Режисьорът Веселка Кунчева пред Lupa.bg: Човечеството върви към самоунищожение
Режисьорът Веселка Кунчева стои зад знакови театрални спектакли, които не оставят фена апатичен. Те сграбчват с креативна дълбочина, с съвременна визия, с автентичност и с новост на проблемите, които слагат и преглеждат и най-много с дълбинното проучване на човешката душа. И както сама показа надарената режисьорка пред Lupa.bg: " Какво е едно тяло без душа, какво е едно човечество без изкуство, без просвета? То е вечно изгубено. "
Една от тематиките, която изключително вълнува Веселка Кунчева е библейската тематика. " За мен тя е главното, върху което се крепи човечеството като нематериалност, като религия, като същина отвън така наречен битие ", сподели режисьорката. Друга тематика, която тя изследва в творчеството си е посредствеността, която със своята вулгарност и безпардонност мачка гения. " Посредствеността постоянно е била доста по-властна и по-нахална ", разяснява пред Lupa.bg Веселка Кунчева. Тя е от създателите, които обръщат изключително внимание на сънищата, пробват се да ги разтълкуват и даже да ги вплетат в спектаклите си. Умело съчетава в постановките си похвати и от кукления, и от трагичния спектакъл.
Веселка Кунчева е родена в Плевен, учила е оперно пеене в Нов български университет, приключва магистратура по постановка за куклен спектакъл в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов”, а по-късно специализира кино и телевизионна постановка. Тя е режисьор и съавтор на редица сполучливи постановки в страната и чужбина като измежду тях са: „ Пинокио неразрешено за деца” и „ Голямото Кихотене” на Столичен куклен спектакъл, „ В тъмното “ и „ Дъх “ на Младежки спектакъл Суботица, „ По ръба на небето”, „ Вграждане” и „ Дама Пика “ на Държавен куклен театър-Пловдив, „ Страх “ и „ Живота Бяс “ на Държавен куклен театър-Стара Загора, “Момо “ на Младежки спектакъл „ Николай Бинев “, „ Последното прелъщение “ на Народен спектакъл “Иван Вазов “, „ Нос “ на Театър 199 „ Валентин Стойчев “, на " Полетът на къртицата " в Столичния куклен спектакъл.
През 2014 година взаимно със сценографа Мариета Голомехова основават театралната компания „ Пъпетс лаб “ ( " Puppets lab " ), чиято цел е да изследват и търсят нови театрални начини и форми. Първият театър на компанията е „ Аз, Сизиф “, осъществен на сцената на Пловдивския куклен спектакъл, с който пътуват на десетки интернационалните фестивали отвън страната.
Режисьорката и нейният креативен екип са носители на три награди " Икар " на Съюза на българските актьори - за спектаклите “Малкият Цахес, наименуван Цинобър”, “По ръба на небето” и “Вграждане”. Тандемът Веселка Кунчева и Ина Божидарова завоюваха и " Икар " 2015 за кукления театър " Страх ". Постановката бе отличена и за майсторско техническо реализиране на спектакъла.
През 2019 година в Кукления спектакъл в Стара Загора Веселка Кунчева слага " Последният човек " по романа на Джордж Оруел " 1984 ", в който изследва властта. Спектакълът е селектиран за присъединяване в тазгодишното издание на театралния фестивал в Пловдив " Сцена на кръстопът " и може да бъде гледан на 15 септември в Драматичния спектакъл в Пловдив.
Преди това известната режисьорка ще насочи следващото си предизвикателство към феновете - на 2 и 3 септември на магичната сцена на Античния спектакъл в Пловдив ще сложи именитата рок опера " Исус Христос суперзвезда ". Вероятно това е най-изстраданият театър на Веселка Кунчева, защото неговото случване продължи много дълго време, а премиерата, планувана за съдбовния петък 13-ти март 2020 година, бе отсрочена поради пандемията. Постановката, която ни придвижва в постапокалиптичното бъдеще, се оказа пророческа по доста аргументи, които самата режисьорка разкрива в изявлението за Lupa.bg. Нейната публична премиера в Пловдивската опера бе през ноември м.г., а в този момент Исус ще " възкръсне " и на античния римски конгрес в Пловдив. Защо тази режисура е по-специална от креативна и прочувствена позиция и какво вълнува през днешния ден Веселка Кунчева ще прочетете в нейното изявление за Lupa.bg.
Снимка: Агнес Методиева
- Веселка, при започване на септември в Античния спектакъл в Пловдив ще бъде показан спектакълът ви „ Исус Христос суперзвезда “. Вие като режисьор имате необикновен афинитет към образната среда. Римският конгрес ще даде ли още по-голяма сила на тази режисура и ще бъде ли тя по-специална за вас на това антично място?
- За мен сигурно ще е по-специална, както и за целия екип. Античният спектакъл е едно друго пространство, което би трябвало да усвоим по този начин, че спектакълът да наподобява все едно е създаван за това място. Това е римски колизеум, който няма по какъв начин да няма значение изключително за „ Исус Христос суперзвезда “. За нас това е голямо предизвикателство и целият екип на операта в Пловдив дружно с креативния екип сме се концентрирали спектакълът да бъде самостоятелен оптимално добре от този колизеум.
Скоро започваме подготовки, много дълго време ще го възвръщаме, с цел да може рок операта да стои съответно. Смятаме даже да изненадаме феновете на „ Исус Христос суперзвезда “ с нови решения особено за Античния спектакъл. За мен самият театър е извънредно прочувствен и ми се желае да употребявам историята на този колизеум и да я вградя в нашия театър, като се получи една симбиоза сред пространство, концепция и креативен екип.
Веселка Кунчева сложи в Пловдивската опера рок операта на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс " Исус Христос суперзвезда ". Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Чувствате ли се ненапълно като оракул поради това, което се случи в света през последните две години, защото вашият театър, умислен доста преди 2020 година, развива концепцията за едно постапокалиптично общество?
- Ще ви опиша една история от самия развой на случването на спектакъла. Още при започване на репетиционния интервал през 2019 година сънувах доста чудноват сън. Разказах го на всички от екипа и се шегувахме с него, до момента в който в действителност не пристигна моментът, в който през март 2020 година ни споделиха „ Сбогом, затваряме! “
Тогава осъзнахме, че това не е било просто сън. Сънят е бил едно знамение.
В съня дяволът се появи в дома ми, аз се пробвах да избягам от него и в мига, в който се обърнах, с цел да го погледна, той ми сподели: „ Предупреждавам те. “ И изчезна. И даже това го вкарах в спектакъла – когато Исус и Пилат си споделят: „ Предупреждавам те. “ Мислех си, че това ми се дава по-скоро като разработка сред двамата персонажи, а се оказа, че е доста повече, в сравнение с си мислех. Да, спектакълът се оказа в действителност знамение за обстановката, в която бяхме, само че аз персонално не се считам за оракул.
Появата на Никеца за ролята на Исус беше като магия, признава режисьорката. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Вашият сън ми звучи като история от „ Майстора и Маргарита “, като че ли сте разговаряли с Воланд.
- Знаете ли дяволът ми се яви в лицето на Висоцки. (усмихва се) И се оказа, че в деня, в който съм го сънувала, той е имал рожден ден. Когато описах съня си на диригента Константин Добройков, той ми се обади по-късно и ми сподели, че в действителност през днешния ден, 25 януари, е роден Висоцки.
Имаше и още една обстановка, която беше извънредно странна – някакъв човек, който не познавам, ми писа във фейсбук, до момента в който репетирахме: „ Ти какво си мислиш? Това да не ти е спектакъл! “ А в действителност истината е, че до момента в който репетирахме с екипа, аз непрестанно обяснявах, че за мен това не е спектакъл, а това е истина, която ние би трябвало да възкресим по най-чистия и по най-верния метод по отношение на нашето виждане и нашия век.
И някак си да кажем на света, че в случай че не спре да се самоунищожава и в случай че не одобри саможертвата вътре в себе си ние в действителност ще се самоунищожим.
Имаше много забавни знаци, които съпътстваха основаването на спектакъла.
Владимир Михайлов ни сграбчи от раз за ролята на Юда, споделя Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Има ли проекция на Христовата жертва в съвремието ни и съгласно вас жертва ли е Исус на изменничество или неговата роля в историята е била предопределена? И в действителност не прави ли Юда по-голяма всеотдайност, като вовеки над него тегне клеймото „ изменник “?
- Това, което смислово извадихме и това, което считам, че Тим Райс и Андрю Лойд Уебър залагат в рок операта е, че Юда не е изменник, а Юда е направил това нещо, с цел да се трансформира Исус в всеотдайност и с цел да избави човечеството. Саможертвата на Юда за мен е доста по-голямата всеотдайност. Защото ти оставаш във вечността като предателя. Това е доста по-голяма всеотдайност от човешка позиция. Все отново трактовката на историята на Исус в „ Исус Христос суперзвезда “ е от човешка позиция.
И за мен това е доста по-любопитно, тъй като когато се огледа на Исус като човеко-бог или като част от Бога и от Света Троица за мен персонално се принизяват неговите избори и неговите жертви. Това в действителност са тежки избори, които взимат и тримата – и Пилат, и Юда, и Исус, с цел да може човечеството да бъде избавено, да бъде преродено, да му се даде късмет да продължи напред чисто.
В съвремието не мога да кажа дали има човек, който мога да дам за образец като всеотдайност, тъй като виждаме, че светът става извънредно комерсиален, ориентиран към материалното, което е много тъжно и се надявам, че посредством изкуството ние ще подаваме този сигнал, че би трябвало да се върнем към духовното, че това е единственото, което ни държи към човещината в нас.
Днес човек може да бъде разгласен за светец и единствено след няколко часа да бъде безусловно низвертнат от всички, счита Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Малка ли е крачката от „ Осанна “ до „ Разпни го “, изключително през днешния ден?
- Да, сега разликата безусловно може да е два часа. Светът сега е тъкмо това – „ Осанна “ – „ Разпни го “. За страдание вървим в едни доста сгъстени времена - човек може да бъде разгласен за светец и няколко часа по-късно да бъде безусловно отлъчен от цялото човечество.
Виждаме по какъв начин се толерира ловът на вещици, какъв брой надарени хора бяха спрени от опцията да творят и да се изявяват единствено въз основата на клюки, без никакви доказателства. Това е извънредно плашещо.
Виждаме какво става в света на киното и въобще в креативния свят - хора изчезват от картата, тъй като някой пуска злословия. Знаем какво се случи с Джони Деп и с Кевин Спейси. Това са тъжни неща, тъй като някак си законът отпада. При Джони Деп имаше развой, доказателства, популярност Богу го оправдаха. А с Кевин Спейси какво се случи – нищо не се потвърди, само че индивидът просто изчезна.
Юлия Йорданова - Керана беше безапелационна в нещата, които търсихме за нашата Мария Магдалена, споделя режисьорката на " Исус Христос суперзвезда ". Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Смятате ли, че посредством рок операта фенът доста по-дълбоко може да премисли цялата история към така наречен изменничество на Юда, за месиите и тяхното бързо въздигане и низвергване?
- Всичко потегля от „ Тайното евангелие “, в което се изяснява, че Юда е най-близкият другар на Исус и че той оказва помощ на Христос. Юда е помолен от Исус да го съобщи и това е най-тежкото решение, което взима Юда. Разбира се, ние не можем да постановяваме наша позиция. За мен от човешка позиция това е вярната страна, само че всеки има право да избере своята.
Църквите на главните вариации на християнската вяра – православие и католицизъм доста мъчно биха приели подобен взор. Но не мисля, че това е значимо. Това е против каноните, само че въпреки всичко това е изкуство. Ние не оспорваме каноните, а просто споделяме нашата позиция.
За мен значимото е, че човек в действителност би трябвало да се вгледа в себе си - какво прави и да прави избори, а да не върви по стадото.
Всяко нещо би трябвало да е избор в живота и тогава към този момент няма значение дали вярваш, че Юда е изменник или не. Това е персонален избор. По-скоро спектакълът е за това да вършим персонални избори, да се вглеждаме в себе си, да жертваме личните си егоизми и планове, които са в ущърб на останалите.
В спектакъла поставихме Исус в едно постапокалиптично бъдеще, искахме да си представим какво би се случило, в случай че се появи още веднъж Христос, разкри режисьорската си идея Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Смятате ли, че ненапълно в основата на лова на вещици са и посредствеността и завистта и тяхното неистово предпочитание да смачкат гения?
- Посредствеността е наша тематика от мига, в който започнахме преди 21 години да слагаме спектакли с Мариета Голомехова. Това беше първата тематика, с която се занимавахме. Работихме по „ Малкият Цахес, наименуван Цинобър “ по Хофман и до момента това е тематика, която желаеме или не желаеме доста мощно ни вълнува и минава от време на време през нашите спектакли.
Посредствеността постоянно е била доста по-силна и постоянно е била доста по-властна, тъй като тя е по-нахална, по-безпардонна, по-цинична. Тя мачка и няма проблем да унищожи човек, изкуство или история.
Не знам дали можем да преборим посредствеността, само че знам, че можем да се борим с нея. Тя е забележима. И когато я забележим и в самите себе си, би трябвало да кажем: „ Стоп! “ Най-важното е битката със личната ни незначителност, не може единствено да сочим с пръст, че е в другите. Първо би трябвало да тръгнем от себе си.
Мария Магдалена за мен е част от Исус, той не би могъл да продължи по пътя си без нея, тя е една невидима опора, споделя Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Кое беше първото, от което тръгнахте към „ Исус Христос суперзвезда “?
- Първото нещо, което коментирахме с Мариета (Мариета Голомехова - сценограф), когато обсъждахме по какъв начин бихме желали да наподобява спектакълът, беше апокалипсисът.
Говорихме, че бихме желали да сложим Исус в едно постапокалиптично бъдеще, тъй като наблюдавахме, че светът върви към самоизтребление. Искахме да си представим какво би се случило, в случай че се появи още веднъж Исус и ни избави още веднъж - дали бихме се трансформирали, дали би имало вяра за света.
Оттам потеглиха концепциите по какъв начин да бъде подложен спектакълът – костюми, фон посредством едно полуунищожено пространство. Разбира се връзката Исус – Мария – Пилат – Юда беше извънредно значима. Като Мария за мен е част от Исус, той не би могъл да продължи по пътя си без нея. Тя е една невидима опора. Тя е компактно до него, върви неусетно, с цел да може, в случай че той прояви уязвимост или има потребност от нещо, тя да се появи, без да се натрапва, без да го блъска като Юда. Юда е по-експанзивен, той е бандит, той е огнен човек. Това бяха първите неща, върху които стъпихме като хрумвания и в следствие доста деликатно започнахме разработки по текстовете, по музиката. Това беше един дълъг, хубав развой.
Веселка Кунчева счита, че Цвети Пеняшки (вдясно) като Пилат демонстрира най-хубавото от себе си. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Още при започване на този креативен развой очевидно се е получил синхронът сред вас, сценографа Мариета Голомехова, диригента Константин Добройков и хореографа Явор Кунчев, а по-късно и с артистите и с целия екип.
- Искам да изразя своята обич към Операта в Пловдив – от театралния служащ през осветителите, хора, балета, солистите, администрацията. Голяма необичайност е, когато в такава голяма конструкция всички работят дружно. За да се случи този план те отдават сърцето си, отдават душата си, отдават уменията си, гения си. За мен това е извънредно и съм доста щастлива, че съм част от екипа на Опера-Пловдив.
Владимир Михайлов като Юда, Владимир Ников като Каяфа и Константин Кацаров като Анна са неповторими в своите функции, не пести суперлативи и благодарности за артистите Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Труден ли беше изборът на солистите?
- В рок операта вземат участие както солисти от Пловдивската опера, по този начин и гост-солисти.
Най-труден беше изборът на Исус. Даже си признавам, че седмица преди да стартираме, ние нямахме Исус, тъй като никой от хората, които се явяваха на кастинг не отговаряше на нашето виждане. И неговата поява бе като магия.
Появи се Никеца и ние му казахме: „ Ти си! “. Той се колебаеше: „ Не съм сигурен, че съм аз. “ Но ние му казахме: „ Ти си! Ти си! “ За нас той е нашият Исус.
Силно е и превъплъщението на Август Методиев като Петър. Снимка: Александър Богдан Томпсън
Цвети Пеняшки, който играе Пилат, е артист, с който работя от преди. Към него имаше леко съмнение от страна на Косьо (Константин Добройков - диригент), тъй като Цвети е куклен артист и диригентът не беше уверен, че той ще се оправи с тази сериозна роля. Но в мига, в който Косьо го видя по какъв начин работи на сцената и по какъв начин пее, всички подозрения напълно изчезнаха.
С Юлия (Юлия Йорданова-Керана) беше доста забавен кастингът, тъй като имаше огромна конкуренция и имахме леко разминаване с Косьо във вижданията си за Мария. За мен тя е бореща се жена, изобщо не е, както е заложена по либретото, че е една кротка жена. Всеки един от четиримата персонажи – Исус, Юда, Пилат и Мария има борба с Бога. Всеки от тях споделя: „ Защо аз и мога ли аз “. Юлия беше безапелационна в нещата, които търсихме. С Косьо успяхме да се убедим, че това е нашата Мария.
Юда е помолен от Исус да го съобщи и това е най-тежкото решение, което взима Юда, саможертвата на Юда е по-голямата всеотдайност, има вяра режисьорката на спектакъла в Пловдивската опера. Снимка: Александър Богдан Томпсън
Влади (Михайлов) като Юда ни сграбчи още в мига, в който се появи. Там просто нямаше какво да разясняваме. Фантастичен. Коцето (Константин Кацаров) също беше неповторим за Анна със своя глас и със своя растеж. Евгений (Арабаджиев) като цар Ирод също е превъзходен, Марк (Фаулър) е доста надарен като Симон, доста добър е и Август Методиев като Петър. Влади (Ников), който е Каяфа, също е неповторим. С него работя още в „ Мария от Буенос Айрес “.
Всеки от тези хора е толкоз навръх мястото си, толкоз красиво и надарено изравен в ролята си. Няма човек, който да не е дал всичко от себе си, с цел да се случи този театър, тази рок опера.
Режисьорът и артистът би трябвало да имат доста мощна връзка - и прочувствена, и логическа, това изповядва Веселка Кунчева. На фотографията режисьорката е по време на подготовки на " Исус Христос суперзвезда " дружно с оперния бас Евгений Арабаджиев, който по думите й е превъзходен в ролята на цар Ирод. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Доколко феновете са част от спектаклите, които създавате и интересува ли ви мнението на публиката?
- Аз съм сценичен актьор и несъмнено, че мнението на публиката ме интересува. Публиката е част от нашата работа. Ако няма кой да гледа това, което вършим, няма смисъл да го вършим.
Специално за „ Исус “ провокацията е по отношение на това, което приказвам на артистите – че това не е спектакъл и желая публиката да е част от това случване.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
И по тази причина отстраних четвъртата стена в доста от решенията си. Така е, когато бойците стрелят в публиката и когато театрални служащи влизат на сцената преди Юда да направи избора си да се самоубие, с цел да видят по какъв начин ще го направи. Има много решения, в които се чупи четвъртата стена и това е безусловно целеустремено. Идеята е, че това не е небивалица, това е истина. Това, което се случва, се случва в този момент.
Участвайте вътре, преживейте го вътре! Защото това е истина, ние не сме предпазени и това не е приказка.
Екипът на " Исус Христос суперзвезда " приема аплодисменти по време на премиерата през ноември 2021 година В центъра са хореографът Явор Кунчев, режисьорът Веселка Кунчева, артистът и артист Владимир Михайлов и диригентът Константин Добройков. Снимка: Марина Чертова
- Вие споделяте, че изкуството първо е страст, а след това разсъдък. Смятате, че фенът първо получава един прочувствен пестник, условно казано, от сцената, а по-късно го премисля?
- Да, имам вяра, че в случай че фенът е отворен към това, което му представяме, би се съгласил да тръгне с нас в това случване. Не бих споделила премеждие, защото не е премеждие.
За мен това е нещо доста същинско и доста сакрално. И до момента феновете дават отговор по същия метод на любовта, която им даваме.
Марк Фаулър е доста надарен като Симон, уверена е Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Споделих с актьори от екипа на „ Исус Христос суперзвезда “, че има моменти в спектакъла, в които ти се желае да ги аплодираш, тъй като това, което вършат на сцената в действителност е фантастично и би желал да ги поздравиш за превъплъщението. Но сърце не ти дава да го направиш, с цел да не разрушиш тази сакралност в края на някои техни арии.
- Затова сме имали доста диалози и с Косьо, и с артистите. Има доста места, на които ние незабавно натискаме и стартира идващото деяние, с цел да не се наруши сакралността. И Косьо (Константин Добройков), и Влади (Владимир Михайлов) ми споделяха: „ Разбери, че феновете тук ще ръкопляскат. “ Но аз им отговарях, че в случай че ние сме си свършили добре работата няма да ръкопляскат. Това са известни арии, които се извършват по приказен метод от солистите, само че в случай че ние вярно сме изразили това, което се случва, би трябвало да останеш вътре в историята и да не искаш да го разрушиш.
Исус изкачва своята Голгота. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- За повторно се обръщате към Исус и Юда. Преди време поставихте в Народния спектакъл „ Последното прелъщение “ по Никос Казандзакис. Защо библейската тематика ви въодушевява?
- Според мен всеки човек се вълнува от тази тематика, тъй като за мен тя е главното, върху което се крепи човечеството като нематериалност, като религия, като същина отвън така наречен битие.
Защото какво е едно тяло без душа, какво е едно човечество без изкуство, без просвета? То е вечно изгубено.
Не съм сигурна, че съм единственият създател, който се вълнува от тази тематика. По-скоро би ли допустимо човек да не се вълнува от това. И в „ Мария от Буенос Айрес “ преглеждам тази тематика - Мария като следващия Исус, който избавя тангото и го възражда.
Веселка Кунчева по време на подготовки на танго операта " Мария от Буенос Айрес ". Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Човешките демони и злото ли са ви по-интересни като създател от положителното и честността?
- Демоните, бесовете са нещо, с което се борим. Знаем, че когато човек има нещо той не го прави оценка. Но когато се бори с нещо силата му напълно отива в тази борба. Освен това справедливостта, честността, искреността са толкоз рядко срещани неща. Някак си борбата с демоните е много по-важна съгласно мен.
С Мариета започнахме да си даваме сметка, че осъзнаваме краткостта на човешкия живот и че в случай че създадем едни елементарни калкулации - на година може да вършим по два, най-много три спектакъла. Като изчислим годините, то ние би трябвало да сме доста виновни със спектаклите, които вършим. Защото това, което споделяме би трябвало да е значимо за нас, би трябвало да е значимо за феновете и не можем да прекосяваме през живота просто по този начин. Важно е да имаме какво да споделим, значимо е какво ни вълнува, значимо е какво споделяме в този момент.
Снимка: Агнес Методиева
- Според вас правилно ли е, че колкото по-бурно е едно историческо време, толкоз по-голямо ентусиазъм намира създателят да основава изкуство?
- Няма по какъв начин да не е правилно, тъй като всички тези неща разсънват инстинктите на създателя за правдивост, за почтеност, за хубост, за откровеност, за религия, за всички неща, които са устои на изкуството.
- Как избирате текстовете, които поставяте на сцена?
- Първото нещо е тематиката мощно да ме вълнува и да нуждая се да я споделя. Впоследствие идва изборът на текста, посредством който бихме могли да се изразим. Мариета е безусловно неразделна част от самата мен. На места се губи границата кой е сценограф и кой е режисьор. И стартира един много натоварен, болезнено-щастлив развой.
Веселка Кунчева е създател на стиховете и режисьор на моноспектакъла на надарената актриса Полина Христова " Полетът на къртицата ". Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Помага ли ви опитът като куклен режисьор при работата с актьорите?
- Кукленият спектакъл ми е дал доста от позиция на фикция, от позиция на това, че няма невъзможни неща.
Когато кажа на един артист да лети примерно, той няма по какъв начин да полети, в случай че театърът не ми даде опцията да го обезпеча механически. Докато куклата просто я повдигаш леко и тя полита и прави каквото поискаш. Затова образованието в кукленото изкуство е много по-богато от позиция на въображение. В никакъв случай не желая да ги сравнявам. Просто споделям, че това е по-различно. Драматичният спектакъл е доста по-дълбок в тълкования на текстове, на разработки. Съвсем други са му акцентите. Докато главното в кукления спектакъл е въображението. То за мен е огромно избавление.
Авторското куклено зрелище на актрисата Полина Христова, под режисурата на Веселка Кунчева, беше номинирано за премия " Аскеер 2022 " за моноспектакъл. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Има ли куклата душа?
- Куклата има душа, дори от време на време може да има доста повече експресивност от артиста.
Първо знаем, че когато се основава една кукла, тя се основава, с цел да има едни благоприятни условия оттатък човешките, което е смисълът на това да ползваш кукла. Процесът при кукловода е доста любопитен, тъй като при артиста в трагичния спектакъл за него тялото и страстите са неговата кукла, до момента в който тук ти би трябвало да синтезираш през куклата това, което искаш да кажеш. То е по-интересно и по-сложно като развой и много по-любопитно за мен персонално като създател.
Снимка: Агнес Методиева
- Сънищата ли ви предизвикат да изследвате тънката граница сред действителността и съня и както вие казвате това междинно положение, в което Духът се усеща свободен?
- За мен сънищата са извънредно значимо нещо не, тъй като би трябвало да ги въвеждам в спектаклите си, а по-скоро тъй като те са част от самия ни живот. Те са една доста по-дълбока връзка с живота, със света.
Аз имам вяра, че цялото човечество сме свързани по някакъв метод и тази информация, знание, чувство, които ни се дават посредством сънищата не е нещо фройдистко, а се отнася до доста по-дълбоки неща. Така че деликатно се вслушвам и вглеждам в сънищата си, без значение дали те имат значение за спектакъла, който върша, въпреки че нормално имат голямо значение.
Понякога са просто страхове. Страховете също съществено управляват сънищата.
Концертът-спектакъл „ Невидимо дете “ беше извънредно прекарване за всички нас, споделя Веселка Кунчева. Снимка: Теодора Тодорова
- Какво прекарване бе за вас като режисьор концертът-спектакъл „ Невидимо дете “, въодушевен от песните на P.I.F.?
- „ Невидимо дете “ беше извънредно прекарване за всички нас. АКТ-УНИМА (Асоциацията на куклените театри УНИМА) ни предложения да създадем уъркшоп в Кукления спектакъл в Стара Загора, за което съм доста признателна. С Мариета предложихме концепцията за „ Невидимо дете “, откакто разговаряхме с P.I.F. и със брачната половинка на Димо – Люба. И те, и Влади Михайлов и Керана одобриха концепцията с отворени прегръдки. Този уъркшоп беше доста мощно прочувствено прекарване.
Димо е мой сътрудник, той е куклен артист. Ние бяхме в един випуск и се засякохме няколко години дружно.
За мен музиката на P.I.F. е изключителна, тя е доста вътрешно, доста сакрално прекарване. Тя е част от моя живот, от моите мемоари, от моите прекарвания. Тя е извънредно куклена музика, тя е театрална музика, тъй като в нея има ужасно доста въображение. И в действителност, когато слушаш музиката на P.I.F., в теб вървят истории, раждат се цели светове.
Група P.I.F. - китаристът Иван Велков, барабанистът Мартин Профиров и басистът Христо Михалков се включиха сърцато в прочувствения театър, в който звучи тяхната музика. Снимка: Теодора Тодорова
Силно се надяваме да имаме опцията АКТ-УНИМА дружно с Кукления спектакъл в Стара Загора да продължат този уъркшоп и да гостуваме в други градове и да имаме още срещи с публиката. Великолепно беше по-близкото ми запознанство с P.I.F. Това са извънредно всеотдайни експерти. Всяка стиковка с тях във връзка с това, което се случва на сцената стана бързо. Нямаше никакви искания от тяхна страна и думи като „ Музиката ни е тъкмо толкоз такта и няма да мръднем от нея. “ Напротив, те бяха толкоз отворени, толкоз всеотдайни в случването, че за мен този концерт-спектакъл е едно от най-силните ми прочувствени прекарвания на театрална сцена.
Керана и Влади Михайлов одобриха концепцията да вземат участие в " Невидимо дете " с отворени прегръдки, сподели режисьорката на спектакъла. Снимка: Теодора Тодорова
- Възстановихте на сцената на Кукления спектакъл в Пловдив спектакълът „ Дама пика “? Какво символизира Дама пика?
- Тръгнах от самата история по Пушкин. Там ме вълнуваха бесовете в нас и до каква степен човек може да се изкриви - каква е крачката, която прекосяваме от Бога към дявола. Докато репетирахме успяхме да вкараме бесовете във всеки персонаж по друг метод. Защото един се стреми към власт, различен към пари, трети към това да бъде по-популярен. Но бесовете и изкушенията са на всички места. Това, което ни вълнуваше с целия екип, беше къде е границата. Толкова ли е дребна? И настина от време на време тя е толкоз невидима. Да прекосиш и да преминеш на другата страна и да не можеш да се върнеш – това, което се случва с основния персонаж – че няма връщане обратно.
Веселка Кунчева стартира всеки собствен театър с уъркшоп с артистите и ги предизвика да импровизират и да бъдат сътворци на спектакъла. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Кое за вас е най-важното във връзката режисьор-актьор? Предполагам, че не сте от режисьорите диктатори.
- За мен артистът е сътворец. Не съм деспот и нямам доверие в диктаторството, тъй като артистът е душата на самия театър и в случай че има тирания сред тяло и душа, знаем какви са резултатите. Това е нещо извънредно.
Аз имам вяра, че режисьорът, сценографът, хореографът, мапинга това е нещо като костите, кожата, разсъдъка, сърцето, само че душата – това са актьорите. Винаги доста внимавам с актьорите. За мен те са съавтори в веднъж към Итака. Спектакълът постоянно е едно незнайно пространство, към което се потегля и ти не знаеш дали ще го откриеш. Истината е, че когато ние рано или късно приключим това странствуване и си тръгнем, само актьорите остават да запазят този театър и да държат душата му жива. За мен артистът е извънредно значим и имам вяра, че би трябвало да имаме доста мощна връзка с него – имам поради и прочувствена, и логическа, тъй че спектакълът в действителност да стане негов.
Снимка: Агнес Методиева
- Разчитате ли на актьорските импровизации и по какъв начин ги приемате при положение, че те се окажат по-подходящи за някои подиуми в спектакъла от вашата първична режисьорска идея?
- Абсолютно да. Всички спектакли, които започваме са с един мини уъркшоп, който е към седмица или 10 дни, зависи от това, което работим. Актьорите работят по задания, напълно импровизация и доста постоянно вътрешните ни решения са повлияни от това, което раждат актьорите. И има доста подиуми в спектаклите ми, които са родени от актьорска импровизация. Разбира се по-късно стартира изчистването, разширението, само че основата е актьорската импровизация.
Хорът и балетът на Държавна опера-Пловдив взимат интензивно присъединяване в " Исус Христос суперзвезда ". Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Наскоро по кината бе показан и вашият късометражен филм „ Мона Лиза “. Къде откривате хубостта и има ли я всеки един от нас?
- Направих кино лентата го, с помощта на коронавирус. (усмихва се) Това е единственият плюс на пандемията. Идеята беше, че хубостта, сакралното се крие в безусловно всяка жена и във всеки мъж. И във всеки човек има парченце чисто изкуство, което е божествено изкуство. Не приказвам за човешко изкуство, а за божествено и в случай че ние отворим очите си можем да го забележим на всички места. Това е концепцията на кино лентата. Мария Станкова е сценарист на този филм. Заснехме го преди 10 години. Така се случи, че в мига, в който го заснехме започнах доста интензивно да работя в театъра, план след план.
Хората от кино лентата ми се подиграваха, че инсталирам на година по минута, в това число и надписите. (смее се) Ковид беше времето, в което съумях да намеря време филмът да оживее и да тръгне по света. Слава Богу пътят му е доста прекрасен, стартира да обикаля по фестивали, гледа се. Ние кръстихме кино лентата „ Мона Лиза “ сирачето, тъй като от претовареност никой от екипа не можеше да отбрани нашето детенце на фестивалите – нито продуцентите, нито креативният екип. То се оправя прелестно, бори си се, доближава до фена, което настина е най-важното.
Милица Гладнишка като Мона Лиза в едноименния късометражен филм на Веселка Кунчева
- Къде се чувствате най-свободна?
- Най-свободна като създател се усещам в поезията, тъй като там границите на логиката, на разсъдъка са много персонални и не е наложително това нещо да е безусловно смляно и преведено на езика на публиката. Затова за мен поезията е най-личното прекарване и ми носи най-вече независимост.
Все отново, когато върша театър аз не мога напълно да го подчиня на моите чувства. Той би трябвало да доближи до фена, тъй като другояче би било егоистично. Иначе остава единствено за мен и за хората, с които го работя. А фенът, както споделих, е част от това прекарване.
- Къде се намира вашият остров на свободата? Къде бягате, когато желаете да останете сама?
- В тишината. Тишината за мен е доста релаксиращо нещо. Тишина, книги, филми и безмълвие.
По думите на Веселка Кунчева и Пилат, и Исус, и Юда вършат своя тежък избор, с цел да може човечеството да бъде избавено и да му се даде късмет да продължи напред чисто. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Вашият път към Бога минава през църквата или през изкуството, книгите, музиката, писането на стихове?
- Връзката ми с Бога минава напълно през изкуството. Тя е много персонална, много си приказваме. Човек се обръща към Бог, когато е по-нещастен, знаем този човешки нарцисизъм: „ Когато съм добре, не се сещам за теб, само че когато нуждая се от помощ се почва: Помогни ми! Помогни ми! “
Известната поп певица Люси Дяковска е Мария в танго операта " Мария от Буенос Айрес ", която ще се играе на 14 септември на Античния спектакъл в Пловдив. Снимка: Алексанър Богдан Томпсън
- Но явно имате и връзка с дявола, който ви предизвика креативен.
- Да, очевидно. (усмихва се) Ще ви споделя, че и при основаването на спектакъла „ Мария от Буенос Айрес “ имаше забавни знаци. Те се появиха, когато към момента не можех да схвана някои неща.
Режисьорското решение не е непроменливо, от него се започва и се стартира да се плува, да се търси, да се отваря, да се уголемява, да се връща обратно или да се прави крачка настрана. Това е една посока, която споделя: „ Тръгваме “, само че крайният резултат не се знае.
И при „ М
Една от тематиките, която изключително вълнува Веселка Кунчева е библейската тематика. " За мен тя е главното, върху което се крепи човечеството като нематериалност, като религия, като същина отвън така наречен битие ", сподели режисьорката. Друга тематика, която тя изследва в творчеството си е посредствеността, която със своята вулгарност и безпардонност мачка гения. " Посредствеността постоянно е била доста по-властна и по-нахална ", разяснява пред Lupa.bg Веселка Кунчева. Тя е от създателите, които обръщат изключително внимание на сънищата, пробват се да ги разтълкуват и даже да ги вплетат в спектаклите си. Умело съчетава в постановките си похвати и от кукления, и от трагичния спектакъл.
Веселка Кунчева е родена в Плевен, учила е оперно пеене в Нов български университет, приключва магистратура по постановка за куклен спектакъл в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов”, а по-късно специализира кино и телевизионна постановка. Тя е режисьор и съавтор на редица сполучливи постановки в страната и чужбина като измежду тях са: „ Пинокио неразрешено за деца” и „ Голямото Кихотене” на Столичен куклен спектакъл, „ В тъмното “ и „ Дъх “ на Младежки спектакъл Суботица, „ По ръба на небето”, „ Вграждане” и „ Дама Пика “ на Държавен куклен театър-Пловдив, „ Страх “ и „ Живота Бяс “ на Държавен куклен театър-Стара Загора, “Момо “ на Младежки спектакъл „ Николай Бинев “, „ Последното прелъщение “ на Народен спектакъл “Иван Вазов “, „ Нос “ на Театър 199 „ Валентин Стойчев “, на " Полетът на къртицата " в Столичния куклен спектакъл.
През 2014 година взаимно със сценографа Мариета Голомехова основават театралната компания „ Пъпетс лаб “ ( " Puppets lab " ), чиято цел е да изследват и търсят нови театрални начини и форми. Първият театър на компанията е „ Аз, Сизиф “, осъществен на сцената на Пловдивския куклен спектакъл, с който пътуват на десетки интернационалните фестивали отвън страната.
Режисьорката и нейният креативен екип са носители на три награди " Икар " на Съюза на българските актьори - за спектаклите “Малкият Цахес, наименуван Цинобър”, “По ръба на небето” и “Вграждане”. Тандемът Веселка Кунчева и Ина Божидарова завоюваха и " Икар " 2015 за кукления театър " Страх ". Постановката бе отличена и за майсторско техническо реализиране на спектакъла.
През 2019 година в Кукления спектакъл в Стара Загора Веселка Кунчева слага " Последният човек " по романа на Джордж Оруел " 1984 ", в който изследва властта. Спектакълът е селектиран за присъединяване в тазгодишното издание на театралния фестивал в Пловдив " Сцена на кръстопът " и може да бъде гледан на 15 септември в Драматичния спектакъл в Пловдив.
Преди това известната режисьорка ще насочи следващото си предизвикателство към феновете - на 2 и 3 септември на магичната сцена на Античния спектакъл в Пловдив ще сложи именитата рок опера " Исус Христос суперзвезда ". Вероятно това е най-изстраданият театър на Веселка Кунчева, защото неговото случване продължи много дълго време, а премиерата, планувана за съдбовния петък 13-ти март 2020 година, бе отсрочена поради пандемията. Постановката, която ни придвижва в постапокалиптичното бъдеще, се оказа пророческа по доста аргументи, които самата режисьорка разкрива в изявлението за Lupa.bg. Нейната публична премиера в Пловдивската опера бе през ноември м.г., а в този момент Исус ще " възкръсне " и на античния римски конгрес в Пловдив. Защо тази режисура е по-специална от креативна и прочувствена позиция и какво вълнува през днешния ден Веселка Кунчева ще прочетете в нейното изявление за Lupa.bg.
Снимка: Агнес Методиева
- Веселка, при започване на септември в Античния спектакъл в Пловдив ще бъде показан спектакълът ви „ Исус Христос суперзвезда “. Вие като режисьор имате необикновен афинитет към образната среда. Римският конгрес ще даде ли още по-голяма сила на тази режисура и ще бъде ли тя по-специална за вас на това антично място?
- За мен сигурно ще е по-специална, както и за целия екип. Античният спектакъл е едно друго пространство, което би трябвало да усвоим по този начин, че спектакълът да наподобява все едно е създаван за това място. Това е римски колизеум, който няма по какъв начин да няма значение изключително за „ Исус Христос суперзвезда “. За нас това е голямо предизвикателство и целият екип на операта в Пловдив дружно с креативния екип сме се концентрирали спектакълът да бъде самостоятелен оптимално добре от този колизеум.
Скоро започваме подготовки, много дълго време ще го възвръщаме, с цел да може рок операта да стои съответно. Смятаме даже да изненадаме феновете на „ Исус Христос суперзвезда “ с нови решения особено за Античния спектакъл. За мен самият театър е извънредно прочувствен и ми се желае да употребявам историята на този колизеум и да я вградя в нашия театър, като се получи една симбиоза сред пространство, концепция и креативен екип.
Веселка Кунчева сложи в Пловдивската опера рок операта на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс " Исус Христос суперзвезда ". Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Чувствате ли се ненапълно като оракул поради това, което се случи в света през последните две години, защото вашият театър, умислен доста преди 2020 година, развива концепцията за едно постапокалиптично общество?
- Ще ви опиша една история от самия развой на случването на спектакъла. Още при започване на репетиционния интервал през 2019 година сънувах доста чудноват сън. Разказах го на всички от екипа и се шегувахме с него, до момента в който в действителност не пристигна моментът, в който през март 2020 година ни споделиха „ Сбогом, затваряме! “
Тогава осъзнахме, че това не е било просто сън. Сънят е бил едно знамение.
В съня дяволът се появи в дома ми, аз се пробвах да избягам от него и в мига, в който се обърнах, с цел да го погледна, той ми сподели: „ Предупреждавам те. “ И изчезна. И даже това го вкарах в спектакъла – когато Исус и Пилат си споделят: „ Предупреждавам те. “ Мислех си, че това ми се дава по-скоро като разработка сред двамата персонажи, а се оказа, че е доста повече, в сравнение с си мислех. Да, спектакълът се оказа в действителност знамение за обстановката, в която бяхме, само че аз персонално не се считам за оракул.
Появата на Никеца за ролята на Исус беше като магия, признава режисьорката. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Вашият сън ми звучи като история от „ Майстора и Маргарита “, като че ли сте разговаряли с Воланд.
- Знаете ли дяволът ми се яви в лицето на Висоцки. (усмихва се) И се оказа, че в деня, в който съм го сънувала, той е имал рожден ден. Когато описах съня си на диригента Константин Добройков, той ми се обади по-късно и ми сподели, че в действителност през днешния ден, 25 януари, е роден Висоцки.
Имаше и още една обстановка, която беше извънредно странна – някакъв човек, който не познавам, ми писа във фейсбук, до момента в който репетирахме: „ Ти какво си мислиш? Това да не ти е спектакъл! “ А в действителност истината е, че до момента в който репетирахме с екипа, аз непрестанно обяснявах, че за мен това не е спектакъл, а това е истина, която ние би трябвало да възкресим по най-чистия и по най-верния метод по отношение на нашето виждане и нашия век.
И някак си да кажем на света, че в случай че не спре да се самоунищожава и в случай че не одобри саможертвата вътре в себе си ние в действителност ще се самоунищожим.
Имаше много забавни знаци, които съпътстваха основаването на спектакъла.
Владимир Михайлов ни сграбчи от раз за ролята на Юда, споделя Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Има ли проекция на Христовата жертва в съвремието ни и съгласно вас жертва ли е Исус на изменничество или неговата роля в историята е била предопределена? И в действителност не прави ли Юда по-голяма всеотдайност, като вовеки над него тегне клеймото „ изменник “?
- Това, което смислово извадихме и това, което считам, че Тим Райс и Андрю Лойд Уебър залагат в рок операта е, че Юда не е изменник, а Юда е направил това нещо, с цел да се трансформира Исус в всеотдайност и с цел да избави човечеството. Саможертвата на Юда за мен е доста по-голямата всеотдайност. Защото ти оставаш във вечността като предателя. Това е доста по-голяма всеотдайност от човешка позиция. Все отново трактовката на историята на Исус в „ Исус Христос суперзвезда “ е от човешка позиция.
И за мен това е доста по-любопитно, тъй като когато се огледа на Исус като човеко-бог или като част от Бога и от Света Троица за мен персонално се принизяват неговите избори и неговите жертви. Това в действителност са тежки избори, които взимат и тримата – и Пилат, и Юда, и Исус, с цел да може човечеството да бъде избавено, да бъде преродено, да му се даде късмет да продължи напред чисто.
В съвремието не мога да кажа дали има човек, който мога да дам за образец като всеотдайност, тъй като виждаме, че светът става извънредно комерсиален, ориентиран към материалното, което е много тъжно и се надявам, че посредством изкуството ние ще подаваме този сигнал, че би трябвало да се върнем към духовното, че това е единственото, което ни държи към човещината в нас.
Днес човек може да бъде разгласен за светец и единствено след няколко часа да бъде безусловно низвертнат от всички, счита Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Малка ли е крачката от „ Осанна “ до „ Разпни го “, изключително през днешния ден?
- Да, сега разликата безусловно може да е два часа. Светът сега е тъкмо това – „ Осанна “ – „ Разпни го “. За страдание вървим в едни доста сгъстени времена - човек може да бъде разгласен за светец и няколко часа по-късно да бъде безусловно отлъчен от цялото човечество.
Виждаме по какъв начин се толерира ловът на вещици, какъв брой надарени хора бяха спрени от опцията да творят и да се изявяват единствено въз основата на клюки, без никакви доказателства. Това е извънредно плашещо.
Виждаме какво става в света на киното и въобще в креативния свят - хора изчезват от картата, тъй като някой пуска злословия. Знаем какво се случи с Джони Деп и с Кевин Спейси. Това са тъжни неща, тъй като някак си законът отпада. При Джони Деп имаше развой, доказателства, популярност Богу го оправдаха. А с Кевин Спейси какво се случи – нищо не се потвърди, само че индивидът просто изчезна.
Юлия Йорданова - Керана беше безапелационна в нещата, които търсихме за нашата Мария Магдалена, споделя режисьорката на " Исус Христос суперзвезда ". Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Смятате ли, че посредством рок операта фенът доста по-дълбоко може да премисли цялата история към така наречен изменничество на Юда, за месиите и тяхното бързо въздигане и низвергване?
- Всичко потегля от „ Тайното евангелие “, в което се изяснява, че Юда е най-близкият другар на Исус и че той оказва помощ на Христос. Юда е помолен от Исус да го съобщи и това е най-тежкото решение, което взима Юда. Разбира се, ние не можем да постановяваме наша позиция. За мен от човешка позиция това е вярната страна, само че всеки има право да избере своята.
Църквите на главните вариации на християнската вяра – православие и католицизъм доста мъчно биха приели подобен взор. Но не мисля, че това е значимо. Това е против каноните, само че въпреки всичко това е изкуство. Ние не оспорваме каноните, а просто споделяме нашата позиция.
За мен значимото е, че човек в действителност би трябвало да се вгледа в себе си - какво прави и да прави избори, а да не върви по стадото.
Всяко нещо би трябвало да е избор в живота и тогава към този момент няма значение дали вярваш, че Юда е изменник или не. Това е персонален избор. По-скоро спектакълът е за това да вършим персонални избори, да се вглеждаме в себе си, да жертваме личните си егоизми и планове, които са в ущърб на останалите.
В спектакъла поставихме Исус в едно постапокалиптично бъдеще, искахме да си представим какво би се случило, в случай че се появи още веднъж Христос, разкри режисьорската си идея Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Смятате ли, че ненапълно в основата на лова на вещици са и посредствеността и завистта и тяхното неистово предпочитание да смачкат гения?
- Посредствеността е наша тематика от мига, в който започнахме преди 21 години да слагаме спектакли с Мариета Голомехова. Това беше първата тематика, с която се занимавахме. Работихме по „ Малкият Цахес, наименуван Цинобър “ по Хофман и до момента това е тематика, която желаеме или не желаеме доста мощно ни вълнува и минава от време на време през нашите спектакли.
Посредствеността постоянно е била доста по-силна и постоянно е била доста по-властна, тъй като тя е по-нахална, по-безпардонна, по-цинична. Тя мачка и няма проблем да унищожи човек, изкуство или история.
Не знам дали можем да преборим посредствеността, само че знам, че можем да се борим с нея. Тя е забележима. И когато я забележим и в самите себе си, би трябвало да кажем: „ Стоп! “ Най-важното е битката със личната ни незначителност, не може единствено да сочим с пръст, че е в другите. Първо би трябвало да тръгнем от себе си.
Мария Магдалена за мен е част от Исус, той не би могъл да продължи по пътя си без нея, тя е една невидима опора, споделя Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Кое беше първото, от което тръгнахте към „ Исус Христос суперзвезда “?
- Първото нещо, което коментирахме с Мариета (Мариета Голомехова - сценограф), когато обсъждахме по какъв начин бихме желали да наподобява спектакълът, беше апокалипсисът.
Говорихме, че бихме желали да сложим Исус в едно постапокалиптично бъдеще, тъй като наблюдавахме, че светът върви към самоизтребление. Искахме да си представим какво би се случило, в случай че се появи още веднъж Исус и ни избави още веднъж - дали бихме се трансформирали, дали би имало вяра за света.
Оттам потеглиха концепциите по какъв начин да бъде подложен спектакълът – костюми, фон посредством едно полуунищожено пространство. Разбира се връзката Исус – Мария – Пилат – Юда беше извънредно значима. Като Мария за мен е част от Исус, той не би могъл да продължи по пътя си без нея. Тя е една невидима опора. Тя е компактно до него, върви неусетно, с цел да може, в случай че той прояви уязвимост или има потребност от нещо, тя да се появи, без да се натрапва, без да го блъска като Юда. Юда е по-експанзивен, той е бандит, той е огнен човек. Това бяха първите неща, върху които стъпихме като хрумвания и в следствие доста деликатно започнахме разработки по текстовете, по музиката. Това беше един дълъг, хубав развой.
Веселка Кунчева счита, че Цвети Пеняшки (вдясно) като Пилат демонстрира най-хубавото от себе си. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Още при започване на този креативен развой очевидно се е получил синхронът сред вас, сценографа Мариета Голомехова, диригента Константин Добройков и хореографа Явор Кунчев, а по-късно и с артистите и с целия екип.
- Искам да изразя своята обич към Операта в Пловдив – от театралния служащ през осветителите, хора, балета, солистите, администрацията. Голяма необичайност е, когато в такава голяма конструкция всички работят дружно. За да се случи този план те отдават сърцето си, отдават душата си, отдават уменията си, гения си. За мен това е извънредно и съм доста щастлива, че съм част от екипа на Опера-Пловдив.
Владимир Михайлов като Юда, Владимир Ников като Каяфа и Константин Кацаров като Анна са неповторими в своите функции, не пести суперлативи и благодарности за артистите Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Труден ли беше изборът на солистите?
- В рок операта вземат участие както солисти от Пловдивската опера, по този начин и гост-солисти.
Най-труден беше изборът на Исус. Даже си признавам, че седмица преди да стартираме, ние нямахме Исус, тъй като никой от хората, които се явяваха на кастинг не отговаряше на нашето виждане. И неговата поява бе като магия.
Появи се Никеца и ние му казахме: „ Ти си! “. Той се колебаеше: „ Не съм сигурен, че съм аз. “ Но ние му казахме: „ Ти си! Ти си! “ За нас той е нашият Исус.
Силно е и превъплъщението на Август Методиев като Петър. Снимка: Александър Богдан Томпсън
Цвети Пеняшки, който играе Пилат, е артист, с който работя от преди. Към него имаше леко съмнение от страна на Косьо (Константин Добройков - диригент), тъй като Цвети е куклен артист и диригентът не беше уверен, че той ще се оправи с тази сериозна роля. Но в мига, в който Косьо го видя по какъв начин работи на сцената и по какъв начин пее, всички подозрения напълно изчезнаха.
С Юлия (Юлия Йорданова-Керана) беше доста забавен кастингът, тъй като имаше огромна конкуренция и имахме леко разминаване с Косьо във вижданията си за Мария. За мен тя е бореща се жена, изобщо не е, както е заложена по либретото, че е една кротка жена. Всеки един от четиримата персонажи – Исус, Юда, Пилат и Мария има борба с Бога. Всеки от тях споделя: „ Защо аз и мога ли аз “. Юлия беше безапелационна в нещата, които търсихме. С Косьо успяхме да се убедим, че това е нашата Мария.
Юда е помолен от Исус да го съобщи и това е най-тежкото решение, което взима Юда, саможертвата на Юда е по-голямата всеотдайност, има вяра режисьорката на спектакъла в Пловдивската опера. Снимка: Александър Богдан Томпсън
Влади (Михайлов) като Юда ни сграбчи още в мига, в който се появи. Там просто нямаше какво да разясняваме. Фантастичен. Коцето (Константин Кацаров) също беше неповторим за Анна със своя глас и със своя растеж. Евгений (Арабаджиев) като цар Ирод също е превъзходен, Марк (Фаулър) е доста надарен като Симон, доста добър е и Август Методиев като Петър. Влади (Ников), който е Каяфа, също е неповторим. С него работя още в „ Мария от Буенос Айрес “.
Всеки от тези хора е толкоз навръх мястото си, толкоз красиво и надарено изравен в ролята си. Няма човек, който да не е дал всичко от себе си, с цел да се случи този театър, тази рок опера.
Режисьорът и артистът би трябвало да имат доста мощна връзка - и прочувствена, и логическа, това изповядва Веселка Кунчева. На фотографията режисьорката е по време на подготовки на " Исус Христос суперзвезда " дружно с оперния бас Евгений Арабаджиев, който по думите й е превъзходен в ролята на цар Ирод. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Доколко феновете са част от спектаклите, които създавате и интересува ли ви мнението на публиката?
- Аз съм сценичен актьор и несъмнено, че мнението на публиката ме интересува. Публиката е част от нашата работа. Ако няма кой да гледа това, което вършим, няма смисъл да го вършим.
Специално за „ Исус “ провокацията е по отношение на това, което приказвам на артистите – че това не е спектакъл и желая публиката да е част от това случване.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
И по тази причина отстраних четвъртата стена в доста от решенията си. Така е, когато бойците стрелят в публиката и когато театрални служащи влизат на сцената преди Юда да направи избора си да се самоубие, с цел да видят по какъв начин ще го направи. Има много решения, в които се чупи четвъртата стена и това е безусловно целеустремено. Идеята е, че това не е небивалица, това е истина. Това, което се случва, се случва в този момент.
Участвайте вътре, преживейте го вътре! Защото това е истина, ние не сме предпазени и това не е приказка.
Екипът на " Исус Христос суперзвезда " приема аплодисменти по време на премиерата през ноември 2021 година В центъра са хореографът Явор Кунчев, режисьорът Веселка Кунчева, артистът и артист Владимир Михайлов и диригентът Константин Добройков. Снимка: Марина Чертова
- Вие споделяте, че изкуството първо е страст, а след това разсъдък. Смятате, че фенът първо получава един прочувствен пестник, условно казано, от сцената, а по-късно го премисля?
- Да, имам вяра, че в случай че фенът е отворен към това, което му представяме, би се съгласил да тръгне с нас в това случване. Не бих споделила премеждие, защото не е премеждие.
За мен това е нещо доста същинско и доста сакрално. И до момента феновете дават отговор по същия метод на любовта, която им даваме.
Марк Фаулър е доста надарен като Симон, уверена е Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Споделих с актьори от екипа на „ Исус Христос суперзвезда “, че има моменти в спектакъла, в които ти се желае да ги аплодираш, тъй като това, което вършат на сцената в действителност е фантастично и би желал да ги поздравиш за превъплъщението. Но сърце не ти дава да го направиш, с цел да не разрушиш тази сакралност в края на някои техни арии.
- Затова сме имали доста диалози и с Косьо, и с артистите. Има доста места, на които ние незабавно натискаме и стартира идващото деяние, с цел да не се наруши сакралността. И Косьо (Константин Добройков), и Влади (Владимир Михайлов) ми споделяха: „ Разбери, че феновете тук ще ръкопляскат. “ Но аз им отговарях, че в случай че ние сме си свършили добре работата няма да ръкопляскат. Това са известни арии, които се извършват по приказен метод от солистите, само че в случай че ние вярно сме изразили това, което се случва, би трябвало да останеш вътре в историята и да не искаш да го разрушиш.
Исус изкачва своята Голгота. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- За повторно се обръщате към Исус и Юда. Преди време поставихте в Народния спектакъл „ Последното прелъщение “ по Никос Казандзакис. Защо библейската тематика ви въодушевява?
- Според мен всеки човек се вълнува от тази тематика, тъй като за мен тя е главното, върху което се крепи човечеството като нематериалност, като религия, като същина отвън така наречен битие.
Защото какво е едно тяло без душа, какво е едно човечество без изкуство, без просвета? То е вечно изгубено.
Не съм сигурна, че съм единственият създател, който се вълнува от тази тематика. По-скоро би ли допустимо човек да не се вълнува от това. И в „ Мария от Буенос Айрес “ преглеждам тази тематика - Мария като следващия Исус, който избавя тангото и го възражда.
Веселка Кунчева по време на подготовки на танго операта " Мария от Буенос Айрес ". Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Човешките демони и злото ли са ви по-интересни като създател от положителното и честността?
- Демоните, бесовете са нещо, с което се борим. Знаем, че когато човек има нещо той не го прави оценка. Но когато се бори с нещо силата му напълно отива в тази борба. Освен това справедливостта, честността, искреността са толкоз рядко срещани неща. Някак си борбата с демоните е много по-важна съгласно мен.
С Мариета започнахме да си даваме сметка, че осъзнаваме краткостта на човешкия живот и че в случай че създадем едни елементарни калкулации - на година може да вършим по два, най-много три спектакъла. Като изчислим годините, то ние би трябвало да сме доста виновни със спектаклите, които вършим. Защото това, което споделяме би трябвало да е значимо за нас, би трябвало да е значимо за феновете и не можем да прекосяваме през живота просто по този начин. Важно е да имаме какво да споделим, значимо е какво ни вълнува, значимо е какво споделяме в този момент.
Снимка: Агнес Методиева
- Според вас правилно ли е, че колкото по-бурно е едно историческо време, толкоз по-голямо ентусиазъм намира създателят да основава изкуство?
- Няма по какъв начин да не е правилно, тъй като всички тези неща разсънват инстинктите на създателя за правдивост, за почтеност, за хубост, за откровеност, за религия, за всички неща, които са устои на изкуството.
- Как избирате текстовете, които поставяте на сцена?
- Първото нещо е тематиката мощно да ме вълнува и да нуждая се да я споделя. Впоследствие идва изборът на текста, посредством който бихме могли да се изразим. Мариета е безусловно неразделна част от самата мен. На места се губи границата кой е сценограф и кой е режисьор. И стартира един много натоварен, болезнено-щастлив развой.
Веселка Кунчева е създател на стиховете и режисьор на моноспектакъла на надарената актриса Полина Христова " Полетът на къртицата ". Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Помага ли ви опитът като куклен режисьор при работата с актьорите?
- Кукленият спектакъл ми е дал доста от позиция на фикция, от позиция на това, че няма невъзможни неща.
Когато кажа на един артист да лети примерно, той няма по какъв начин да полети, в случай че театърът не ми даде опцията да го обезпеча механически. Докато куклата просто я повдигаш леко и тя полита и прави каквото поискаш. Затова образованието в кукленото изкуство е много по-богато от позиция на въображение. В никакъв случай не желая да ги сравнявам. Просто споделям, че това е по-различно. Драматичният спектакъл е доста по-дълбок в тълкования на текстове, на разработки. Съвсем други са му акцентите. Докато главното в кукления спектакъл е въображението. То за мен е огромно избавление.
Авторското куклено зрелище на актрисата Полина Христова, под режисурата на Веселка Кунчева, беше номинирано за премия " Аскеер 2022 " за моноспектакъл. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Има ли куклата душа?
- Куклата има душа, дори от време на време може да има доста повече експресивност от артиста.
Първо знаем, че когато се основава една кукла, тя се основава, с цел да има едни благоприятни условия оттатък човешките, което е смисълът на това да ползваш кукла. Процесът при кукловода е доста любопитен, тъй като при артиста в трагичния спектакъл за него тялото и страстите са неговата кукла, до момента в който тук ти би трябвало да синтезираш през куклата това, което искаш да кажеш. То е по-интересно и по-сложно като развой и много по-любопитно за мен персонално като създател.
Снимка: Агнес Методиева
- Сънищата ли ви предизвикат да изследвате тънката граница сред действителността и съня и както вие казвате това междинно положение, в което Духът се усеща свободен?
- За мен сънищата са извънредно значимо нещо не, тъй като би трябвало да ги въвеждам в спектаклите си, а по-скоро тъй като те са част от самия ни живот. Те са една доста по-дълбока връзка с живота, със света.
Аз имам вяра, че цялото човечество сме свързани по някакъв метод и тази информация, знание, чувство, които ни се дават посредством сънищата не е нещо фройдистко, а се отнася до доста по-дълбоки неща. Така че деликатно се вслушвам и вглеждам в сънищата си, без значение дали те имат значение за спектакъла, който върша, въпреки че нормално имат голямо значение.
Понякога са просто страхове. Страховете също съществено управляват сънищата.
Концертът-спектакъл „ Невидимо дете “ беше извънредно прекарване за всички нас, споделя Веселка Кунчева. Снимка: Теодора Тодорова
- Какво прекарване бе за вас като режисьор концертът-спектакъл „ Невидимо дете “, въодушевен от песните на P.I.F.?
- „ Невидимо дете “ беше извънредно прекарване за всички нас. АКТ-УНИМА (Асоциацията на куклените театри УНИМА) ни предложения да създадем уъркшоп в Кукления спектакъл в Стара Загора, за което съм доста признателна. С Мариета предложихме концепцията за „ Невидимо дете “, откакто разговаряхме с P.I.F. и със брачната половинка на Димо – Люба. И те, и Влади Михайлов и Керана одобриха концепцията с отворени прегръдки. Този уъркшоп беше доста мощно прочувствено прекарване.
Димо е мой сътрудник, той е куклен артист. Ние бяхме в един випуск и се засякохме няколко години дружно.
За мен музиката на P.I.F. е изключителна, тя е доста вътрешно, доста сакрално прекарване. Тя е част от моя живот, от моите мемоари, от моите прекарвания. Тя е извънредно куклена музика, тя е театрална музика, тъй като в нея има ужасно доста въображение. И в действителност, когато слушаш музиката на P.I.F., в теб вървят истории, раждат се цели светове.
Група P.I.F. - китаристът Иван Велков, барабанистът Мартин Профиров и басистът Христо Михалков се включиха сърцато в прочувствения театър, в който звучи тяхната музика. Снимка: Теодора Тодорова
Силно се надяваме да имаме опцията АКТ-УНИМА дружно с Кукления спектакъл в Стара Загора да продължат този уъркшоп и да гостуваме в други градове и да имаме още срещи с публиката. Великолепно беше по-близкото ми запознанство с P.I.F. Това са извънредно всеотдайни експерти. Всяка стиковка с тях във връзка с това, което се случва на сцената стана бързо. Нямаше никакви искания от тяхна страна и думи като „ Музиката ни е тъкмо толкоз такта и няма да мръднем от нея. “ Напротив, те бяха толкоз отворени, толкоз всеотдайни в случването, че за мен този концерт-спектакъл е едно от най-силните ми прочувствени прекарвания на театрална сцена.
Керана и Влади Михайлов одобриха концепцията да вземат участие в " Невидимо дете " с отворени прегръдки, сподели режисьорката на спектакъла. Снимка: Теодора Тодорова
- Възстановихте на сцената на Кукления спектакъл в Пловдив спектакълът „ Дама пика “? Какво символизира Дама пика?
- Тръгнах от самата история по Пушкин. Там ме вълнуваха бесовете в нас и до каква степен човек може да се изкриви - каква е крачката, която прекосяваме от Бога към дявола. Докато репетирахме успяхме да вкараме бесовете във всеки персонаж по друг метод. Защото един се стреми към власт, различен към пари, трети към това да бъде по-популярен. Но бесовете и изкушенията са на всички места. Това, което ни вълнуваше с целия екип, беше къде е границата. Толкова ли е дребна? И настина от време на време тя е толкоз невидима. Да прекосиш и да преминеш на другата страна и да не можеш да се върнеш – това, което се случва с основния персонаж – че няма връщане обратно.
Веселка Кунчева стартира всеки собствен театър с уъркшоп с артистите и ги предизвика да импровизират и да бъдат сътворци на спектакъла. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Кое за вас е най-важното във връзката режисьор-актьор? Предполагам, че не сте от режисьорите диктатори.
- За мен артистът е сътворец. Не съм деспот и нямам доверие в диктаторството, тъй като артистът е душата на самия театър и в случай че има тирания сред тяло и душа, знаем какви са резултатите. Това е нещо извънредно.
Аз имам вяра, че режисьорът, сценографът, хореографът, мапинга това е нещо като костите, кожата, разсъдъка, сърцето, само че душата – това са актьорите. Винаги доста внимавам с актьорите. За мен те са съавтори в веднъж към Итака. Спектакълът постоянно е едно незнайно пространство, към което се потегля и ти не знаеш дали ще го откриеш. Истината е, че когато ние рано или късно приключим това странствуване и си тръгнем, само актьорите остават да запазят този театър и да държат душата му жива. За мен артистът е извънредно значим и имам вяра, че би трябвало да имаме доста мощна връзка с него – имам поради и прочувствена, и логическа, тъй че спектакълът в действителност да стане негов.
Снимка: Агнес Методиева
- Разчитате ли на актьорските импровизации и по какъв начин ги приемате при положение, че те се окажат по-подходящи за някои подиуми в спектакъла от вашата първична режисьорска идея?
- Абсолютно да. Всички спектакли, които започваме са с един мини уъркшоп, който е към седмица или 10 дни, зависи от това, което работим. Актьорите работят по задания, напълно импровизация и доста постоянно вътрешните ни решения са повлияни от това, което раждат актьорите. И има доста подиуми в спектаклите ми, които са родени от актьорска импровизация. Разбира се по-късно стартира изчистването, разширението, само че основата е актьорската импровизация.
Хорът и балетът на Държавна опера-Пловдив взимат интензивно присъединяване в " Исус Христос суперзвезда ". Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Наскоро по кината бе показан и вашият късометражен филм „ Мона Лиза “. Къде откривате хубостта и има ли я всеки един от нас?
- Направих кино лентата го, с помощта на коронавирус. (усмихва се) Това е единственият плюс на пандемията. Идеята беше, че хубостта, сакралното се крие в безусловно всяка жена и във всеки мъж. И във всеки човек има парченце чисто изкуство, което е божествено изкуство. Не приказвам за човешко изкуство, а за божествено и в случай че ние отворим очите си можем да го забележим на всички места. Това е концепцията на кино лентата. Мария Станкова е сценарист на този филм. Заснехме го преди 10 години. Така се случи, че в мига, в който го заснехме започнах доста интензивно да работя в театъра, план след план.
Хората от кино лентата ми се подиграваха, че инсталирам на година по минута, в това число и надписите. (смее се) Ковид беше времето, в което съумях да намеря време филмът да оживее и да тръгне по света. Слава Богу пътят му е доста прекрасен, стартира да обикаля по фестивали, гледа се. Ние кръстихме кино лентата „ Мона Лиза “ сирачето, тъй като от претовареност никой от екипа не можеше да отбрани нашето детенце на фестивалите – нито продуцентите, нито креативният екип. То се оправя прелестно, бори си се, доближава до фена, което настина е най-важното.
Милица Гладнишка като Мона Лиза в едноименния късометражен филм на Веселка Кунчева
- Къде се чувствате най-свободна?
- Най-свободна като създател се усещам в поезията, тъй като там границите на логиката, на разсъдъка са много персонални и не е наложително това нещо да е безусловно смляно и преведено на езика на публиката. Затова за мен поезията е най-личното прекарване и ми носи най-вече независимост.
Все отново, когато върша театър аз не мога напълно да го подчиня на моите чувства. Той би трябвало да доближи до фена, тъй като другояче би било егоистично. Иначе остава единствено за мен и за хората, с които го работя. А фенът, както споделих, е част от това прекарване.
- Къде се намира вашият остров на свободата? Къде бягате, когато желаете да останете сама?
- В тишината. Тишината за мен е доста релаксиращо нещо. Тишина, книги, филми и безмълвие.
По думите на Веселка Кунчева и Пилат, и Исус, и Юда вършат своя тежък избор, с цел да може човечеството да бъде избавено и да му се даде късмет да продължи напред чисто. Снимка: Александър Богдан Томпсън
- Вашият път към Бога минава през църквата или през изкуството, книгите, музиката, писането на стихове?
- Връзката ми с Бога минава напълно през изкуството. Тя е много персонална, много си приказваме. Човек се обръща към Бог, когато е по-нещастен, знаем този човешки нарцисизъм: „ Когато съм добре, не се сещам за теб, само че когато нуждая се от помощ се почва: Помогни ми! Помогни ми! “
Известната поп певица Люси Дяковска е Мария в танго операта " Мария от Буенос Айрес ", която ще се играе на 14 септември на Античния спектакъл в Пловдив. Снимка: Алексанър Богдан Томпсън
- Но явно имате и връзка с дявола, който ви предизвика креативен.
- Да, очевидно. (усмихва се) Ще ви споделя, че и при основаването на спектакъла „ Мария от Буенос Айрес “ имаше забавни знаци. Те се появиха, когато към момента не можех да схвана някои неща.
Режисьорското решение не е непроменливо, от него се започва и се стартира да се плува, да се търси, да се отваря, да се уголемява, да се връща обратно или да се прави крачка настрана. Това е една посока, която споделя: „ Тръгваме “, само че крайният резултат не се знае.
И при „ М
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ