Регистрирайте се за научния бюлетин на Wonder Theory на CNN.

Регистрирайте се за научния бюлетин на Wonder Theory на CNN..

След огромни трусове има упования, че вторични земетресения могат да зародят в идващите часове и дни, само че вторични земетресения от някои от най-силните трусове в записаната история на Съединените щати може към момента да се случват - съвсем 200 години по-късно, откриха нови проучвания.

Чести вторични земетресения, произлизащи от три трусове, случили се покрай границата сред Мисури и Кентъки сред 1811 и 1812 година, и настрана земетресение в Чарлстън, Южна Каролина, през 1886 година, евентуално не престават и през днешния ден, съгласно a изследване, оповестено неотдавна в Journal of Geophysical Research: Solid Earth.

Един от районите, върху които са се съсредоточили откривателите, наименуван сеизмичната зона на Новия Мадрид, обгръща сегашен Мемфис и заобикалящата го зона на долината на река Мисисипи, а другият включва Чарлстън и околната крайбрежна низина. Сеизмичната интензивност в тези релативно постоянни райони на Северна Америка не е добре разбрана и нейната природа се разисква измежду учените, пишат създателите на проучването.

„ Използвате времето, дистанцията и размера на двойките събития и се пробвате да намерите връзката сред две събития – това е концепцията “, сподели водещият създател на проучването Юксуан Чен, геоучен от университета Ухан в Китай, в известие за вести. „ Ако дистанцията сред двойка трусове е по-близо от предстоящото от фоновите събития, тогава едното земетресение евентуално е второстепенен трус на другото. “

Фоновите събития, известни също като фонова сеизмичност, главно се отнасят до настоящата скорост на сеизмична интензивност, която се смята за естествена за съответен район.

Изследователите откриват, че почти 30% от всички трусове от 1980 година до 2016 година покрай границата сред Мисури и Кентъки, всичките с магнитуд 2,5 или по-голям, евентуално са вторични земетресения от трите огромни трусове, блъснали региона през 1811 и 1812 година, които са регистрирани сред магнитуд 7,3 и 7.5. В региона на Чарлстън констатациите демонстрират, че почти 16% от актуалните трусове в района евентуално са вторични земетресения от земетресението с магнитуд 7,0 от 1886 година

Идентифицирането дали актуалните трусове в действителност са вторични земетресения от предходни огромни земетресения или са нови, несвързани трусове е значимо за разбирането на бъдещия риск от бедствия в тези райони - даже в случай че по-новата сеизмична интензивност предизвиква малко или никакви вреди, споделиха откривателите.

Земетресения против вторични трусове

Съвременната сеизмична интензивност, която изследваха откривателите, евентуално е примес от вторични земетресения от огромните трусове от 1800 година и фонова сеизмичност, сподели Чен.

„ В някои връзки земетресенията наподобяват като вторични земетресения, в случай че погледнете пространственото систематизиране, само че земетресенията могат да бъдат компактно групирани заради няколко аргументи “, сподели Сюзън Хау, геофизик от Геоложката работа на Съединени американски щати, която не е взела участие в изследването. „ Едното е, че те са вторични земетресения, само че също по този начин може да има развой на пълзене, който да не е част от развой на второстепенен трус. Какво тъкмо значат техните резултати към момента е под въпрос. “

Друго нещо, което би трябвало да вземете поради, когато се пробвате да определите дали земетресението е второстепенен трус, е какъв брой сеизмично деен (или неактивен) районът е обикновено, сподели Хау.

„ В регион, където дребните трусове са постоянно срещани, не лишава доста време честотата на вторичните земетресения да падне под естествената сеизмична скорост “, сподели Хау. „ Поредиците от вторични земетресения в релативно тихи региони може да наподобяват по-дълготрайни просто тъй като има по-малко фонова сеизмична интензивност. “

Дебат по отношение на дълготрайните вторични трусове

Hough е съавтор на сходно изследване от 2014 година, употребяващо обстойно компютърно моделиране, с цел да разбере интензивността в сеизмичната зона на Ню Мадрид, и то стига до друго умозаключение.

„ Малките трусове в сеизмичната зона на Ню Мадрид вторични земетресения от 1811-1812 година ли са или не? “ Hough сподели в имейл. „ Разгледахме го и не наподобява в сходство с дълготрайна поредност от вторични земетресения. “

Тя и съавторът Морган Пейдж, геофизик от Научния център за земетресенията на USGS, стигнаха до заключението, че скорошните земетресения са вместо това нови, несвързани трусове, породени от струпване на напрежение в зоната на Новия Мадрид.

Тъй като в тази област не е имало сеизмографи при започване на 1800 година, няма публични данни, записани от тези трусове. Съществуващите данни за мащаба и въздействието бяха оценени посредством отчети във вестници и персонални дневници. Използвайки тези отчети, USGS разполага с много добра информация за това къде са били земетресенията и какъв брой необятно са били усетени въздействията.

Ако последователността от 1811 до 1812 година в действителност към момента е причинявала вторични земетресения, регионът е щял да види избран брой дребни и умерени трусове през 19-ти и 20-ти век, изясни Hough.

„ Новото изследване преглежда въпроса от друг ъгъл, като взема поради какъв брой компактно групирани са земетресенията и заключава, че някои от събитията са продължаващи вторични земетресения “, сподели Хау. „ Остава въпросът: в случай че земетресенията в Ню Мадрид са вторични земетресения, за какво не следват разпоредбите, които е известно, че следват вторичните земетресения? “

Голямата компликация при потвърждаването или отричането на резултатите от тези проучвания или дълготрайния второстепенен трус в по-широк смисъл е, че измежду сеизмолозите няма общоприето определение за това какво е второстепенен трус от земетресение, сподели Джон Ебел, професор по геофизика в Бостънския лицей, който не е взел участие в последното изследване.

„ Всеки сеизмолог, който учи такива феномени, няма различен избор, с изключение на да направи догатки за това по какъв начин да дефинира предни, основни и вторични земетресения “, сподели Ебел, който също е старши теоретичен помощник в обсерваторията Уестън на Бостънския лицей, в имейл. „ По този метод другите сеизмолози ще дефинират предни, основни и вторични земетресения по малко по-различни способи и това прави сравняването на изследвания от разнообразни откриватели обект на неустановеност и противоречие. “

За изследването на Hough от 2014 година откривателите считат, че последователността от вторични земетресения е завършила, когато скоростта на земетресенията падне под скоростта преди главния трус. Вторичните земетресения може към момента да не престават, само че откакто естествената сеизмична скорост за региона се върне, сподели тя, към този момент не можете да ги идентифицирате като вторични земетресения.

Определяне на второстепенен трус

В региони с честа сеизмична интензивност като Калифорния вторичните земетресения от огромно земетресение не престават по-малко от десетилетие, сподели Ебел. Той добави това важи изключително за трусове с магнитуд 6,5 или по-голям, които са се случили през последните 50 години.

„ Дори m