Десетки обещания и десетки опустошителни природни явления: Климатичната 2021
Рекордни температури, вилнеещи пожари, нестихващи трусове и опустошителни наводнения. 2021 година бе обхваната от рискови метеорологични феномени, които разделиха десетки хиляди фамилии и лишиха човешки животи из цялото земно кълбо. Според учени огромен % от рисковите метеорологични феномени се дължи на нездравословното влияние на човечеството. Природата обича да ни припомня, че непремислените решения против нея се връщат незабелязано, като бумеранг.
Снимка: bTV
2021 година бе изпълнена с сходни образци. През февруари невъобразим мраз обгърна горещия американски щат Тексас, милиони останаха без ток, починаха 125 души. През март небето над Пекин се оцвети в оранжево и полетите бяха спрени по време на най-тежката от десетилетия стихия в китайската столица.
Снимка: bTV
През юли близо 200 души починаха в Европа, откакто проливни дъждове заляха Германия, Белгия, Нидерландия и други елементи от Стария континент. Последваха опустошителни пожари в прилежаща Гърция, ураганът Айда в Съединени американски щати и наводненията в Судан, при които 780 000 души останаха без дом, „ Ройтерс “.
Снимка: bTV
У нас наводнения и свлачища откъснаха десетки обитаеми места от света. Щетите са за милиони и надалеч не на всички места животът е възобновил ритъма си от преди бедствията.
Някъде сред безсилието пред естествените бедствия и отчаянието от последствията още веднъж се заприказва за климатичните промени и световното стопляне. Зелената договорка се трансформира в едно от най-хубавите оръжия за възобновяване на стопанските системи от Коронавирус пандемията, чуха се гръмки обещания за затварянето на въглищните централи, зелената промяна на превоза, а нуклеарната сила още веднъж се появи на политическата сцена като „ ново “ остаряло бъдеще на международната енергетика.
Снимка: iStock
На фона на мрачната статистика, годината бе изпълнена и с вяра, обвързвана с няколко значими световни старания за справяне с климатичната рецесия, а точно завръщането на Съединени американски щати към Парижкото съглашение, Конференцията на Организация на обединените нации за изменението на климата (COP26) в Глазгоу, както и публикуването на на Организация на обединените нации за изменението на климата, направен от Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC).
Световните водачи стартираха нови проекти за справяне с следствията от световното стопляне, а някои остарели цели се опаковаха в пресни съглашения.
Докладът на IPCC – „ код алено за човечеството “
През годината станахме очевидци и на притеснителна статистика. В рамките на идващите две десетилетия температурите ще се покачат с повече от 1,5 C над равнищата от интервала 1850-1900 година, което не просто ще наруши упоритостите на Парижкото съглашение за климата от 2015 година, само че може и да докара до необятно публикувани разрушения и рискови метеорологични условия.
Това е единствено едно от многочислените „ жестоки “ изводи на отчета за климата на IPCC, оповестен през август.
Според специалисти недомислените човешки дейности в ущърб на природата са една от аргументите за бързите промени в климата, в това число покачването на морското ниво, топенето на полярния лед, горещите температурни талази, наводненията и сушите, Би Би Си.
Снимка: iStock
Според IPCC единствено бързото и фрапантно понижаване на парниковите газове през това десетилетие може да предотврати сходен климатичен срив, като всеки спомагателен градус евентуално ще задълбочи ускоряващите се последствия, „ Гардиън “. Но макар напъните светът няма да се върне към по-умерените климатични модели от предишното.
След публикуването на отчета международните водачи обявиха, че стряскащите изводи би трябвало незабавно да наложат нови политически ограничения за прекосяване на международната стопанска система към нисковъглеродна такава.
Стъпка напред в Глазгоу
Няколко месеца по-късно, международните водачи се събраха в шотландската столица на едно от най-важните събития на десетилетието. То имаше за цел да начертае пътя, по който страните да поемат, с цел да понижат бъдещите следствията от климатичните промени.
На срещата за климата в Глазгоу (COP26) бе подписано съглашение, съгласно което страните би трябвало да преразгледат и подсилят уговорките си още през 2022 година, с цел да реализиран огромната цел на Парижкото съглашение - ограничението на световното стопляне до 1,5 градуса. Като по този метод да се резервира реалистичния късмет за спасяването на света от пагубни климатични промени.
, подсилен от 197 страни, за първи път категорично взе под прицел изкопаемите горива, изиска от държавните управления да ускорят намаляването на излъчванията и даде обещание повече пари за бедните страни, които изпитват компликации поради климатичните промени.
Снимка: iStock
„ Вече има ангажимент да се спре обезлесяването до 2030 година Смятаме, че по-късно би трябвало да се премине към огромно залесяване и възобновяване на екосистеми, което да ни разреши земната повърхнина да гълтам въглерод в почвите и в биомасата. На срещата се насочи внимание и към газа метан, който е вторият най-значим парников газ. Докладът на IPCC разпознава, че прекъсването на излъчванията на метан и извеждането му от атмосферата може да докара до задоволително бърз резултат, тъй че да имаме време да се оправим с въглеродния диоксид “, показва пред bTV старши специалистът „ Климат и сила “ във WWF – България Апостол Дянков.
Инициативата за намаляването на излъчванията на метан с 30% до 2030 година е на Съединени американски щати и на срещата в Глазгоу бе подкрепена от близо 90 страни. Китай, Русия и Индия, едни от най-големите международни замърсители с метан, обаче не се причислиха към концепцията.
Снимка: Ройтерс
Снимка: bTV
2021 година бе изпълнена с сходни образци. През февруари невъобразим мраз обгърна горещия американски щат Тексас, милиони останаха без ток, починаха 125 души. През март небето над Пекин се оцвети в оранжево и полетите бяха спрени по време на най-тежката от десетилетия стихия в китайската столица.
Снимка: bTV
През юли близо 200 души починаха в Европа, откакто проливни дъждове заляха Германия, Белгия, Нидерландия и други елементи от Стария континент. Последваха опустошителни пожари в прилежаща Гърция, ураганът Айда в Съединени американски щати и наводненията в Судан, при които 780 000 души останаха без дом, „ Ройтерс “.
Снимка: bTV
У нас наводнения и свлачища откъснаха десетки обитаеми места от света. Щетите са за милиони и надалеч не на всички места животът е възобновил ритъма си от преди бедствията.
Някъде сред безсилието пред естествените бедствия и отчаянието от последствията още веднъж се заприказва за климатичните промени и световното стопляне. Зелената договорка се трансформира в едно от най-хубавите оръжия за възобновяване на стопанските системи от Коронавирус пандемията, чуха се гръмки обещания за затварянето на въглищните централи, зелената промяна на превоза, а нуклеарната сила още веднъж се появи на политическата сцена като „ ново “ остаряло бъдеще на международната енергетика.
Снимка: iStock
На фона на мрачната статистика, годината бе изпълнена и с вяра, обвързвана с няколко значими световни старания за справяне с климатичната рецесия, а точно завръщането на Съединени американски щати към Парижкото съглашение, Конференцията на Организация на обединените нации за изменението на климата (COP26) в Глазгоу, както и публикуването на на Организация на обединените нации за изменението на климата, направен от Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC).
Световните водачи стартираха нови проекти за справяне с следствията от световното стопляне, а някои остарели цели се опаковаха в пресни съглашения.
Докладът на IPCC – „ код алено за човечеството “
През годината станахме очевидци и на притеснителна статистика. В рамките на идващите две десетилетия температурите ще се покачат с повече от 1,5 C над равнищата от интервала 1850-1900 година, което не просто ще наруши упоритостите на Парижкото съглашение за климата от 2015 година, само че може и да докара до необятно публикувани разрушения и рискови метеорологични условия.
Това е единствено едно от многочислените „ жестоки “ изводи на отчета за климата на IPCC, оповестен през август.
Според специалисти недомислените човешки дейности в ущърб на природата са една от аргументите за бързите промени в климата, в това число покачването на морското ниво, топенето на полярния лед, горещите температурни талази, наводненията и сушите, Би Би Си.
Снимка: iStock
Според IPCC единствено бързото и фрапантно понижаване на парниковите газове през това десетилетие може да предотврати сходен климатичен срив, като всеки спомагателен градус евентуално ще задълбочи ускоряващите се последствия, „ Гардиън “. Но макар напъните светът няма да се върне към по-умерените климатични модели от предишното.
След публикуването на отчета международните водачи обявиха, че стряскащите изводи би трябвало незабавно да наложат нови политически ограничения за прекосяване на международната стопанска система към нисковъглеродна такава.
Стъпка напред в Глазгоу
Няколко месеца по-късно, международните водачи се събраха в шотландската столица на едно от най-важните събития на десетилетието. То имаше за цел да начертае пътя, по който страните да поемат, с цел да понижат бъдещите следствията от климатичните промени.
На срещата за климата в Глазгоу (COP26) бе подписано съглашение, съгласно което страните би трябвало да преразгледат и подсилят уговорките си още през 2022 година, с цел да реализиран огромната цел на Парижкото съглашение - ограничението на световното стопляне до 1,5 градуса. Като по този метод да се резервира реалистичния късмет за спасяването на света от пагубни климатични промени.
, подсилен от 197 страни, за първи път категорично взе под прицел изкопаемите горива, изиска от държавните управления да ускорят намаляването на излъчванията и даде обещание повече пари за бедните страни, които изпитват компликации поради климатичните промени.
Снимка: iStock
„ Вече има ангажимент да се спре обезлесяването до 2030 година Смятаме, че по-късно би трябвало да се премине към огромно залесяване и възобновяване на екосистеми, което да ни разреши земната повърхнина да гълтам въглерод в почвите и в биомасата. На срещата се насочи внимание и към газа метан, който е вторият най-значим парников газ. Докладът на IPCC разпознава, че прекъсването на излъчванията на метан и извеждането му от атмосферата може да докара до задоволително бърз резултат, тъй че да имаме време да се оправим с въглеродния диоксид “, показва пред bTV старши специалистът „ Климат и сила “ във WWF – България Апостол Дянков.
Инициативата за намаляването на излъчванията на метан с 30% до 2030 година е на Съединени американски щати и на срещата в Глазгоу бе подкрепена от близо 90 страни. Китай, Русия и Индия, едни от най-големите международни замърсители с метан, обаче не се причислиха към концепцията.
Снимка: Ройтерс
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ