„Репортери без граници“: Европа не успява да защити журналистите в кризата с COVID-19
Репресивни закони, наказателни преследвания, набези... Европа не съумява да отбрани своите публицисти против злоупотреби по време на рецесията COVID-19. Докато способстват за битката против ковид, публицистите на Балканите и Централна Европа са атакувани от държавните управления, както и от други, които подлагат на критика.
Това се споделя с мнение на интернационалната организация „ Репортери без граници “ (RSF), която приканва националните и европейските институции да пазят медиите, защото те извършват своята социална задача при рискови условия. Тревожните случаи, които са показани са от Европа – България, Сърбия, Унгария, Полша, Босна, Словения, Албания и Северна Македония.
Относно България, която е на най-лошото място в Европейски Съюз в Световния показател за независимост на печата (111-то място), организацията регистрира, че държавното управление предложи закон, който да санкционира разпространяването на погрешна информация за ковид със затвор до 3 години и санкция от 5000 евро. " В последна сметка на закона беше наложено несъгласие от президента ", показват от „ Репортери без граници “.
Тревожните случаи стартират с брутална полицейска интервенция в Сърбия. Ана Лалич, публицист от сръбския новинарски уебсайт Nova.rs, е задържана късно през нощта на 1 април, арестувана е за 48 часа. Жилището й е обширно претърсено, мобилните й телефони и компютър са конфискувани. Посегателството против нея се реализира в първия ден от влизането в действие на ново държавно решение, което дава в действителност монопол върху разпространяването на информация за ковид на сръбската работна група за ръководство на рецесии. Когато Ана Лалич разгласява публикацията „ Болница във Войводина пред колапс: Няма отбрана за медицинските сестри “, болничното заведение подава тъжба против нея с обвиняване за накърняване на репутацията й и разтревожване на обществеността.
Позоват се на решение на държавното управление. След митинг от страна на медиите, подкрепени от „ Репортери без граници “, Ана Лалич беше освободена от ареста на идната заран. Премиерът отдръпна новото държавно решение и се извини. И въпреки всичко, публицист може да получи наказване до пет години затвор и санкция. Освен това техниката й, с която тя работи може да е компрометирана заради изземването й. Това е още един случай който не е в интерес на самостоятелните медии в Сърбия, която към този момент е на 90-о място в Световния показател за независимост на печата на RSF 2019.
Всъщност казусът с Ана Лалич отразява сериозната наклонност на Балканите и на изток от Европейския съюз. Тъй като страните подхващат ограничения за битка с пандемията COVID-19, те употребяват репресивни закони, с цел да лимитират свободата на печата и да отворят вратата за случайни преследвания, до момента в който сериозните публицисти към този момент са унизени от акции за размазване, извършени от политици и други участници на фона на коронавирусната рецесия.
В Румъния последните президентски укази и държавни наредби към този момент разрешават случайно блокиране на новинарски уеб сайтове, както и закъснение в отговор на настояванията за независимост на информация. Обвинени за разпространяване на подправени вести, два уеб страницата към този момент са блокирани от Групата за стратегическа връзка, държавна спешна клетка, която няма медиен опит и чиито решения не подлежат на правосъден надзор. Друга непропорционална мярка, отнасяща се до спешното законодателство, е решението, че радио в столицата, Bucuresti FM, би трябвало да изтрие публикация от своя уеб страница.
„ Случаят с Ана Лалич е обезпокоителен. Европейският съюз би трябвало да се увери, че унгарският вирус не се популяризира по задачите Балкани и Централна Европа “, споделя Павол Шалай, началник на бюрото на Европейския съюз и на Балканите в RSF. „ Държавните органи в Европа не би трябвало да злоупотребяват със санитарната рецесия, с цел да преследват публицисти, които работят в публичен интерес. Напротив, те би трябвало да ги защищават от офанзиви и да им дават оптималната информация, тъй че да оказват помощ за успеха против пандемията, като осведомят жителите. “
Унгарският закон за изключителни обстановки с ковид постанова санкции до пет години затвор за разпространяване на подправени вести, до момента в който държавното управление взема решение на процедура какво е истина. Новото законодателството бе последвано от съгласувани офанзиви и закани против самостоятелни медии, упрекнати в дезинформация, макар че оповестяват за COVID-19 по-отговорно от проправителствените медии.
След приемането на закона продължава акцията за намазване. Заради рецензиите си към Закона за изключителните обстановки журналистът Балас Гуляш от седмичника Magyar Hang, беше наименуван „ плачевен глупак “ и заплаши, че ще бъде „ първият или вторият, който ще бъде държан на отчитане “ от Hír TV, малкия екран, която бе затворена от държавното управление. Междувременно в Белгия журналистката на La Libre Belgique, Мария Удреску, претърпя дрънканица от вулгарни известия след отразяването на следващия властнически завой в Унгария, която продължава да отстъпва в международния показател за независимост на печата, като се качи на 87-о място през 2019 година
В Полша също държавното управление още веднъж стегна хватката. Под претекст, че е нарушил санитарните правила, самостоятелният публицист Влоджимеш Чейка трябваше да прекара два часа в полицейското ръководство откакто е снимал митинг на четирима души пред дома на ръководителя на ръководещата партия. Събралите си подлагаха на критика проекта на държавното управление да организира първия тур на президентските избори на 10 май, с цел да се обезпечи преизбирането на президента Анджей Дуда. Отказвайки да отсрочи изборите на фона на коронавирусната рецесия, ръководещото болшинство е приело закон за провеждането на изборите с пощенски бюлетин, разпалвайки опасенията на опозицията и гражданското общество, че конституцията, демокрацията и надзорът от страна на медиите са компрометирани.
В Босна публицистите нямаха толкоз шанс. Според новия декрет, публикуван от Република Сръбска, разпространяването на подправени вести се санкционира с санкции. Област Бръчко, друга територия в Босна, одобри ограничения по сходен метод за ограничение на свободата на информация, стъпка, препоръчана също от вътрешния министър на Федерация Босна и Херцеговина.
В Словения държавното управление на Янез Янша, съдружник на унгарския Виктор Орбан, се включи в акция за очерняне на публицисти незабавно откакто пое властта в средата на март. Кибер тормоз и даже физическа офанзива против публицисти към този момент са факт. Кореспондентът и проверяващ публицист на RSF Блаж Згага (Blaž Zgaga) е изправен пред голяма вълна от онлайн закани, в това число апели за гибелта му. Причината е, че той изпрати искане за свободна информация по отношение на действието на новосъздадения спешен щаб против COVID-19. Вместо да отговори, акаунтът в Twitter на институцията показа туит, позвъняване до журналиста от интелектуалеца Славой Жижек и други две сериозни персони, наречени „ пациенти на психиатрията, избягали от карантината “. Медиите, благосъстоятелност на ръководещата партия SDS, последваха образеца с размазващи публикации.
Докато опровергава апела на седем организации за независимост на печата в интерес на Блаж Згага като „ подправена вест “, министър председателят Янез Янша продължава с словесни офанзиви против публичната телевизия, RTV Slovenija, тъй като публицисти там подлагат на критика вероятно повишение на заплащането на министрите. Той ги упрекна в „ разпространяване на неистини “ и „ преплащане “, заплашвайки публичния оператор с понижаване на финансирането му. „ Демокрация “, седмичник, притежаван от SDS, дефинира репортерите като „ терористи “ от ИДИЛ. В тази атмосфера незнаен причинител заплаши новинарски екип на RTV и повреди автомобила му. Преди това новинарски екип на публичните медии бе нападнат вербално на улицата в Марибор. Имаше и различен случай -журналистите на RTV бяха атакувани устно от шефа на общинска администрация на Велене.
Феноменът на речта на омразата се развива и в още една точка на Балканите. В началото на коронавирусната рецесия министър председателят на Албания Еди Рама помоли жителите в авансово записано телефонно известие да подхващат хигиенични ограничения, в това число „ да се защитят от медиите “.
Междувременно в Северна Македония платформата за проверяваща публицистика IRL.mk се изправи пред закани, откакто разгласява отчет, озаглавен „ Пандемична облага или грижа за общността: Другата страна на тестванията COVID-19 “. „ Acibadem Sistin “, въпросната болнична верига, благосъстоятелност на олигарха Орце Камчев, обиди публицистите и изиска отдръпването на публикацията.
Това е единствено още една мрачна илюстрация на обстоятелството, че въпреки публицистите да способстват за битката с COVID-19, те сами стават незащитени жертви, изправени пред офанзиви на разнообразни врагове на свободата на печата - в това число, за жалост, и някои държавни управления - които се възползват от обстановката, като преследват критиците си, приключва обзора на „ Репортери без граници “
Това се споделя с мнение на интернационалната организация „ Репортери без граници “ (RSF), която приканва националните и европейските институции да пазят медиите, защото те извършват своята социална задача при рискови условия. Тревожните случаи, които са показани са от Европа – България, Сърбия, Унгария, Полша, Босна, Словения, Албания и Северна Македония.
Относно България, която е на най-лошото място в Европейски Съюз в Световния показател за независимост на печата (111-то място), организацията регистрира, че държавното управление предложи закон, който да санкционира разпространяването на погрешна информация за ковид със затвор до 3 години и санкция от 5000 евро. " В последна сметка на закона беше наложено несъгласие от президента ", показват от „ Репортери без граници “.
Тревожните случаи стартират с брутална полицейска интервенция в Сърбия. Ана Лалич, публицист от сръбския новинарски уебсайт Nova.rs, е задържана късно през нощта на 1 април, арестувана е за 48 часа. Жилището й е обширно претърсено, мобилните й телефони и компютър са конфискувани. Посегателството против нея се реализира в първия ден от влизането в действие на ново държавно решение, което дава в действителност монопол върху разпространяването на информация за ковид на сръбската работна група за ръководство на рецесии. Когато Ана Лалич разгласява публикацията „ Болница във Войводина пред колапс: Няма отбрана за медицинските сестри “, болничното заведение подава тъжба против нея с обвиняване за накърняване на репутацията й и разтревожване на обществеността.
Позоват се на решение на държавното управление. След митинг от страна на медиите, подкрепени от „ Репортери без граници “, Ана Лалич беше освободена от ареста на идната заран. Премиерът отдръпна новото държавно решение и се извини. И въпреки всичко, публицист може да получи наказване до пет години затвор и санкция. Освен това техниката й, с която тя работи може да е компрометирана заради изземването й. Това е още един случай който не е в интерес на самостоятелните медии в Сърбия, която към този момент е на 90-о място в Световния показател за независимост на печата на RSF 2019.
Всъщност казусът с Ана Лалич отразява сериозната наклонност на Балканите и на изток от Европейския съюз. Тъй като страните подхващат ограничения за битка с пандемията COVID-19, те употребяват репресивни закони, с цел да лимитират свободата на печата и да отворят вратата за случайни преследвания, до момента в който сериозните публицисти към този момент са унизени от акции за размазване, извършени от политици и други участници на фона на коронавирусната рецесия.
В Румъния последните президентски укази и държавни наредби към този момент разрешават случайно блокиране на новинарски уеб сайтове, както и закъснение в отговор на настояванията за независимост на информация. Обвинени за разпространяване на подправени вести, два уеб страницата към този момент са блокирани от Групата за стратегическа връзка, държавна спешна клетка, която няма медиен опит и чиито решения не подлежат на правосъден надзор. Друга непропорционална мярка, отнасяща се до спешното законодателство, е решението, че радио в столицата, Bucuresti FM, би трябвало да изтрие публикация от своя уеб страница.
„ Случаят с Ана Лалич е обезпокоителен. Европейският съюз би трябвало да се увери, че унгарският вирус не се популяризира по задачите Балкани и Централна Европа “, споделя Павол Шалай, началник на бюрото на Европейския съюз и на Балканите в RSF. „ Държавните органи в Европа не би трябвало да злоупотребяват със санитарната рецесия, с цел да преследват публицисти, които работят в публичен интерес. Напротив, те би трябвало да ги защищават от офанзиви и да им дават оптималната информация, тъй че да оказват помощ за успеха против пандемията, като осведомят жителите. “
Унгарският закон за изключителни обстановки с ковид постанова санкции до пет години затвор за разпространяване на подправени вести, до момента в който държавното управление взема решение на процедура какво е истина. Новото законодателството бе последвано от съгласувани офанзиви и закани против самостоятелни медии, упрекнати в дезинформация, макар че оповестяват за COVID-19 по-отговорно от проправителствените медии.
След приемането на закона продължава акцията за намазване. Заради рецензиите си към Закона за изключителните обстановки журналистът Балас Гуляш от седмичника Magyar Hang, беше наименуван „ плачевен глупак “ и заплаши, че ще бъде „ първият или вторият, който ще бъде държан на отчитане “ от Hír TV, малкия екран, която бе затворена от държавното управление. Междувременно в Белгия журналистката на La Libre Belgique, Мария Удреску, претърпя дрънканица от вулгарни известия след отразяването на следващия властнически завой в Унгария, която продължава да отстъпва в международния показател за независимост на печата, като се качи на 87-о място през 2019 година
В Полша също държавното управление още веднъж стегна хватката. Под претекст, че е нарушил санитарните правила, самостоятелният публицист Влоджимеш Чейка трябваше да прекара два часа в полицейското ръководство откакто е снимал митинг на четирима души пред дома на ръководителя на ръководещата партия. Събралите си подлагаха на критика проекта на държавното управление да организира първия тур на президентските избори на 10 май, с цел да се обезпечи преизбирането на президента Анджей Дуда. Отказвайки да отсрочи изборите на фона на коронавирусната рецесия, ръководещото болшинство е приело закон за провеждането на изборите с пощенски бюлетин, разпалвайки опасенията на опозицията и гражданското общество, че конституцията, демокрацията и надзорът от страна на медиите са компрометирани.
В Босна публицистите нямаха толкоз шанс. Според новия декрет, публикуван от Република Сръбска, разпространяването на подправени вести се санкционира с санкции. Област Бръчко, друга територия в Босна, одобри ограничения по сходен метод за ограничение на свободата на информация, стъпка, препоръчана също от вътрешния министър на Федерация Босна и Херцеговина.
В Словения държавното управление на Янез Янша, съдружник на унгарския Виктор Орбан, се включи в акция за очерняне на публицисти незабавно откакто пое властта в средата на март. Кибер тормоз и даже физическа офанзива против публицисти към този момент са факт. Кореспондентът и проверяващ публицист на RSF Блаж Згага (Blaž Zgaga) е изправен пред голяма вълна от онлайн закани, в това число апели за гибелта му. Причината е, че той изпрати искане за свободна информация по отношение на действието на новосъздадения спешен щаб против COVID-19. Вместо да отговори, акаунтът в Twitter на институцията показа туит, позвъняване до журналиста от интелектуалеца Славой Жижек и други две сериозни персони, наречени „ пациенти на психиатрията, избягали от карантината “. Медиите, благосъстоятелност на ръководещата партия SDS, последваха образеца с размазващи публикации.
Докато опровергава апела на седем организации за независимост на печата в интерес на Блаж Згага като „ подправена вест “, министър председателят Янез Янша продължава с словесни офанзиви против публичната телевизия, RTV Slovenija, тъй като публицисти там подлагат на критика вероятно повишение на заплащането на министрите. Той ги упрекна в „ разпространяване на неистини “ и „ преплащане “, заплашвайки публичния оператор с понижаване на финансирането му. „ Демокрация “, седмичник, притежаван от SDS, дефинира репортерите като „ терористи “ от ИДИЛ. В тази атмосфера незнаен причинител заплаши новинарски екип на RTV и повреди автомобила му. Преди това новинарски екип на публичните медии бе нападнат вербално на улицата в Марибор. Имаше и различен случай -журналистите на RTV бяха атакувани устно от шефа на общинска администрация на Велене.
Феноменът на речта на омразата се развива и в още една точка на Балканите. В началото на коронавирусната рецесия министър председателят на Албания Еди Рама помоли жителите в авансово записано телефонно известие да подхващат хигиенични ограничения, в това число „ да се защитят от медиите “.
Междувременно в Северна Македония платформата за проверяваща публицистика IRL.mk се изправи пред закани, откакто разгласява отчет, озаглавен „ Пандемична облага или грижа за общността: Другата страна на тестванията COVID-19 “. „ Acibadem Sistin “, въпросната болнична верига, благосъстоятелност на олигарха Орце Камчев, обиди публицистите и изиска отдръпването на публикацията.
Това е единствено още една мрачна илюстрация на обстоятелството, че въпреки публицистите да способстват за битката с COVID-19, те сами стават незащитени жертви, изправени пред офанзиви на разнообразни врагове на свободата на печата - в това число, за жалост, и някои държавни управления - които се възползват от обстановката, като преследват критиците си, приключва обзора на „ Репортери без граници “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ