Парламент, президент, кабинет - недолюбвани. Електоралната картина - същата
" Рекордно ниска оценка за работата на Народното събрание. Симпатизантите на " Продължаваме промяната " и " Демократична България " отдръпват поддръжката си за Румен Радев. Сходна електорална картина като на последните избори. Българите правят оценка 2022 година като неприятна година за страната. Очакванията за идната са песимистични. "
Това са изводите от последното изследване на проучвателен център " ", отдадено на настройките на българите по отношение на главните институции, партии и оценка за отминаващата 2022 година Изследването е осъществено в интервала сред 1 и 8 декември 2022 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1005 души на възраст 18+ и е по поръчка на в. " 24 часа ".
През декември социолозите регистрират рекордно невисок % позитивна оценка за работата на Народното събрание - 9 на 100, а 82% дават негативна оценка.
Малко над една четвърт (26%) пък правят оценка позитивно работата на служебния кабинет. 57 на 100 имат негативна оценка, а 17% не могат да преценяват.
Сред всички партийни електорати негативната оценка за работата на държавното управление е по-висока от позитивната. Изключение прави само Българска социалистическа партия, измежду които дяловете на позитивна и негативна оценка са изравнени. С най-критични оценки за служебния кабинет са симпатизантите на ГЕРБ (което е любопитно при все идентичните позиции на президента и министрите му с тези на ГЕРБ, б.р.) и " Възраждане ".
Отрицателните оценки за работата на президента към този момент няколко месеца надвишават позитивните. През декември 42% дават положителна оценка, а 46% отрицателна. Ерозията в позитивната оценка по отношение на президента се дължи най-много на оттеглящите поддръжка в последните месеци последователи на " Продължаваме промяната " и " Демократична България ", поясняват социолозите.
Ако изборите бяха в този момент
Два месеца след предварителните парламентарни избори, електоралната картина в страната не търпи основна динамичност спрямо резултатите от вота през октомври.
ГЕРБ остава водач с 25,8% от гласуващите. " Продължаваме промяната " държи второто място с 19,2% от гласуващите. ДПС е трета сила с 11,6 на 100. Следва " Възраждане " - 11.3% - близо до Движението. Българска социалистическа партия резервира петото място с 9% поддръжка от гласуващите, следвана от " Демократична България " (7,3 на сто). Последна отново е " Български напредък " с 4%.
Няма оптимизъм
В края на всяка година обичайно " Тренд " мери оценката на българите за изминаващата година и упованията за идната. В актуалното изследване се регистрира поредна година с неприятна оценка – единствено 12% от всички пълнолетни българи правят оценка 2022 година като добра година за България, а 79% като неприятна. " Лошите оценки за годината започнаха още с Коронавирус пандемията през 2020 година и се задържаха през 2021 година Войната в Украйна, политическата рецесия и инфлацията евентуално са от главните причини на българите за неприятната оценка за отминаващата 2022 година ", регистрират социолозите.
В персонален проект 2022 година е била добра година за малко над половината българи (51%). Това е най-високата стойност от 2019 година насам. За малко над една трета (36%) отминаващата година е била неприятна. По-младите (18-39 г.) правят оценка годината сензитивно по-добре за себе си в персонален проект, в сравнение с най-възрастните (над 70 г.), измежду които дяловете са обърнати – за два пъти повече годината е била неприятна, в сравнение с добра.
Очакванията за идващата 2023 година не са оптимистични. 44% са на мнение, че България я чака една по-лоша година от 2022 година 30% пък чакат да е по-добра. И тук персоналните упования са по-оптимистични, само че дяловете са близки – 36% чакат 2023 година да е по-добра година за тях в персонален проект, само че 27% споделят отрицателни упования.
Още по темата
Това са изводите от последното изследване на проучвателен център " ", отдадено на настройките на българите по отношение на главните институции, партии и оценка за отминаващата 2022 година Изследването е осъществено в интервала сред 1 и 8 декември 2022 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1005 души на възраст 18+ и е по поръчка на в. " 24 часа ".
През декември социолозите регистрират рекордно невисок % позитивна оценка за работата на Народното събрание - 9 на 100, а 82% дават негативна оценка.
Малко над една четвърт (26%) пък правят оценка позитивно работата на служебния кабинет. 57 на 100 имат негативна оценка, а 17% не могат да преценяват.
Сред всички партийни електорати негативната оценка за работата на държавното управление е по-висока от позитивната. Изключение прави само Българска социалистическа партия, измежду които дяловете на позитивна и негативна оценка са изравнени. С най-критични оценки за служебния кабинет са симпатизантите на ГЕРБ (което е любопитно при все идентичните позиции на президента и министрите му с тези на ГЕРБ, б.р.) и " Възраждане ".
Отрицателните оценки за работата на президента към този момент няколко месеца надвишават позитивните. През декември 42% дават положителна оценка, а 46% отрицателна. Ерозията в позитивната оценка по отношение на президента се дължи най-много на оттеглящите поддръжка в последните месеци последователи на " Продължаваме промяната " и " Демократична България ", поясняват социолозите.
Ако изборите бяха в този момент
Два месеца след предварителните парламентарни избори, електоралната картина в страната не търпи основна динамичност спрямо резултатите от вота през октомври.
ГЕРБ остава водач с 25,8% от гласуващите. " Продължаваме промяната " държи второто място с 19,2% от гласуващите. ДПС е трета сила с 11,6 на 100. Следва " Възраждане " - 11.3% - близо до Движението. Българска социалистическа партия резервира петото място с 9% поддръжка от гласуващите, следвана от " Демократична България " (7,3 на сто). Последна отново е " Български напредък " с 4%.
Няма оптимизъм
В края на всяка година обичайно " Тренд " мери оценката на българите за изминаващата година и упованията за идната. В актуалното изследване се регистрира поредна година с неприятна оценка – единствено 12% от всички пълнолетни българи правят оценка 2022 година като добра година за България, а 79% като неприятна. " Лошите оценки за годината започнаха още с Коронавирус пандемията през 2020 година и се задържаха през 2021 година Войната в Украйна, политическата рецесия и инфлацията евентуално са от главните причини на българите за неприятната оценка за отминаващата 2022 година ", регистрират социолозите.
В персонален проект 2022 година е била добра година за малко над половината българи (51%). Това е най-високата стойност от 2019 година насам. За малко над една трета (36%) отминаващата година е била неприятна. По-младите (18-39 г.) правят оценка годината сензитивно по-добре за себе си в персонален проект, в сравнение с най-възрастните (над 70 г.), измежду които дяловете са обърнати – за два пъти повече годината е била неприятна, в сравнение с добра.
Очакванията за идващата 2023 година не са оптимистични. 44% са на мнение, че България я чака една по-лоша година от 2022 година 30% пък чакат да е по-добра. И тук персоналните упования са по-оптимистични, само че дяловете са близки – 36% чакат 2023 година да е по-добра година за тях в персонален проект, само че 27% споделят отрицателни упования.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ