Когато Франция не се различаваше от Нацистка Германия
Религията от дълго време се употребява като красиво средство за обединяване и подкрепя основаването на връзки сред другите общества. Когато нейните съществени претекстове за любовта и връзката сред хората се пренебрегне, тя губи своя искра и се трансформира в още едно средство за надзор. Така можем да видим и раждането на разнообразни религиозни фанатични групи, каквито в днешно време виждаме под флага на Ислямска страна. Нито една вяра в ядрото си не проповядва гибелта и злото, нужни са няколко манипулатора, една недоволна маса и формулата за апокалипсис е изпълнена.
През XVIII век във Франция ще видим, че главната вяра е католицизмът. Миряните съблюдават строго всички традиции. Църковната институция не може да се похвали изключително с нотка на приемливост по отношение на останалите вярващи и не разрешава никаква конкуренция да навлезе във френския двор. Тихата война сред другите вярвания се отразява най-често върху тези, които са най-многобройни, а в този интервал достойнството на набожен зложелател се пада точно на протестантите.
В този интервал Франция наподобява доста съществено на Нацистка Германия, само че изпълнявайки осовните си функционалности под формата на вяра, можем да видим, че има доста по-сериозен триумф. Протестантите получават възбрана да заемат управителни постове, да практикуват медицина, право и фармацевтика. Нямат право да подписват брак с католици, нито да употребяват услугите на католически духовник, който да признае брака им. В отбрана на католицизма можем да кажем, че нито една от двете крайности не е изключително друга. Историята ни потвърждава, че когато две страни се борят, намесвайки идеология от всевъзможен тип, води до страдалчество измежду почтените.
Снимка: By Contemporary portrait – http://ravachol.centerblog.net/rub-ACTES-ET-FAIT-DE-L-histoire-de-france.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4230689
Правото да бъдеш съдник на някого, тъй като е учтив и отгледан в една среда, би трябвало да се практикува с копринена ръкавица, само че Франция в този интервал може да се похвали по-скоро като принудител, в сравнение с като благородник. И по този начин историята ни насочва към живота на Жан Калас – протестански търговец на тексил от Тулуза. По това време градът се ръководи от католическата фракция на Янсистите, известна със своята свирепост и изразен фанатизъм. През 1761 година пристрастеностите се разпалват още повече с издаването на смъртна присъда на френски жител – протестант, който умъртвил сина си, до момента в който наследникът търсил метод да смени вярата си. Осъзнавайки, че религиозните съперници са способни да извършат ликвидиране в името на своята религия, доста от католиците почнали да гледат със подозрение на досегашните си съседи, с които постоянно били в положителни връзки.
Смъртната присъда за промяна на вяра е нещо, което занапред ще стартира да се практикува във Франция. Калас живее със брачната половинка си има четири деца, радва се на разточителен живот и за огромна неволя е наел католическа икономка, която да се грижи за дома. Един от неговите синове към този момент е приел католицизма като религия. Другият му наследник – Марк Антоний показвал тежко пристрастяване към хазарта, алкохола и сектантските придвижвания. На 13 октомври 1761 година Марк Антойний е открит обесен в текстилната фабрика на татко си.
Повикан е доктор, само че възкресението нбило повече от невероятно. Имайки поради тежките църковни догми, самоубийството се считало за безспорен фамилен срам, а вярата в положително и зло, в пъкъл и парадайс, щяла да дъмгоса цялата фамилия на Жан. Законът във Франция повелявал телата на самоубийците да бъдат осквернени от навалица и по-късно да се обесят още веднъж за наставление. Собствеността им се конфискува от съда мигновено.
Снимка: By Casimir Destrem, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=69419255
Колкото и черен да бил Марк Антоний, неговият татко не желал тялото на сина му да бъде осквернено. По тази причина решил да изценира ликвидиране или естествена гибел. Властите задържали членовете на фамилията и почнали да организират разпит по отношение на последното тежко събитие. Макар и да говорели истината и да считали, че Марк се е самоубил, никой не им повярвал. Много скоро недоверието се понесло към бащата и тълпата почнала да се приготвя за обществен линч. Самоубиецът в това време се трансформирал в страдалец, който бил погубен от татко си при опит за промяна на вярата. Призовани са 12 съдии, които да прегледат обвиняването против семейство Калас. Дори и за инцидентния очевидец било повече от ясно, че този акт е по-скоро цирк, в сравнение с дело.
Един от приятелите на Марк Антоний бил наказан на рабски труд в мините, до момента в който гувернантката на дома получила 5 години затвор за прикриването на истината. Когато пристигнало време на Жан Калас да дава показания, той просто отказал да играе по разпоредбите на църквата и съдиите. Заявил, че не е направил нищо неприятно и в никакъв случай не е посягал на сина си, без значение какви прегрешения е имал той. Жан бил изпратен в тъмницата, с цел да намерения върху версията и тъй като не би трябвало да скучае, всеки ден преживявал най-различни санкции като разчекване, давене, недояждане, побой и още доста други.
Когато болката достигнала прага на толерантност, бащата бил заставен да признае безусловно всичко, даже и това, което в никакъв случай не е направил. Датата е 10 март 1762 година Пред съдиите влиза човек на носилка, със счупени ръце и крайници, лице накриво от мъка, болежка и оскърбление, признава всичко и се надява на бърза гибел. Осъден е на гибел посредством изгаряне, а когато цялото крушение завършва и публиката е удовлетворена, кметството прибира всичкото имущество. Последните живи родственици изчезват бързо от града и се надяват в никакъв случай повече да не се завърнат в Тулуза. Лудостта на Тулуза била забавна и на още един човек по това време – Волтер.
Волтер
Снимка: By Nicolas de Largillière – Scan by User:Manfred Heyde, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2631692
Един от най-великите френски писатели, а в този интервал и един от най-великите в Европа, той побързал да организира свое лично следствие. Разпитал основните очевидци, разгледал документите по делото, разгадал сериозните разминавания по доказателствата на обвиняването и свидетелските показания и посочил всички неточности. Писателят потвърдил за малко време, че към този момент изгореният Жан е бил изцяло почтен. Писателят, постоянно заявявал:
„ Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив ще пазя правото ти да го казваш. “
Този път желал да каже ясно и тъкмо какво в действителност е направила Франция. Франсоа-Мари Аруе възнамерявал да употребява думите си на мъдрост и успокоение, с цел да аргументи болежка, да засрами всички от управляващите в Тулуза, до църквата, която безшумно мълчала в ъгъла и се опитвала да затрие случая. На лични разходи наел юристи, почнал да събира дарения и най-после заплаща, с цел да преразгледа делото. Много скоро към него били ориентирани средства от целия свят, като най-вече били изпращани от други протестанти.
Волтер съумял да издейства покана на опечаленото семейство да се срещне с представители на Луи XV през 1763 година и след тази среща почнало преразглеждането. Писателят не стопира до тук, а нагнетява публиката като пуска своите размишления на тематика „ Заплаха на толерантността “ и самоуверено спори за фанатизма и дебелокожието на френските управляващи. Правосъдието възтършествувало на 9 март 1765 година и с царски указ се разпорежда посмъртно опрощение на Жан Калас. Обявен е за почтен, неговото семейство получава 30 000 френски франка и молба за амнистия. Мотивиран от този триумф, Волтер по-късно написа и книгата „ Съкрушаване на безчестността “.
Семейството получило назад имуществото си, само че вредата била към този момент сторена. Щетата, която е породена за избора на вяра и религия, възпитани от най-ранна възраст, освен това от хората, които са дали живот.
Заглавна фотография: By Unknown author – http://www.library.pitt.edu/libraries/is/enroom/chapbooks/50.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3689772
