Връщат ли се на мода ръкавиците
Рекламите за дамски розови „ за разходка “ започнаха да се появяват на интернет страниците ми през април. Те приличаха на аксесоар от предишното, от ерата на лудите мъже, когато дамите носели бели ръкавици до китките, с цел да излязат на чай или да свършат някоя работа отвън дома, като да вземем за пример да си купят шапка или да работят като секретарка, споделя „ “.
Но в реалност ръкавиците за разходка са създание от 2020 година на „ Ечо Дизайн “, компания в Ню Йорк, която създава шалове и ръкавици, основана през 1923 година Стивън Робъртс, основен изпълнителен шеф и президент на компанията, изяснява, че „ след експлоадирането на ковид, в супермаркетите все виждах кошчета за боклуци, цялостни с найлонови ръкавици. Затова си помислих: по какъв начин можем да отговорим на това предизвикателсво? Можем ли да създадем леки и миещи се ръкавици? "
Той има няколко памучно-полиестерни чифта, подготвени във фабрика в Азия. Въпреки че Робъртс бърза да уточни, че „ не приказваме за здравно решение, а просто за прибавяне на в допълнение равнище на психически комфорт “, „ Ечо “ е продал хиляди от тези чифтове през последните три месеца.
може да докара до мини възобновление на шикозни ръкавици, даже в горещо време. Но в продължение на хилядолетия мъжете носят калъфи на ръцете си, с цел да се затоплят, да наподобяват стилни или да се защищават, а от време на време и любопитна композиция от трите. И ръкавиците са играли повече от фундаментална роля във всеки аспект на обществото, от кралските британски обичаи до медицината при започване на ХХ в.
Символ за положение през цялото време
Скалните рисунки допускат, че първобитните мъже са носили елементарни ръкавици, евентуално плетени, още от ледниковия интервал. Но най-старите съществуващи ръкавици, направени сред 1343 и 1323 година пр.н.е са съответен модел от лен, закрепен на китката, открит през 1922 година в гробницата на фараона Тутанкамон в Египет. „ Очевидно той ги е употребявал, с цел да кара колесницата “, изяснява Майкъл Редууд, специалист по кожа и ръкавици и създател на книгата, отдадена на тяхното основаване, озаглавена „ Ръкавици и произвеждане на ръкавици “.
„ Той ги употребява, с цел да държи юздите, изображение със алегорично значение. Това е един от най-ранните образци за това какъв брой значими са били ръкавиците за благородниците, църквата и правосъдната система. Тутанкамон въплъщава и трите институции ”.
Първите ръкавици са могли да бъдат плетени вкъщи (в случая на бедните или работническата класа) или да бъдат ушити от плат или кожа (за богатите). Но даже и за висшето общество ръкавиците са имали утилитарни цели. В „ Одисея “ Омир загатва герои, които носят ръкавици, с цел да избегнат напукване на ръцете. Европейските рицари носели железни ръкавици високо над китката за отбрана (и с цел да наподобяват заплашителни).
Ръкавиците стават все по-често срещани в средновековна Европа, само че защото те изискват повече запаси и умения от елементарните ръкавици (за пръстите и всички шевове), нормално се употребяват най-вече като трайна дреха (плетени за война, от здрава кожа за коване на желязо) или като фешън или параден аксесоар за богатите.
От 973 година сл. Хр. с британския крал Едгард, прочут като „ Миролюбивият “, коронацията на британски монарх включва обред, при който правосъден чиновник смъква дясната ръкавица на суверена, с цел да постави коронационния пръстен на безименния пръст на краля или кралицата. Когато кралица Елизабет I се възкачва на трона през 1559 година, ръкавиците й са от бял велур със сребърни ресни. Белите кожени ръкавици, носени от Елизабет II по време на нейната коронация, която се организира на 2 юни 1953 година, не наподобяват доста разнообразни, те просто са направени с повече умения и бродирани със златни конци с буквите „ ER II “.
В антична Европа ръкавиците постоянно се давали като подарък, с цел да се означи прекачване на земя или да се фаворизира някой. Рицарите безусловно хвърлят ръкавица на земята в символ на предизвикателство, традиция, траяла в този дух и през идващите епохи, когато джентълмените хвърлят ръкавица, с цел да провокират някого на двубой.
Наистина в Европа, по времето на Елизабет I, дамите и мъжете от заможните съсловия рядко се показваха обществено без ръкавици, метод да се уточни както техният статус, по този начин и да се приспособяват към модата. „ Ръкавиците бил комплицирани за направа, тъй че несъмнено били считани за разкош “, споделя Валери Стийл, фешън историк и шеф на музея в Технологичния институт за мода. " Точно както се вижда на всички портрети, рисувани от Тициан през шестнадесети век, богатите носят ръкавици или ги държат в ръцете си. " В католическата черква свещениците носят ръкавици в символ на непорочие.
В съдилищата на континента ръкавиците с бижута са известни както измежду мъжете, по този начин и при дамите, продължава Стийл, те постоянно се парфюмират, с цел да се предпазят от заболявания, за които хората имат вяра, че циркулират на всички места. Тези по този начин наречени „ сладки “ ръкавици били пропити с ароматите на билки и подправки, които също спомагали за маскиране на ужасната миризма на кожата, щавена с скотски екскременти. Катрин Медичи, френска кралица от италиански генезис, прави тези парфюмирани ръкавици известни във френския двор през 16 век и даже е упрекната, че е употребила една, с цел да токсини испански крал. Въпреки че този слух в никакъв случай не е бил доказан, той се предава от десетилетия и въодушевява сюжета на романа на Александър Дюма от 1845 година „ Кралица Марго “.
Раждането на нова промишленост
![Ръкавиците не всеки път ни защищават от ковид, предизвестяват експерти]( "Ръкавиците не всеки път ни защищават от ковид, предизвестяват експерти")
Ръкавиците не всеки път ни защищават от ковид, предизвестяват експерти
Носенето на ръкавици като защитна мярка не всеки път пази хората от COVID-19, тъй като им дава лъжливо възприятие за сигурност. Това написа...
През осемнадесети и деветнадесети век възходящият разцвет както в Европа, по този начин и в Америка довежда до по-голямо търсене на ръкавици за всевъзможни потребности, от конна езда до кралски събития. Стийл прибавя, че „ носенето на ръкавици се е трансформирало в символ за принадлежност към междинния или висшия клас, тъй като това е означавало да можете да си позволите да покриете ръцете си и да предотвратите слънцето да ги съсипе. Това индиректно значи, че не е нужно да работите ”.
През деветнадесети век състоятелен човек можело да сменя ръкавиците си няколко пъти дневно, носейки пай чифт, с цел да кара каретата по време на следобедния излет или за дамите, носели закопчани оперни ръкавици високо над лакътя, с цел да се появят на празненство. Изработени от коприна, памук или кожа (ярешката била изключително популярна), множеството ръкавици били бели, тъй че „ трябвало да купувате доста чифтове и да ги сменяте постоянно “, прибавя Стийл.
„ Модата на ръкавиците се харесва и на дами, които стартират да напущат дома “, напомня специалистът по културна история Сюзън Дж. Винсент от университета в Ню Йорк. „ Имало повече публични и взаимни действия, като градинарство, шофиране, катерене на ледници... и ти трябваше уместно облекло, с цел да отидеш до тези места. “ Започна да се появява комплициран етикет и символика; да вземем за пример измежду мъжете свалянето на ръкавица за здрависване означавало доверие, до момента в който дамите ги сваляли единствено с цел да ядат. И тези аксесоари били толкоз известни, че въодушевили цялостен набор от свързани аксесоари: кутии за ръкавици, дълги, правоъгълни контейнери и игли за плетене, като куките за плетене или иглата за плетене на една кука, употребявани за закопчаване на по-дългите модели.
И защото огромна част от хората също ги носели, цели градове и общности зародили към търговията с ръкавици, първо в Италия и Испания, а по-късно и в Англия и Америка. В Англия те били проведени в постоянно бурни „ гилдии на производители на ръкавици “, в това число „ Почитаемата компания на Глоувърс “ в Лондон (основана през 1349 година и към момента дейна във значими кралски церемонии). В Съединени американски щати град Гловерсвил покрай Ню Йорк създава към 90% от ръкавиците в света (и огромна част от щавената кожа в САЩ) доникъде на 20-ти век.
Занаятчиите, мъже, които са работили във заводи, и дами, които нормално шият вкъщи, стават движимости в правенето на още по-фини пръсти и изрязването на кожата, тъй че ръкавиците да могат да се разтягат, като в същото време резервират формата си. Повечето следват модел от четири елементи, единствено явно елементарен, документиран за първи път във френското издание на Енциклопедията на Дидро и д’Аламбер от 1764 година, който постоянно се среща в актуалните компании. „ През последните два века методът на направа на ръкавиците остава същият “, продължава Редууд. „ В някои случаи материалите са по-еластични, само че моделите са на практика идентични. Звучи просто, само че да ги извършите по този начин, че да се поберат в ръцете ви е мъчно.
![Защо ръкавиците за еднократна приложимост не пазят от ковид]( "Защо ръкавиците за еднократна приложимост не пазят от ковид")
Защо ръкавиците за еднократна приложимост не пазят от ковид
Гумените ръкавици се считат за едно от средствата за отбрана от заразяване с ковид. Но в случай че на практика не останаха подозрения в ефек...
Медицинско знамение
Говорейки за работни ръкавици, майсторите намирали решения за всяка потребност: високи над лакътя и огнеупорни модели за работа в ковачниците или от устойчива кожа за градинарство. Но концепцията за лекарите, които носят ръкавици, с цел да оперират или преглеждат, се реализира едвам през 1894 година И всичко стартира с любовна история.
Уилям Стюарт Халстед, първият началник на хирургията в болница „ Джон Хопкинс “ в Балтимор, бил влюбен в сестрата Каролайн Хамптън. Ръцете й се повреждали заради използването на карболова киселина и други нападателни антисептици в болничното заведение. Затова Халстед помолил Goodyear Rubber Works да направи чифт персонализирани ръкавици от латекс за нея. Тези ръкавици разрешили казуса й и други здравни служащи почнали да ги носят. В последна сметка Хамптън и Халстед се оженили и връзката им, както и персоналните триумфи на Халстед въодушевили трагичния ефирен сериал The Knick през 2014 година, в който Клайв Оуен играе основната роля.
Ново завръщане?
![Раздават маски и ръкавици на граничарите поради ковид]( "Раздават маски и ръкавици на граничарите поради ковид")
Раздават маски и ръкавици на граничарите поради ковид
Общо 4000 комплекта маски и ръкавици са доставени на Гранична полиция като защитна мярка поради новия ковид. Те ще бъдат разда...
Ръкавиците към момента са наложителни при започване на ХХ век, както за мъжете, които ги считат за потребни, с цел да държат колелото на актуалните каруци без коне, по този начин и за дамите, които към момента носели дългите тесни ръкавици от предходния век. Странно, макар че ръкавиците сигурно били необятно публикувани по време на грипната пандемия от 1918 и 1919 година, те не са считани за преграда против инфекцията. Според Редууд, " за разлика от Коронавирус, който може да се популяризира на повърхността, хората считат, че испанският грип може да се популяризира единствено посредством кашлица и кихане. "
Още през 20-те години пандемията отшумява, отстъпвайки място на нов оптимизъм и независимост и на наклонността на дамски рокли с дължина до коляното, украсени с ресни и по-спортни облекла за мъже. „ Мисля, че ръкавиците са станали по-къси и по-малко публични, тъкмо както прическите и полите за дами са по-къси “, продължава Винсент. И въпреки всичко, елегантните ръкавици към момента не били изчезнали: дамите продъжили да ги носят в обществен и трудов подтекст през 60-те години. Редууд заключава: „ Жените даже ги носеха да даже когато пишат, много безценен табиет, тъй като мастилото ги унищожава “.
Бурните обществени и стилистични промени, съпътстващи края на 60-те години, съумяват да изтрият концепцията, че всеки би трябвало да носи ръкавици в положителното общество, като ги води на първо място за зимни аксесоари или градинарска отбрана. „ По това време дамите стопират да носят шапки “, продължава Стийл от Модния софтуерен институт. „ Като цяло всички буржоазни конвенции, че би трябвало да носите шапка или вратовръзка, с цел да бъдете уважавани, бяха оставени настрани. Хората биха могли просто да се обличат съгласно усета си ”.
И въпреки всичко, в днешния свят на маски и дезинфектант за ръце, ръкавиците може да се върнат. Стийл заключава: „ Сигурен съм, че стилните хора няма да желаят да продължат да носят тези ужасни латексови ръкавици. Ако някой можеше да направи дребни черни ръкавици, евентуално щеше да откри пазар, подготвен да ги купи ”.
* Превод: БГНЕС
Но в реалност ръкавиците за разходка са създание от 2020 година на „ Ечо Дизайн “, компания в Ню Йорк, която създава шалове и ръкавици, основана през 1923 година Стивън Робъртс, основен изпълнителен шеф и президент на компанията, изяснява, че „ след експлоадирането на ковид, в супермаркетите все виждах кошчета за боклуци, цялостни с найлонови ръкавици. Затова си помислих: по какъв начин можем да отговорим на това предизвикателсво? Можем ли да създадем леки и миещи се ръкавици? "
Той има няколко памучно-полиестерни чифта, подготвени във фабрика в Азия. Въпреки че Робъртс бърза да уточни, че „ не приказваме за здравно решение, а просто за прибавяне на в допълнение равнище на психически комфорт “, „ Ечо “ е продал хиляди от тези чифтове през последните три месеца.
може да докара до мини възобновление на шикозни ръкавици, даже в горещо време. Но в продължение на хилядолетия мъжете носят калъфи на ръцете си, с цел да се затоплят, да наподобяват стилни или да се защищават, а от време на време и любопитна композиция от трите. И ръкавиците са играли повече от фундаментална роля във всеки аспект на обществото, от кралските британски обичаи до медицината при започване на ХХ в.
Символ за положение през цялото време
Скалните рисунки допускат, че първобитните мъже са носили елементарни ръкавици, евентуално плетени, още от ледниковия интервал. Но най-старите съществуващи ръкавици, направени сред 1343 и 1323 година пр.н.е са съответен модел от лен, закрепен на китката, открит през 1922 година в гробницата на фараона Тутанкамон в Египет. „ Очевидно той ги е употребявал, с цел да кара колесницата “, изяснява Майкъл Редууд, специалист по кожа и ръкавици и създател на книгата, отдадена на тяхното основаване, озаглавена „ Ръкавици и произвеждане на ръкавици “.
„ Той ги употребява, с цел да държи юздите, изображение със алегорично значение. Това е един от най-ранните образци за това какъв брой значими са били ръкавиците за благородниците, църквата и правосъдната система. Тутанкамон въплъщава и трите институции ”.
Първите ръкавици са могли да бъдат плетени вкъщи (в случая на бедните или работническата класа) или да бъдат ушити от плат или кожа (за богатите). Но даже и за висшето общество ръкавиците са имали утилитарни цели. В „ Одисея “ Омир загатва герои, които носят ръкавици, с цел да избегнат напукване на ръцете. Европейските рицари носели железни ръкавици високо над китката за отбрана (и с цел да наподобяват заплашителни).
Ръкавиците стават все по-често срещани в средновековна Европа, само че защото те изискват повече запаси и умения от елементарните ръкавици (за пръстите и всички шевове), нормално се употребяват най-вече като трайна дреха (плетени за война, от здрава кожа за коване на желязо) или като фешън или параден аксесоар за богатите.
От 973 година сл. Хр. с британския крал Едгард, прочут като „ Миролюбивият “, коронацията на британски монарх включва обред, при който правосъден чиновник смъква дясната ръкавица на суверена, с цел да постави коронационния пръстен на безименния пръст на краля или кралицата. Когато кралица Елизабет I се възкачва на трона през 1559 година, ръкавиците й са от бял велур със сребърни ресни. Белите кожени ръкавици, носени от Елизабет II по време на нейната коронация, която се организира на 2 юни 1953 година, не наподобяват доста разнообразни, те просто са направени с повече умения и бродирани със златни конци с буквите „ ER II “.
В антична Европа ръкавиците постоянно се давали като подарък, с цел да се означи прекачване на земя или да се фаворизира някой. Рицарите безусловно хвърлят ръкавица на земята в символ на предизвикателство, традиция, траяла в този дух и през идващите епохи, когато джентълмените хвърлят ръкавица, с цел да провокират някого на двубой.
Наистина в Европа, по времето на Елизабет I, дамите и мъжете от заможните съсловия рядко се показваха обществено без ръкавици, метод да се уточни както техният статус, по този начин и да се приспособяват към модата. „ Ръкавиците бил комплицирани за направа, тъй че несъмнено били считани за разкош “, споделя Валери Стийл, фешън историк и шеф на музея в Технологичния институт за мода. " Точно както се вижда на всички портрети, рисувани от Тициан през шестнадесети век, богатите носят ръкавици или ги държат в ръцете си. " В католическата черква свещениците носят ръкавици в символ на непорочие.
В съдилищата на континента ръкавиците с бижута са известни както измежду мъжете, по този начин и при дамите, продължава Стийл, те постоянно се парфюмират, с цел да се предпазят от заболявания, за които хората имат вяра, че циркулират на всички места. Тези по този начин наречени „ сладки “ ръкавици били пропити с ароматите на билки и подправки, които също спомагали за маскиране на ужасната миризма на кожата, щавена с скотски екскременти. Катрин Медичи, френска кралица от италиански генезис, прави тези парфюмирани ръкавици известни във френския двор през 16 век и даже е упрекната, че е употребила една, с цел да токсини испански крал. Въпреки че този слух в никакъв случай не е бил доказан, той се предава от десетилетия и въодушевява сюжета на романа на Александър Дюма от 1845 година „ Кралица Марго “.
Раждането на нова промишленост
Носенето на ръкавици като защитна мярка не всеки път пази хората от COVID-19, тъй като им дава лъжливо възприятие за сигурност. Това написа...
През осемнадесети и деветнадесети век възходящият разцвет както в Европа, по този начин и в Америка довежда до по-голямо търсене на ръкавици за всевъзможни потребности, от конна езда до кралски събития. Стийл прибавя, че „ носенето на ръкавици се е трансформирало в символ за принадлежност към междинния или висшия клас, тъй като това е означавало да можете да си позволите да покриете ръцете си и да предотвратите слънцето да ги съсипе. Това индиректно значи, че не е нужно да работите ”.
През деветнадесети век състоятелен човек можело да сменя ръкавиците си няколко пъти дневно, носейки пай чифт, с цел да кара каретата по време на следобедния излет или за дамите, носели закопчани оперни ръкавици високо над лакътя, с цел да се появят на празненство. Изработени от коприна, памук или кожа (ярешката била изключително популярна), множеството ръкавици били бели, тъй че „ трябвало да купувате доста чифтове и да ги сменяте постоянно “, прибавя Стийл.
„ Модата на ръкавиците се харесва и на дами, които стартират да напущат дома “, напомня специалистът по културна история Сюзън Дж. Винсент от университета в Ню Йорк. „ Имало повече публични и взаимни действия, като градинарство, шофиране, катерене на ледници... и ти трябваше уместно облекло, с цел да отидеш до тези места. “ Започна да се появява комплициран етикет и символика; да вземем за пример измежду мъжете свалянето на ръкавица за здрависване означавало доверие, до момента в който дамите ги сваляли единствено с цел да ядат. И тези аксесоари били толкоз известни, че въодушевили цялостен набор от свързани аксесоари: кутии за ръкавици, дълги, правоъгълни контейнери и игли за плетене, като куките за плетене или иглата за плетене на една кука, употребявани за закопчаване на по-дългите модели.
И защото огромна част от хората също ги носели, цели градове и общности зародили към търговията с ръкавици, първо в Италия и Испания, а по-късно и в Англия и Америка. В Англия те били проведени в постоянно бурни „ гилдии на производители на ръкавици “, в това число „ Почитаемата компания на Глоувърс “ в Лондон (основана през 1349 година и към момента дейна във значими кралски церемонии). В Съединени американски щати град Гловерсвил покрай Ню Йорк създава към 90% от ръкавиците в света (и огромна част от щавената кожа в САЩ) доникъде на 20-ти век.
Занаятчиите, мъже, които са работили във заводи, и дами, които нормално шият вкъщи, стават движимости в правенето на още по-фини пръсти и изрязването на кожата, тъй че ръкавиците да могат да се разтягат, като в същото време резервират формата си. Повечето следват модел от четири елементи, единствено явно елементарен, документиран за първи път във френското издание на Енциклопедията на Дидро и д’Аламбер от 1764 година, който постоянно се среща в актуалните компании. „ През последните два века методът на направа на ръкавиците остава същият “, продължава Редууд. „ В някои случаи материалите са по-еластични, само че моделите са на практика идентични. Звучи просто, само че да ги извършите по този начин, че да се поберат в ръцете ви е мъчно.
Гумените ръкавици се считат за едно от средствата за отбрана от заразяване с ковид. Но в случай че на практика не останаха подозрения в ефек...
Медицинско знамение
Говорейки за работни ръкавици, майсторите намирали решения за всяка потребност: високи над лакътя и огнеупорни модели за работа в ковачниците или от устойчива кожа за градинарство. Но концепцията за лекарите, които носят ръкавици, с цел да оперират или преглеждат, се реализира едвам през 1894 година И всичко стартира с любовна история.
Уилям Стюарт Халстед, първият началник на хирургията в болница „ Джон Хопкинс “ в Балтимор, бил влюбен в сестрата Каролайн Хамптън. Ръцете й се повреждали заради използването на карболова киселина и други нападателни антисептици в болничното заведение. Затова Халстед помолил Goodyear Rubber Works да направи чифт персонализирани ръкавици от латекс за нея. Тези ръкавици разрешили казуса й и други здравни служащи почнали да ги носят. В последна сметка Хамптън и Халстед се оженили и връзката им, както и персоналните триумфи на Халстед въодушевили трагичния ефирен сериал The Knick през 2014 година, в който Клайв Оуен играе основната роля.
Ново завръщане?
Общо 4000 комплекта маски и ръкавици са доставени на Гранична полиция като защитна мярка поради новия ковид. Те ще бъдат разда...
Ръкавиците към момента са наложителни при започване на ХХ век, както за мъжете, които ги считат за потребни, с цел да държат колелото на актуалните каруци без коне, по този начин и за дамите, които към момента носели дългите тесни ръкавици от предходния век. Странно, макар че ръкавиците сигурно били необятно публикувани по време на грипната пандемия от 1918 и 1919 година, те не са считани за преграда против инфекцията. Според Редууд, " за разлика от Коронавирус, който може да се популяризира на повърхността, хората считат, че испанският грип може да се популяризира единствено посредством кашлица и кихане. "
Още през 20-те години пандемията отшумява, отстъпвайки място на нов оптимизъм и независимост и на наклонността на дамски рокли с дължина до коляното, украсени с ресни и по-спортни облекла за мъже. „ Мисля, че ръкавиците са станали по-къси и по-малко публични, тъкмо както прическите и полите за дами са по-къси “, продължава Винсент. И въпреки всичко, елегантните ръкавици към момента не били изчезнали: дамите продъжили да ги носят в обществен и трудов подтекст през 60-те години. Редууд заключава: „ Жените даже ги носеха да даже когато пишат, много безценен табиет, тъй като мастилото ги унищожава “.
Бурните обществени и стилистични промени, съпътстващи края на 60-те години, съумяват да изтрият концепцията, че всеки би трябвало да носи ръкавици в положителното общество, като ги води на първо място за зимни аксесоари или градинарска отбрана. „ По това време дамите стопират да носят шапки “, продължава Стийл от Модния софтуерен институт. „ Като цяло всички буржоазни конвенции, че би трябвало да носите шапка или вратовръзка, с цел да бъдете уважавани, бяха оставени настрани. Хората биха могли просто да се обличат съгласно усета си ”.
И въпреки всичко, в днешния свят на маски и дезинфектант за ръце, ръкавиците може да се върнат. Стийл заключава: „ Сигурен съм, че стилните хора няма да желаят да продължат да носят тези ужасни латексови ръкавици. Ако някой можеше да направи дребни черни ръкавици, евентуално щеше да откри пазар, подготвен да ги купи ”.
* Превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ