Режисьор – Стивън Спилбърг, оператор – Януш Камински, музика –

Режисьор – Стивън Спилбърг, оператор – Януш Камински, музика – Джон Уилиямс, в основната роля Даниел Дей Луис, в останалите функции Сали Фийлд, Томи Лий Джоунс, Джоузеф Гордън-Левит, Дейвид Стратърн – обзалагам се, че до тук общият брой награди и номинации на екипа на кино лентата е трицифрено число. И сигурно скоро ще прибавят в листата си и още, а особено за Даниел Дей Луис следващият Оскар би бил изцяло подобаващ. Превъплъщението му като президента Линкълн е безусловно – от интонацията до походката, всичко е толкоз въздействащо, че както във всеки филм с този артист, на екрана като че ли няма различен, с изключение на него.
  Филмът наблюдава единствено една дребна част от живота на президента – последните четири месеца от живота му, когато извънредно с помощта на персоналното си омагьосване, мъдрост и воля, той съумява да постави завършек на робството с 13-тата корекция на конституцията и да завърши победно Гражданската война. Тези четири месеца са задоволителни да покажат какъв брой голяма е от време на време ролята на обособената персона в историята и за какво Линкълн и до през днешния ден е икона в Съединени американски щати. Той е красноречив, спокоен и саркастичен, само че зад тази фасада се крие остроумен разум, който гледа доста напред във времето и е кадърен да вземе и отбрани решения, които е мъчно да бъдат разбрани и от най-близките му хора. Даниел Дей Луис демонстрира ослепително всичко това.
  Хареса ли ми филмът? Всъщност, не колкото чаках. Въпреки мощната актьорска игра и хубавите разговори, филмът е прекомерно дълъг – два часа и половина – и цялостен с ненужни съгласно мен лирични отклонения. Противно на историческата истина, в „ Линкълн “ е възроден дребният наследник на президента (в реалност той умира три години преди това) и непрестанно виждаме двамата – татко и наследник – в безмълвни нежни подиуми. За мен най-малко е непотребен този акцент върху „ човешкото лице “ на великата персона. Освен това има намесени прекомерно доста второстепенни исторически фигури и за човек, неосведомен в елементи с описаните събития, е малко досадно.
  Безспорно това е един от най-интересните и монументални филми на годината, наложителен за всеки киноман и за изкушените от историята, все по-рядко се случва да научим толкоз доста за света, гледайки кино. И не на последно място - доста е прелестно да забележим, че след сладникавия „ Боен кон “, Спилбърг се завръща с филм, изцяло заслужен за големия му гений.