Редно е да ви предупредим, че текстът, който ще прочетете,

Редно е да ви предупредим, че текстът, който ще прочетете, е изключително противен. Невъзможно е да се намираме в друго състояние от актуалното, защото животът на сираците Бодлер – Вайълет, Клаус и Съни – по начало е един безкраен низ от беди и несгоди. Бодлерчетата са най-обикновени деца, които обаче никога не могат да разчитат на шанса си. Тяхната злополучна история стартира с отблъскващ пожар, в който родителите им умират, а те са поверени на грижите на отдалечен чичо – алчния Граф Олаф, техен първи аставник и максимален зложелател, който безотказно преследва забележителното им благосъстояние. Децата съумяват да му се изплъзнат, само че не и без да се сблъскат с неимоверни компликации по пътя. А това е едвам началото на една дълга и непоносима поредност от злополучия.

Почитателите на „ Нещастното начало “, „ Вивариумът с Влечугите “ и „ Просторният прозорец “ към този момент могат да си отдъхнат, но не защоmо на хоризонта се задава благополучен край за сираците Бодлер (нека не се залъгваме, подобен въобще няма да има), а тъкмо противоположното – тъй като бедите не престават в. Безднадеждно отчайващата четвърта книга за изобретателната Вайълет, остроумния Клаус и бебето с удивително остри зъбки Съни изправя трите деца пред най-отвратителните неприятности, изпречвали се на пътя им до момента. Със злокобното предизвестие, че следва най-неприятната част от историята, си разрешаваме да се впуснем в малко резюме на някои от ужасните неволи, които чакат бодлерчетата в тази книга.

Вайълет, Клаус и Съни идват в Нищоград, с цел да се срещнат с новия си тайнствен опекун. След предходните им три несполучливи опита за общуване с аставник, сираците не смеят да се надяват, че ги чака нещо хубаво. Но даже в най-смелите си показа не са помисляли, че ще работят от заран до вечер в дъскорезница „ Щастливец “, единствено и единствено с цел да си обезпечат легло и храна. Впрочем „ храна “ евентуално не е най-точната дума, която можем да употребим в този случай, защото за обяд децата получават по дъвка, а за вечеря – блудкава яхния, която не наподобява по никакъв начин, но по никакъв начин привлекателно. Други нелицеприятности, които откриваме в „ Дяволската дъскорезница “, са: голям клещокран, мъж с облак пушек вместо глава, хипнотизаторка, ужасна акцидент, предизвикала осакатяване, и напълно безполезни талони за отстъпка. И наред с всички нови несгоди, Вайълет, Клаус и Съни ще би трябвало да се изправят лице в лице със остарял зложелател, който ги преследва праволинейно, решен да извърши своята подла цел непременно.

С великодушна доза тъмен комизъм и непогрешимия си подигравателен звук „ Поредица от злополучия “ година след година печели сърцата на от ден на ден читатели, дребни и огромни фенове на неповторимите сюжети, готическата атмосфера и изобретателната игра с думи. Преведени на над 40 езика и продали повече от 60 милиона екземпляра в целия свят, книгите, с които Лемъни Сникет документира злополучния живот на децата Бодлер, се трансфораха в безспорен шлагер. Отчайващо злополучната история на Вайълет, Клаус и Съни е приспособена за дребния и огромния екран – един път през 2004 година, когато присъединяване взимат Джим Кери, Джъд Лоу и Мерил Стрийп, и още веднъж през 2017 година, когато стрийминг колосът Netflix продуцира сериал по всички тринайсет книги от поредицата. Напомняме ви, че в случай че търсите история с благополучен край, към момента не е късно да се сбогувате с „ Поредица от злополучия “ един път и вечно, тъй като подобен, скъпи читатели, тук не ще откриете.

Лемъни Сникет е роден преди вас и най-вероятно ще почине преди вас. Като грамотен специалист по реторичен разбор, господин Сникет е прекарал последните няколко ери в проучване на съдбините на сираците Бодлер. Разкритията му се разгласяват в „ Поредица от злополучия “.

Поради международната мрежа от конспирации, която го заобикаля, той постоянно поддържа връзка с необятната общност посредством своя представител Даниел Хендлър. Господин Хендлър води относително спокоен живот и е създател на три книги за възрастни, никоя от които не се приближава по смут до тези на господин Сникет. Подобно на господин Сникет, господин Хендлър ви желае единствено най-хубавото.

Брет Хелкуист е роден в Гонадо, щата Аризона, израснал е в Орем, щата Юта, и в този момент живее в град Ню Йорк. Завършва университета „ Бригам Йънг “ с бакалавърска степен по изящни изкуства и от този момент работи като илюстратор. Негови произведения са оповестени в доста издания, измежду които детското списание „ Крикет “ и вестник „ Ню Йорк Таймс “.

Никой не знае за какво се е съгласил да илюстрира трагичните събития, сполетяли бодлерчетата, само че не можем да отречем, че сме му признателни. Благодарни сме също на брачната половинка му и двете им деца, че търпят толкоз мрачни рисунки да бъдат създавани в дома им в Ню Йорк.

* * *

Из „ Дяволската дъскорезница “ от Лемъни Сникет
Снимка Benitorial

Първа глава
В избран миг от живота си – и то доста скоро – може да зачетете някоя книга и да забележите, че първото изречение постоянно издава каква е историята, разказана вътре. Да кажем, че една книга стартира с изречението „ Имало едно време цяло семейство хитри катерички, заселило се в хралупата на едно дърво “ – тя евентуално ще съдържа история, цялостна с говорещи животни, които правят какви ли не пакости. Друга книга, която стартира с изречението „ Емили седна и се загледа в купчинката палачинки с боровинково сладко, които майка ѝ беше приготвила, само че толкоз се притесняваше при мисълта за летния лагер, та не ѝ се хапваше даже залък “, евентуално ще съдържа история, цялостна с кикотещи се девойки, които си прекарват ужасно радостно. А книга, която стартира с изречението „ Гари подуши кожата на чисто новата си бейзболна ръкавица и зачака нетърпеливо откъм ъгъла да се зададе най-хубавият му другар Лари “, евентуално ще съдържа история, цялостна с изпотени момчета, които печелят някаква премия. И в случай че харесвате пакости, веселби или награди, ще знаете коя книга да четете и бихте могли да изхвърлите останалите.

Но тази книга стартира с изречението „ Сираците Бодлер погледнаха през мръсния прозорец на влака, впериха очи в навъсения мрак на Граничната гора и се зачудиха дали животът им в миналото ще се усъвършенства най-малко мъничко “ и вие би трябвало да познаете, че историята, която следва, ще се разграничава доста от историите за Гари или за Емили, или за фамилията хитри катерички. А това се дължи на простата причина, че животът на Вайълет, Клаус и Съни Бодлер значително се разграничава от живота на множеството хора, като разликата се състои на първо място в количеството несгоди, смут и обезсърчение, които ги сполетяват. Трите деца просто нямат време да правят какви ли не пакости, тъй като бедите ги следват, където и да отидат. Те не са прекарвали ужасно радостно, откогато родителите им починаха в ужасяващ пожар. А единствената премия, която биха могли да завоюват, би могла да е някакъв тип първа премия за неволя. Страхотно непочтено е, несъмнено, че бодлерчетата имат толкоз доста паники, само че такава е историята. И в този момент, откакто ви споделих, че първото изречение на книгата ще е „ Сираците Бодлер погледнаха през мръсния прозорец на влака, впериха очи в навъсения мрак на Граничната гора и се зачудиха дали животът им в миналото ще се усъвършенства най-малко мъничко “, в случай че желаете да избегнете една неприятна история, най-добре ще бъде да захвърлите тази книга.

Сираците Бодлер погледнаха през мръсния прозорец на влака, впериха очи в навъсения мрак на Граничната гора и се зачудиха дали животът им в миналото ще се усъвършенства най-малко мъничко. От едно известие по пращящия високоговорител преди малко бяха научили, че след няколко минути ще дойдат в Нищоград, където живееше новият им опекун, и те несъзнателно се питаха кой ли, за бога, би поискал да живее в такава мрачна и злокобна околност. Вайълет, която на четиринайсет години беше най-голямото бодлерче, гледаше дърветата в гората  – доста високи и съвсем без клони, които по-скоро приличаха на железни тръби, а не на дървета. Вайълет беше изобретателка и непрекъснато чертаеше мислено машини и уреди, вързала косата си с панделка, с цел да ѝ е по-лесно да мисли, и до момента в който се взираше в дърветата, стартира да изобретява механизъм, който би разрешил на хората да се изкатерят до върха на всяко дърво, даже то да няма нито един клон. Дванайсетгодишният Клаус гледаше горската земя, покрита с туфи кафяв мъх. Най-много от всичко момчето обичаше да чете и в този момент се опитваше да си спомни какво е чел за нищоградските мъхове и дали някои от тях стават за ястие. А мъничката Съни гледаше задименото сиво небе, надвиснало над гората като мокър пуловер. Най-малкото бодлерче имаше четири остри зъба и най-вече се интересуваше от предмети, които да гризе, та в този момент очакваше с неспокойствие да види какво би намерила за гризане в този край. Но даже до момента в който Вайълет замисляше своето откритие, до момента в който Клаус се готвеше да изследва мъховете, а Съни отваряше и затваряше уста, подготвена за гризане, Граничната гора им се струваше толкоз обезкуражаваща, че несъзнателно се питаха дали новият им дом в действителност ще бъде прелестен.

– Каква прелестна гора! – означи господин По и се изкашля в бяла носна забрадка.

Господин По беше банкер, претрупан след пожара да се грижи за делата на семейство Бодлер, обаче би трябвало да ви кажа, че не се справяше изключително добре. Двете му основни отговорности бяха да откри добър дом за сираците и да опази голямото благосъстояние, което бяха оставили родителите на децата, а до момента всеки дом, открит от него, се оказваше катастрофа  – дума, която тук значи „ същинско злополучие, включващо нещастия, измами и Граф Олаф “. Граф Олаф беше ужасяващ човек, който искаше да заграби Бодлеровото благосъстояние и опитваше всевъзможни отвратителни коварства, каквито можеше да измисли, с цел да го открадне. Колко пъти той едвам не успяваше, какъв брой пъти сираците Бодлер разкриваха проекта му и какъв брой пъти той се измъкваше – а какво правеше господин По? Кашляше! Сега той придружаваше децата до Нищоград и  – с тъга на сърцето ви го споделям – Граф Олаф щеше да се появи още веднъж с различен непоносим помисъл, а господин По още веднъж нямаше да успее да стори нещо даже ненапълно потребно.

– Каква прелестна гора! – повтори господин По, когато престана да кашля.  –

Струва ми се, деца, че ще имате добър дом тук. Надявам се на това, тъй като преди малко ме покачиха в „ Управление на съдбовните финанси “. Станах вицепрезидент, отговарящ за монетите, и занапред нататък ще съм по-зает от всеки път. Ако и тук нещо се обърка с вас, ще би трябвало да ви пратя в пансион, до момента в който намеря време да ви диря различен дом, и по тази причина ви апелирам да внимавате по какъв начин се държите.

– Разбира се, господин По – сподели Вайълет, без да добави, че тя, брат ѝ и сестра ѝ постоянно са внимавали по какъв начин се държат, само че че това с нищо не е облекчавало ситуацията им.

– Как се споделя новият ни опекун? – попита Клаус. – Не сте ни споделили.

Господин По извади от джоба си лист хартия и се взря в него с присвити очи.

– Казва се господин Вуз… господин Кви… Не мога да го произнеса. Много е дълго и комплицирано.

– Бихте ли ми го посочили? – попита Клаус. – Може би ще отгатна по какъв начин се произнася.

– Не, не – възкликна господин По и прибра листа. – Щом е комплицирано за възрастен човек, ще е още по-сложно за дете.

– Гханд! – изписка Съни.

Като доста бебета, Съни говореше нормално с труднопреводими звуци. Този път евентуално имаше поради нещо като „ Но Клаус чете доста комплицирани книги! “.

– Той ще ви каже по какъв начин да го наричате  – продължи господин По, като че ли Съни въобще не се беше обадила. – Ще го намерите в дирекцията на дъскорезница „ Щастливец “, която била на няколко крачки от гарата, както ми споделиха.

– Няма ли да дойдете с нас?  – попита Вайълет.

– Не – отговори господин По и отново се изкашля в носната си забрадка. – Влакът стопира в Нищоград единствено един път на ден и в случай че сляза, ще би трябвало да преспивам в града и да изгубя още един работен ден. Просто ви смъквам тук и потеглям назад за столицата.

Бодлерчетата погледнаха обезпокоително през прозореца. Не бяха изключително удовлетворени при мисълта да бъдат просто „ свалени “ на непознато място, като че ли са пица, която някой доставя, а не три деца, напълно сами на света.

– Ами в случай че се появи Граф Олаф? – попита Клаус безшумно. – Той се закле да ни откри отново.

– Дадох на господин Бек… господин Дой… Дадох на новия ви опекун цялостно изложение на Граф Олаф  – отвърна господин По. – Така че даже в случай че допуснем невъзможното и той се появи в Нищоград, господин Шо… господин Гек… ще уведоми управляващите.

– Но Граф Олаф постоянно е маскиран  – посочи Вайълет. – Понякога е мъчно да го познаеш. Всъщност единственият метод да твърдим сигурно, че това е той, е да забележим татуировката на око на глезена му.

– Включих татуировката в описанието си – сподели господин По нетърпеливо.

– Ами помощниците на Граф Олаф?  – попита Клаус. – Той нормално води най-малко един от тях със себе си, с цел да му оказва помощ в измамите.

– Описах ги всичките на господин… Описах всичките на притежателя на дъскорезницата – отговори господин По и стартира да изброява на пръсти ужасните другари на Олаф. – Кукоръкият мъж. Плешивият с дългия нос. Двете дами с бяла пудра по лицата. И оня, много дебелият, който не наподобява нито на мъж, нито на жена. Новият ви аставник е известен за всички тях и помнете, че в случай че има някакъв проблем, постоянно можете да се свържете с мен или с някого от моите съдружници в „ Управление на съдбовните финанси “.

– Качка  – рече Съни тъмно. Вероятно имаше поради нещо от рода на „ Това не е изключително успокоително “, обаче никой не я чу поради свирката на влака, която извести, че навлизат в гарата на Нищоград.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.