Реджеп Тайип Ердоган е герой на своето време и син

Реджеп Тайип Ердоган е воин на своето време и наследник на обществото, от което произлиза, както и на културната среда, в която е израснал. Той значително въплъщава освен профила на гласоподавателите, гласуващи за него, само че и на тези, които не поддържат политическите му хрумвания. Това постанова цялостна оценка на фигурата на този политически водач, който близо четвърт век дефинира хода на политиката в Турция.

Първо, би трябвало да се означи, че Реджеп Ердоган години наред се употребява с поддръжката на забележителна част от турското общество. Колкото и да има подозрения в последно време за операция на изборните резултати, изключително по време на референдума за конституционни промени (16 април 2017 г.), както и на локалните избори през 2014-та, когато министърът на енергетиката изясни изгасването на тока в изборния ден, като съобщи, че „ котка е влезнала в трафопоста ”, Ердоган безспорно се радва на високото доверие на своите гласоподаватели.

Какъв е профилът на хората, които гласоподават за Партията на справедливостта и развиването, чиито водач е Ердоган?

Основното ядро, съставляващо електората на ПСР има комплекс за непълноценност и възприятие на репресираност по отношение на елитите и системата, което е породило у тях мощната упоритост за реванш. И когато някакъв популистки водач като Ердоган им внушава, че същата тази система и елитите или така наречен „ бели турци ”, които я ръководят са ги потискали десетилетия наред, че западният империализъм е отговорен за всичките им несгоди, тогава те стартират да го възприемат като избавител и имат вяра на обещанията му. Те виждат в негово лице изразител на техните стремежи и индивидът от народа, който отразява националната воля и единение. Ердоган умее да убеждава хората, че както на открито, по този начин и вътре в обществото има недоброжелатели, които слугуват на непознати ползи, че точно те пречат на напредъка на страната, че без тях страната би била доста по-високо развита и така нататък Така турският водач в доста опростена и плитка форма рисува действителността единствено в черно и бяло, без да се интересува от нюансите, достигайки върхът на популизма.

Ердоган е популист ислямист, той съвършено употребява религията за реализиране на политическите си цели, а тези хрумвания имат доста солидна почва измежду електората му, изключително в консервативната външна страна на Анадола. Това са тези хора, които системата дълго време е ощетила, като ги е държала в периферията и не ги е допускала в структурите си. Така в тях се е натрупало голямо количество яд против статуквото. А Ердоган умее да се възползва от всички тези условия.

Ердоган залага главно на няколко фактора. Два от тях са субективни – гневът и страхът. За аргументите на гнева на неговия електорат споменахме нагоре. А що се отнася до втория фактор, това основно е боязън от загубването на властта и на всичко реализирано до момента при ръководството на ПСР. Например, в случай че попитате някакъв покровител на ПСР какво би станало, в случай че партията падне от власт, той първо ще си намерения за извоюваните привилегии. Повече от ясно е, че няма да желае да се откаже от тях. Другото нещо, от което гласоподавателите на ПСР усещат боязън е въздействието или намесата на военните в цивилния живот. Достатъчен образец в това отношение е реакцията на военните по време на президентските избори, когато се спрягаше името на Абдуллах Гюл (тогава президентът се излъчваше от меджлиса) през 2007 година Тогава на уеб страницата на Турските въоръжени сили беше качена предупредителна нота, в която ясно се описваше какъв би трябвало да бъде профилът на президента: „ Той би трябвало да пази заветите на Ататюрк, светскостта и правилата на републиканизма освен на думи, само че и на каузи. ” От една страна, това породи спомагателни страхове, а от друга, – яд измежду консервативно-ислямистския електорат. И на изборите за парламент същата година ПСР повиши резултата си. С други думи, една от основополагащите аргументи за възхода на Ердоган е точно плашилото на превратите в предишното.

Третият фактор е обвързван с обезпечаването на работни места и действителни материални придобивки. Например, в районите където ПСР няма мощни позиции безработицата е по-висока спрямо местата, в които ръководещата партия има поддръжка. Неотдавна кметът на Истанбул, който е от ПСР, съобщи: „ При построяването на лъчите на метрото преимущество ще имат регионите, в които получаваме най-вече гласове. ”, което провокира остри реакции. Да, поддръжниците на Ердоган се възползваха доста от благините на властта, както в никакъв случай преди този момент. Поради тази причина по-консервативната час от турското общество, което поддържа ПСР счита, че в случай че тази власт си отиде, тя ще загуби всички реализирани до момента привилегии.

Друг значителен фактор се корени в историческите аргументи. Не инцидентно турският президент постоянно обича да дава образци от историята. Величаейки предишните интервали, той се легитимира като огромен водач в очите консервативните ислямисти и в същото време това негово държание изцяло съответствува с упованията на хората от периферията, които дълго време са чакали да пристигна месията.

С рафинираното си ориенталско коварство Ердоган доста добре умее да обръща в своя изгода минусите на своите политически съперници, както и да намира слабите им места. Особено след референдума на 16 април 2017 година за конституционни промени турският президент се снабди с еднолична власт. Въведеното след опита за прелом на 15 юли 2016 година изключително състояние се удължава през три месеца, а ловът на вещици тече с цялостна мощ вътре и отвън страната (пример за това е казусът с връщането при мътни условия на петима учители и един доктор в Турция от Косово). Но това изобщо не провокира отвращение измежду консервативно-ислямисткия електорат. Защото понятия като народна власт, човешки права, господство на закона не им носи никаква облага, само че Ердоган строи пътища, жилища, дава им работа и заплати. От друга страна, те осъзнават мащабите на непозволените дейности, а това още повече ги консолидира и стимулира със зъби и нокти да се борят за запазването на властта.

На предварителните избори за парламент и президент на 24 юни Ердоган единствено ще препотвърди властта си. Но какъв брой те ще бъдат демократични в изискванията на изключително състояние е различен въпрос. Поначало управническите режими като този употребяват изборите единствено за легитимност. Иначе избори се организират и във Венецуела, Куба и Северна Корея, само че никой твърди, че това са същински демократични избори. Защото демокрацията е цялост от самостоятелни институции, правова страна, разделяне на управляващите, ценене на правата на малцинствата, без значение правораздаване, механизми за надзор, господство на закона. Изборите са единствено едно от измеренията на демокрацията.

Изборите на 24 юни ще бъдат единствено официални. Този турски водевил ще продължи още известно време. Разбира се, в случай че прибързано страната не бъде притисната от икономическа рецесия, която да скапе всеобщата обществена внушаемост. Тогава относителната известност на Ердоган би се стопила, което би основало условия и предпоставки за появяването на нов водач. /БГНЕС

-----------

Мехмед Юмер, основен редактор на уеб страницата obzornews.bg Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.