лица. Не е допустимо език, кодифициран публично през 1945 година, да се третира като " приет и пълноправен с другите езици по света ", като език с " многовековен континуитет " - т.е. пълноправен на толкоз многото национални езици с многовековна история, с предоставените от тях и потвърдени през столетията непреходни полезности за човечеството като научни открития, като литература и изкуство.
...
За да се схване спекулативнстта и грубото манипулиране с обстоятелствата, привлечени в поддръжка на тезата, че " македонският език има многовековен континуитет ", ще напомня позициите, от които осъществят себе си наименованите от МАНУ възрожденски книжовници. И то посредством достоверните им изявления.
Кузман Шапкарев: " Болгарский буквар... на произношение по-вразумително на македонските българи " (1866); " Охридските девически български и гръцки учебни заведения " (в. " Право ", 1871); сб. " Възраждане на българщината в Македония " (1986).
Григор Пърличев: " Жалостна песна за блъгарски народ в Охрид и Струга и за секой блгарин ", 1-ва публ. в сп. " Читалище " (1872); 2-ра обява (Белград, 1875)
Димитър и Константин Миладинови: " Български национални песни, собрани от братя Миладиновци Димитрия и Констнтина и издани от Константина " (Загреб,1861); К. Миладинов, " Грък и българин " (стих. В сп. " Бълг книжици ", 1958).
Райко Жинзифов: " Писмо едного из учащих ся в Москва болгар к редактору " (1861); " Нова българска гусла " (Братски труд, 1862); " Новобългарска колекция " (1863); " Питала е България? " (стихотв., 1863); " Едно слово за фанариотите в България " (в. " Ден ", 1864)...
Заключение. В този си тип " Декларацията " на МАНУ, въпреки и с дата 3 дек. 2019 година, е следващият политически документ в духа на упоритости и цели, познати и следвани от държавническите кръгове в Република Македония като част от Югославия през втората половина на XX в. Българска академия на науките е длъжна да официализира безапелационната си позиция по този документ, жестоко претендиращ да присвои част от българското минало като език и литература, като заслужили дейци и събития. Нека не забравяме, че става дума за националната ни еднаквост като народ с 1300-годишна история, а и за националния ни суверенитет и сигурност в днешно време.
Институт за български език - Българска академия на науките
Официалният език на Република Северна Македония съставлява писмено-регионална норма на българския език. В поддръжка на това мнение могат да се приведат редица причини от езиково, историческо и културно естество, които се основават на резултатите от многочислени научни проучвания на авторитетни български и задгранични учени.
Говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обгръщат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика изрично демонстрират, че по тези места не е имало плътно население, друго от българското, нито друг език от българския.
Хартата на МАНУ е следващ опит за неточна замяна на лингвистичната и историческата истина за произхода, същността и действието на формалната книжовна норма в РСМ. Дългогодишни проучвания потвърждават несъстоятелността на тезата за " многувековен континуитет на македонскиот jазик ". Континуитетът на българския език се простира и отвън държавните ни граници: в региони на Румъния, Сърбия, Вардарска Македония, Гърция, Турция, Албания, Косово. Говорите в днешна Македония са естествено продължение на диалектите на българския език на югозапад, а особеностите на македонските диалекти се откриват и в западни, и в източни български приказва, които нямат нищо общо с географската област Македония.
По мотив изказванието на МАНУ, че развиването на писмения македонски се свързва с глаголицата и кирилицата, да напомним, че българският темперамент на Кирило-Методиевия език бе потвърден по теоретичен път още през XIX век при зараждането на славянското езикознание. Няма задграничен академик, който да употребява термин " старомакедонски " вместо старобългарски. В най-ново време редица задгранични учени не подменят нито същностно, нито терминологично истината за произхода и характера на старобългарския език. Основната и най-авторитетна част от международната славистика застъпва непредубеденото разбиране за българския темперамент на Кирило-Методиевия език и за интернационалното му значение за славянския езиков свят и за източноевропейското културно пространство.
Писмено-регионалната норма в днешната Северна Македония е доста късно събитие в европейската лингвистична реалност, което датира от средата на ХХ в. и няма нищо общо с естественото пораждане и развиване на европейските книжовни езици. Тя е резултат на вторична кодификация (прекодификация) на книжовния български език. Решението за основаване на книжовната норма в Социалистическа република Македония е взето на 2 август 1944 година с политически указ. Прекодификацията е резултат от работата на три комисии за основаване на македонски език и правопис. Целта е оптимално отдалечаване на тази изкуствено основана норма от българския език на фонетично, графично и лексикално ниво. Българският литературен език е бил изкуствено отчасти диалектизиран, с цел да се получат разлики най-вече в региона на фонетиката, акцентологията и графиката. Въвеждат се сръбските букви Ъ, Ь, ь, Я, изхвърля се буквата ъ и се заменя с апостроф. Дори фактът, че в Хартата на МАНУ думата памет е сменена с изкуствено конструираната чуждица мемориjа, е задоволително сладкодумен за деконструкцията на българския литературен език, осъществявана в Скопие.
Това, че " македонският език " се учи в доста университети, се дължи на държавната политика на РСМ, (преди БЮРМ), за целеустремено субсидиране на задгранични лекторати. В този смисъл българската страна е дебитор на българистиката, която от одобрена компетентност в огромните международни университети в наши дни е сведена съвсем единствено до курсове за проучване на български език с по няколко студенти.
" Македонският " е вписан в някои европейски лингвистични атласи, само че всички карти в тези атласи потвърждават, че езиковите феномени на териториите на България и Македония не се разграничават и обрисуват непрекъснати езикови ареали. " Континуитетът " на така наречен македонски език в действителност е континуитет на българския език.
Представянето на българските възрожденски книжовници и дейци Марко Цепенков, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Братя Миладинови и други като собственомакедонски е следващата замяна на историческата и научната истина. Всеизвестен факт е, че сборникът на двамата братя от Струга Константин и Димитър Миладинови " Български национални песни ", публикуван в Загреб през 1861 година, през 1968 година в Скопие се преиздава с смененото заглавие " Зборник за национални песни ". Фолклорните сбирки на Марко Цепенков са записани на родния му прилепски диалект, югозападнобългарски акцент. В своята автобиография той написа: " Вечен спомен да остаам/ на мой благ народ бугарскьи ". Трудът на съветския академик А. Селищев " Полог и его болгарское население " в Скопие се преиздава единствено като " Полог ". Такива доказателства за замяна на научната и историческата истина могат да бъдат приведени за всички български възрожденци от географската област Македония, както и за задграничните учени, които са изследвали нашите приказва там.
Кирило-Методиевски теоретичен център - Българска академия на науките
Хартата на МАНУ е следващият опит да бъде заличена връзката на актуалния формален език на Северна Македония с българските му корени и генезис посредством манипулиране на историческите обстоятелства и прикриване на истината.
Да се дефинира езикът, на който са писали " македонските преродбеници " от XIX в. като " македонски ", откакто те самите са го нарекли " български ", е груба имитация, искрено изкривяване на истината за етническия генезис както на езика, по този начин и на популацията на страната Северна Македония. И дума не се загатва за съществуването на средновековната Българска страна, част от която са били тогава днешните земи на РСМ, в която този език е общопризнат като формален език на страната и църквата, както и че и двете писмености - глаголица и кирилица, са били използвани в цялата българска говорна територия, и че в Македония те са единствено част от цялостната българска книжовна традиция от Средновековието до наши дни.
Разпространението на славянската книжовност на територията на дн. Северна Македония е разказано в Пространното житие на св. Климент Охридски, написано в Охрид от охридския архиепископ Теофилакт. В него категорично е казано, че Климент е бил изпратен в тази част на българска страна от българския държател княз Борис и от самото начало е разполагал с цялостната материална и морална поддръжка на българската страна.
Опитът с понятия от XX и XXI в. да се изясняват действителности обратно във времето до IX в., подмяната и манипулирането на историческите обстоятелства, откровените неистини за персони, потвърдили своето българско съзнание с целия си живот, не могат да трансформират истината - актуалният формален език на РСМ е плод на политически аргументи, а не на лингвистичен процес, той съставлява районна българска книжовна норма, основана въз основата на български диалекти от Македония и кодифицирана с държавно решение през май 1945 година
Институт за исторически проучвания - Българска академия на науките
Напълно неправилно е да се приказва за македонски акцент, тъй като в географската област Македония съществуват голям брой диалекти. Тези диалекти се отнасят както към западните, по този начин и към източните български приказва и образуват с тях непрестанен диалектен континиум, споделят общи особености и имат общо историческо развиване от Средновековието до наши дни. Тъкмо по тази причина книжовниците и дейците на Българското възобновление в Македония назовават езика си " простейши (т.е. национален, разбираем) език български ".
Главното особено качество на общия ни език е неговата аналитичност - измежду всички останали славянски езици само българският е изчерпателен. Като славянски език само българският, включително диалектите в Македония, има членна форма, само той е изгубил в миналото развитата си падежна система, само той образува сравнителна и превъзходна степен при прилагателните, някои съществителни и сказуеми с частиците по- и най-; само той има двойно персонално местоимение и прочие Единственото, което отличава така наречен македонски език, е неговата необятна и целенасочена сърбизация. Огледално отражение на този развой е изфабрикуваната с указ книжовност, за която преди време един австрийски езиковед се изрази с думите: " Български, написан на сръбска пишеща машина ". Или с цел да стане по-ясно - български език, предаден несъвършено посредством непригодната за него " караджица " (сръбската кирилица). Кодът, природата на така наречен македонска норма обаче си остава непокътнат, което я трансформира нито повече, нито по-малко в районен литературен български език. Това, че някъде в миналото някой я е кодифицирал и класифицирал като македонска, няма никакво научно значение оттатък политиката.
Акад. Иван Радев, Великотърновски университет
Запознах се с изпратените от управлението на Българска академия на науките два текста на МАНУ с дата 3 декември - ден, след решението на Съединени американски щати за приемането на Северна Македония в НАТО. Очевидно е, че те - и като ревю, и като времепоява, имат напълно политически темперамент, подбуден от обстановката към изборите за участието й в Европейски Съюз. Очевидно е и другото - те визират като главен, а за какво не и като единствен, получател държавните институции, обществеността в България. Двата документа са знак, че точно у нас те би трябвало да бъдат признати, без да провокират възражания и да подлежат на разискване. Очаквам сътрудниците историци и езиковеди да дадат научно аргументиран и безапелационен отпор на заложените проблеми и внушения в тази " Декларация " с претенциозно одомашнения неологизъм " повелба ". На процедура тя има за цел - след множеството политически пируети на държавническо ниво, взаимни планове, взаимни комисии и прочие през последните две години - да отрази с днешна дата познатата публична позиция на МАНУ, а това значи на ръководещите кръгове в Скопие... Две въвеждащи изказвания намирам за прям фалшификат, предопределен за полуграмотни или въобще неинтересуващи се лица. Не е допустимо език, кодифициран публично през 1945 година, да се третира като " приет и пълноправен с другите езици по света ", като език с " многовековен континуитет " - т.е. пълноправен на толкоз многото национални езици с многовековна история, с предоставените от тях и потвърдени през столетията непреходни полезности за човечеството като научни открития, като литература и изкуство.
...
За да се схване спекулативнстта и грубото манипулиране с обстоятелствата, привлечени в поддръжка на тезата, че " македонският език има многовековен континуитет ", ще напомня позициите, от които осъществят себе си наименованите от МАНУ възрожденски книжовници. И то посредством достоверните им изявления.
Кузман Шапкарев: " Болгарский буквар... на произношение по-вразумително на македонските българи " (1866); " Охридските девически български и гръцки учебни заведения " (в. " Право ", 1871); сб. " Възраждане на българщината в Македония " (1986).
Григор Пърличев: " Жалостна песна за блъгарски народ в Охрид и Струга и за секой блгарин ", 1-ва публ. в сп. " Читалище " (1872); 2-ра обява (Белград, 1875)
Димитър и Константин Миладинови: " Български национални песни, собрани от братя Миладиновци Димитрия и Констнтина и издани от Константина " (Загреб,1861); К. Миладинов, " Грък и българин " (стих. В сп. " Бълг книжици ", 1958).
Райко Жинзифов: " Писмо едного из учащих ся в Москва болгар к редактору " (1861); " Нова българска гусла " (Братски труд, 1862); " Новобългарска колекция " (1863); " Питала е България? " (стихотв., 1863); " Едно слово за фанариотите в България " (в. " Ден ", 1864)...
Заключение. В този си тип " Декларацията " на МАНУ, въпреки и с дата 3 дек. 2019 година, е следващият политически документ в духа на упоритости и цели, познати и следвани от държавническите кръгове в Република Македония като част от Югославия през втората половина на XX в. Българска академия на науките е длъжна да официализира безапелационната си позиция по този документ, жестоко претендиращ да присвои част от българското минало като език и литература, като заслужили дейци и събития. Нека не забравяме, че става дума за националната ни еднаквост като народ с 1300-годишна история, а и за националния ни суверенитет и сигурност в днешно време.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ