Режимът на Путин е много крехък. Той се крепи на

Режимът на Путин е доста нежен. Той се крепи на обири и корупция. В него няма никаква действителна идеология. Има единствено парчета: малко болшевизъм, малко сталинизъм, малко шовинизъм, малко православие, споделя Джонатан Лител.

Писателят Джонатан Лител

42-годишният украински режисьор Олег Сенцов, който излежава 20-годишна присъда за тероризъм в Русия и от съвсем пет месеца е в гладна стачка, е номиниран за влиятелната премия на Европарламента " Сахаров ". В негова поддръжка се организират акции по целия свят. Например пред съветското посолство във Франция - в тамошната щафетна гладна стачка ежедневно вземат участие културни дейци и публични деятели. Един от тях е американско-френският публицист Джонатан Лител, създател на романа " Доброжелателните " и притежател на премията " Гонкур ". В изявление на Жана Немцова той приказва за ориста на Сенцов, за съветското общество и за режима на Путин.

Вие обществено се застъпвате в поддръжка на Олег Сенцов. Много политици се обръщат към съветските управляващи с молба за неговото освобождение. Президентът Макрон разговаря с Путин, Ангела Меркел също. Но нищо не оказва помощ. Защо?

Джонатан Лител: Мисля, че тук става дума за политическата цена. Путин счита, че цената за освобождението на Олег Сенцов вътре в Русия ще бъде по-висока, в сравнение с отвън страната, в случай че той разреши Сенцов да почине. Целта на нашите акции е да повишим цената за гибелта на Олег Сенцов. Досега тази цена не е достигнала толкоз високо равнище, че да принуди Путин да го освободи. Сега във Франция започна нова самодейност - алегорична щафета. Аз участвах в нея на 20 септември. В течение на 24 часа някой организира гладна стачка пред постройката на съветското посолство. Вярвам, че Макрон направи всичко, което можеше. По мои информации дейностите на Париж не са дали резултат. Сега руснаците споделят, че разискват въпроса с украинците. Никой не знае дали това е истина, или тактически ход за печелене на време. Мисля, че за Путин е значимо да не се покаже слаб, да не отстъпи на настояванията на Запада. Те отидоха в Англия и отровиха Скрипал с " Новичок " в Солсбъри пред очите на целия свят. Все едно желаеха да кажат:  " Абе я си...! ". А щом са способни на това, едва ли ги е грижа за умиращия в пандиза Олег Сенцов.

Трябва ли да разбирам, че Вие очаквате най-лошия сюжет?

Джонатан Лител: Ако Олег Сенцов не приключи гладната стачка и в случай че не го освободят, ще почине. Той показа своята воля да стигне до дъно. Но всички договаряния и опити за намиране на решение се провалиха.

През 2014 беше анексиран Крим, стартира и войната в Донбас. Всичко това поляризира съветското общество и културните дейци. Има писатели като Алиса Ганиева, които поддържат Сенцов. Има и такива като Захар Прилепин - преди той беше срещу режима, а след 2014 разгласи, че Путин е осъществил всички негови фантазии от 1990-те.

Джонатан Лител: Културата няма нищо общо с политическите възгледи. Вече съм писал за това. В избрани кръгове на нацисткия режим е имало високо културно равнище. В обкръжението на Путин също има блестящи умни хора, които са уверени, че режимът е популярен. Не желая да встъпвам в детайлности, за какво са се трансформирали Прилепин или Лимонов. Всеки си има своите трагични истории. Ясно е, че когато Путин окупира Крим, той извърши фантазията на доста съветски националисти. Проектът " Новороссия " беше още по-впечатляващ за тези хора. В Русия Путин сътвори цялостен един свят, който в доста връзки е недействителен и по това наподобява на комунизма. А на доста хора фантастиката им харесва повече от действителността. (...)

Повечето руснаци са щастливи да седят в кафенетата, да пият еспресо, да играят видеоигри в прелестните паркове със свободен интернет, построени от московския кмет. Те са удовлетворени от своя прелестен капиталистически живот - с техните прекрасни жилища, обзаведени с мебели от Икеа. Тези хора не обръщат внимание на политиката. Те са изцяло удовлетворени от всеки режим, който им обезпечава минамален приход, комфорт, сигурност и право на пътувания. Това беше договорката сред междинната класа и Путин. Аз не виждам никакво политическо събитие, което да разсъни интереса на хората, с изключение на Навални. Хората просто избират да не надигат глава. И тази незаинтересованост е моного по-сериозно събитие, в сравнение с хората като Захар Прилепин.

Руските управляващи интензивно ускориха цензурата, включително и в региона на културата. Хората се оказват в обстановка, в която е невероятно да работят в страната, в случай че не поддържат властта. Как се отнасяте към тези, които в името на креативната си работа, сътрудничат на управляващите?

Джонатан Лител: В такава система, при която болшинството е апатично, всеки взима сам своето решение. Историята на сталинизма го удостоверява. Единиците, които се изправят намерено против режима, приключват със самоубийство - като Манделщам. А болшинството мълчи - както навремето Булгаков и Пастернак. Някои пък сътрудничат намерено на режима и имат вяра във величието му - като Станиславски и Маяковски. Докато не се надигне действително всеобщо придвижване, обособени хора няма да жертват живота си. Това е рационално и аз го разбирам. Важно е обаче да се знае, че усилването на цензурата е демонстрация на уязвимост. Силните режими нямат потребност от цензура. Винаги съм казвал, че путиновият режим е извънредно нежен. Но той няма да рухне изведнъж, тъй като няма съображение за това. Той е построен въз основа на обири и корупция. Системата е лоялна към Путин, тъй като той позволява кражбите. Това е неговата фунция. За разлика от комунизма, тези хора нямат никаква действителна идеология. Вместо нея има някакви парчета - малко болшевизъм, малко сталинизъм, малко шовинизъм и малко православие. Всъщност, по този начин наподобява една мафиотска система - когато цялата страна се счита за благосъстоятелност. Путин видя какво стана с Янукович. Видя какъв брой бързо се разпадат режимите в други страни. И той се опасява от това. А напрежението се ускорява. Колкото по-лоша става обстановката, толкоз по-силно той залага на отвличащи вниманието фактори като Крим, Донбас, Сирия. Съществуват доста хипотези за какво Русия нахлу в Сирия през 2015 година. От една страна това беше отговор на натиска на Запада. Но въпреки това, съгласно мен, за Путин беше значимо да изпрати обръщение към руснаците: " Вижте какво става, когато предизвиквате своите управници. Вижте какъв брой надалеч сме подготвени да отидем. "