Рекорд поставиха днешните преговори за коалиционно правителство, водени от Продължаваме

...
Рекорд поставиха днешните преговори за коалиционно правителство, водени от Продължаваме
Коментари Харесай

1.5% от БВП за културата, но ако има пари

Рекорд сложиха днешните договаряния за съдружно държавно управление, водени от " Продължаваме промяната " и предавани директно онлайн. След като дебатите по тематика Екология продължиха шест часа, съвсем толкоз закръгли и диалогът за просвета - и двата водени от Кирил Петков.

" До 1.5 % от Брутният вътрешен продукт да отива за просвета, само че в случай че има пари ", бе заключението от многословната среща с присъединяване на Политическа партия, Демократична България, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия. Не се каза откъде ще се обезпечат тези средства, като се изключи че следващ парламент ще съживява неслучилия се досега Закон за меценатството, както и дълго чаканото захранване на културния бранш с отчисления от хазарта . Две от четирите договарящи партии бяха заложили в предизборните си стратегии 1% от Брутният вътрешен продукт за културата, за същото приканиха във вчерашното си писмо и обединените креативен съюзи в България. 

От името на мандатоносителите с изключение на Кирил Петков в договарянията се включиха досегашният зам.-министър на културата в служебния кабинет Весела Кондакова, артистът и учител по Сценична тирада в НАТФИЗ доц. Тодор Мечкарски и певецът Христо Петров - Ицо Хазарта, който не устоя на края и си потегли предварително.

Участниците за Българска социалистическа партия бяха досегашният народен представител и публицист Александър Симов, основният редактор на в. " Дума " Боян Ангелов, шефът на Археологическия музей във Велики Преслав Александър Горчев, издателят Иван Гранитски и Невяна Малчева - шеф на кабинета на културния министър в мандата на Стефан Данаилов. Оперният актьор Георги Султанов, психологът Манол Манолов, депутатът и икономист Любомир Каримански и неосъщественият претендент за министър председател на Има Такъв Народ Пламен Николов представяха партията на Слави Трифонов. От " Демократична България " в договарянията се включиха музикантите Стоян Михалев (депутат) и Васил Гюров, културологът проф. Александър Кьосев и бившият народен представител в 46-тото Народно заседание Бонка Василева.

Доц. Тодор Мечкарски водеше протокола на вечерта, откакто политическите обединения се съгласиха без особени несъгласия за промени в нормативната база на Законите за авторското право, за радио и телевизия, за меценатството, за читалищата. Нямаше разногласия и по отношение на усилване на връзките сред просвета и обучение, актуализация на ограниченията за поддръжка на културата в пандемия, основаване на указател за самоосигуряващите се актьори (които пострадаха най-силно от пандемията), цифровизация на осведомителната база в бранша, минимална заплата и обективна пенсия за артистите, стимулиране на копродукции и фестивали.

Четирите партии се сплотиха и към изработването на цялостна 10-годишна културна тактика , която да се изготви от немногобройна експертна група и да бъде в основата на всички мечтани законодателни промени. Според някои тя би трябвало да е подготвена до февруари, други показаха песимизъм по отношение на този период.

Липсата на конкретика, засягаща работещите в културния бранш, не попречи да бъдат дискутирани най-разнообразни популистки тези, като ваучери за културно ползване на младежите (практика, заимствана от Франция и Италия) и развиване на извънкласните действия (известни в миналото като кръжоци).

Повече разногласия провокираха нужните промени в Закона за културното завещание и НИНКН. Част от договарящите не бяха съгласни с дефиницията на Демократична България за " декриминализирането " на културата, касаеща както корупционните практики в разнообразни областти, по този начин и искрено незаконни практики в областта на иманярството и археологията, и тяхното предложение за създадане на нарочна комисия за това. Любомир Каримански от Има Такъв Народ опонира, че в прокуратурата има отдел, който се занимава с сбирките и злоупотребите с културно завещание и че " когато прокуратурата стартира да работи както би трябвало с различен основен прокурор, всичко ще си пристигна на мястото ". Кирил Петков благодари за тази записка и добави: " Добре е да го напомним на публиката ".

Преговарящите не реализираха единодушие по отношение на отварянето на Закона за кино, признат от 44-ото Народно събрание, и основаването на организационен устав, посредством който той да действа обикновено. При признатата в началото с възторг концепция за приобщаването на ромите към учебните заведения по изкуства се оказа пречка измислянето на нерасистка дефиниция. Не се стигна до съответни стъпки и в поддръжка на културния туризъм, за който загатваха неведнъж участници от всички показани политически сили. Предложението да бъде непокътнато 9% Данък добавена стойност върху книгите, признато като облекчаваща мярка в коронакризата, не бе утвърдено като непрекъсната мярка. Самият Кирил Петков настоя, че " Продължаваме промяната " се отнася внимателно към измененията в данъчната система и въпросът би трябвало да се разиска в допълнение.

Проблем пред диалозите всъщност се оказа неналичието на компетентност у самите договарящи по обособените повдигнати тематики - било за статута на читалищата, спецификите на киноиндустрията или стимулите за лъчение на българска музика. В последната тематика блесна Ицо Хазарта, който поддържа концепцията да има тласъци за излъчването на повече българска музика, която съгласно него трябвало да бъде... национална. 

Вече лансираната от Политическа партия концепция за преобразяване на неизползваните пространство от галериите в " хъбове ", работилници и средища бе харесана, а към нея Кирил Петков добави и различен лаишки принос към тематиката - увеличение на посещаемостта посредством лансиране на млади създатели (всеки от тях щял да докара по 50-100 родственици и другари, които да видят творбите му). 

Имаше и други ексцентрични хрумвания, които не бяха признати единомислещо - като да вземем за пример предлагането на Българска социалистическа партия за основаването на Закон за българския език или концепцията на " ИТН " Българска национална телевизия и БНР да имат обща администрация, тъй че по-голяма част от бюджетните им средства да се влагат в съдържание.

Най-ясно структурирана стратегия предложи Демократична България, които акцентираха на децентрализацията на структурите, както и на изваждането на Национален фонд " Култура " и НИНКН отдолу под шапката на Министерство на културата и превръщането им в транспарантни обществени организации. Последните да бъдат подложени на в допълнение разискване, се реши на срещата. 

Водещият преговорите Кирил Петков заключи, че парите би трябвало да следват качеството, с цел да няма просвета вид осмиваната във кино лентата " Мисия Лондон ". Той посочи, че за него качество е, когато цялата зала става на крайници да приветства изпълнителя. Разбира се, у нас стават на крайници и на чалга-концертите, само че в тази ситуация ставаше дума за концерти на Теодосий Спасов в Брюксел и Торонто. 

Той не пропусна да подчертае, че " предприемачеството в културата не би трябвало да е табу " и че не може да се разчита единствено на държавно финансиране, не пропускайки за следващ път да уточни обичания си образец в тази област - Кристо. Трябва да увеличим бюджета, само че и да насърчаваме предприемчивостта, заключи той.

Петков даде да се разбере, че той и партията му имат отношение и към паметниците на културата. " Всяка една остаряла къща, даже в София, когато е унищожена и сменена с лъскава нова постройка, това е загуба вечно. Мен ме боли за всяка изгубена остаряла къща ", сподели съпредседателят на Политическа партия. 

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР