Мини балкански Шенген ще проправя пътя към ЕС
Регионалните стопански обединявания от години демонстрират своята жизнеспособност и вероятности за по-широко консолидиране с други по-големи съюзи - БЕНЕЛЮКС, Вишеградската четворка - Чехия, Словакия, Полша и Унгария, които елементарно се интегрираха в Евросъюза. Или Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) , включваща Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. И всички те са обект на удивление, и образец за други страни.
В последните дни сръбският президент Александър Вучич разгласи концепцията за основаване на Общ пазар на шест страни от Западните Балкани (Сърбия, Северна Македония, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово). Това стана след срещата му в Париж с френския президент Еманюел Макрон. "Ние получихме публични данни от Световната банка, съгласно които балканската шесторка би икономисала 3.5 милиарда евро, а Сърбия - 1.5 милиарда ", обоснова се Вучич, представен от ТАСС. Според него камионите губят на границите на страните от Западните Балкани общо 26 милиона часа годишно, тъй че постигането на единодушие за свалянето на бариерите сред страните би разкрило нови хоризонти за района.
Премиерите на Албания и Северна Македония - Еди Рама и Зоран Заев, и сръбският президент Александър Вучич, даже към този момент имаха среща в Охрид и обсъждаха съответни ограничения за основаване на свободна зона за търговия, която да усили икономическия напредък и задграничните вложения. Преминаване на границите единствено с персонална карта, бързи ленти за камионите и взаимно признание на дипломите са единствено част от ограниченията са единствено някои от предложенията. Инициативата бе наречена "мини Шенген " по сходство на европейската зона за свободно придвижване на артикули и хора. Разбира се, крайната цел на страните остава участието в Европейския съюз. А едно такова икономическо обединяване би ги подготвило по-добре за идната стъпка.
Останалите страни от района към този момент обмислят предлагането за присъединение към самодейността. Разбира се, върху страните и връзките сред тях тежат стопански и политически разтърсвания от предишното.
Но другояче концепцията може да сътвори обединяване с територия от 207 848 кв. км и население от към 19 млн. индивида. Изпълнението на концепцията не наподобява доста реалистично, защото тези страни са с огромна разлика в степента на развиване на стопанските системи им.
Република Сърбия (Република Србија) на север граничи с Унгария, на изток - с Румъния и България, на юг със Северна Македония и с отчасти приетата страна Косово, на югозапад - с Черна гора, а на запад - с Босна и Херцеговина и Хърватия. Страната пази боен неутралитет. Очаква се през нейна територия да премине продължението на "Турски поток ", който ще придвижва природен газ към Европа.
Общата ѝ повърхност е 77 474 кв. км, а популацията към 7 040 272 индивида. Сърбия е промишлено-аграрна страна с пазарна стопанска система. Брутният вътрешен продукт през предходната година е 112.51 милиарда щ.д. или по 16 089 щ.д. на човек.
Сръбската стопанска система претърпя колапс при започване на деветдесетте години на ХХ век. На Сърбия бяха наложени наказания от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, които последователно бяха отстранени, а през 2005 година изцяло бе нормализирана търговията със Съединени американски щати. Страната има съглашение за свободна търговия с Евросъюза. Главни стопански сътрудници на Сърбия са Европейски Съюз, някогашните югославски републики, Русия и страните от Оперативно-наблюдателно дело.
Страната има обилни ресурси от потребни изкопаеми - руди на цветни метали, хромити, въглища, олово, цинк. Хомолските планини са богати на медна руда. Северният дял на Банат е богат на петрол и природен газ. Развита е черната и цветната металургия, машиностроенето, химическата, целулозно-хартиената, текстилната и хранително-вкусовата индустрия.
Сърбия има 6 млн. ха обработваеми земи, от които 85% са частна благосъстоятелност. Основните аграрни култури са пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло, коноп, зеленчуци, плодове и лозя. Най-плодороден аграрни край е Войводина. В Шумадия е развито овощарството и лозарство. Животновъдството е развито в Рашка и Източна Сърбия, където има специализация върху наедрял рогат добитък, прасета, овце и птици.
Сърбия има една от най-старите авиолинии - Jat Airways, открита през 1927 година, а страната има три интернационалните летища - Белград, Ниш и Вършац.
През Сърбия тече река Дунав, значим плавателен кулоар, който пресича Централна Европа до Черно море. Освен Дунав, плавателни реки са още Сава, Морава и Тиса. Важни транспортни коридори, преминаващи през територията на Сърбия са: Ибърската и Адриатическата автомагистрали, автомагистралата Белград-Виш и жп линията Белград - Бар. Страната заема стратегическо място на границата на Балканския полуостров и Централна Европа, като събира няколко паневропейски транспортни коридора, измежду които най-съществен е кулоар № 10.
През последните години огромни задгранични вложения влязоха в страната от Китай, Русия, европейски компании и други.
Северна Македония е страна без морска граница и заема северната част на историческата област Македония, елементи от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг - с Гърция, на север - със Сърбия и Косово, а на запад - с Албания. Площта ѝ е 25 713 кв. км, а популацията - към 2 071 278 индивида.
Северна Македония има отворена пазарна иекономика. Тя напуща някогашна Югославия (СФРЮ) като най-недоразвитата република, допринасяща за едвам 5% от общата федерална продукция. До 1996 година икономическият напредък е възпрепятстван от гръцко ембарго, политическа неустойчивост в прилежащата Съюзна република Югославия и несъответстващата инфраструктура. Днес Северна Македония е постигнала известна макроикономическа непоклатимост, само че не съумява да притегли задгранични вложения. Това е най-много вследствие на относително неподходящото географско състояние, неналичието на обилни естествени запаси и неразрешения до неотдавна спор за името на страната.
Корупцията и дефицитът на дипломиран труд също забавят развиването на страната. Правителството планува икономическият напредък за 2019 -а да бъде 3.2 на 100. Брутният вътрешен продукт е близо 34 милиарда щ.д., като в т. ч. огромен дял има и сивата стопанска система. На глава от популацията се падат 16 000 щ. $. Селското стопанство генерира 11.4% от Брутният вътрешен продукт, индустрията - 27.2%, и бранша на услугите - 61.4 на 100. Основните й търговски сътрудници са Сърбия, Германия, Гърция и България.
Страната има с неголеми ресурси от потребни изкопаеми - медна, оловно-цинкова, желязна и никелова руда. Работят металургичен комбинат, химически цех, оловно-цинков цех. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената и фармацевтичната индустрии. Производствената база е остаряла, само че е в развой на умерена рационализация. Основните артикули за експорт са храна (зеленчуци, плодове, яйца), питиета (вино, мляко), тютюн и стомана.
Основен селскостопански бранш е растениевъдството. Отглеждат се пшеница, царевица, ориз, памук, тютюн, лозя, плодове, зеленчуци и други. Животновъдство е профилирано за овце, наедрял рогат добитък, прасета, птици и други.
Република Албания (Republika e Shqipërisë, интерпретира се като "Земята на орлите ", само че в действителност произлиза от думата shqip, в превод - "разбира ", т.е. "Земята на разбиращите се "). Около 2 876 591 албанци живеят в страната.
Площта на Албания е 28 750 кв. км, с 362-километра брегова линия на Йонийско (на югозапад) и Адриатическо море (на запад), 282 км граница с Гърция на юг и общо 438 км със Северна Македония на изток, с Косово на североизток и с Черна гора на северозапад. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, а близо 20% е крайбрежна низина.
Страната е относително богата на потребни изкопаеми, само че множеството са неразработени. Сред по.ценните запаси са петрол, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никул. Има също солни залежи. Климатичните и релефните особености дават на Албания и огромен хидроенергиен капацитет, който е усвоен посредством няколко огромни водноелектрически централи. Сериозно засушаване през 80-те години на предишния век обаче паказа рисковете от прекомерната взаимозависимост от ВЕЦ-те.
През предходната година Брутният вътрешен продукт на Албания е 38.154 милиарда щ.д. или по 13 274 щ.д. на човек. От Брутният вътрешен продукт към 20.6% се падат на земеделието и селското стопанство, към 19.09%. на индустрията, и към 59.5% - на услугите. Албания е земеделска страна и е измежду най-бедните страни в Европа. Има проблем с високата безработица (около 13%), корупцията, която доближава високи държавни равнища, и проведената престъпност. Най-много работоспособни албанци са заети в региона на земеделието - 58 %. Други проблеми са огромният бюджетен недостиг (близо 1 милиарда щ.д.) и дефицитът на електричество.
Основният експорт на Албания е на хром и артикули на хранително-вкусовата индустрия.Вносът е основно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са значим източник на доходи за страната.
Липсата на съответна инфраструктура и корупцията стопират задграничните вложители сега.
Черна гора (Црна Гора, Crna Gora, "Черна планина ") граничи с Хърватия и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Косово на изток и Албания на юг. Има изход на Адриатическо море. Площта ѝ е 13 812 кв. км, а към 642 550 индивида населят страната.
Последният държавен глава, преди включването на Черна гора в състава на Югославия, е крал Никола I, който е прародител на Симеон Сакскобурготски.
Черна гора е дребна страна, ситуирана в западната част на Балканския полуостров, която има неповторима природа. По топлото крайбрежие на страната се отглеждат цитрусови култури, сливи, череши и други. Брутният вътрешен продукт на Черна гора е към 11.381 милиарда щ.д., или по 18 261 щ.д. на човек.
Босна и Херцеговина е планинска страна, в западната част на Балканския полуостров. Горите заемат 40% от територията й. Граничи на север, запад и юг с Хърватия (932 км), на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора (606 км). Страната има изход на Адриатическото крайбрежие с дължина 20.1 километра. Първата страна в света, признала на 15 януари 1992 година независимостта на Босна и Херцеговина, е България.
Територията на страната е 51 197 кв. км, а популацията й е към 3 843 126 индивида. Босна и Херцеговина регистрира Брутният вътрешен продукт от към 45.858 млн. щ.д., което прави по 11 950 щ.д. на човек.
Страната е била една от бедните републики в някогашна Югославия, само че без значение от това е имала построена не неприятна индустриална база. След разпада на СФРЮ и последвалата революция огромна част от инфраструктурата и базата на промишленото произвеждане е разрушена или неработеща. Съществуват проблеми с рестриктивната фискална политика, едва вътрешно ползване и ниско равнище на вложения в частния бранш.
Транспортната инфраструктура е възобновена в по-голямата си част след гражданската война и се обръща изключително внимание на вложените вложения за възобновяване и развиване. Приоритет на държавното управление е вложение на средства в бързо създаване на магистрални пътища и разширение на първостепенната пътна мрежа.
Жп превозът към момента се намира доста неприятно положение и е преместен по значимост от шосейният превоз. Нужни са огромни вложения за възобновяване и рационализация, която би съдействала за повишение степента на сигурност на превозването на артикули и хора, повишение на скоростта.
Косово (на албански: Kosova или Kosovë; на сръбски: Косово и Метохија или Kosovo i Metohija) е отчасти приета страна на Балканския полуостров. Формално е част от Сърбия, само че след косовската война се ръководи като протекторат на Организация на обединените нации.
Косово е с обща повърхност 10 908 кв. км и население от 1 920 079 индивида. Граничи със Сърбия (351.6 км), Северна Македония (158.7 км), Албания (111.8 км) и Черна гора (78.6 км).
Косово регистрира Брутният вътрешен продукт от 22.41 милиарда щ.д. или по 12 003 щ.д. на човек. Страната има една от най-слабите стопански системи в Европа. Косово има най-слаборазвитата стопанска система от всички някогашни югославски републики. Като добавка към неприятното стопанство на региона е съчетанието от съзнателно неразвиване на стопанската система от централната власт, неналичието на външна търговия и междуетническите спорове, които неведнъж нанасят вреди върху стопанската система.
Северна Македония е най-големият пазар на Косово за импорт и експорт, следвана от Сърбия и Черна гора, Германия и Турция. Еврото е формалната валута на Косово. Използва се и сръбският динар в местата, които са обитаеми със сръбско население.
В последните дни сръбският президент Александър Вучич разгласи концепцията за основаване на Общ пазар на шест страни от Западните Балкани (Сърбия, Северна Македония, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово). Това стана след срещата му в Париж с френския президент Еманюел Макрон. "Ние получихме публични данни от Световната банка, съгласно които балканската шесторка би икономисала 3.5 милиарда евро, а Сърбия - 1.5 милиарда ", обоснова се Вучич, представен от ТАСС. Според него камионите губят на границите на страните от Западните Балкани общо 26 милиона часа годишно, тъй че постигането на единодушие за свалянето на бариерите сред страните би разкрило нови хоризонти за района.
Премиерите на Албания и Северна Македония - Еди Рама и Зоран Заев, и сръбският президент Александър Вучич, даже към този момент имаха среща в Охрид и обсъждаха съответни ограничения за основаване на свободна зона за търговия, която да усили икономическия напредък и задграничните вложения. Преминаване на границите единствено с персонална карта, бързи ленти за камионите и взаимно признание на дипломите са единствено част от ограниченията са единствено някои от предложенията. Инициативата бе наречена "мини Шенген " по сходство на европейската зона за свободно придвижване на артикули и хора. Разбира се, крайната цел на страните остава участието в Европейския съюз. А едно такова икономическо обединяване би ги подготвило по-добре за идната стъпка.
Останалите страни от района към този момент обмислят предлагането за присъединение към самодейността. Разбира се, върху страните и връзките сред тях тежат стопански и политически разтърсвания от предишното.
Но другояче концепцията може да сътвори обединяване с територия от 207 848 кв. км и население от към 19 млн. индивида. Изпълнението на концепцията не наподобява доста реалистично, защото тези страни са с огромна разлика в степента на развиване на стопанските системи им.
Република Сърбия (Република Србија) на север граничи с Унгария, на изток - с Румъния и България, на юг със Северна Македония и с отчасти приетата страна Косово, на югозапад - с Черна гора, а на запад - с Босна и Херцеговина и Хърватия. Страната пази боен неутралитет. Очаква се през нейна територия да премине продължението на "Турски поток ", който ще придвижва природен газ към Европа.
Общата ѝ повърхност е 77 474 кв. км, а популацията към 7 040 272 индивида. Сърбия е промишлено-аграрна страна с пазарна стопанска система. Брутният вътрешен продукт през предходната година е 112.51 милиарда щ.д. или по 16 089 щ.д. на човек.
Сръбската стопанска система претърпя колапс при започване на деветдесетте години на ХХ век. На Сърбия бяха наложени наказания от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, които последователно бяха отстранени, а през 2005 година изцяло бе нормализирана търговията със Съединени американски щати. Страната има съглашение за свободна търговия с Евросъюза. Главни стопански сътрудници на Сърбия са Европейски Съюз, някогашните югославски републики, Русия и страните от Оперативно-наблюдателно дело.
Страната има обилни ресурси от потребни изкопаеми - руди на цветни метали, хромити, въглища, олово, цинк. Хомолските планини са богати на медна руда. Северният дял на Банат е богат на петрол и природен газ. Развита е черната и цветната металургия, машиностроенето, химическата, целулозно-хартиената, текстилната и хранително-вкусовата индустрия.
Сърбия има 6 млн. ха обработваеми земи, от които 85% са частна благосъстоятелност. Основните аграрни култури са пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло, коноп, зеленчуци, плодове и лозя. Най-плодороден аграрни край е Войводина. В Шумадия е развито овощарството и лозарство. Животновъдството е развито в Рашка и Източна Сърбия, където има специализация върху наедрял рогат добитък, прасета, овце и птици.
Сърбия има една от най-старите авиолинии - Jat Airways, открита през 1927 година, а страната има три интернационалните летища - Белград, Ниш и Вършац.
През Сърбия тече река Дунав, значим плавателен кулоар, който пресича Централна Европа до Черно море. Освен Дунав, плавателни реки са още Сава, Морава и Тиса. Важни транспортни коридори, преминаващи през територията на Сърбия са: Ибърската и Адриатическата автомагистрали, автомагистралата Белград-Виш и жп линията Белград - Бар. Страната заема стратегическо място на границата на Балканския полуостров и Централна Европа, като събира няколко паневропейски транспортни коридора, измежду които най-съществен е кулоар № 10.
През последните години огромни задгранични вложения влязоха в страната от Китай, Русия, европейски компании и други.
Северна Македония е страна без морска граница и заема северната част на историческата област Македония, елементи от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг - с Гърция, на север - със Сърбия и Косово, а на запад - с Албания. Площта ѝ е 25 713 кв. км, а популацията - към 2 071 278 индивида.
Северна Македония има отворена пазарна иекономика. Тя напуща някогашна Югославия (СФРЮ) като най-недоразвитата република, допринасяща за едвам 5% от общата федерална продукция. До 1996 година икономическият напредък е възпрепятстван от гръцко ембарго, политическа неустойчивост в прилежащата Съюзна република Югославия и несъответстващата инфраструктура. Днес Северна Македония е постигнала известна макроикономическа непоклатимост, само че не съумява да притегли задгранични вложения. Това е най-много вследствие на относително неподходящото географско състояние, неналичието на обилни естествени запаси и неразрешения до неотдавна спор за името на страната.
Корупцията и дефицитът на дипломиран труд също забавят развиването на страната. Правителството планува икономическият напредък за 2019 -а да бъде 3.2 на 100. Брутният вътрешен продукт е близо 34 милиарда щ.д., като в т. ч. огромен дял има и сивата стопанска система. На глава от популацията се падат 16 000 щ. $. Селското стопанство генерира 11.4% от Брутният вътрешен продукт, индустрията - 27.2%, и бранша на услугите - 61.4 на 100. Основните й търговски сътрудници са Сърбия, Германия, Гърция и България.
Страната има с неголеми ресурси от потребни изкопаеми - медна, оловно-цинкова, желязна и никелова руда. Работят металургичен комбинат, химически цех, оловно-цинков цех. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената и фармацевтичната индустрии. Производствената база е остаряла, само че е в развой на умерена рационализация. Основните артикули за експорт са храна (зеленчуци, плодове, яйца), питиета (вино, мляко), тютюн и стомана.
Основен селскостопански бранш е растениевъдството. Отглеждат се пшеница, царевица, ориз, памук, тютюн, лозя, плодове, зеленчуци и други. Животновъдство е профилирано за овце, наедрял рогат добитък, прасета, птици и други.
Република Албания (Republika e Shqipërisë, интерпретира се като "Земята на орлите ", само че в действителност произлиза от думата shqip, в превод - "разбира ", т.е. "Земята на разбиращите се "). Около 2 876 591 албанци живеят в страната.
Площта на Албания е 28 750 кв. км, с 362-километра брегова линия на Йонийско (на югозапад) и Адриатическо море (на запад), 282 км граница с Гърция на юг и общо 438 км със Северна Македония на изток, с Косово на североизток и с Черна гора на северозапад. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, а близо 20% е крайбрежна низина.
Страната е относително богата на потребни изкопаеми, само че множеството са неразработени. Сред по.ценните запаси са петрол, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никул. Има също солни залежи. Климатичните и релефните особености дават на Албания и огромен хидроенергиен капацитет, който е усвоен посредством няколко огромни водноелектрически централи. Сериозно засушаване през 80-те години на предишния век обаче паказа рисковете от прекомерната взаимозависимост от ВЕЦ-те.
През предходната година Брутният вътрешен продукт на Албания е 38.154 милиарда щ.д. или по 13 274 щ.д. на човек. От Брутният вътрешен продукт към 20.6% се падат на земеделието и селското стопанство, към 19.09%. на индустрията, и към 59.5% - на услугите. Албания е земеделска страна и е измежду най-бедните страни в Европа. Има проблем с високата безработица (около 13%), корупцията, която доближава високи държавни равнища, и проведената престъпност. Най-много работоспособни албанци са заети в региона на земеделието - 58 %. Други проблеми са огромният бюджетен недостиг (близо 1 милиарда щ.д.) и дефицитът на електричество.
Основният експорт на Албания е на хром и артикули на хранително-вкусовата индустрия.Вносът е основно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са значим източник на доходи за страната.
Липсата на съответна инфраструктура и корупцията стопират задграничните вложители сега.
Черна гора (Црна Гора, Crna Gora, "Черна планина ") граничи с Хърватия и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Косово на изток и Албания на юг. Има изход на Адриатическо море. Площта ѝ е 13 812 кв. км, а към 642 550 индивида населят страната.
Последният държавен глава, преди включването на Черна гора в състава на Югославия, е крал Никола I, който е прародител на Симеон Сакскобурготски.
Черна гора е дребна страна, ситуирана в западната част на Балканския полуостров, която има неповторима природа. По топлото крайбрежие на страната се отглеждат цитрусови култури, сливи, череши и други. Брутният вътрешен продукт на Черна гора е към 11.381 милиарда щ.д., или по 18 261 щ.д. на човек.
Босна и Херцеговина е планинска страна, в западната част на Балканския полуостров. Горите заемат 40% от територията й. Граничи на север, запад и юг с Хърватия (932 км), на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора (606 км). Страната има изход на Адриатическото крайбрежие с дължина 20.1 километра. Първата страна в света, признала на 15 януари 1992 година независимостта на Босна и Херцеговина, е България.
Територията на страната е 51 197 кв. км, а популацията й е към 3 843 126 индивида. Босна и Херцеговина регистрира Брутният вътрешен продукт от към 45.858 млн. щ.д., което прави по 11 950 щ.д. на човек.
Страната е била една от бедните републики в някогашна Югославия, само че без значение от това е имала построена не неприятна индустриална база. След разпада на СФРЮ и последвалата революция огромна част от инфраструктурата и базата на промишленото произвеждане е разрушена или неработеща. Съществуват проблеми с рестриктивната фискална политика, едва вътрешно ползване и ниско равнище на вложения в частния бранш.
Транспортната инфраструктура е възобновена в по-голямата си част след гражданската война и се обръща изключително внимание на вложените вложения за възобновяване и развиване. Приоритет на държавното управление е вложение на средства в бързо създаване на магистрални пътища и разширение на първостепенната пътна мрежа.
Жп превозът към момента се намира доста неприятно положение и е преместен по значимост от шосейният превоз. Нужни са огромни вложения за възобновяване и рационализация, която би съдействала за повишение степента на сигурност на превозването на артикули и хора, повишение на скоростта.
Косово (на албански: Kosova или Kosovë; на сръбски: Косово и Метохија или Kosovo i Metohija) е отчасти приета страна на Балканския полуостров. Формално е част от Сърбия, само че след косовската война се ръководи като протекторат на Организация на обединените нации.
Косово е с обща повърхност 10 908 кв. км и население от 1 920 079 индивида. Граничи със Сърбия (351.6 км), Северна Македония (158.7 км), Албания (111.8 км) и Черна гора (78.6 км).
Косово регистрира Брутният вътрешен продукт от 22.41 милиарда щ.д. или по 12 003 щ.д. на човек. Страната има една от най-слабите стопански системи в Европа. Косово има най-слаборазвитата стопанска система от всички някогашни югославски републики. Като добавка към неприятното стопанство на региона е съчетанието от съзнателно неразвиване на стопанската система от централната власт, неналичието на външна търговия и междуетническите спорове, които неведнъж нанасят вреди върху стопанската система.
Северна Македония е най-големият пазар на Косово за импорт и експорт, следвана от Сърбия и Черна гора, Германия и Турция. Еврото е формалната валута на Косово. Използва се и сръбският динар в местата, които са обитаеми със сръбско население.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ